Големина на текста:
МАТЕРИАЛИ ЗА САМОПОДГОТОВКА И ДИСКУСИЯ ПО ДИСЦИПЛИНАТА
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
В материала се съдържа информация по следните въпроси от конспекта: Децентрализация и деконцентрация
на държавното управление – същност и различия; Местното самоуправление като териториална
децентрализация на държавната власт; Държавно управление и местно самоуправление – същност и
различия; История на местното самоуправление в България. Основи на теорията и практиката.
Понятията централизация, децентрализация, деконцентрация и тяхното влияние
при формирането и функционирането на местната и централната власт.
Централизацията най-често се определя като процес, при който държавата изземва
правомощия на местните власти и по този начин съсредоточава контрола по вземане на
решения,и разпределението на ресурси на централно ниво. Характерно за този процес е
„монополизирането на една дейност”. Често пъти мотивите за изземване на правомощията на
местните власти са "благородни", но винаги са в ущърб или във вреда на отделните
административно-териториални единици. Най-често изтъкваните доводи са свързани с
желанието и ангажимента на държавата:
? да задоволява по-качествено и ефективно потребностите на местните общности;
? да предоставя разнообразни и качествени услуги;
? да управлява ресурси в условията на дефицит;
? да защитава обществения интерес или при усъвършенствуване на контрола и борбата с
корупцията, рекета и различните форми на престъпна дейност.
Други важни аспекти в рационалната организация и устройството на държавата и на
държавната изпълнителна власт са децентрализацията и деконцентрацията. Това са два
отделни процеса. Общото, което ги свързва е, че те преследват една и съща цел - доближаване
на управлението до населението, до конкретната територия и съответните териториални
общности, където то живее и работи. Същевременно те са с твърде различаващи се същностни
характеристики.
При децентрализацията правомощия и компетенции на централни държавни органи се
прехвърлят на местните или регионалните власти и на техните органи на управление.
Децентрализацията винаги се осъществява на основата на закон, като децентрализираните
правомощия формират собствената сфера на дейност на съответните самата местни и
регионални власт. Провеждането на целенасочена децентрализация в демократизацията на
обществото и неговото управление се превърна в дългосрочна политика на много правителства
в страни от Централна и Източна Европа за изграждане на демократично устроени общества.
Децентрализацията е налице, когато съществува прехвърляне на компетенции и ресурси
от националното ниво към по-ниски нива, които не зависят от държавата нито в юридическо,
нито в йерархично отношение, въпреки че са част от устройството на държавата и обществената
система. Тези структури при своето функциониране се нуждаят и следва да разполагат със
собствен правен статут, право на собственост, собствен бюджет и самостоятелни правила за
работа. Ръководните органи на тези структури следва да са демократично избрани, а средствата
и ресурсите им се използват самостоятелно (специфични механизми за контрол и финансова
проверка).
Форми на децентрализация: политическа; административна; финансова функционална;
териториална
Териториалната децентрализацията е процес по предоставяне на отговорността за
изпълнение на определени права и функции на местните власти, при което последните са
независими /в рамките на законовите ограничения/ от държавната власт по отношение
1
възможността им сами да решават проблемите в съответните сфери. Това означава, че
формално държавата не носи отговорността пред гражданите за качеството и ефективността на
услугите, които се предоставят на населението, както и по начина, по който се решават
проблемите. Разбира се държавата е регламентирала общата законова рамка, стандартите и
гаранциите за равнопоставеност и справедливост. В този смисъл децентрализацията следва да
се разглежда като част от цялостен и последователно реализиран процес на трансформация на
държавата и на самото гражданско общество. В такъв аспект основно децентрализацията
непосредствено се свързва с усъвършенстването на териториалното управление и укрепването
на самоуправлението в териториалните общности.
Другият процес, протичащ в рамките на националната територия е този на де
концентрацията. Тя следва да бъде разграничена и обособена извън процеса на
децентрализация. Според френското законодателство "Деконцентрацията е основен принцип за
разпределение на правомощията и средствата за тяхното осъществяване между различните
ешелони на държавната администрация". Едно по-точно определение на процеса на
деконцентрация се свързва с деконцентрираните служби на централната държавна власт в
съответната територия. При това те действат в строго субординирана административно-
управленска йерархия и се подчиняват на решенията и разпорежданията на централната
администрация. Тъй като деконцентрацията е форма на организация на съответната държавна
администрация, тя се извършва на основата на правителствен акт или акт на ръководителя на
съответното ведомство. Най-общо определението за нея е:
Деконцентрацията е процес, при който на определено ниво на държавната
администрация (чрез определен нормативен акт) се прехвърля на конкретен ешелон от по-ниско
ниво на същата администрация, определено право за вземане на решения. Ръководството и
персоналът на този ешелон са зависими в правно и йерархично отношение от органите на власт
от по-високото ниво.
Тук обаче е по-важно да се изясни ефекта от това действие. При едно тотално развитие
на този процес (каквато е сегашната тенденция в държавното управление), това се отразява
неблагоприятно върху функционирането на местните власти и развитието на местното
самоуправление, защото при липса на ясна и често пъти противоречива регламентация се стига
до ненужна намеса и преплитане на дейността на тези власти с тази на деконцентрираните
държавни служби в съответната териториална общност.
Съчетаването на централизацията, децентрализацията и деконцентрацията е важен
принцип при определяне модела на местната власт. Именно в тази посока е насочен и един от
водещите принципи на децентрализациятасубсидиарността. В основата на принципа стои
постановката, “че всичко което може да се прави на по-долното ниво, не трябва да се
прехвърля на по-горното”. Разпределянето на правомощията между нивата – централно,
регионално и местно, поражда определено предизвикателство, свързано с промяна на стила на
държавната намеса и начина, по който се подкрепят инициативите и следва да води до
насърчаване на централната власт дейностите, да се извършват по-близо до хората, което е
много по-ефикасно. Така децентрализацията се изявява като контрапункт на обективния
стремеж на администрацията да централизира и в този смисъл тя е важен коректив на
класическото поведение на администрацията.
Разглеждането на териториалния модел на децентрализация и разпределението на
правомощията и функциите между централната и местната власт е един сериозен проблем,
който налага провеждането на специфична политика на децентрализация, обхващаща нейните
три аспекта – политическа, административна и финансова.
Процесът на децентрализация на правомощия, функции и ресурси от централната към
местната власт се разглежда преди всичко като трайно прехвърляне на пълномощията по
вземане на решения, управление на местните ресурси и провеждане на контрол на определени
2
обществени функции от централната власт и нейните органи към местните власти за
самостоятелно и отговорно изпълнение. В този смисъл местната власт и избраните пряко от
населението нейни органи осъществяват управлението на колективния живот в локалната
административно териториална единица – община. В рамките на териториалното образование
местните органи на власти имат ясно очертани и законови признати права да провежда
самостоятелна местна политика. С Европейската харта за местно самоуправление и ЗМСМА
тези предпоставки за развитие на местната самостоятелност са налице и те се характеризира
чрез териториалната, нормативната, институционалната, финансовата, плановата и кадровата
самостоятелност. Конкретното дефиниране на тези форми на самостоятелност подчертава
следните особености на посочените видове:
? териториалната самостоятелност включва правото да се осъществява публична власт
върху реално обособената, собствена територия.
? институционалната самостоятелност предполага формиране на независими местни
органи, които разполагат с самостоятелна дееспособност, доколкото закона и правните норми
не предвиждат нещо друго.
? нормативната самостоятелност включва правото местните власти да издават
нормативни актове за съответната територия и население (т.н. местно право, включващо местни
правилници, наредби, инструкции, заповеди и други).
? кадрово-персонална власт предполагаща местните органи на власт да мотивират
служебни отношения, да назначават служители и работници, да определят конкретни норми за
длъжностите на служителите, за заплащането и осигуряването на сътрудниците в рамките на
закона.
? финансова самостоятелност - местните власти разполагат с правото да формират
собствен бюджет и разполагат с определена данъчна самостоятелност, включваща и събиране
на определени данъци и такси в рамките на закона.
? планова власт, в рамките на която те планират развитието на територията и местната
икономика, устройват и изграждат фондовете и инфраструктурата си и се грижат за
благоустрояването на обектите на социалната инфраструктура.
********
От тази гледна точка същността на местното самоуправление се основава на неговия
двустранен характер и проявление. От една страна самоуправлението може да се разглежда като
механизъм за регулиране на отношенията между централните органи на държавната власт и
териториалните власти при решаване на местните и общодържавните проблеми. То
очертава границите на възможните самостоятелни инициативи за решаване на своя отговорност
и в полза на своето население проблеми в отделните териториални общности под
непосредствения надзор на държавата. Тя се намесва само при отклонение от действащото
законодателство.
От друга страна се различава политически ориентирана задача на местното
самоуправление, т.е. това е управление на местните дела посредством самите граждани на
дадена териториална единица чрез избор на местни органи на властта или чрез пряко участие
(събрания, референдуми, подписки и др.).
Демократичната легитимация на местното самоуправление в рамките на държавата се
утвърждава чрез признатото право на местната общност да регулира определени обществени
отношения и да управлява конкретни процеси на територията. Същевременно тя следва да
разполага и с реална способност да управлява всички местни дела на собствена отговорност и в
рамките на закона.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Местно самоуправление

В материала се съдържа информация по следните въпроси от конспекта: Децентрализация и деконцентрация на държавното управление – същност и различия; Местното самоуправление като териториална децентрализация на държавната власт; Държавно управление...
Изпратен от:
Стела Георгиева
на 2008-04-10
Добавен в:
Общи материали
по Политология
Статистика:
650 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Гражданското общество в България

06 ное 2009
·
99
·
4
·
629

Това е тема за гражданското общество в България и ролята на медиите в него....
 

Гражданското общество - проблеми и развитие

08 ное 2007
·
875
·
6
·
1,622

Гражданско общество е понятие, отнасящо се до съвкупността от всички доброволни граждански и социални организации и институции, формиращи базата на едно общество, функциониращо в противовес на силовите структури на държавата....
 

Местни избори

25 фев 2009
·
98
·
14
·
4,554

Избирателни списъци. Избирателни райони. Избирателни секции. Кандидати за съветници и кметове.......
 

Политика за опазване на околната среда

16 фев 2012
·
61
·
13
·
305

Синтезирана презентация с основни точки по темата Политика за опазване на околната среда в ЕС...
 

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

01 мар 2006
·
422
·
9
·
3,720

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
182
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Местно самоуправление

Материал № 126210, от 10 апр 2008
Свален: 650 пъти
Прегледан: 294 пъти
Предмет: Политология
Тип: Общ материал
Брой страници: 6
Брой думи: 1,885
Брой символи: 18,082

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Местно самоуправление"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения