Любка Богданова
преподава по География
в град София
Големина на текста:
ТЕМА 4.
КЛИМАT НА БЪЛГАРИЯ
1. Същност и значение на климата
Климатът представлява многогодишният режим на времето, характерен за дадено място в зависимост от географската
му обстановка. Метеорологичното време представлява физичното състояние на атмосферата над дадена територия и
то се характеризира чрез стойностите на метеорологичните елементи /температура на въздуха, облачност, атмосферни
валежи, вятър и др./. Времето се мени непрекъснато, но за продължителен период се наблюдават повтарящи се
типични условия на метеорологичното време. Те характеризират климата на този район.
Климатът е много важен природен компонент. Той определя формирането и измененията в останалите природни
компоненти/ речен отток, почви, растителността и др./
Климатът е и важен природен ресурс. неговите особености определят развитието на земеделието, рекреацията и др.
2. Фактори за формиране на климата
Климатът на България се формира под влиянието на комплекс от фактори - географски /географско положение и
релеф /, радиационни / слънчева радиация / и циркулационни / атмосферна циркулация и циклонална дейност /.
2.1. Географски фактори
Географското положение на България в Източната част на Балканския полуостров определя проявата на различни
климатични влияния: от запад, югозапад и изток на Атлантически океан, Средиземно море и Черно море, от
северозапад и североизток на континенталната част на Европа, влиянието на пустинните и полупустинни райони на
Северна Африка и Предна Азия /посредством континенталните тропични въздушни маси/ и влиянието на Арктика/
посредством арктичните въздушни маси/.
Тези многообразни климатични влияния могат да се групират като морски /океански / и континентални.
Най-голяма е климатообразуващата роля на Атлантически океан над който се формират богати на влага въздушни
маси. Преносът им над Европа и Балканския полуостров става главно чрез дейността на Исландските циклони и
Азорските антициклони. Поради това влиянието на Атлантически океан се наблюдава през цялата година. През
лятото то определя хладно и дъждовно време, а през зимата - нахлуването на океански въздушни маси, съпроводени с
обилни снеговалежи и относително по-меко време. При намаляване на това влияние през лятото настъпва засушаване
и горещини, а през зимата продължителни и по-остри студове.
Климатичното влияние на Средиземно море се чувствува по осезателно в южните райони на страната. Това
климатично влияние е свързано с пренос на въздушни маси, формирани над Средиземно море и такива формирани
над пустинните и полупустинни райони на Северна Африка или от средната и северна част на Атлантически океан, но
променили своите физични свойства над морето. Преносът на въздушните маси най-често става чрез
средиземноморските циклони. Те се проявяват най-силно през студеното полугодие, ето защо средиземноморското
климатично влияние е най-добре изразено през преходните сезони и зимата.
Климатичното влияние на Черно море е ограничено. Проявява се в тясна ивица с ширина 40-60 км. навътре в сушата.
Това се обуславя от малката му водна площ и разположението му на изток от територията на страната. По този начин
формираните или трансформирани над него въздушни маси се отнасят предимно на изток. Неговото влияние е по-
чувствително през летния сезон, когато добре изразена е денонощната смяна на бризовата циркулация.
Значителното влияние на континенталните въздушни маси се определя от положението на България спрямо
Атлантически океан, Средиземно и Черно море от една страна, а от друга от разположението и спрямо Динаро-
Пиндската планинска система и Карпатите. Това и разположение благоприятствува преноса на континентални
въздушни маси.
Динаро Пиндската планинска система изолира Балканския полуостров от климатичното влияние на Адриатическото и
Западното Средиземноморие, видоизменя в някои случаи настъпващите към изток средиземноморски циклони, като
изменя тяхната структура, интензитет и скорост на преместване.
Карпатите спират настъпващите от северозапад океански въздушни маси, поради което по-значителните валежи падат
по северозападните склонове.
1
Широката отвореност на територията ни към североизток също обуславя континенталното климатично влияние. От
тази посока безпрепятствено нахлуват континентални въздушни маси, формирани над Източна Европа.
За засилване на континенталните черти на нашия климат допринася и обширната територия на Балканския
полуостров. Тя обуславя формирането на термични антициклони през зимата, а през лятото застояващия се въздух
над нея се нагрява и придобива черти близки до тези на континенталните тропични маси.
Релефът на България оказва многообразно влияние върху климата. Това се дължи на неговата мозаечна структура. За
формирането на климата от значение са както позитивните, така и негативните форми на релефа. Но ролята на
позитивните форми е по-значителна. Планините оказват влияние върху климата с надморската си височина, посоката
на простиране, изложението на склоновете и др.
С най-голямо климатично значение са Стара планина. Положението на Стара планина, почти през средата на
територията на България, относително голямата и надморска височина, обстоятелството, че се издига на пътя на
преобладаващия атмосферния пренос, насочен от северозапад и североизток и от югозапад и югоизток, обуславят по-
голямото количество на валежите по северните склонове, по-високите зимни температури /с 2 - 2,5оС/ в Южна
България, студените падащи ветрове, проявяващи се по северната ограда на Задбалканските котловини. По северните
склонове на планината се проявява сухият и топъл вятър фьон. Следователно Стара планина се явява климатична
граница, която предизвиква значителни различия в климата в Южна и Северна България.
Високите планини Рила, Пирин, Родопите, Беласица и Осогово с надморската си височина имат значение за
трансформирането на въздушните маси проникващи от северозапад и юг. При северозападни нахлувания на
въздушни маси тези планини забавят преминаването им на юг. Валежите по северни склонове на планините оказва
влияние върху характера на времето в Горнотракийската низина и котловинните полета , разположени на север от
Рила, Пирин, Беласица и Осогово. От друга страна тези планини спират нахлуващите от юг топли въздушни маси,
като това влияние се наблюдава само по долините на р. Струма и Места и седловините на Източни Родопи.
Влияние върху климата оказват и котловините, долинните разширения и по-големите долини. В тях през зимата се
образуват инверсии, характерни за затворените и дълбоки котловини на юг от Стара планина /Средногорието и др. /
2.2. Радиационни фактори
Количеството и режима на слънчевата радиация се обуславя от географската ширина и режима на облачността в
България. От географската ширина зависят височината на Слънцето по пладне и продължителността на деня и нощта.
Географското положение обуславя сравнително равномерното разпределение на тъмните и светли часове през
денонощието и относително голямата височина на Слънцето над хоризонта. От друга страна сравнително малката
облачност в извънпланинските земи е благоприятна предпоставка за по-продължително и по-интензивно слънчево
греене. За географската ширина на която се намира България е възможно слънчево греене 4400 - 4500 часа годишно.
Поради облачността действителното слънчево греене е 2100-2400 часа годишно.
Средногодишната стойност на сумарната слънчева радиация е 350 -400 кал/см2., с максимум през юли. Тогава
средната сумарна радиация за едно денонощие надминава 600 кал./см2. По южното черноморско крайбрежие тя
надхвърля 670 кал/см2/ден.
Средните годишни стойности на радиационния баланс са положителни /46-56 кал/см2/.. През декември и януари в
Северна България те са отрицателни или близки до нулата.
2.3. Циркулационни фактори
Циркулационният режим също се определя от положението на България в югоизточната част на Европа и ролята на
активните атмосферни центрове на действие в югоизточната част на Европа.
През течение на годината в България нахлуват арктични въздушни маси, въздушни маси на умерените ширини и
тропични въздушни маси. Тези въздушни маси водят началото си от определени географски огнища, които се
намират над океана и сушата.
Арктичните въздушни маси са характерни за студеното полугодие / с честота два-три случая на месец/. Нахлуването
им е свързано с чувствително застудяване на времето. Обикновено абсолютната минимална температура в средната и
високопланинска част на планините се наблюдава след адвекция на арктичен въздух. С тези нахлувания са свързани
първите значителни застудявания и слани., а във високите части на планините се формира първата снежна покривка.
Адвекцията на въздушни маси на умерените ширини /океански и континентални/ е характерна през цялата година /
92% от всички случаи/. С по-голяма честота са континенталните въздушни маси, нахлуващи от север и североизток.
2
Те са бедни на влага и не предизвикват валежи. През лятото водят до повишаване на температурите, а през зимата,
обратно – до намаляването им. От запад и северозапад, обикновено нахлуват океански въздушни маси, които са
богати на влага и предизвикват значителни валежи. През лятото нахлуването им е свързано с понижаване на
температурите, а през зимата, обратно - със повишаването им.
Тропичните въздушни маси /континентални и океански/ нахлуват от юг и югозапад и представляват 3% от всички
нахлувания. През лятото континентални въздушни маси нахлуват от изток и североизток. Океанските тропични
въздушни маси са валежоностни за разлика от континенталните, които се отличават с голяма сухота. Нахлуването на
тропичните маси през зимата обуславя повишаване на температурата, падане валежи придружени с гръмотевици.
Валежите са предимно от дъжд, но понякога пада и мокър сняг. При силна замърсеност на тропичния въздух от
пустинен прах падналия сняг е оцветен. Континенталният тропичен въздух обуславя високите температури през
лятото и намаляване на хоризонталната видимост. Особено високи са температурите когато нахлуването на тропичен
въздух е съпроводено с фьонов ефект.
Дейността на активните атмосферни центрове в Европа /циклонални и антициклонални/ се изразява главно в преноса
на въздух с различни физични свойства и различен произход. Някои от тези центрове обуславят времето в България
през цялата година. Това са Исландския минимум и Азорския максимум. Други имат значение за времето в България
само през студеното полугодие. /Средиземноморския минимум и Източноевропейския максимум/. Циклоните и
антициклоните зараждащи се в тези центрове пренасят въздушни маси с различни свойства. За климата на България
значение имат исландските циклони. Те се движат по направление запад-югоизток. Преминаването им на север от
България е свързано с влошаване на времето и падане на оскъдни валежи. Преминаването им през територията на
България е свързано с образуването на мощна облачност и падане на обилни валежи. През лятото времето
чувствително се захлажда.
Средиземноморските циклони имат най-голямо значение за климата на южните райони на страната през зимното
полугодие. Те обуславят есенно-зимния максимум на валежите, проявяващ се в южните райони на страната и южното
Черноморие. Чрез тях на север проникват тропични въздушни маси, които водят до резки затопляния на времето. При
движението си на югоизток от север прониква студен въздух, причиняващ общо и силно застудяване, съпроводено
със силни ветрове по Черноморското крайбрежие и Източна България.
Антициклоните обикновено обуславят ясно и тихо време.
3. Характеристика и териториално разпределение на основните климатични елементи.
3.1. Температура на въздуха
Температурата на въздуха се обуславя от една страна от радиационния и топлинен баланс и влиянието на въздушни
маси с различни термични свойства, а от друга от влиянието на релефа и близостта до водни басейни.
Средногодишната температура на страната е между 10о и 14оС, като преобладаващи са стойностите между 11о и
12оС. Тя показва ясно изразена зависимост с надморската височина. В планините с нарастване на надморската
височина топлинните условия се влияят от условията в свободната атмосфера и над 2300 м.н.в. средногодишната
температура е отрицателна /връх Мусала –
–2,9оС/.
В равнинните и хълмисти земи на Северна България най-ниската средномесечна температура се проявява през
м.януари
/-1,4о и -2,0о С/, а в Южна България /извън обсега на котловинните полета/, средно-януарската температура е между
0о и 1-2оС.
В планинските райони /1000-1200м./ и котловинните полета средните януарски температури са –2о и –4оС. Във по-
високите височинни пояси средномесечният минимум се измества през февруари, като средномесечните февруарски
температури са между
-8о и -10оС. На връх Мусала температурата е -11,6оС. По Черноморското крайбрежие средномесечните януарски и
февруарски температури са положителни. По северното крайбрежие те са 0,8о – 2оС, а по южното 2,4 - 3,2оС.
Най-високите средномесечни температури са характерни за месеците юли-август. Те са в порядъка 21 – 24оС.
Извънпланинските райони на север от Стара планина са със средни юлски температури около 22оС, а низините и
хълмистите земи на юг от нея се характеризират с температура 23 – 24оС. В планинските райони / 1000-2000 м./ тя е
12 – 16оС, а в районите с височина над 2300 м.н.в. - 5 – 8оС.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
0899013619 написа на 27 фев 2009 ОТГОВОРИ
учител
много яки теми
 
Домашни по темата на материала
помощ 7 лесни въпроса моля ви !!
добавена от tsvetiito 13.03.2013
0
17
География на България помощщ
добавена от prim_orsko 19.10.2013
1
15
Икономическо развитие на държавите в Европа! Помощ!!
добавена от liusi_5 23.06.2013
1
6
Подобни материали
 

Еквадор - инфо

24 окт 2007
·
52
·
2
·
353
·
54
·
1

Население; Площ; Столица; Основна религия; Официален език; Валута; Основен износ; Държавно устройство; Икономика; Галапагоски острови.
 

ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ. ГРАНИЦИ И БРЕГОВА ЛИНИЯ НА ЕВРОПА

16 ное 2009
·
88
·
1
·
254
·
661

Континентът Европа се простира на север от Екватора и в по-голямата си част на изток от Гринуичкия меридиан. С изключение на Антарктида, Европа е единственият континент, чиято теритотория лежи изцяло извън областта на тропиците....
 

География за 8 клас

26 яну 2010
·
248
·
6
·
7,753
·
911

Този материал може да се използва за пищови по предмета География за 8 клас....
 

Градът с името на Апостола

09 фев 2010
·
57
·
50
·
10,072
·
111

Моят роден край - град Левски е разположен в Централна България, общински център е в Плевенска област с население от 10 786 жители (2007г)...
 

Природните ресурси на Румъния

30 юни 2008
·
153
·
26
·
2,701
·
169

Географски само Северна Добруджа е балканска територия, но исторически Румъния принадлежи към балканските страни, защото винаги е била свързана с политическите събития и социално-икономическите отношения в този регион.
 
Онлайн тестове по География
Междинно ниво по география за 8-ми клас
изпитен тест по География за Ученици от 8 клас
Тестът е предназначен за ученици от 8. клас, 2-ри срок. Изработен е по новата учебна програма. Съдържа въпроси отворен тип само с един верен отговор.
(Труден)
13
10
1
1 мин
26.07.2019
География
изходен тест по География за Ученици от 12 клас
Теста ще помогне на ученици от 12-ти клас да упражнят знанията си по география. Въпросите имат само по един верен отговор.
(Много лесен)
10
2
1
3 мин
15.11.2019
» виж всички онлайн тестове по география

Климат на Република България

Материал № 1256, от 19 мар 2006
Свален: 1,171 пъти
Прегледан: 391 пъти
Предмет: География
Тип: Урок
Брой страници: 8
Брой думи: 3,479
Брой символи: 31,047

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Климат на Република България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Найденова
преподава по География
в град Пловдив
с опит от  22 години
193 22

Любка Богданова
преподава по География
в град София
с опит от  6 години
201 22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения