Големина на текста:
1.Методите на изкуст. отбор при самоопр. се рас-ия са масовият и индивидуалният отбор и се
прилагат в няколко форми . Масовият се състои в отбиране на фенотипно сходни р-ия с ценни
признаци които трябва да притежава бъдещият сорт . Този отбор се прави още на полето , после
р-ията се преглеждат отново в лаборатории за да се установят някои от признаците им – кач. На
зърното , едрина , форма на зърното и плодовете , височина на стъблото , устойчивост на
болести . Р-ията които не отговарят на тези признаци се бракуват а годните се засяват в един
парцел . За селекцията на р-ията масовият отбор е по-лесен и по-бърз от индивидуалният .
Масовият се прилага под формата на – негативен , позитивен , еднократен , многократен ,
непрекъснат и периодичен масов отбор . Масовият при самоопр. се р-ия се прилага в
семепроизв. главно за поддържане на съществуващи сортове . Индивидуалният отбор се
прилага в две форми – еднократен и многократен . При индивидуалният семената на отбраните
елитни р-ия не се смесват а се засяват отделно за преценка и размножаване , така отбраните р-
ия се проверяват многократно по онаследяване на признаците и св-вата им в потомството .
Популациите при самоопр. се р-ия се състоят от хомозиготни индивиди с различен генотип .
Потомството на едно елитно р-ие от естествена популация се нар. линия а полученият от нея
сорт – линеен . Потомството на едно елитно р-ие от хибридна популация – хибридна линия а
полученият сорт- хибриден . Многокр. индивидуален отбор се прилага при хибридните
популации на самоопр. р-ия защото е свързан с разпадането на отбраните елитни хибридни р-ия
в потомствата .
2.При кръстосаноопр. се р-ия могат да се използват негативен и позитивен , еднокр. и
многокрот. масов отбор .Най-добри резултати има при многокр. масов . При него популациите с
различна насока се отделят и пространствено се изолират . Масовият отбор е изиграл важна
роля в началните етапи на селекцията , при създаването на местните сортове от народната
селекция . Индивидуалният отбор при селекцията на кръстосаноопр. се р-ия се нар . още и
фамилен , защото поколението на отделните р-ия при тях е фамилия . При индивидуалният
отбор на кръстосаноопр. се р-ия се прилага многократният индив. отбор . При него отборът на
елитни р-ия се повтаря до тогава докато се постигнат желаните резултати . Така от изходната
популация се отбират елитни р-ия с ценни стопански и биологични признаци и св-ва ,
овършават се поотделно и се засяват в селекционният питомник . Потомствата се сравняват
помежду си , лошите се бракуват а от най-добрите фамилии се избират елитни р-ия и се засяват
в питомник II година . Итака пак се отбират елитни р-ия на годните , лошите пак се бракуват а
най-добрите се включват за посев в конкурсно сортоизпитване и за предварително
размножаване . При индивидуално фамилният метод на отбора всяко елитно р-ие се засява
отделно с пространствена изолация на отделните фамилии. Опрашването става в границите на
дадената фамилия . Така се контролира опрашването на майчините и бащини р-ия . Фамилно
груповият отбор се прилага при кръстосаноопр. се р-ия които в по-голяма степен се израждат от
близкородственото размножаване . При този метод отделните фамилии не се отглеждат
изолирано . Метода на половинките се състои в това че семената на всяко елитно р-ие се
разделят на две половинки . През първата год. от всяка фамилия се засяват само половината от
семената а другата половина се оставя за резерв . През втората година от резервите се засяват
семената само от тези фамилии които са получили най-висока комплексна оценка през първата
година . По този начин отборът се провежда неколкократно докато се отделят фамилиите с най-
добри признаци и св-ва . След това отборът може да продължи по схемите на индивидуална
фамилия или фамилно-груповият отбор .
3.Към вегетативно размножаващите се р-ия се отнасят културите които се размножават
безполово по естествен и изкуствен начин . От естествено размножаваните по вегетативен са
картофи , многоцветни декоративни р-ия , храсти и някои треви . Вегетативното размножаване
по изкуствен начин е разпространено при овощните и ягодоплодните , при лозата и някои
горски дървесни видове . Естественото вегетативно размножаване се извършва чрез издънки ,
луковици , коренища и клубени . Изкуственото вегетативно размножаване се извършва чрез
присаждане , резници , пъпки . Основинят метод в селекцията на вег.размножаващите се р-ия е
клоновият отбор и се прилага в няколко форми – масов клонов , индивидуален клонов и пъпков
отбор . При масовият клонов се отбират ценни елитни р-ия от които се вземат вегетативни части
– резници , клубени , луковици и издънки . Масовият клонов отбор се прилага най-вече за
поддържане на сортовете и рядко като метад за създаване на нови сортове . При
индивидуалният клонов се отбират най-ценните елитни р-ия , като поколението получено чрез
вегетативно размножаване на всяко елитно р-ие се отглежда и изпитва индивидуално , като
отделен клон . При пъпковият клонов отбор не се отбират цели р-ия а само изменени части от
тях , които са образувани от една пъпка . Получените по този начин изменения се обозначават
като пъпкови мутации . Голям брой пъпкови мутации са установени при лозата , овощните ,
картофите и цитросовите р-ия .
4.Хибридизация – това е кръстосване между две или повече родителски форми в резултат на
което се получават нови организми наречени хибриди . Тя може да бъде изкуствена и
естествена . Естествената се среща в природата . Тя се осъществява при кръстосването на
индивиди от един вид и рядко между индивиди от различни видове . Кръстосването при
индивиди от един вид се нарича – вътревидова а при индивиди от различни видове и родове –
отдалечена хибридизация . Като основен селекционен метод хибридизацията решава две
основни задачи – създават се нови сортове , директни сортове които съчетават полезните
признаци на родителите или проявяват нови св-ва от сложното взаимодействие на родителските
наследствени фактори . Те могат да се отглеждат неопределено време в производството . Тази
насока за създаване на нови сортове се нарича – комбинативна селекция . Създаване на сортове
р-ия с различна дължина на вегетационният период е една от главните задачи на селекцията и
добри резултати са постигнати при овощните и зеленчукови видове . От голямо значение е
създаването на раннозрели и високодобивни полски култури като пшеница , ечемик , царевица ,
което дава възможност използването на поливните площе чрез получаването на две реколти в
една година Подбора на родителските форми по тяхната биологична устойчивост и качество на
продукцията са много важни фактори . Биологичната устойчиваст това е устойчивоста на р-ията
от родителските форми на болести , неприятели , оронване на зърното , студ , суша и др. При
селекцията по устойчивост на болести се обръща сериозна внимание върху расовият състав на
причинителите на дадената болест . Една и съща болест може да бъде предизвикана не от една а
от няколко раси и за това един сорт може да е устойчив на едната раса а чувствителен на
другата . Установени са два типа устойчивост – вертикална и хоризонтална . Изкуствената
хибридизация се извършва чрез кръстосване което осигурява попадането на прашеца от
бащината форма върху близалцето на майчината форма . Опрашването може да бъде
принудително или свободно . При свободното – прашецът се предвижва с помоща на вятъра или
се пренася от насекоми . Изкуственото опрашване може да стане с прашец сабиран само от едно
р-ие на бащин родител или с прашец събиран от много бащини р-ия . При кръстосване на р-ия
от две родителски форми , които се различават по дължина на вегетационният период сеитбата
се извършва като по-рано се засяват семената на рията на по-късно цъфтящата форма за да
цъфти едновременно с по-късно засятата ранноцъфтяща форма . Кастрирането на цветовете се
определя от биологията на самото р-ие . То се извършва обикновенно 1/2 дни преди узряването
на прашниците . В зависимост от устойчивоста на цвета , броя на тичинките , чувствителността
на цвета към механично зразнене , техниката на кастриране е различна при различните р-ия .
Преди опрашването е необходимо да се събере прашец от здрави , добре развити и типични за
бащиният сорт р-ия . Най-добри резултати има когато събраният прашец се използва веднага за
опрашване . При различните р-ия той , запазва жизнеспособността си от няколко дни до няколко
седмици при подходящи условия на съхранение . В зависимост от начина на нанасяне на
прашеца се различават три вида изкуствено опрашване – свободно , принудително и ограничено
свободно .
5.Отдалечена хибридизация – това е кръстосване на индивиди от различни видове на един и
същ род или кръстосване м/у представители на различни видове . В определението
Отдалеченост се включват много физиологични и биологични различия м/у индивидите от
кръстосваните видове и родове . Отдалечената хибридизация се характеризира със следните
особенности : намалена жизненост на хибридите , некръстосваемост , различна степен на
безплодие , широк и продължителен формообразувателен процес . Причината за
некръстосваемостта на отделните видове се крие най-често в генетичното , физиологичното ,
биохимичното и структорно несъответствие м/у гаметите на родителските видове . От такова
кръстосване обикновенно трудно се получава потомство . В селекцията съществуват няколко
метода за преодоляване на некръстосваемостта . Метода на предварителното вегетативно
сближаване – предварително се присажда р-ие от един вид в/у р-ие от друг вид . Метода на
опрашване със смесен прашец – опрашване на един вид с прашец от няколко вида . Същесвена
особенност на потомствата при отдалечените хибриди е голямото разнообразие от комбинации
на признаци и св-ва което се получава във F
2
и в следващите поколения . Причините на
възвръщане на потомството на отдалечените хибриди към родителите са свързани с процесите
на мейозиса .
6.Хетерозис – това е по-високата мощност и жизнеспособност на хибридите от I-во поколение в
сравнение с изходните родителски форми . При хетерозиса хибридното потомство превъзхожда
и двата родителя по добив , вегетативна маса , продължителност на вегетационният период и
много други признаци и св-ва . За изясняване на генетичната същност съществуват няколко
хипотези – хипотеза за хетерозиготността и хипотеза за доминирането . Според първата ,
хетерозиготното състояние на гените от един или повече алеломорфни двойки обуславя по-
мощен растеж отколкото при двете хомозиготни състояния – двойно доминантно и двойно
рецесивно . Според втората хипотеза , хетерозисът се проявява толкова по-силно колкото по-
голям брой благоприятно действащи гени са обединени в хибрида в F
1
. Инцухт е принудително

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Селекция и семепроизводство

Пищови по селекция и семепроизводство за специалност агрономство...
Изпратен от:
djapanovzk
на 2016-05-02
Добавен в:
Пищови
по Агрономство
Статистика:
199 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Използване на полезните организми в производството на оранжерийни домати
добавена от t.todorova 29.06.2016
1
9
 
Онлайн тестове по Агрономство
Растеневъдни технологии
изпитен тест по Агрономство за Студенти от 3 курс
Тест за студенти от 3-ти курс за проверка на знанията. Включени са въпроси с единствен верен, както и с множество верни отговори.
(Лесен)
24
2
1
12 мин
15.08.2019
» виж всички онлайн тестове по агрономство

Селекция и семепроизводство

Материал № 1237906, от 02 май 2016
Свален: 199 пъти
Прегледан: 155 пъти
Предмет: Агрономство
Тип: Пищов
Брой страници: 8
Брой думи: 3,225
Брой символи: 20,253

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Селекция и семепроизводство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала