Големина на текста:
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ
И МЕТОДИЙ”
============================================================= === =
Исторически факултет
Специалност : Български език и История
РЕФЕРАТ НА ТЕМА:
България периодичен печат през възраждането:
представители,обществени функции,значение.
Изготвил: Илонка Игнатова Алипиева Настевска
Факултетен номер: 0091
Курс: II
Дата: 21.06.2016г
?Първата и важна предпоставка
?Разширяване на кръгозора- грамотни хора
?Навика за четене на вестници и списания
?Редактори,сътрудници и издатели
?Технически предпоставки :поща и печатници
?Първото списание „Любословие“
?Първите български вестници – „Български орел“ и „Цариградски вестник“
?Списания – „Мирозрение“ и „Смесна китка“
?Заключение
По време на Възраждането 107 български вестника и друга периодика се печата в
15 града. От тях 4 са в рамките на Османската империя (Цариград, Смирна, Одрин
и Солун), 5 са в Румъния, 2 в Сърбия, а в Германия, Русия, в днешните Австрия и
Чехия – по едно.
От общо 107-те вестника,38 се издават в рамките на Османската империя, а 69,
или над 65% – извън нея, предимно в градове със значителни български
общности.По-известни издания от този период са: "Българска дневница", "Дума
на българските емигранти" и първият български всекидневник: "Секидневний
новинар" .
Пловдив е един от градовете, в които журналистиката ни има сериозна биография
още преди Освобождението. В Пловдив д-р Иван Богоров редактира първото
българско специализирано периодично издание (на икономическа тематика)
сп."Журнал за наука, занаят и търговия". То започва да се печата през 1862 в
Белград. От Пловдив Христо Г. Данов прави много популярният "Летоструй или
домашен календар" (1869-1876), печатан във Виена.
Първото българско селскостопанско периодично издание сп."Ступан" (1874-1876)
през 1875 се редактира и администрира в Русе.
Най-много вестници обаче се печатат в Цариград – "Македония" и "Гайда" на
Петко Славейков, "Право" и "Век" на Марко Балабанов, униатският вестник
"България" на Драган Цанков, протурският "Турция", пробританският "Източно
време" и т.н. Сред емигрантските вестници можем да откроим "Свобода" и
"Независимост", издавани от Л.Каравелов в Букурещ, "Бъдущност" и "Бранител" на
Г.С.Раковски, "Знаме" и "Дума на българските емигранти" на Христо Ботев,
"Дунавска зора" на Добри Войников и т.н.
Вестникът е първото модерно средство за масово осведомяване, възникнало в
подобен на сегашния си вид през XVII век в Европа частност Германия,
Нидерландия, Италия, Франция, Англия). Той представлява хартиен носител с
поне няколко страници, съдържащ новини, оформени в различен тип статии
(строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др.), често
придружени с илюстрации и снимки.
Вестникът възниква като отговор на нуждата за по-бързо средство за
разпространение на информация от книгите, които отнемали много време за
списване и печат. Предшественикът на вестника са писмата, които търговци с
общи интереси си пишат от различни точки на света – близки или далечни, в които
описват общата ситуация, конкретни икономически и политически реалности и
други. С времето икономическото натрупване на блага прави тази информация
толкова ценна, че отделни хора се специализират само в събирането на новини и
в публикуването им под формата на вестници.
"Както е потребен на земните животни въздух, а за рибите вода, така също, за
човека е потребна най-напред от всичко свобода!" – прокламира веруюто си на
публицист и журналист Каравелов.
Вестниците печелят от абонамент, който е доста скъп един вестник излизал
около 16 хляба като причината е в скъпото производство, ниския тираж и липсата
на обяви. Разпространението е било трудно и слабо. Най-четения вестник –
"Македония", е бил с 3600 абоната. "Свобода" – 1000, "Дунавски лебед" – 700,
"Право" – 435, "Турция" – 400.
Темите на първите издания нерядко са религиозни (напр. "Духовно прочитание –
за праздната слава и за покаяние какво очаква съгрешилите, когато се изправят
пред Страшний съд"), научнопопулярни (за създаването на телескопа,
естествознание - описание на лъвъ, лисица, бяла мечка, бълха и т.н.) или очерци –
за Исландия, Финландия и т.н. Още във вестниците на Фотинов се засягат
прогресивни идеи за равенството между половете, необходимостта за
образование на жените наред с дописки за постижения в сферата на науката.
Тематиката бързо се разширява, като вестниците често си поставят доста
сериозни образователни цели, което не е характерно за съвременната преса. В
печата от това време намираме статии за хигиената на храненето, отглеждането
на децата и др.
В много издания политическите теми са широко застъпени, особено след 60-те
години, като става дума основноза църковните борби. Намираме също и новини от
чужбина, исторически материали, търговски сведения, както и справочна
информация като статистики, телеграфски, железопътни и други тарифи също
присъстват във възрожденските вестници.
През Възраждането той е оръжие в ръцете на българския народ, в усилията му за
прераждане на духовния и материалния живот, в борбата му за независима
църква и свободна държава, за човешки свободи и равенство.
Двете основни идейни течения в българската възрожденска журналистика са
"еволюционисткия печат" и "революционния печат". Те водят постоянни и много

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Периодичен печат през Възраждането в България. Представители, обществени функции, значение

Два века след като Западна Европа се зародили първите вестници и списания, в българските земи и за българския народ все още не съществувал периодичния печат. За това били необходими съответните условия, предпоставки и политически климат...
Изпратен от:
izgubena83
на 2016-06-22
Добавен в:
Реферати
по Възрожденска литература
Статистика:
36 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Прекрасното в образа на Гергана


Анализ на образа на Гергана в поемата на Петко Славейков "Изворът на Белоногата"
 

Възраждането и българската литература

08 дек 2006
·
793
·
2
·
550
·
287
·
3

Възраждането е един от най-важните периоди в развитието на българския народ и на българската литература.
 

Опозицията родно-чуждо в поемата "На прощаване"

19 фев 2006
·
1,025
·
1
·
279
·
203

План за съставяне на литературноинтерпретативно съчинение.
 

Теми и идеи в поезията през Възраждането


Поезията на Възраждането и основните й мотиви-литературноинтерпретатативно съчинение...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
259
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Периодичен печат през Възраждането в България. Представители, обществени функции, значение

Материал № 1247113, от 22 юни 2016
Свален: 36 пъти
Прегледан: 55 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Реферат
Брой страници: 14
Брой думи: 4,698
Брой символи: 28,878

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Периодичен печат през Възраждането в България.  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала