Големина на текста:
Профил на Северозападен регион
Площ и географско разположение: площ от 10 288 кв. км. (9.3% от общата площ на
страната), най-малкият по площ от 6-те региона на България. Както предполага
неговото име, регионът е разположен в северозападна България. На изток регионът
граничи с река Искър, на запад- с река Тимок, на север- с река Дунав, а на юг граничи с
планинска верига т.е. с Балкана. Северната граница представлява естествена граница.
Тя съвпада с държавната граница с Румъния. Най-големите пристанищни градове са
Лом, Видин, Козлодуй и Оряхово. Търговските пътища към Централна и Източна
Европа преминават през Видин и Оряхово. Главните гранични пунктове са при
Оряхово (Румъния) и Връшка Чука (Сърбия и Черна Гора). Много селища в източната
част на региона са силно повлияни от град Плевен в съседния Северен Централен
регион. Северозападният регион е разделен на 3 области, които, от своя страна, са
поделени общо на 32 общини с 395 селища в тях. Главни центрове са град Враца, с
население от 74 000 души, следван от Видин и Монтана.
Климат: Климатът е умерен с изключение на южните части на региона, които са с
планински релеф и климат. Средните температури през юли достигат 20°C, а средните
температури за януари- 0°C, като температурната амплитуда спада от север на юг.
Средногодишните валежи се измерват на 600 мм. През зимата североизточните ветрове
надделяват като обикновено отвяват натрупаната снежна покривка от посевите.
История: В древни времена тракийски племена населяват региона. При
последвалото завоевание от римляните много важни военни и търговски центрове като
например Бонония, Расиария и Монтанезиум се основават. След като Средновековна
България се разделя през 1375г., тази територия става част от отделно автономно
българско царство или, с други думи, Видинското царство. Това кралство оцелява до
1396г. След това, под Османско владичество, много важни търговски пътища, по река
Дунав и по суша, към Сърбия и Австрия пресичат територията на днешния регион.
Население: Северозападният регион има най-малкия брой население-само 6% от
общото население на страната или 555,368 жители за 2006г. Гъстотата на населението в
региона също е най-ниската за цялата страна- 49.2 души на кв.км. в сравнение със
средния брой за страната от 70.7 души на кв.км. Прирастът на населението е
отрицателен, с показатели като неоптимална възрастова група, подчертана тенденция
към емигриране на младото население и съпътстващо обезлюдяване. Регионът има най-
ниският относителен дял на икономически активното население, или само 6% от общия
дял на страната.
СтеСтепен на заетост: Степента на заетост през 2002г. е под средната за страната с
38.0%.
Процент на безработица: Процентът на безработица, равен на 16.9% през 2002г., е
близък до средната стойност на същия национален индикатор, който е 16.8%. Но
процентът на безработица в региона не представлява една от най-ниските фигури за
страната. Той по принцип е по-висок за Северозападен, Североизточен и Южен
Централен региони. Процентът на безработица при жените и мъжете взети заедно е по-
висок в Северозападния регион в сравнение със средния за страната. Няколко програми
стремящи се към преквалификация на безработното население и намирането на работа
на такива хора действат в региона. Главните трудности, които спират целия
гореспоменат процес, са общото ниско ниво на образование на безработните и липсата
на нови работни места.
Разпределение на труда: Секторът за услуги представлява най-големия
„работодател” в региона от 2000г., с 40% от активната работна ръка заета в тази сфера,
въпреки че този процент е под средния процент за страната. В промишлеността са заети
33% от активното население, което представлява сравнително голям дял в този сектор в
сравнение с всички останали региони в България. Главният фактор зад всичко това е
високата степен на заетост в хранително-вкусовата промишленост и текстилната
промишленост. Тези хора, които работят в земеделския сектор, представляват общо
27% от общия брой работещи за региона, което е малко над средния процент за
страната.
Промишленост: В рамките на самия регион промишлеността е водеща. Общата
промишлена продукция представлява 5.2% от националната продукция. Следните
промишлени отрасли за представени тук: производство на енергия, хранително-вкусова
промишленост, машини и съоръжения, строителни материали, шивашка
промишленост, изработка на дрехи, текстилна промишленост, пластмасови изделия,
преработване и консервиране на храна, бутилиране и земеделие.
БВП: Северозападният регион дава своя принос от около 6.6% от общата добавена
стойност за страната. БВП на глава от населението за региона е 11% по-нисък от
средната стойност на БВП за страната. През 2003г. делът на частния сектор от общия
пазарен оборот е 41%. Делът на чистия приход на Севрозападния регион от
разпродажби на предприятия на национално ниво е 2.5%.
Развитие на регионалната икономика: Единствената работеща в България атомна
електроцентрала (АЕЦ) Козлодуй е разпложена именно в този регион, като тя
осигурява 2/5 от общата продукция на електричество за страната. Винаги АЕЦ
Козлодуй е бил катализатор за развитието на региона, чието крайно периферно
географско положение го отделя от главните центрове на икономическа активност.
Важна предпоставка за бъдещото икономическо развитие е стабилността в региона
около граничните територии Видин, Оряхово и Връшка Чука. Второ важно предимство
на региона е комбинацията от плодородни почви и благоприятен климат, които
подпомагат за развитието на екологични земеделие и туризъм, както и други
икономически дейности. Специализацията в земеделска продукция потвърждава
наличието на изобилие от природни богатства. Освен това, високият промишлен
капацитет на региона и квалифицираната работна ръка също изтъкват предимствата на
Северозападния регион. Най-големият потенциал е в енергийния сектор, химическата
промишленост и хранително-вкусовата промишленост. Качеството и количеството на
благородни метали и минерали в региона не позволява разработването на мини.
Инфраструктура и градоустройство: Лошите условия по общинските пътища
пречат да се извършват качествени транспортни услуги за местното население и
преминаващите туристи. Пристанищната инфраструктура е стара и износена. Гъстотата
на телефонната мрежа в Северозападния регион е добра. Но операционните
комуникационни линии не са достатъчни, което налага модернизация и разширяване на
мрежата. Тръбопроводите и каналите за вода и придружаващите ги съоръжения са
също стари и износени. По отношение на канализационните системи в селищата и
инсталациите за пречистване на отпадъчни води регионът е значително изостанал.
Природни ресурси: Проблемът със замърсяването на околната среда е особено
сериозно в граничните и планински райони на региона. Недостигът на вода и
недостатъчната закрила на горските местности са също сред слабите черти на региона.
Опазването на околната среда, като политика на региона, е недоразвита, а
съществуващите средства са старомодни и извън употреба. С ограниченото количество
вода на разположение, водноелектрическия потенциал е нискосъразмерен с големината
на региона. Като допълнение водноелектрическата мощност не се използва оптимално.
Единствените водноелектрически централи (ВЕЦ) при Петрохан и Горни Лом са
разположени в Балкана. Реките Искър, Арчър, Лом и Дунав се използват главно за
напояване и промишлени цели. Водоснабдяването за населението на региона се
извършва от изкуственото езеро Огоста. До голяма степен това помага да се разрешат
проблемите с недостигът на питейна вода за населението. Важна част от водните
ресурси на региона са също и минералните извори при Вършец.
Защитени територии и забележителности: Къщите в региона, уникалният
биосферен резерват на Чупрене, невероятните Белоградчишки скали, скалните
образувания при Боров камък и Чутурите, както и много величествени пещери (Магура,
Венецът) са само малка част от забележителностите в региона, които си заслужават да
се видят. Руини от Средновековни крепости и замъци от Древността са също
туристически атракции в региона.
Размерът на чуждестранни инвестиции в Северозападния регион остава все още малък.
Но регионът има скрит потенциал, който може да го превърне в международна
транспортна свръзка с високоразвита инфраструктура, конкуретна икономика и
непрекъснато балансирано развиване. В момента регионът все още няма необходимия
финансов и човешки потенциал, за да постигне технологично обновяване на
производствения процес. Съществуващите природни богатства благоприятстват
развитието на земеделието, съобразно с изискванията за опазване на околната среда, и
алтернативен вид туризъм (селски, екологичен и СПА туризъм).
Един от главните фактори за определяне на конкурентноспособността на региона е
неговото географско положение, което може да се използва за развиване на
икономическите сектори за обслужване на международния транспорт (пътни и жп
съоръжения, речно корабоплаване). Периферното разположение на региона може да се
обърне в негова полза, като напълно заработи икономическата зона и се изградят
мрежи за междурегионално и транс-гранично сътрудничество с други региони и
съседни държави. Осъществяването на икономически зони във Видин и Враца би
стимулирало съживяването на икономиката и генерирането на нови работни места в
региона.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
donquijote написа на 21 юни 2010 ОТГОВОРИ
родител на 18 години
Последно сваляне: на 21 юни 2010
 
Домашни по темата на материала
СПЕШНО ЕЕ ! Развитие на международния туризъм в България !
добавена от gaby_sl 19.02.2013
0
2
География - енергетика
добавена от leslity 14.01.2013
1
22
Отговорни ли са политиците на България за опазване на околната среда
добавена от vankata_996 25.11.2012
1
12
Подобни материали
 

Примерен тест по география

10 мар 2009
·
224
·
7
·
417
·
1

Верните отговори са изписани с по-плътен шрифт. На “отворените” въпроси са дадени примерни отговори като свободен текст. Структурата на теста е примерна и може да търпи промени...
 

Югоизточен регион

19 яну 2009
·
182
·
2
·
566
·
211

Югоизточен регион : географско положение, граници,големина, природни условия и ресурси ...
 

Северозападен регион

25 дек 2011
·
630
·
19
·
545
·
899

Северозападен регион е най-близката територия на България до Централна и Западна Европа. Регионът е разположен между р. Дунав на север, билото на Стара планина на запад и на юг долината на р. Искър на изток...
 

Седемте Рилски езера

18 яну 2008
·
264
·
4
·
146
·
155

Те са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка, ограден от връх Сухия чал, Отовишки връх и Харамията в северозападната част на Рила.
 

Западни Родопи

22 юни 2008
·
190
·
2
·
421
·
138

Текстът описва характерните черти на западните Родопи като видове растителен свят, животнски свят, геоложки растеж и развитие на релефа, полезни изкопаеми, климат и води.
 
Онлайн тестове по География
Изходно ниво за 8-ми клас по география
изходен тест по География за Ученици от 8 клас
Тестът е предназначен за ученици от 8-ми клас. Изработен е по новата учебна програма. Съдържа въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Лесен)
10
25
2
16.08.2019
Природата, населението и страните на Азия
изпитен тест по География за Ученици от 6 клас
Тестът е предназначен за проверка и оценка на знанията на учениците от 6. клас в края на раздела за Азия. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
12
1
4 мин
15.10.2019
» виж всички онлайн тестове по география

Профил на Северозападен регион

Материал № 125313, от 08 апр 2008
Свален: 356 пъти
Прегледан: 176 пъти
Качен от:
Предмет: География
Тип: Тема
Брой страници: 3
Брой думи: 832
Брой символи: 7,400

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Профил на Северозападен регион "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Георгиев
преподава по География
в град Плевен
с опит от  5 години
18

Лидия Найденова
преподава по География
в град Пловдив
с опит от  22 години
221 24

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения