Големина на текста:
РЕФЕРАТ
ТЕМА:
Развитие на учението за
старостта.Стареене,старост,боле
ст.
Биологични основи на
остаряването.Фактори,влияещи
върху биологичната възраст.
Изготвил: Проверил:
Съдържание :
? Същност……………………………………………
……….……………3
?Развитие на учението за стареенето и
старостта.………………………………………….
………….4
?Детерминанти на личностни различия в
ранната
старост………………………………………………
………………6
?Видове…………………………………………………
……………….…..7
?Литература…………………………………………
…………….….13
Същност
Старостта е нашето бъдеще и като всяко бъдеще заслужава дължимото внимание.
Последните етапи от онтогенезиса са най-пренебрегвани от научно- изследователска
гледна точка. Това вероятно е така, защото сме си изградили нагласа да гледаме на
стареенето и старостта като на досаден и не особено перспективен стадий от
човешкия живот. „Традиционният възглед в тази насока формира представи и
очаквания за третата възраст като една неизбежна реалност, изпълнена с повече
опасения и с не много надежди” (Йолов, 1982а, с. 5). На фона на все по-застаряващото
население, темите, третиращи въпроси свързани с психиката и личността на старите
хора звучат все по- актуално. Застаряването води до редица проблеми от
демографски и социално- икономически характер. Това налага всеобща мобилизация
на цялото общество и в частност на всички професии, институции и научни
направления, ангажирани с феномена на стареенето, с цел повишаване качеството на
живот на милионите пенсионери. Психичният статус и самочувствието на възрастните
са функция от начина на живот до и по време на третата възраст, и доказват по
категоричен начин социалната обусловеност на промените на личността през
различните възрастови периоди. Здравословният, изпълнен с многобройни социални
контакти и оптимална натовареност трудов път е предпоставка за дългогодишна
физическа и психическа дееспособност на възрастните. Запазването на тази кондиция
пък предпоставя едно повишено чувство за благополучие и удовлетвореност от
извървяния жизнен път, което от своя страна генерира енергия за нова активност и
начинания (Грейс, Бокум, 2005). Тази логика е изцяло в унисон с наложилата се life
span теория за развитието на личността. Неин основен постулат е, че на човек трябва
да се гледа като на непрекъснато развиващо се същество (Adams, 2006; Blieszner,
2006). Старият човек също трябва да се възприема като пълноценна личност,
подплатена с опита и рутината на времето. Човешката история помни хиляди примери
на хора, достигнали своя връх и разгърнали пълния капацитет на заложбите си именно
в третата възраст. Многобройни са случаите на доминиращи стари хора в различни
сфери на битието (наука, политика, журналистика, изкуство, бизнес и т.н.). Те успяват
да постигнат толкова много и да бъдат еталон за младото поколение въпреки тежестта
на годините. Нещо повече, те правят всичко това със завидна жизненост и
мобилизация, запазвайки младежкия си дух и ентусиазъм. Въпреки очевидната полза
за обществото от тези хора, традиционното схващане за стареенето е, че това е
процес, доминиран най-вече от структурните и функционалните изменения на
централната нервна система, от енергийния дефицит в резултат от общата инволюция
на организма. Биологично и социално обусловеното изменение на личността на
възрастния се измерва най-често чрез снижаването на интелекта, отслабването на
мотивационните подбуди, усилването на невротизма и тревожността. Подобен подход
е твърде едностранен. Разглеждайки старостта единствено като угасване или регрес
се игнорират обективни фактори, като индивидуалността, средата, дейността и
множеството приспособителни и компенсаторни механизми, чрез които старите хора
се приспособяват не само към външната среда, но и към вътрешните си изменения.
Периодът на пенсионирането е възраст на относителен покой, но без да отслабва
системната грижа за останалата част от живота. Той е рязък завой в битието на
човека, своеобразен вододел между динамичния и изпълнен с много контакти живот и
сравнително равномерния ритъм на пенсионерския делник. Това е период на
внимателния избор, на разумните действия и улегналите чувства. В него човек
продължава да следва своите желания и амбиции, но вече в унисон с новите
възрастови реалности. Той не губи своята активност и предприемчивост, но те вече
изглеждат по нов начин. Именно една такава гледна точка към личността на хората в
ранната старост, като активни субекти, като диригенти на своя собствен живот, като

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Гериатрия

Развитие на учението за старостта. Стареене, старост, болест. Биологични основи на остаряването. Фактори, влияещи върху биологичната възраст...
Изпратен от:
krisi_9506
на 2016-12-03
Добавен в:
Реферати
по Геронтология и гериатрия
Статистика:
63 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Реферати по Геронтология и гериатрия за Студенти несваляни с 11 - 20 страници Други
 
Подобни материали
 

Психо-физиологични аспекти и Биологични основи на старостта


Стария човек по трудно се приспособява към промените на светлината и особенно на тъмнината.По същество старостта и стареенето са различни понятия. Стареенето по наше време полов. от индивид живот, а чето и повече....
 

Гериатрия

Материал № 1262758, от 03 дек 2016
Свален: 63 пъти
Прегледан: 72 пъти
Предмет: Геронтология и гериатрия, Медицина
Тип: Реферат
Брой страници: 13
Брой думи: 5,908
Брой символи: 37,583

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гериатрия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения