Големина на текста:
МАТЕРИАЛИ ЗА САМОПОДГОТОВКА И ДИСКУСИЯ ПО ДИСЦИПЛИНАТА
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
В материала се съдържа информация по следните въпроси от конспекта: Децентрализация и деконцентрация
на държавното управление – същност и различия; Местното самоуправление като териториална
децентрализация на държавната власт; Държавно управление и местно самоуправление – същност и
различия; История на местното самоуправление в България. Основи на теорията и практиката.
Понятията централизация, децентрализация, деконцентрация и тяхното влияние
при формирането и функционирането на местната и централната власт.
Централизацията най-често се определя като процес, при който държавата изземва
правомощия на местните власти и по този начин съсредоточава контрола по вземане на
решения,и разпределението на ресурси на централно ниво. Характерно за този процес е
„монополизирането на една дейност”. Често пъти мотивите за изземване на правомощията на
местните власти са "благородни", но винаги са в ущърб или във вреда на отделните
административно-териториални единици. Най-често изтъкваните доводи са свързани с
желанието и ангажимента на държавата:
? да задоволява по-качествено и ефективно потребностите на местните общности;
? да предоставя разнообразни и качествени услуги;
? да управлява ресурси в условията на дефицит;
? да защитава обществения интерес или при усъвършенствуване на контрола и борбата с
корупцията, рекета и различните форми на престъпна дейност.
Други важни аспекти в рационалната организация и устройството на държавата и на
държавната изпълнителна власт са децентрализацията и деконцентрацията. Това са два
отделни процеса. Общото, което ги свързва е, че те преследват една и съща цел - доближаване
на управлението до населението, до конкретната територия и съответните териториални
общности, където то живее и работи. Същевременно те са с твърде различаващи се същностни
характеристики.
При децентрализацията правомощия и компетенции на централни държавни органи се
прехвърлят на местните или регионалните власти и на техните органи на управление.
Децентрализацията винаги се осъществява на основата на закон, като децентрализираните
правомощия формират собствената сфера на дейност на съответните самата местни и
регионални власт. Провеждането на целенасочена децентрализация в демократизацията на
обществото и неговото управление се превърна в дългосрочна политика на много правителства
в страни от Централна и Източна Европа за изграждане на демократично устроени общества.
Децентрализацията е налице, когато съществува прехвърляне на компетенции и ресурси
от националното ниво към по-ниски нива, които не зависят от държавата нито в юридическо,
нито в йерархично отношение, въпреки че са част от устройството на държавата и обществената
система. Тези структури при своето функциониране се нуждаят и следва да разполагат със
собствен правен статут, право на собственост, собствен бюджет и самостоятелни правила за
работа. Ръководните органи на тези структури следва да са демократично избрани, а средствата
и ресурсите им се използват самостоятелно (специфични механизми за контрол и финансова
проверка).
Форми на децентрализация: политическа; административна; финансова функционална;
териториална
Териториалната децентрализацията е процес по предоставяне на отговорността за
изпълнение на определени права и функции на местните власти, при което последните са
независими /в рамките на законовите ограничения/ от държавната власт по отношение
1
възможността им сами да решават проблемите в съответните сфери. Това означава, че
формално държавата не носи отговорността пред гражданите за качеството и ефективността на
услугите, които се предоставят на населението, както и по начина, по който се решават
проблемите. Разбира се държавата е регламентирала общата законова рамка, стандартите и
гаранциите за равнопоставеност и справедливост. В този смисъл децентрализацията следва да
се разглежда като част от цялостен и последователно реализиран процес на трансформация на
държавата и на самото гражданско общество. В такъв аспект основно децентрализацията
непосредствено се свързва с усъвършенстването на териториалното управление и укрепването
на самоуправлението в териториалните общности.
Другият процес, протичащ в рамките на националната територия е този на де
концентрацията. Тя следва да бъде разграничена и обособена извън процеса на
децентрализация. Според френското законодателство "Деконцентрацията е основен принцип за
разпределение на правомощията и средствата за тяхното осъществяване между различните
ешелони на държавната администрация". Едно по-точно определение на процеса на
деконцентрация се свързва с деконцентрираните служби на централната държавна власт в
съответната територия. При това те действат в строго субординирана административно-
управленска йерархия и се подчиняват на решенията и разпорежданията на централната
администрация. Тъй като деконцентрацията е форма на организация на съответната държавна
администрация, тя се извършва на основата на правителствен акт или акт на ръководителя на
съответното ведомство. Най-общо определението за нея е:
Деконцентрацията е процес, при който на определено ниво на държавната
администрация (чрез определен нормативен акт) се прехвърля на конкретен ешелон от по-ниско
ниво на същата администрация, определено право за вземане на решения. Ръководството и
персоналът на този ешелон са зависими в правно и йерархично отношение от органите на власт
от по-високото ниво.
Тук обаче е по-важно да се изясни ефекта от това действие. При едно тотално развитие
на този процес (каквато е сегашната тенденция в държавното управление), това се отразява
неблагоприятно върху функционирането на местните власти и развитието на местното
самоуправление, защото при липса на ясна и често пъти противоречива регламентация се стига
до ненужна намеса и преплитане на дейността на тези власти с тази на деконцентрираните
държавни служби в съответната териториална общност.
Съчетаването на централизацията, децентрализацията и деконцентрацията е важен
принцип при определяне модела на местната власт. Именно в тази посока е насочен и един от
водещите принципи на децентрализациятасубсидиарността. В основата на принципа стои
постановката, “че всичко което може да се прави на по-долното ниво, не трябва да се
прехвърля на по-горното”. Разпределянето на правомощията между нивата – централно,
регионално и местно, поражда определено предизвикателство, свързано с промяна на стила на
държавната намеса и начина, по който се подкрепят инициативите и следва да води до
насърчаване на централната власт дейностите, да се извършват по-близо до хората, което е
много по-ефикасно. Така децентрализацията се изявява като контрапункт на обективния
стремеж на администрацията да централизира и в този смисъл тя е важен коректив на
класическото поведение на администрацията.
Разглеждането на териториалния модел на децентрализация и разпределението на
правомощията и функциите между централната и местната власт е един сериозен проблем,
който налага провеждането на специфична политика на децентрализация, обхващаща нейните
три аспекта – политическа, административна и финансова.
Процесът на децентрализация на правомощия, функции и ресурси от централната към
местната власт се разглежда преди всичко като трайно прехвърляне на пълномощията по
вземане на решения, управление на местните ресурси и провеждане на контрол на определени
2
обществени функции от централната власт и нейните органи към местните власти за
самостоятелно и отговорно изпълнение. В този смисъл местната власт и избраните пряко от
населението нейни органи осъществяват управлението на колективния живот в локалната
административно териториална единица – община. В рамките на териториалното образование
местните органи на власти имат ясно очертани и законови признати права да провежда
самостоятелна местна политика. С Европейската харта за местно самоуправление и ЗМСМА
тези предпоставки за развитие на местната самостоятелност са налице и те се характеризира
чрез териториалната, нормативната, институционалната, финансовата, плановата и кадровата
самостоятелност. Конкретното дефиниране на тези форми на самостоятелност подчертава
следните особености на посочените видове:
? териториалната самостоятелност включва правото да се осъществява публична власт
върху реално обособената, собствена територия.
? институционалната самостоятелност предполага формиране на независими местни
органи, които разполагат с самостоятелна дееспособност, доколкото закона и правните норми
не предвиждат нещо друго.
? нормативната самостоятелност включва правото местните власти да издават
нормативни актове за съответната територия и население (т.н. местно право, включващо местни
правилници, наредби, инструкции, заповеди и други).
? кадрово-персонална власт предполагаща местните органи на власт да мотивират
служебни отношения, да назначават служители и работници, да определят конкретни норми за
длъжностите на служителите, за заплащането и осигуряването на сътрудниците в рамките на
закона.
? финансова самостоятелност - местните власти разполагат с правото да формират
собствен бюджет и разполагат с определена данъчна самостоятелност, включваща и събиране
на определени данъци и такси в рамките на закона.
? планова власт, в рамките на която те планират развитието на територията и местната
икономика, устройват и изграждат фондовете и инфраструктурата си и се грижат за
благоустрояването на обектите на социалната инфраструктура.
********
От тази гледна точка същността на местното самоуправление се основава на неговия
двустранен характер и проявление. От една страна самоуправлението може да се разглежда като
механизъм за регулиране на отношенията между централните органи на държавната власт и
териториалните власти при решаване на местните и общодържавните проблеми. То
очертава границите на възможните самостоятелни инициативи за решаване на своя отговорност
и в полза на своето население проблеми в отделните териториални общности под
непосредствения надзор на държавата. Тя се намесва само при отклонение от действащото
законодателство.
От друга страна се различава политически ориентирана задача на местното
самоуправление, т.е. това е управление на местните дела посредством самите граждани на
дадена териториална единица чрез избор на местни органи на властта или чрез пряко участие
(събрания, референдуми, подписки и др.).
Демократичната легитимация на местното самоуправление в рамките на държавата се
утвърждава чрез признатото право на местната общност да регулира определени обществени
отношения и да управлява конкретни процеси на територията. Същевременно тя следва да
разполага и с реална способност да управлява всички местни дела на собствена отговорност и в
рамките на закона.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Местно самоуправление

В материала се съдържа информация по следните въпроси от конспекта: Децентрализация и деконцентрация на държавното управление – същност и различия; Местното самоуправление като териториална децентрализация на държавната власт; Държавно управление...
Изпратен от:
Стела Георгиева
на 2008-04-10
Добавен в:
Общи материали
по Политология
Статистика:
651 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Политология

23 окт 2006
·
2,442
·
27
·
6,998

Властта – това е способността на един човек или група хора да подчиняват волята на действието на други хора на собствената си воля. За да съществува човечеството, то те трябва да живеят на групи. Производството има обществен характер...
 

Преходът в България

23 окт 2006
·
813
·
6
·
1,485
·
50

След десетилетия на преход днес сме в състояние ясно да видим както постиженията, така и недостатъците на този процес. Няма съмнение, че бяха вложени огромни усилия за модернизиране на икономическата организация. Утвърди се открита плуралистична култура.
 

Митът за гражданското общество в България

23 окт 2006
·
1,096
·
4
·
947
·
116
·
1

Силната зависимост на българските граждани от частната и държавна власт, определя неспособността им да наложат реален коректив на управлението.
 

Съвременна политическа демокрация

24 окт 2006
·
1,451
·
11
·
2,085

Основни принципи и механизми на съвременната политическа демокрация.
 

"Структура и организация на парламентарната администрация"

25 окт 2006
·
770
·
13
·
2,844

РЕЗЮМЕ на специализирано проучване на тема: "Структура и организация на парламентарната администрация"
« 1 2 3 4 5 6 7 8 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
184
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Местно самоуправление

Материал № 126210, от 10 апр 2008
Свален: 651 пъти
Прегледан: 294 пъти
Предмет: Политология
Тип: Общ материал
Брой страници: 6
Брой думи: 1,885
Брой символи: 18,082

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Местно самоуправление"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения