Висше училище по агробизнес
и развитие на регионите
ЦДО – гр. Велико Търново
КУРСОВА РАБОТА
по
Дисциплината: Регионална икономика
Преподавател: Проф. Д-р Иван Марков
на тема:
Регионите в България
Разработил:
Факултетен номер:
Специалност: Стопанско управление
Курс IV, семестър VII, учебна година 2016
Според Закона за регионално развитие България е разделена на три нива райони на базата
на Класификацията на териториалните единици за статистически цели в България (NUTS).
Първото ниво (NUTS 1) се образува от район “Северна и Югоизточна България”, включващ
Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния
район; и район “Югозападна и Южна централна България”, включващ Югозападния район
и Южния централен район.
Второто ниво (NUTS 2) (източник – geoalex.com)
Районите от трето ниво (NUTS 3) обхващат 28-те области. Районите на трите нива са
териториална основа за провеждане на държавната политика за регионално развитие.
Районите от второ ниво се наричат още райони за планиране и са обект на стратегически
планови интервенции, насочени към постигане на балансирано и устойчиво развитие и
преодоляване на социално-икономическите и териториални неравенства. За районите от
това ниво се разработват регионални планове за развитие, които в най-общи линии
съдържат анализ на състоянието на съответния район и потенциала му за развитие; цели и
приоритети; обща оценка за необходимите ресурси за реализация на плана; индикатори за
наблюдението, оценката и актуализацията на плана.
Тези регионални планове се изготвят с основна цел устойчив растеж, като според тях се
насочват европейски, национални и частни финанси (в определени размери) към всеки
отделен район. В новия програмен период на ЕС (2014-2020) може да се кандидатства за
европейско финансиране с проекти по следните оперативни програми:
•„Иновации и конкурентоспособност”
•„Инициатива за малки и средни предприятия”
•„Околна среда“
•„Региони в разтеж“
•„Транспорт и транспортна инфраструктура“
•„Развитие на човешките ресурси“
•„Наука и образование за интелигентен разтеж“
•„Добро управление“
Що се отнася до районите от трето ниво, а именно областите, областният управител е този,
който прилага държавната политика на това ниво. В този смисъл областният съвет е
деконцентриран, а не децентрализиран орган, което означава, че в България политиката за
регионално развитие се формира най-вече на централно ниво. Това съвсем естествено води
до съмнения в цялостния демократичен процес и до въпроса какво би било, ако
регионалното самоуправление бъде въведено. По време на Търновската конституция е
съществувало окръжно самоуправление, така че широко застъпеният аргумент, че
традициите оправдават сегашия централизиран модел, не е особено релевантен. Въпросът
е дали наистина регионалното самоуправление би помогнало за развитието на
демокрацията в конкретния български случай, или би влошило ситуацията – всичко зависи
от човешкия ресурс. Регионалното самоуправление е предизвикателство, от което лицата
на политическото статукво бягат – много по-лесно и удобно за тях е всички публични
ресурси да бъдат управлявани на централно ниво. Въпросът е къде е гражданинът в този
случай, кое е по-добре за него? Според вече споменатия принцип на субсидиарността най-
добрата политика е тази, която е на възможно най-ниско ниво – независимо дали
регионално или местно. Това, което е сигурно, е, че темата трябва да бъде поставена на
дневен ред. Ако си представим една регионализирана България, ситуацията би изглеждала
поне няколко идеи по-различно. Твърде вероятно е всеки отделен човек да се чувства по-
близо до политическите процеси, оттам и по-ангажиран с тях, а на всички ни е ясно, че
демокрацията без гражданска активност е фасада. Много по-ефективно би било, ако всеки
регион се ангажира в отделен демократичен процес, който да диктува дневния
икономически и социален ред за конкретната общност, която съставя региона. В сегашния
случай основният играч в регионалното развитие е Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, което спуска централизирани решения и ресурси; отделният
гражданин се чувства безсилен пред това, че на централно ниво се решава какъв път ще
поемат регионалните общности. Регионалните проблеми трябва да се решават с
политическа воля на място, а сегашният модел в България не позволява това, което
допълнително изражда демокрацията у нас.
ЮГОИЗТОЧЕН РЕГИОН
Югоизточният регион е формиран под въздействието на благоприятното му географско
положение и природните условия, позволяващи развитието на туризма, морския транспорт
и земеделието, както и под въздействието на относително по-запазените демографски
ресурси в сравнение с други региони от България. Определено може да се каже, че цялата
територия на региона гравитира към Черноморското крайбрежие, поради което тя се
отличава и със своята компактност. За тази компактност допринася дългогодишното
развитие на селищата от региона в рамките на взаимнодопълващи се във всяко отношение
териториално-административни единици /Ямболска, Сливенска и Бургаска области/.
•Географско положение, граници и териториален обхват.
Територията на региона обхваща цяла Югоизточна България. На изток тя граничи с Черно
море, а на север обхваща източните разклонения на Стара планина. На юг-югозапад
включва част от Странджа. Липсата на високи планини и големи реки в територията на
региона спомага за вързките между селищата и повишава компактността на територията
1
501
114
