Тема: " Роля и място на Балканите в Европейската и
световна политика"
1. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СПЕЦИФИКА НА БАЛКАНСКИЯ
РЕГИОН – ТРАДИЦИИ И ТЕНДЕНЦИИ
А) БАЛКАНСКИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ
Всеки анализ на Балканите започва с обяснение на термина. Смята се, че за
първи път това наименование е използвано през 1808 година от немския
географ Аугуст Цойне, който кръщава най-югоизточния полуостров на
Европа по името на северната му граница - Балкана. Тогава за първи път
терминът влиза в употреба със значението на географски регион. След
средата на XIX век, Балканите придобиват политическо значение, по
силата на това, че те символизират европейската част на Османската
империя. След Балканските войни от началото на XX век в широка
употреба навлиза думата “балканизация”, която се превръща в синоним
на разделение, поява на множество държави, националистическа
кръвожадност и пр. След началото на Студената война Балканите влизат
в една по-голяма група наречена Източна Европа, а в началото на 90-те
години, след разпада на СССР остават като Югоизточна Европа. В наше
дни се говори за Източни и Западни Балкани, но като цяло се завръща
географското значение на термина.
Икономиката на Балканите в протежението на историята никога не
е била единна ( с малки изключения от времето на Римската и Османската
империи). Именно тази многоликост е спомагала за уязвимостта на региона,
водеща до крайни обрати в историята му. Много са мненията по това, кои
държави са включени в Балканите. Ако се съди по лингвистични,
културни, религиозни, или исторически белези балкански държави са
България, Сърбия, Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина,
Хърватска, Словения, Гърция, Албания и Косово, а в части Румъния,
Кипър и Турция.
Стремежът на великите сили да разширят влиянието си на
Балканския полуостров се стимулира от особеното геостратегическото
място, което заема региона:
Първо. Той се намира между три континента. От тук минават най-
късите пътища между Европа, Азия и Африка.
Второ. Той е най-издаден в Средиземно море. Това го прави
незаменим плацдарм за реализиране на различни военни операции в
трите споменати по-горе континента. С успех може да играе ролята на
непотопяем самолетоносач и база за военноморските сили.
Трето. В горния му край преминава река Дунав, който мие
бреговете на десетина европейски държави. Това я прави първокласен
търговски и военностратегически обект. По нейните води и прилежащи
равнини може бързо да се достигне до Централна и Западна Европа.
Четвърто. На полуострова минава вододела между християнския
и мюсюлманския свят. Тук си дават среща различни видове политически
култури, ценностни системи и представи за бъдещето на континента и
света.
Основните характеристики на полуострова са:
1.Пъстра мозайка от народи, разделени от религията. Религиозният
фактор преплита идентичността на православни, католици и мюсюлмани;
2. Голям брой въоръжени сблъсъци (повече от 10 от началото на ХІХ
век);
3. Намеса на външни сили с цел защита или поддържане на техните
сфери на интереси (Балканизация в точния смисъл на думата);
4. Балканите са слабо засегнати от първата индустриална революция.
Икономическата модернизация изостана и затова района е по-слабо
стопански развит;
5. „Студената война “ раздели този регион по политически,
идеологически , социални и икономически признаци, спомогнало за
нарастване на различията: тук бяха южния фланг на НАТО и Организацията
на Варшавския договор; Република България бе лоялен съюзник на СССР,
докато Турция – на НАТО, Югославия водеше необвързана политика –
поради вътрешни и поради стратегически причини. Гърция наблегна на
своята първичност, ставайки особен член на европейската общност;
6. Разпадането на Югославия бе съпроводено с процес на разкъсване
на района и мъчително възникване на нови държави- слабо консолидирани-с
несигурни граници и взаимно противопоставени в скрити или открити
конфликти. Това генерира нови Балкански войни – реални или
предполагаеми;
7. Независимо от многото противоборства и противопоставяния
между балканските народи има много общи характеристики. В своето
мнозиство те са възниквали от системата миллети (народи, нации) или
религиозни общности, управлявани от висшата църква. Това позволява
на различните етно-лингвистични групи да оцелеят и ги принуждава към
бавна еволюция на езика и религията в развитието на една преднационална
идентичност, чиито първи признаци се появяват през 18 век. Затова
религиозното, национално и културно разнообразие се запазва в един
относително ограничен регион;
8. Характеристика на региона са планинските масиви, затворените
кантони -предопределящи „островния начин на живот и организация”. В
същото време той е широко отворен по протежение на няколко естествени
коридори към континента;
9. Национализмът тук е политическа легитимна теория, изискваща
етническите граници да съвпадат с политическите граници, а държавните
граници да съвпадат с националните граници. По исторически причини
обаче няма етнически ”чисти” райони. Във всяка държава има
представители на всички живеещи на полуострова етноси. Затова всеки
един национален и териториален конфликт бързо може да прерасне в
балкански и европейски такъв;
10. Времето на имперските стратегии на „великите сили” не е
останало в миналото и затова Балканите днес отново са място, в което се
борят различни тенденции и сили за надмощие;
11. Закъснелите мерки за модернизация; недостатъчното познаване
на региона, както епизодичните и несвързани решения които се вземат и
реализират от правителствата на балканските народи правят региона
експериментален регион на различни модели на развитие, криещо
допълнително дестабилизиращи възможности и подклаждащо напрежение
между етносите.
Еволюцията на Балканите е променлива, което зависи много от
общата обстановка на континента. Затова терминът “Балкански район“
усилено се заменя с термина Югоизточна Европа (ЮИЕ). ЮИЕ е белязана
с нови разделения. Те са предимно икономически.
Изградената през
м. юни 1991 г. ЗОНА за ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО
СЪТРУДНИЧЕСТВО (ЧИС) все още не е намерило най -жизнените и
ефективни форми за сътрудничество. Липсата на общи институции в ЮИЕ,
която се разглежда като геополитическо цяло - вследствие на
интензивността на съседските отношения, пречи на този регион да бъде
признат като организирана регионална единица.Това забавя тяхното
социално-икономическо развитие.Съотношението в доходите между
Германия и Албания е 20:1; между Гърция и България е 4:1.
Падането на комунизма не доведе до ликвидиране на противо-
стоенето и противоборството между балканските народи. Тъкмо обратно,
засили се чувството на несигурност, което рефлектира в разпалването на
различни раздори и военни конфликти. Дълго подтисканият
национализъм и съществуващата икономическа изостаналост
затрудняват прехода към демокрация в целия бивш съветски блок.
Никъде опасността от национално разпадане и дори въоръжен конфликт не
е така голяма както на Балканите. По исторически причини тук народите
нямат голяма демократична традиция. Векове наред са понасяли брутално
