В основата на развитие на обществото стои трудът.Заедно с
усъвършенстването на труда са се усложнявали производствените
процеси.Обособили са се два вида труд-умствен и физически,които в
съвременни условия все повече се сближават и взаимно обуславят.
Трудът е основен фактор,който има развиваща роля за формирането
на човека,за отделянето му от животиската среда.
Главното в живота на човека е трудът.Нравствената ценност на
личността се измерва основно с нейното отношение към трудовата
дейност и към хората,с които работи съвместно.Следователно,ако у
подрастващите не са възпитани привички за труд,ако те нямат
знания,умения и готовност за труд,ако не владеят необходимата
трудова и техническа култура,те ще са неспособни да се реализират на
практика в конкретни дела.Няма да могат да утвърждават своето
достойнство и да осъществяват успешно своите цели.Обществото цени и
уважава само хората,които добросърдечно се трудят,а
взаимодействието им с другите основани на принципност,взаимна
отговорност и сътрудничество.
Следователно понятията труд,морал,култура и възпитание са
неразривно свързани понятия.Актуалността и значимосттана
възпитанието у подрастващите на културата на труда необикновено
много нараства.
Понятието култура характеризира всяка човешка дейност от гледна
точка на пълнотата на изразяване в нея на същностните сили на
човека,неговите умения и способности,овладения исторически натрупан
опит,проявяваните морално-волеви и нравствено-психологически
качества.В съвременното производство не е достатъчно само доброто
познаване основите на професията,а е нужно непрекъснато разширяване
на политическия кръгозор на личността.Подвижността на функциите на
трудещия се човек се обуславят от прилагането на нова техника и
осъществяването на нови технологични процеси.Това изисква учащите
се да бъдат не само с високо равнище на общотехнически знания,но и да
владеят широка трудова и техническа култура.Тя ще им памага по-
късно леко да се ориентират в производството и при необходимост
бързо да преминават към изваршване на нов вид дейности,към усвояване
на нови професии.
~3~
Възпитанието на културата на труда у учениците не може да се
осъществява само в процеса на трудово обучение и възпитание чрез
овладяването от тях на цялата съвкупност знания и технически умения.
Подготовката им за пълноценно участие в труда,възприемането му като
истинса човешка ценност,като способ за реализация и форма за взаимо-
действие с другите може да се осъществи и обогати и в процеса на
нравственото формиране на личността им.Трудолюбието не се
възпитава само в процеса на труда,а в цялостния духовен живот-
интелектуален,емоционален и волеви.
Петрова, Е.,Предучилищна педагогика,София 1977г.
1. Цел и задачи на трудовото възпитание.
Основната цел на трудовото възпитание в предучилищна възраст е
създаването на правилно отношение към труда и овладяване на
елементарни трудови умения и навици.В детската градина трудовото
възпитание не е свързано с овладяване основите на съвременното
производство и няма пряка връзка с политехническото обучение.То се
свързва косвено с него и става предпоставка за бъдещата
политехническа подготовка на ученика чрез възпитателните задачи-
главно чрез създаване на правилно отношение към труда и трудови
привички.Безпорно целта на трудовото възпитание е единство на
отношение на труда и овладяване на трудовите умения и навици.
Във връзка с целта на трудовото възпитание в предучилищна възраст
трябва да реши следните по-конкретни задачи:
-Възпитаване на уважение към труда на околните.
-Създаване на желание у децата да се трудят.
-Формиране на интерес към технически предмети и играчки.
-Формиране на конкретни трудови и технически умения,свързани с
битово-домакински труд,с изработването на самоделни предмети и
играчки и с труда в природата.
-Формиране на конструктивни трудови умения и навици при използване
на хартия,картон,готови конструкции и различен по форма и величина
конструктивен материал.
~4~
-Обогатяване речника на децата в единство с представите за
извършваните трудови действия и операции.
-Развиване на сензорните процеси-усещания,възприятия,в зависимост
от трудовите действия и конкретните трудови операции.
За децата от 5 до 7 години се създава по-голяма самостоятелност и
инициатива при извършване на трудовите действия-да се ориентират
самостоятелно в обстановката,да поддържат култура на работното
място и да се ръководят по-целенасочено и самостоятелно от резултата
на своя труд,без да се използва игрова мотивация;да се създават умения
у децата да работят съвместно и съгласувано по предварително
поставена обща цел и съвместен план за действие.
Посочените задачи се осъществяват в единство,за да се решават
както възпитателните,свързани с формиране на емоционалната и
нравствено-волевата сфера на детската личност,така и образователни-
те,свързани с формиране на трудови умения и навици и възпитаване на
сензорните и познавателните процеси;с развитие на творчески
способности.
Единството на възпитателните и образователни задачи поставя в
единство физическото и умственото усилие при трудовото възпитание,
съдейства за всестранното развитие на децата.
2. Съвременни проблеми на трудовото възпитание.
Самооценката на децата в днешния съвременен свят стана не само
важна за израстването на индивида,но и съпътстваща цел на родители и
педогози.Нейното изграждане се обвързва с използването на различни
фактори и дейности,явяващи се основни акценти за въздействието върху
детската личност.Това поставя и въпросът в каква степен трудово-
конструктивната дейност влияе на изграждането на самооценката на
предучилищното дете.
Терминът „самооценка” в наше време е често разпространен.Много
родители мислят как правилно да възпитават своето дете,така че то да
