Мотивация за осъществяване на здравни грижи на нуждаещите се
/есе/
Съществува неразривна връзка между мотивацията и желанието да
си в помощ на нуждаещ се. Всеки го интерпретира по различен начин, но
принципът е един – страните са две, всяка от които изиграва своята роля.
Единият има нужда от помощ, а вторият разполага с ресурс или желание да
се отзове. Здравните грижи са възможно най-подходящият начин да се
установи кой каква роля е способен да изпълнява и дали е годен за работа в
областта на здравеопазването, било то у нас, било то навсякъде по света.
Множеството стратегии, нормативни документи, поощрения и прочее
за привличане, задържане и запазване за продължителен период от време
на кадри в областта на здравеопазването са достатъчно силна мотивация за
всеки, в случая и за мен, който проявява интерес и има необходимите
качества.
Към настоящия момент България е загубила над 1800 лекари, над
11 000 медицински сестри и Бог знае колко още медицински лица –
лаборанти и т.н. А по-силна мотивация и стремеж да работиш в тази сфера
– здраве му кажи.
Една от причините, поради която прявявам желание да оказвам
здравна помощ, е неодобрението ми пациентите и хората, нуждаещи се от
прегледи, консултации, терапии и чисто психологическа подкрепа, да бъдат
третирани като клиенти или купувачи, които без необходимите средства, не
заслужават нормален живот. В последно време се наблюдава точна такава
тенденция – здравеопазването се превръща в търговия, като всеки сочи с
пръст другия като виновен – лекарите роптаят срещу реформите и
министерството, управата неодобрява нелегалните и противозаконни
деяния от страна на медиците, но вината, лично според мен, е двустранна.
Тя е в разбиранията на българина, в ценностите на отделния индивид, в
желанието да забогатяваш въз основа болката и теглилата на болния.
У нас не са малко медиците, но са малко хората, които работят в тази сфера
и отдават сърцето и душата си на каузата. Точно поради тази причина
смятам себе си за подходящ кадър.
Стремежът към всеки, насочил се в областта на медицината и
медицинските грижи, не трябва да е продиктуван от желанието за по-
високо заплащане. Хуманността, отзивчивостта, човещината би трябвало
да лежат в основата на всяко кандидатстване за разкритите позиции.
Мотивацията ми да помагам и да оказвам помощ на нуждаещите се е
провокирана както от посочените по-горе фактори, така и от желанието ми
лекарите, медицинските сестри и други мед.-длъжности да не са
категоризирани като такива от „Червената книга“, т.е. изчезващи. Смятам,
че българското население заслужава медицински грижи и обслужване също
толкова качествени и своевременни, колкото са и тези в Европа и по цял
свят. И смятам, че това е напълно постижимо!
