Големина на текста:
1.Физиология на клетката. Транспорт
през цитоплазмената мембрана.
Междуклетъчна сигнализация.
Клетката е основна структурна и
функционална единица на живия
организъм. Съставена е от пет основни
вещества: вода, белтъци, въглехидрати,
липиди и йони. Всяка клетка има
клетъчна мембрана, цитоплазма, в
която се намират т.нар. органели и
ядро. Клетъчната мембрана има
важните функции: ограничава
вътреклетъчното съдържимо от
заобикалящата го течност; бариера за
различни в-ваизбирателна
пропускливост; регулира
вътреклетъчните процеси;
транспортира в-ва м/у клетката и
външната среда.
Транспорт през цитоплазмената
мембрана.
Веществата преминават през
мембраната чрез пасивен и активен
транспорт.
Пасивният транспорт се извършва без
разход на енергиядифузия, осмоза и
филтрация.
ДифузияИзвършва се по посока на
концентрационния градиентот
мястото с по-висока концентрация на в-
вото, към мястото с по-ниска
концентрация. Различават се три вида
дифузия: обикновена, дифузия през
йоннни канали и улеснена дифузия.
Осмоза процес на преминаване на
вода през полупропусклива мембрана
от разтвор с ниска осмотична
концентрация към разтвор с висока
осмотична концентрация.
Осмоларитета се изразява с броя
молекули или йони, разтворени в 1 л
вода. Норм осмоларитет на плазмата е
290 mOsm/1. Филтрация процесът на
преминаване на молекули на
разтворителя и молекули на
разтвореното в-во през порите на
пропусклива мембрана, от място с по-
високо хидростатично налягане, към
място с по-ниско хидростатично
налягане (хидростатичен градиент).
Активният транспорт се извършва
срещу концентрационен градиент, за
което е необходима енергия. Енергията
се получава от разграждането на АТФ-
ните с-ния. Според начина на
използване на енергията, активният
транспорт се разделя на първично
активен и вторично активен.
Първично активният транспорт се
извършва чрез преносители, които
използват директно енергията,
освободена от разграждането на
АТФ.Преносителите не само свързват
химически и транспортират катионите,
но действат и като ензими, които
разграждат АТФ и поради това са
наречени аденозинтрифосфатази или
още йонни помпи. Най-важният
активен транспортен механизъм за
всички клетки е натриево-калиевата
помпа, която транспортира натрий от
интрацелуларната течност (с ниска
концентрация) към екстрацелуларната.
И обратно транспортира калий. Така
тази помпа поддържа ниска натриева
концентрация и висока калиева
концентрация в клетката.
Вторично активен транспорт
енергията от този вид транспорт се
получава от дифузията на Na+ по
посока на електрохимичния му
градиент.Ако транспортираните в-ва се
движат в една посока с Na+ през
мембраната, транспортът се нар.
симпорт. Ако в-вата се движат в
обратна посока на посоката на дифузия
на Na+, се нар. антипорт.
Транспорт на големи молекули.
Eндоцидозанавлизането на големи
молекули в клетката; излизането йм на
вънекзоцитоза. Ендоцитозата е
процес, при който големите молекули
влизат в клетката, без да преминават
през клетъчната мембрана. На мястото
на контакт на молекулата с мембраната
последната се огъва и се образува
мехурче (везикул), което се огъва и
попада с част от мембраната във
вътрешността на клетката.
Поглъщането на твърди и големи
частици, се нар.фагоцитоза, а
поглъщането на разтворени частици
пиноцитоза.
Междуклетъчна сигнализация.
Комуникацията м/у отделните клетки
посредством сигнални молекули се
означава с термина междуклетъчна
сигнализация. При повечето клетки,
комуникацията се осъществява
посредством химически в-ва като
хормони, медиатори, метаболитни
продукти. Тези в-ва както и техните
молекули са нар.сигнални, защото са
носители на информация от една
клетка към друга.
3.Физиология на възбудимите
тъкани. Възбудимост. Възбуждане.
Мембранен потенциал на покой.
Видове отговори на възбудимите
мембрани. Акционен потенциал.
Възбудимите тъкани са нервната и
мускулна тъкан , защото притежава
свойството възбудимост
Възбудимост наричаме способността
на нервните и мускулни клетки да
отговарят на различни въздействие от
външната или вътрешната среда на
организма с процес на възбуждане.
Възбуждането представлява процес,
който се развива в отговор на
дразненето на клетката, като се
характеризира с различни промени в
клетъчната структура и функции, най-
съществена от които е пропускливостта
на клетъчната мембрана за различни
йони. Мембраните на възбудимите
клети се нар.възбудими мембрани. Те
притежават избирателно пропускливи
йонни канали, през които могат да
преминат само определен вид йони (Na
канали, Ca канали). Йонните канали са
интегрални белтъци, които прорязват
цялата дебелина на мембраната и
представляват път с висока
избирателност- да съответства на
размера на определен йон. Йонните
канали могат да бъдат в отворено или
затворено състояние и това определя
тяхната пропускливост. Когато
каналът за определен йон е отворен,
пропускливостта на мембраната се
увеличава и той може да преминава
пасивно чрез дифузия по
електрохимичен градиент. Когато
каналът е затворен, пропускливостта на
мембраната намалява и дифузията за
този йон спира. Отваряна (активиране)
и затваряне (инактивиране) става с
врати, контролирани от електрични и
химични сигнали. Мембраната на
аксоните и на напречно-набраздените
мускулни клетки, се нар.
електровъзбудими мембрани, защото
вратите се отварят при промяна на
мембранния потенциал (електрични
сигнали). Електроневъзбудими са
лиганд-зависимите (от химични сигнали
-лиганди).
Мембранен потенциал(МП)-
мембраните на всички клетки имат
потенциална разлика (електрично поле)
от двете им страни –. Наличието на МП
се дължи на разликите в
концентрацията на йоните (йонна
асиметрия). Разликата в
концентрацията на Nа+ и К+ се създава
и поддържа от натриево-калиевите
помпи, които изнасят Nа+ навън от
клетките и внасят К+ навътре. МП на
нервната и мускулна клетка може да се
променя в отговор на действието на
дразнителите за разлика от МП на
останалите, който е постоянен.
Мембранният потенциал на покой Ео
е резултат от високата пропускливост
на мембраната за К+, когато няма
дразнене. При състояние на покой
вътрешната страна на мембраната е
отрицателно заредена, което е резултат
от дифузията на К+ отвътре навън по
концентрационен градиент. МП се
измерва в mV (миливолта).За
мускулните клетки Ео е -85 mV, за
нервните клетки – 70 mV. (“-”e вида на
заряда). Пропускливостта на Nа+ при
покой е ниска, защото броят на
отворените натриеви канали е малък.
Акционен потенциал - получава се под
действието на силни стимули, които
предизвиквват деполяризация на
възбудимите мембрани до критично
ниво. Има 3 фази:
Деполяризация-това е процес с
обратна положителна връзка.Когато
деполяризацията достигне критично
ниво се отварят много натриеви
каналчета, навлизане на натрий и още
по голяма деполяеизация.
Реполяризация-дължи се на отварянето
на потенциал-зависими калиеви
каналчета и затваряне на натриевите и
мембранния потенциал се връща към
изходното си ниво
Хиперполяризация-калиевите канали се
затварят по-бавно от натриевите и
затова мембранния потенциал не само
достига изходното си нова, но и го
подминава.
По време на генериране на акционен
потенциал мембраната е
невъзприемчива към други дразнения,
след това възбудимостта е намалена.
Възбудимостта (В) на нервните и
мускулните клетки не е постоянна
величина. Тя се измерва със силата на
дразненето (П) и зависи
обратнопропорционално от него В=1/П.
Прагов интензитет е минималната
сила на дразненето, която предизвиква
възбуждане (акционен потенциал).
4.Физиология на синапсът.
Синапсът е специализирана
структура, чрез която се осъществява
контакт между два неврона, мужду
нервна и мускулна клетка, между
нервна и жлезиста клетка. Понятието
синапс е въведено от Шерингтон.
Видове:
Химичнипредаването се
осъществява от химично активни
вещества наречени медиатори или
невротрансмитери. Елеткрични
предаването е чрез йонни токове,
протичащи между две клетки.
Според промените в мембранният
потенциал на постсинаптичния участък
на приемащата информацията клетка
синапсите са: възбуднипод
действието на медиатора се развива
деполяризация (възбуждане),
задръжнимедиаторът предизвиква
хиперполяризация, която задържа
възбуждането на приемащата клетка
Според вида на медиатора:
холинергични медиатор
ацетилхолин, адренергични
медиатор на норадреналин,
серотонинергичнимедиатор
серотонин, глицеринергични
медиатор глицин, допаминергични
медиаторът е допамин.
Според мястото на
терминалния бутон: аксо-дендритни
аксонът на един неврон се свързва с
дендрита на друг неврон, аксо-
соматичнивръзката е между аксона
на един неврон и сомата (тялото) на
друг неврон; аксо-аксонални
връзката е между аксоните на два
неврона; дендро-дендритни; сомато-
дендритни
Механизъм на провеждане в
химичните синапсиВсеки химичен
синапс се състои от пресинаптична
мембрана, синаптична цепнатина и
постсинаптична мембрана.
Пресинаптична мембрана
(електровъзбудима) е мембраната на
крайното окончание на аксона на
предаващата информация клетка. Един
акционен потенциал достигнал до
терминалния бутон, деполяризира
мембраната му. Деполяризяцията
отваря потенциал-зависими калциеви
каналчета и пропускливостта за
калциевите йони се повишава.
Калциевите йони влизат в
пресинаптичното разширение и
предизвикват придвиждане на
синаптичните везикули с медиатора
към пресинаптичната мембрана, където
чрез екзоцитоза медиаторът се
освобождава в синаптичната цепнатина.
Медиаторът чрез дифузия достига до
постсинаптичната мембрана на
прицелната клетка и се свързва със
специфични рецептори върху нея.
Взаимодействието на медиатора с
мемранните рецептори предизвиква
промяна в проницаемостта на лиганд-
зависими йонни каналчета, което води
до разместване на йони от двете страни
на мемраната и мембранният потенциал
се променя.
Постсинаптични потенциали
(ПСП) – промените в потенциала на
постсинаптичната мембрана, които са
резултат от действието на медиатора.
Механизмът на провеждане
на възбуждането в синапса става с
включването на специфично химично в-
вомедиатор. 1. Провеждането е
винаги еднопосочно; 2. Скоростта на
провеждане на възбуждането е по-
малка в сравнение с нервните влакна
(аксони); 3.При продължително
възбуждане на даден синапс настъпва
явления на умора, която се
характеризира с влошаване на
провеждането през синапса, поради
намаляване на количеството на отделен
медиатор
Видове медиатори и видове
мембранни рецептори за
медиаторите
Броят на веществата,
изпълняващи функцията на медиатори
(предават информация от една нервна
клетка към друга прицелна клетка
нервна, мускулна или секреторна)
нараства непрекъснато. Медиаторите
се свързват избирателно със
специфични мембранни рецептори,
които са интегрални белтъци на
мембраната на постсинаптичната
клетка (прицелна). Това свързване
предизвиква постсинаптичен отговор,
който може да бъде възбуден
(деполяризация) или задръжен
(хиперполяризация)
5.Физиология на мускулите.
Скелетни мускули- функционална
морфология и механизъм на
съкращение. Видове мускулни
съкращения. Умора на мускула.
Мускулите са уникални машини, които
превръщат химичната енергия
складирана в аденозинтрифосфатните
съединения АТФ в топлина (по-
голямата част) и в механична енергия.
Има три вида мускули, които се
различават по структура и функции:
скелетни, гладки и сърдечен мускул.
Функциите на скелетните мускули са
двигателна и терморегулаторна
(съкращаващите се мускули са
източник на топлина). Мускулите
притежават физиологичните свойства:
възбудимост, проводимост,
съкратимост.
Възбудимост е свойството на
клетъчната мембрана да отговаря на
дразнене с процес на възбуждане.
Проводимост е свойство на
мускулните мембрани да провеждат
възбуждането на нервно- мускулните
синапси до вътрешността нс клетките
Съкратимост е способността на
мускула да се скъсява при което в него
възниква мускулна сила или
напрежение .
Мускулната клетка е съставена от по-
малки функционални единици
миофибрилимикровлакна и са
заобиколени от надлъжни каналчета
(саркоплазмен ретикулум). Всяка
миофибрила се състои от
последователно наредени саркомери, в
които има редуване на тъмни и светли
зони, така изглеждат напречно
набраздени.
Саркомерът е основната
функционална (съкратителна) единица
на мускулната клетка и представлява
участък от миофибрилата, разположен
между две Z мембрани.
В саркомера се намират белтъците
актин и миозин (миофиламенти, които
играят главна роля в процеса на
мускулното съкращение).
Миозиновите молекули образуват
дебели нишки, които се намират в
центъра на саркомера.
Молекулите на актина образуват
тънки нишки, които са прикрепени с
единия си край за Z мембраните на
саркомера, а другият им край е
свободен и се припокрива частично с
миозиновите нишки. Подреждането на
миофиламентите е причина за
образуването на светли (изотропни) и
тъмни (анизотропни) зони в
миофибрилите.
В саркомера се намират още два
белтъка тропомиозин и тропонин,
които образуват един комплекс,
прикрепен към тънките актинови
нишки. Този комплекс регулира
образуването и разкъсването на
връзките м/у миозина и актина.
Тропомиозинът покрива специфични
места на тънките нишки, и така
блокира свързването им с определени
участъци на дебелите нишки, което
задържа съкращението. Тропонинът
има способността да се свързва с
калциевите йони и това води до
отместване на тропомизиновите
молекули, с които е свързан и
откриване на активните центрове
осъществява се взаимодействието на
миозина и актина, което е начало на
мускулното съкращение.
Механизмът на мускулното
съкращение се обяснява с теорията на
приплъзващите се нишки, според
която един мускул се скъсява поради
приплъзването на дебелите и тънките
нишки една спрямо друга, без да се
променя дължината им.
Видовете мускулни съкращения са:
изометрични, изотонични,единични и
тетанични.
Изометрични-съкращения, при които в
мускула се генерира сила, без той да се
скъсява. При изправено положение на
тялото, съкращенията на мускулите на
краката са изометрични, за да се
поддържа фиксираното положение на
ставите.
Изотоничните съкращения мускулът
се скъсява, но напрежението в него
остава постоянно. Например, когато
човек ходи или повдига ръцете си.
Единично мускулно съкращение
представлява краткотрайно скъсяване
на мускула, предизвикано от единичен
нервен импулс което има три фази:
латентен период, фаза на съкращение и
фаза на отпускане.
Тетанични съкращения имаме когато
мускулът се дразни със серия от нервни
импулси.
Умора на мускула се получава при
продължително съкращение на един
мускул. Този процес е обратим и след
почивка работоспособността се
възстановява. Субективен израз на
умора е намаляването на мускулната
сила. Причини за умора са комплексни:
намаляване на енергийните
източници/АТФ/,натрупване на
метаболитни продукти, умора на
моторните центрове.
Гладки мускули
Гладките мускули са разположени в
стените на вътрешните органи, е
стените на кръвоносните съдове и др.
изпълняват двигателната функция. В
човешкото тяло има 2 вида гладки
мускули: висцерални и дискретни.
- Висцерални - Изграждат стените на
кухите органи (черва, пикочен мехур,
уретер, матка).Имат автоматия(могат
да се възбуждат спонтанно без външна
намеса)
- Дискретни - нямат автоматия, нямат
електрични синапси, не се съкращават
при разтягане, всички клетки са
инервирани. Срещат около зеницата на
окото, мускулите в стената на
бронхите, в стената на големите
кръвоносни съдове, в основата на
космите и др .
Механизмът на съкращение е сходен
напречно-набраздените мускули.
Съкращават се и се отпукат много
бавно, нямат умора, имат малък разход
на енергия. Неволеви са. Задействат се
от вегетативната нервна система.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
24 яну 2023 в 22:58 студент на 31 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Обществено здраве и спорт, специалност - Логопедия, випуск 2022
 
Подобни материали
 

Физиология


Пищови по Физиология...
 

Физиология


Промени в организма при физическа работа...
 

Пищов за изпит по физиология


Пищов за изпит по Физиология на човека. Има най-важните теми и са написани кратко точно и ясно....
 

Мембранен потенциал


Функционални особености на възбудимата тъкан. Потенциал на покой и потенциал на действие (акционен) потенциал. Механизъм на възникване...
 

Физиология - пищови


Трансмембранен транспорт - транспортът, който се извършва през мембраните помага запазването на основните характеристики на клетката. Това се извършва с помощта на активен или пасивен транспорт...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Физиология на животните и човека
Физиология
входен тест по Физиология на животните и човека за Студенти от 2 курс
Примерен тест по физиология, включващ 42 въпроса върху възбудими тъкани, мускули, ЦНС, АНС, сърдечно - съдова система, кръв, газова обмяна. Всички въпроси са затворени и изискват един или повече верни отговора.
(Лесен)
42
66
1
09.01.2015
Сърдечно-съдова система
тематичен тест по Физиология на животните и човека за Студенти от 2 курс
Тестът се състои от 11 въпроса от затворен тип, всеки въпрос е с по един верен отговор. Предназначен е за студенти от втори курс.
(Труден)
11
1
2 мин
21.10.2022
» виж всички онлайн тестове по физиология на животните и човека

Физиология

Материал № 1254463, от 14 окт 2016
Свален: 338 пъти
Прегледан: 385 пъти
Предмет: Физиология на животните и човека, Биология
Тип: Пищов
Брой страници: 23
Брой думи: 18,672
Брой символи: 110,741

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Физиология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала