УНИВЕРСИТЕТ ПО
БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ и
ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ
реферат
по
въведение в културономията
ТЕМА:
ЦИВИЛИЗАЦИЯТА И
КУЛТУРОНОМИЧНИТЕ КОНЦЕПЦИИ
ЗА НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ
Изготвил: Проверил:
Михаела Симова Проф. Е. Сачев
Факултетен №:78
Специалност:
Архивистика и документалистика
Целта на настоящия реферат е да се разгледат културономичните
концепции за развитието на цивилизацията,на основата на една съвременна
теория, каквато се явява културономията. Културономичния подход по
своята същност е трансдисциплинарен и има широко приложение в науката
и практиката. В България идеите са разработени от проф. д. ик. н. Евгений
Савчев, чийто труд „Основни концепции на културономията” лежи в
основата на този реферат.
Културономията в исторически план е направление, изучаващо
историята на цивилизацията и културата. Тя включва познания по
философските и методологически начини за развитие на обществото, като
се приема, че крайната цел на човешката култура е достигане на духовно и
нравствено съвършенство чрез напредък, включващ както най-
благоприятните условия за живот /материални и духовни/, така и победа на
човешкия разум над природата, включително и човешката природа.
Изследванията се извършват с отчитане на историческия опит, като
миналото се разглежда като ситуации, събития и факти, които могат да
бъдат определени за обикновени и нормални. Историческата културология
изучава още ролята и значението на отделните етнокултурни общности и
техните елити за развитието на общочовешките и общоцивилизационните
културни ценности.
Културономичния подход третира културата на отделния индивид във
взаимодействие с културата на обществото. Той успешно се прилага при
изучаване на историята и културата и спомага за търсене на решения в
отношенията „човек - човек”, човек - общество” и „човек -природа” По
този начин се отчита взаимодействието на социокултурноисторическия
процес върху обществената динамика. Така по същество се реализира
цялостно представяне на многообразието на различни форми и модели на
цивилизационното развитие.
Цивилизацията, свързана с латинското civis, „гражданин” е термин
противоречив и често дефиниран нееднозначно. Смята се, че понятието
„цивилизация” се среща за първи път в книгата „Другите хора” /1756 г./ на
френския революционер, писател, дипломат, политик, журналист граф
Мирабо /1749-1791 г./. Други считат, че първи опити да даде научно
обяснение на думата цивилизация прави шотландския философ Адам
Фергюсън, който под този термин разбира стадий в развитието на
човечеството, характеризиращ се с разделение на труда, съществуването на
класи, а също строежът на градове, наличие на писменост и пр. Така
започва да се прави разделението варварство – цивилизация, ползващо се с
популярност от края на 18-ти до края на 19-ти век. От началото на 20-ти
век понятието започва да разширява смисъла си, доближавайки се до това,
което се определя като култура.В професионалните среди терминът
цивилизация може да се срещне най-често като едно от основните различия
в качеството на обществото при неговото изменение в различните
исторически времена или социокултурноисторически етапи на развитие
или като етап от еволюцията на човечеството сменил „първобитното
варварство”
Втората теза е най-характерна за последователите на теорията на
еволюционизма с родоначалник американския антрополог Луис Хенри
Морган /1818-1889 г./ Същият тълкува появата на грънчарството като
преход от дивачество към нисша степен на варварство, а стадиите в
развитието на човечеството разглежда като универсални и характерни за
индустриалната история на всеки народ. Той приема, че етапите на
технологичния процес са в пряка зависимост с други социокултурно
исторически институти, като регулиране на отношенията между половете
например. Следват шест стадия на развитие, от липсата на всякакви
забрани до моногамното семейство, отговарящо на равнището на
цивилизацията. Еволюционната концепция се подкрепя от Карл Маркс /
1818-1883 г./ който разглежда институтите на частната собственост,
моногамията и държавата като предопределящи експлоатацията на
работническата класа в индустриалното общество.
Еволюционизма е първото теоретично направление в развитието на
културономията - като наука за изучаване паметниците на културата,
историята и природата на културно-историческото и природно наследство.
Неоеволюционистите, които се появяват като течение през 20-век
допринасят за развитието на куртурономията, изследвайки ролята на
културните и природно–историческите ценности за развитието на
различните типове обществени устройства.
Разбирането за същността на цивилизацията като система от
ценности, отнасящи се до човечеството, които то възприема като такива
датира от дълбока древност. Още Платон /427-347 г. пр.Р. Хр./ поставя
