УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Ефективно лидерство. История и
съвременно разбиране за
управлението и лидерството
Общоикономически Факултет, Икономическа социология със
специализация социология на бизнеса и управлението
Изготвил: Петко Атанасов Иванов № 1521386
Проверил:
2016г.
Съдържание
1. Ефективно лидерство.
Изясняването на смисъла съдържащ се в понятието лидерство е необходимо,
тъй като този термин остава неопределен и често се отъждествява с термина
ръководство (който се замества с понятието мениджмънт), докато между двата
има разлика.
Объркването идва от факта, че английската дума Leadership на български език
може да бъде преведена по двата начина, и като лидерство и като ръководство.
Различието в смисъла на двете понятия идва от това, че ръководството
(ръководенето) е институционализиран, формален и рационален акт, който се
изчерпва с процесите на целеполагане и вземане на решения. А лидерството,
освен елементите на ръководството съдържа и така наречени неформални
елементи, то е нерегламентирано и задължително разчита на емоционална
обвързаност.
На пръв поглед всеки разбира какъв е смисъла зад понятието лидерство, но
конкретното му формиране така, че да се уловят всички нюанси затруднява
хората. Поради тази причина са изведени стотици определения които се опитват
да го обяснят от най-различни ъгли: посредством черти, поведение, модели на
влияние и взаимодействие, ролеви отношения, постигане на общи цели или
следване на лидерска визия.
В литературата лидерството се разглежда в два аспекта . В широк смисъл то е
процес на непринудително влияние върху груповата активност, насочена към
постигане на определени групови цели. В по-тесен смисъл се разглежда като
отличително качество т.е. като съвкупност от качества или характеристики на
лицето, което осъществява влиянието върху групата. В този смисъл в
организацията лидерът има висок личен статус и оказва голямо влияние върху
поведението на членовете на организацията.
Лий Якока извежда няколко основни характеристики на лидера, които той
определя като “деветте божи заповеди на лидерството”
2
- проява на любопитство;
- творческо мислене;
- комуникативност;
- силен характер;
- смелост;
- харизма;
- компетентност;
- здрав разум.
Той е категоричен, че лидерите се създават, не се раждат.
Неправилно е лидерството да се свежда само до лични качества, мотивация
или идеология. Преди всичко то се свързва със системата на взаимоотношения в
групата, когато един човек (лидер) проявява инициатива и поема отговорност за
действията на групата. Другите (неговите последователи) са готови да следват
инициативите и влагат значително по-големи усилия за постигане на поставените
цели когато се чувстват мотивирани.
Съвременното разбиране и ефективното лидерство се свързва с
чувствителността към потребностите на последователите, което намира израз в
стремеж за развитие и подкрепа в постигането на цели. Следователно,
лидерството е функция на лидера.
Том Петерс и Нанси Остин в бестселъра “Страст за съвършенство” дават по-
широко определение, което не звучи толкова научно, но пък сякаш улавя духа на
феномена лидерство:
“Лидерството означава визия, окуражаване, насърчаване, ентусиазъм,
доверие, сила, енергия, страст, обсебване, постоянство, използване на
символи, обръщане на внимание, създаване на герои на всички равнища,
съветване, наставничество и много други неща. Лидерството трябва да
присъства на всички нива на организацията. То зависи от милиони малки
неща, вършени с посветеност, постоянство и грижа, но всички тези малки
неща не струват, ако липсват доверие, визия и вяра”
1
.
Пълна противоположност на това твърдение е може би най-краткото
определение за лидерството дадено от Джон Максуел, което гласи: „Лидерството
е влияние“.
1 Peters, Austin, 1985, p. 5–6
3
