Гражданско-военното сътрудничество – история и
наследство
През Втората световна война, въоръжените сили
провеждат мероприятия и дейности по взаимодействие и
оказване на помощ на органите на властта, местното
население и гражданските организации, намиращи се в
района на бойните действия. През 1943 г. в съюзническите
сили има голям универсален отдел за граждански дейности. В
координация с местните командири и органи, те организират
такива дейности като ремонт на инфраструктурата,
разпределяне на храна, претенции на страните в спорове и
т.н.
След Втората световна война, армията на САЩ създава
и поддържа подразделения за изпълнение на граждански
дейности. Част от тяхната функция включва и изпълнението
на задачи по ГВС, но все пак те имат много по-широк и
различен фокус от повечето организации и специализирани
военни екипи и формирования за ГВС.
Днес, със сигурност може да се твърди, че ГВС не са
ново явление или процес за въоръжените сили. В една или
друга форма, ГВС винаги е било компонент от дейностите на
военните сили в операциите.
1
В съвременни условия, конкретни дейности по
координация и сътрудничество с гражданската среда, в която
действат въоръжените сили започват да се провеждат от
силите на НАТО в мисиите и операциите в различните страни
от региона на Западните Балкани. В средата на 90-те години
на 20 век, в отговор на извлечените поуки в Босна и
Херцеговина и Косово, повечето членове на НАТО започват
да развиват своите собствени структури за ГВС.
Изключителното значение, отделяно на проблема за
взаимодействието и партньорството между военните и
гражданските компоненти в реализацията на такива мисии, се
демонстрира с утвърждаването от Военния комитет на НАТО
през септември 1997 г. на специална директива за
гражданско-военното сътрудничество ГВС МС-411, ААР-6/2. В
нея се посочва: „Непосредствена цел на ГВС е да установи
пълно сътрудничество на командването на НАТО и
гражданското население, за да се създадат гражданско-
военни условия, които да позволят на военния командир да
постигне възможните морални, материални и тактически
предимства“. Тази задача предполага разработването и
поддържането на ефективна система от принципи на
действащ модел С4 на всички равнища на взаимодействието-
стратегическо, оперативно и тактическо - между военните и
2
гражданските експерти. В разработената през периода 1998 г.
-2001 г. нова доктрина на НАТО за оперативно гражданско-
военно сътрудничество (Operational CIMIC Doctrine – AJP
09/2001) е дадено по-разширено тълкуване на механизмите и
ресурсите за взаимодействие на военното командване с
националните, регионалните и местните власти и с
неправителствени и международни организации в зоните на
непосредствено развръщане силите на пакта при
осъществяване на мироподдържащи и хуманитарни
операции.
1
Едно от най-важните направления в съвременните
изследвания по тази проблематика с определена практическа
насоченост е анализът на въпросите за гражданско-военното
сътрудничество при осъществяване на операции за
поддържане на мира. През изминалите няколко десетилетия,
при такива мисии възникват редица нови проблеми, които
изискват много по-разнообразен опит, знания и умения от
страна на военните контингенти. Ако по време на
мироопазващата мисия на ООН в Конго, в началото на 60-те
години, не е било позволено самостоятелно присъствие в
района на представители на неправителствени организации,
30 години по-късно урегулиране на конфликта в Босна
1 Rоllins, J., Civil-Military Cooperation (CIMIC) in Crisis Response Operations: The Implications for NATO,
International Peacekeeping, 2001, № 1, p. 122-129.
3
