Големина на текста:
Пиринска фолклорна област
Пиринската област е една от най-малките фолклорни области в
България. Тя се простира в югозападната част на страната ни и
обхваща районите на планините Рила и Пирин и долината на река
Места. На изток територията й граничи с Родопите и селищата по
поречието на река Места, на запад земите й достигат до границата с
Македония, на север – до Шопската фолклорна област, а на юг – до
границата с Гърция. Песните и танците от Пирин могат да се чуят в
градовете Сандански, Благоевград, Петрич, Гоце Делчев, Разлог,
Мелник и др.
Пиринската песен е многопластова и разнообразна като тематика.
Тя е лесна за възприемане от широк кръг публика и е популярна в
цяла България. Характерна отличителна черта е двугласът. Често
една певица изпълнява първия глас, а две, три или четири певици
изпълняват втория равен глас, наречен "исо”. Заради малкия тонов
обем на песните понякога първият глас слиза под втория.
Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания.
Някои мелодии се изпълняват с "ацане” (хълцане) и "тресене”
(къдрене, разтрисане на гласа). Голяма част от песните са
безмензурни (без размер).
Събират се на седянка група жени, споглеждат се и започват
изведнъж да пеят. Звучи двугласно чудесна мелодия, чисто, ясно,
красиво, сякаш цял живот са репетирали и дялали мелодията, за да
стане тя така съвършена, оригинална, богата на багри, неповторима
по звук. Народна песен в Пиринския край е твърде разнообразна,
защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр,
Демирхисар и др. Тук намираме почти от всички видове жанрове
характерни за българския народ. Най-обичани от трудовите песни
са жетварските, които се пеят сутрин, на обед, на почивка, на
връщане от полето и по време на жътва.
Други любими песни тук са седенкарските, които ги наричат още "на
седешки”. Те са разнообразни по тематика и мелодика и са един от
най-запазените жанрове. Макар, че на много места хорото не се
играе на песен, хороводните песни се пеят заради игривите им
мелодии и интересно съдържание. Те са предимно в размер 2/4,
7/16 (мъжка и женска ръченица) и 9/16. Остроумие и хумор лъха от
тези чудни пирински песни, в миналото звучали по мегдани и
народни празници. Особено характерния размер 7/16 от ІІ-ри вид,
мъжка ръченица с първи дълъг дял е най-типичния местен белег.
Много известни на целия народ пирински песни са в този размер:
"Македонско девойче”, "Лиляно моме, Лиляно”, "Зашумете мури от
Пирина” и много други. В същи типичен размер 7/16 ІІ вид е и
песента "Се запали, пиле Трено”, която ще чуете в изпълнение на
мъжка вокална група (също много характерен начин на пеене в този
край). В този размер 7/8 (7/16) се пеят песни на хоро, на седянка,
трапезни, сватбарски. В този край липсват богато орнаментираните
бавни песни, характерни за съседните на Пиринска област Родопи,
Тракия и Северна България. Тук се срещат особен род по-резки
извивки, които придават стегнат характер на бавните песни
изпълнени с хълцания и разтрисане.
Старите пирински песни са на типичен пирински диалект –
западно българско наречие, богато на архаизми, със запазени
интересни граматически форми и типични звукосъчетания.
Докато главните носители на типичната местна двугласна песен в
Пиринския край са жените, на музикални инструменти свирят
предимно мъжете. Широко разпространени тук са тамбурата и
гайдата "джура" (висока), тъй като и двата са двугласни. Младите
момци свирят на "сворче” – овчарска свира. Характерни за този
район са и зурната съчетана с тъпан. Тамбурата е любим
инструмент за сформиране на народни оркестри в района.
Тук на сватби и други народни веселия често се срещат малки, но
звучни ансамбли от 2 зурни и тъпан първата зурна свири
мелодията, а втората свири равен тон (исото). Този двуглас е
типичен за източно-православната църковна музика.
/тъпан/ /зурна/
Народни танци
В рамките на областта има ясно обособени райони (Гоцеделчевски,
Благоевградски, Сандански, Разложки, Петрички), всеки от които
със своя идентичност и колорит в танцовото изпълнение. Все пак
могат да се откроят и типични особености за етнографската област,
една от които е свързана с традицията, че за всяка песен трябва да
има отделно хоро.
Пиринските танци са женски, мъжки или смесени. Могат да се
развиват в кръг, полукръг или права редица. Женските хора са
бавни до умерено бързи, тъй като се играят главно на песен –
едногласна или двугласна. За играта в по-бавно темпо допринася
тежкият пирински женски костюм. Стъпките са провлачени, ниски, а
тялото в повечето случаи е изправено. Мъжките танци се
изпълняват на песен, под съпровода на тамбури или с малък
оркестър. Костюмът на мъжа е лек и прилепнал към тялото и това
дава възможност мъжките пирински танци да изобилстват на
скокове, клякания, въртения. Пиринските танци, особено мъжките,
се отличават с по-сложни движения. Мъжките пирински народни
танци са мъжествени, силни, мощни, а женските излъчват силна
емоционалност, те са нежни и лирични.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пиринска фолклорна област

Пиринската област е една от най-малките фолклорни области в България. Тя се простира в югозападната част на страната ни и обхваща районите на планините Рила и Пирин и долината на река Места...
Изпратен от:
Alexandra Karevska
на 2016-05-30
Добавен в:
Теми
по Фолклористика
Статистика:
33 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Фолклористика несваляни с 5 страници Други
 
 

Пиринска фолклорна област

Материал № 1243523, от 30 май 2016
Свален: 33 пъти
Прегледан: 42 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 910
Брой символи: 5,306

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пиринска фолклорна област"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала