Големина на текста:
Цели на възпитанието
Характеристика на целта на възпитанието. Целта на възпитанието е проектираното в
бъдеще състояние на личността- формирането с възпитателни средства на физическите
качества, на интелектуалните способности, на нравственото отношение и поведение,
подготовка за трудова и социална реализация на подрастващия човек. Възпитателната
цел се осъществява продължително, настойчиво, методично посредством
ръководството на възпитателите и адекватното реагиране на възпитателните
въздействия от страна на тези, които са обект на възпитателните грижи. Резултатите
от възпитанието се определят до голяма степен от ясно поставената цел, от активността и
подготовката на възпитателите, както и от доверието и любовта на възпитаниците към
възпитателите. Само ясната цел определя сигурните възпитателни подходи и зрялото
прилагане на методите на възпитанието. В този смисъл целта има стратегическо значение,
тъй като целенасочеността е същността, водеща и определяща характеристиките на
възпитателния процес. В качеството на цел при възпитанието винаги ще се съхранява
идеята за всестранно, цялостно и хармонично развитие на същностните сили на човешката
личност. Животът изисква целеполагането да е на основата на дълбоко разбиране
същността на човешката личност, нейното формиране като член на обществото, активното
участващ в протичащите икономически, политически, социални, културни процеси и
заедно с това като духовно и граждански свободно същество, реализиращо себе си в
свободен отговор на програма за действие, в приемане на принципни решения и отговорно
нравствено поведение. Целите на възпитателната дейност могат да се разделят на
вътрешни, индивидуално-личностни и външни, осигуряващи на детето възможност да
навлезе в обществените отношения.
Еволюция в целта на възпитанието. В целта на възпитанието се отразяват всички
изменения в обществото и във възгледите за човека. Нейната динамика се обуславя от
многообразни фактори: от материалното и духовно развитие, от интересите и влиянието на
различни класи, прослойки, групи и от съотношението между тях, от установения стил и
начин на живот, от влиянието на обществено-политическите и философските идеи.
Измененията в обществото и възникването на нови социални и философски идеи оказват
силно влияние върху целта на възпитанието. Оформящото се ренесансово мислене
извежда на преден план необходимостта от всеобщи възпитателни грижи за децата,
еднакви за всички слоеве на народа. Най-ярко обосновава новите идеи Ян. А. Коменски,
който е категоричен , че в училищата всички, без съсловно и класово разделение, трябва да
учат всичко. Възпитателната цел е единна- училищата да станат „работилници за
човещина”. (учебник- 82-86 стр.). Макар че в различните общества и епохи
формулировката е различна, целта на възпитанието в своята същност остава една и съща-
необходимост от цялостна и хармонична, автономна и жизнерадостна личност в
хуманистичен дух, която да е в състояние да живее пълноценно във, чрез и за обществото.
Еволюцията в целта на възпитанието разкрива нейната общоисторическа и идеологическа
обусловеност. Тя се определя и изменя от обстоятелствата на живота, но и от влиянието и
теоретичните позиции на педагозите, техните субективни възгледи както и възгледите на
учители, родители и други възпитатели.
Целта на възпитанието е изменчива категория, тя отразява динамизма на
обществото, изменението в мисленето на хората, многообразието на техните
житейски идеали.
Структурен модел на възпитанието. В психологията се употребява понятието личностна
структура, което се отнася до системата от способности, дейности и отношения
характерни за човека. Това понятие се възприема и в педагогиката, като получава
специфично педагогическо съдържание. То се определя като структурен модел за
възпитанието на определен тип човек. Структурата на личността в концептуално-
възпитателен план включва основните компоненти на развитието на личността,
направлявани чрез основните компоненти на възпитанието по посока на неговата цел за
цялостност и хармоничност. Структурният модел трябва да бъде тясно свързан с
основната цел на възпитанието- всестранното развитие на личността, всестранно
развитие на умствените, нравствените и физическите качества и способности, на
естетическо отношение към света и подготовка за творчески изяви в определена
сфера на трудовата дейност. Целостността и хармонията, като цел на възпитанието,
структуроопределят следните негови основни компоненти: умствено, нравствено,
естетическо, физическо и трудово възпитание като със специфично значение са и
светогледното, екологичното, правното, половото и някои други направления на
възпитанието.
Хуманизмът като непреходна ценност и интегрална насоченост при възпитанието. В
широк смисъл хуманизмът е исторически изменяща се система от възгледи, признаващи
ценността на човека като личност, неговото право на свобода, щастие, развитие и проява
на своите способности считаща благото на човека като критерий за оценка дейността в
социалните сфери, а принципите за равенство, справедливост, човечност като желана
форма на човешките взаимоотношения.
Известно е още от древността, че възпитанието е път към облагородяването,
хуманизирането на човешката личност, което разкрива и хуманистичния подход към
възпитателната цел. Да се възпитава значи да се хуманизира личността и обществото.
Хуманизмът винаги е смятан за основна, непреходна ценност, която прониква във всички
основни задачи на възпитанието и ги интегрира. Той отразява стремежите към човечност,
към добри нравствени отношения между хората, изразява благородството на онези, които
го проявяват и уважението към тези, към които се проявява. Като педагогическо движение
се развива през епохата на Ренесанса XIV- XVI век. Основната насоченост на всички
хуманисти през вековете е да свързват неотделимо целта на възпитанието с непреходните
нравствени идеали на човечеството. Ценностната система на хуманизма, която е с
непреходно значение при възпитанието, включва възпитание и проява на хуманност като
сложно, интегрално качество на личността, базиращо се на позитивно отношение към
хората и реализиращо се в съответни отношения и чувства, действия, взаимодействия и
съответстващо на тях поведение.
Хуманизмът като стратегическа идейна насоченост би могъл да се открои в следните по-
конкретни параметри (според Димитров):
? високо ценене на човек- при възпитанието да се създават най-благоприятни условия
за пълноценното хармонично формиране на личността на възпитаника, да се
подхожда с разбиране, доброта, готовност за съдействие, умение за виждане и
опора на доброто и човека; основна цел на възпитанието- човекът като
самоосъзната цел
? зачитане на личностното му достойнство- уважение на честта и достойнството,
самоуважение; необходимост и изисквания за проява на толерантност
? осъществяване на творческия потенциал на човека- вяра в творческите сили и
възможности на личността и съдействие за тяхното пълноценно осъществяване,
подкрепа от възпитателя, която да води до оптимизъм и вяра в силите на
възпитаника
? признаване на човешкото у човека- зачитане принципите за равенство и
толерантност
? перспективно утвърждаване на ценностите залегнали в Декларацията на
хилядолетието (свобода, равенство, солидарност, толерантност, опазване на
природата, обща отговорност и др.)- хуманизмът е защита на свободата на всяка
личност, която е една от най-важните хуманистични ценности за човека.
Възпитанието без свобода води до деформиране и деградиране на детската личност.
При възпитаната личност чувството за свобода се съпровожда със съзнание за
отговорност, което свободно регулира проявата на свобода. Свободата във
възпитанието се схваща като ненамеса в хода на развитието на детето, за
непосегателство върху естественото му право за саморазвитие. Свободата в
образованието включва проява на вътрешни задръжки и самоконтрол, но не трябва
да се забравя, че тя не е напълно неограничена.
Позитивната ефективност на възпитателната дейност в значителна степен зависи от
последователната реализация на хуманистична насоченост на възпитанието. Хуманизмът
като цел на възпитанието осигурява трайна идейно-съдържателна насоченост като
пронизва всички компоненти на възпитанието, същевременно интегрирайки глобалната
насоченост на този процес при формирането на младата личност. Същността на целта на
възпитанието може да бъде дефинирана в 2 варианта: класически (целенасочеността и
хармонията на човешката личност) и в по-разгърнат и актуален вид (формиране на
цялостна и хармонична, автономна и жизнедееспособна личност, интегрално проникната и
овладяна от хуманистичния идеал за човека).
От зеления учебник
Целта на възпитанието е пряко свързана с формирането в съзнанието на възпитателя (на
индивидуално ниво) и дефинирания като обществена потребност (на национално,
глобално ниво) възпитателен идеал. Докато възпитателният идеал се характеризира с по-
голяма степен на обобщеност, в сравнение с него възпитателната цел се дефинира като
принципно достижимо състояние на лицата или взаимодействията. Възпитателната цел
предполага свеждане на идеала до някакво ниво, характеризиращо се с по-голяма степен
на конкретност. Несъмнено при целеполагането във възпитанието основно значение има
характерът на прогнозата, дефинирана като научно обосновано предвиждане (планиране)
на бъдещите изменения, които могат да настъпят у личността в резултат на
педагогическото взаимодействие. Самата цел на възпитанието се дефинира като
проектираното в бъдеще състояние на личността. Резултатите от възпитанието са
детерминирани от ясното и точното поставяне на целта и добрата подготовка на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Цели на възпитанието

Характеристика на целта на възпитанието. Целта на възпитанието е проектираното в бъдеще състояние на личността- формирането с възпитателни средства на физическите качества, на интелектуалните способности, на нравственото отношение и поведение...
Изпратен от:
Gabriella Mihaylova
на 2016-10-12
Добавен в:
Лекции
по Теория на възпитанието и дидактика
Статистика:
69 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Възпитателен процес


Материала е предназначен за студенти с педагогически профил...
 

Детето и възпитанието


Възпитанието, което е специфичен човешки феномен, е неотделимо от социума. Една от функциите на възпитанието се отнася до съхраняването, развитието и прогреса на човечеството. Втората основна функция е свързана с развитието на детето, с правото му на...
 

Теорията на възпитанието в системата на педагогическите науки


Педагогиката възниква като наука за възпитанието на младото поколение. Обществото винаги е проявявало интерес към този проблем. Редица автори от античността разглеждат въпроси на възпитанието....
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Цели на възпитанието

Материал № 1254110, от 12 окт 2016
Свален: 69 пъти
Прегледан: 161 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 1,575
Брой символи: 10,785

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Цели на възпитанието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения