Големина на текста:
Емил Дюркем
Биография
Давид Емил Дюркем е френски социолог. Произхожда от семейство на
френски евреи, което силно му повлиява тъй като баща му е равин и живее по
времето на Аферата Драйфус” (ДелотоДрайфус е наказателен
процес във Франция през 1894-1906 г.). Отчужден от елитаризма (обществото се
състои от елит и народ ) на френските академични среди, прекарва научната си
кариера в старание да се раздалечи от тях и напудрения формализъм. Пише
основните си научни трудове в периода 1890-1915 г., в културно-историческия
контекст на Третата Френска Република. Това е бурно време с несигурен
политически климат, който прави Дюркем чувствителен към проблемите на едно
разделено общество в процес на промяна.
Повлиян е от позитивизма на Огюст Конт и идеята за обществен договор.
Основната постановка на Дюркем е, че обществото не е плод на волята на отделни
хора, а е сложна и самопораждаща се система. Той характеризира и обекта на
социологиятасоциалната реалност, която не може да се сведе до психичния свят
на индивидите, защото се състои отколективни представи-чувства-вярвания-
съзнаниекато надиндивидуална реалност.
Аномия
АНОМИЯ (грц. а - отрицателна частица и nomos - закон; нарушаване на закона) -
състояние на обществена система, при което моралните и традиционните норми,
законите и правното регулиране, обичайните правила за обществено поведение
отслабват своето действие. Голяма маса от хора и групи, общности и институции не
се съобразяват с тях, нарушават ги. Пренебрегва се принципът на солидарност и се
преминава към принципа на силата и бруталността. Искат се права и облаги, като се
пренебрегват обществените задължения и дълга. Индивидуализмът и егоизмът в
масовото обществено поведение надделяват над колективизма и чувството за
интегрираност (обединяване) и социална принадлежност.
Понятието А. е разработено и наложено като фундаментално(основно)
социологическо понятие от Емил Дюркем. Понятие, чрез което се визира системата
на обществото, проблемът за неговата устойчивост и способност за преодоляване на
кризи и деструктивни процеси, проблемът за дееспособността на институциите на
реда в обществото, на нормативните му системи, както и проблемът за оцеляването
на нациите.
В "За разделението на обществения труд" (1893) А. според Дюркем е синоним
на отсъствието на общи социални правила и норми. Това може да се дължи на
субективни, но и на обективни фактори. Напр. когато в разделението и
специализацията на труда се стига до крайности - и след това трудно се
синхронизират социалните роли, става невъзможна координацията и добрата
организираност.
В "Самоубийството" (1897) А. отразява противоречието между неограничеността
на човешките желания и неопределеността на легитимните(законни) ценности в
модерните общества хората искат и очакват много и все повече, а от друга страна,
не са наясно всъщност какви са моралните ценности, загубват яснота кое е добро и
зло, кое е справедливо и несправедливо, кое е нормално и ненормално.
А. постоянно се генерира в съвременните общества - поради тяхната
урбанизация(нарастване на броя и големината на градовете) и индустриализация,
поради тяхната динамика и нарастване ролята на институциите, поради
формирането на огромни хетерогенни маси от хора, поради смесването на
културите и стиловете на живот. Хората вътрешно стават все повече ценностно
дезориентирани и объркани, поради което външно в поведението си те все по-
малко са мотивирани и искат да спазват обществените норми и правила на
поведение, по-слабо се стремят към съчетаване между различните интереси.
В съвременната социология се разграничават две основни страни на А.:
субективна - когато в мисленето и поведението на хората има несъответствие
между цели и средства, когато те изгубват яснотата и идентичността на социалните
норми и правила за поведение и дейност, когато всъщност изгубват ценностната си
координата за оценка на собственото си поведение и житейски избори;
обективна - състоянието на обществото като цяло (на държавата в частност), при
което регулативните системи не действат, преобладава тяхното нарушаване и
пренебрегване, нараства хаоса и деструкцията, хората се индивидуализират, а
поведението им все по-често се оказва рисково за околните и обществото като
цяло.
Самоубийството - видове
Дюркем ги дели в четири групи на база емпирични данни.
Егоистичното самоубийство
Егоистичното самоубийство произтича от слабата интеграция към конкретната
социална среда. Типичен пример са самоубийствата след преминаване в графата на
вдовците и разведените. Също така според данните, получени при изследванията на
социолога, бездетните семейства са по-склонни да посегнат на живота си в
сравнение с многодетните родители. Не е случаен факта, че самоубийствените
актове сред ромската общност не са толкова, колкото сред българското население.
Въпреки това, се счита, че процентът на този тип самоубийства за България не е
особено голям.
Алтруистично самоубийство
Алтруистичното самоубийство е противоположно на егоистичното. При него
първопричината се корени именно в прекалено силната интегрираност.
Самоубийствата в този случай имат характера на саможертвени актове в името на
друг човек или група от хора (общност, общество). Като примери са изведени
самоубийствата предимно сред армията, корабните екипажи и т.н.
Аномично самоубийство
В България това е най-често срещаният вид самоубийство
То е характерно за развитите модерни общества. В основата му се поставя
невъзможността на човека да се справи със социалните регулативи. В следствие на
тази невъзможност, той изпада в състояние на разрив със социалната среда, в
състояние на аномия. Данните сочат, че при бурно икономическо развитие или при
икономическа криза броят на този тип самоубийства е по-голям отколкото при
нормални условия. Това е и обяснението, защо в страната в последните години
тенденцията е за повишаване на броя на самоубийците. За последната година има
регистрирани 3153 случая на самоубийство в страната, докато година по-рано те са
били 2799 по данни на Националния център по обществено здраве.
Парадоксално е, че според Дюркем при по-крупни политически събития и по време
на война се наблюдава своеобразен спад в процентно отношение. Причината според
него е рязката мобилизация на колективните чувства, вярвания и представи.
Фаталистично самоубийство
То е свързано с прекалено силно наложените върху хората норми от конкретна
общност (напр. сектите) и липса на социални норми, които да имат регулативна
функция. Своеобразен пример е самоубийството на жената след смъртта на съпруга
й при някои древни народи.
Сред заемащите първите места по брой на самоубийства са страни като Латвия,
Япония, Унгария, Казахстан и Литва, а сред последните в класацията се нареждат
страни като Италия и Гърция.
Макар и България да заема по-средно място в тази класация, тенденциите не са
добри. Ясно е, че не може да се каже кой евиновникът“, причината и да се посочи с
пръст. Но ако все пак Емил Дюркем е бил прав, че разковничето е в условията, в
които живеем (може би) по принуда, в закърнялотоколективно съзнание“ , то и
Умберто Еко ще се окаже прав, че ние сме наизчезване
Механична и органична солидарност
Е. Дюркем прави класификация на различни типове човешки общества.
Посредством нея, разкрива логиката, смисъла и същността на човешката история.
Той е привърженик на теорията за социалната еволюция. Обогатява я с идеята за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Емил Дюркем

Доклад по икономическа социология. Емил Дюркем - възгледи и идеи....
Изпратен от:
Кристина Михайлова
на 2016-11-13
Добавен в:
Доклади
по Икономическа социология
Статистика:
15 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Икономическа социология от София за Студенти в УНСС от факултет Бизнес факултет специалност Бизнес икономика бакалавър несваляни с 6 страници Други
 
 

Емил Дюркем

Материал № 1258922, от 13 ное 2016
Свален: 15 пъти
Прегледан: 22 пъти
Предмет: Икономическа социология
Тип: Доклад
Брой страници: 6
Брой думи: 1,795
Брой символи: 11,711

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Емил Дюркем"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала