Големина на текста:
1. KАТО НАУЧНА ДИСЦИПЛИНА-Музеологията е млада наука необходимо половин столетие за
да се утвърди сред останалите науки в края на ХIХ и началото на ХХ в. Музеологията е наука,
която се занимава с методите, с най-новите начини за събиране, систематизиране, запазване,
научно определяне и подреждане на музейните предмети или колекции. преживява един
продължителен период в който едновременно се използват два термина за наименованието й -
първоначално музеография и постепенно налагащото се - музеология. Някои учени обосновават
самостоятелното съществуване на науката музеология, другия я смятат за приложна наука, трети я
определят като техника на музейната работа съчетаваща различни клонове на науката които имат
отношение към музейната практика.
В България дълги години се използва преведения термин от музеология - музеезнание. В руския
език също се използва превода на музеология - музееведение.
ОБЕКТ- Обект на музеологията са музеите и музейното дело, като обществени явления.
Дискусиите относно обекта и предмета на науката музеология продължават повече от век.
ПРЕДМЕТ- Като най-близко до нашите разбирания е определението на проф. З.Странски /Чехия/,
че предмет на музеологията не е музеят като институция, а сферата на музейните дейности, които
включват подбора, съхраняването и експонирането на предметите, ценни със своята “музейност”
МУЗЕЙНО ДЕЛО - Музейното дело е специфична сфера от обществената дейност, имаща
отношение към науката, образованието, въспитанието и културата като цяло, която не остава в
страни от общите тенденции на общественото развитие. В него се включва - цялата практическа
дейност в музеите, охраната на културните и природни паметници обединени под общото название
- световно наследство, музейната мрежа, музейната политика и законодателство, системата за
подготовка и повишаване на квалификацията на музейните кадри, научно-методическите и учебни
центрове, специализирана периодика и разбира се изучаващата всичко това научна дисциплина -
музеология. При създаването на музейните колекции и експозиции едновременно се прилагат
различни научни дисциплини.
Музей. Според Устава на ИКОМ, музеят е постоянна институция с идеална цел, в служба на
обществото и на неговото развитие, отворен за публиката и занимаващ се с изследвания, които се
отнасят до материалните свидетелства за човека и околната среда. Той придобива, съхранява,
експонира и най-вече представя с научна и образователна цел, както и за естетическа наслада,
културноисторически паметници и природни образци.
Към музеите се отнасят и:
- природните, исторически, археологически и етнографски местности и паметници;
- институциите, които съхраняват колекции и представят живи образци от растения и животни,
като ботанически градини, аквариуми, вивариуми;
- научни центрове и планетариуми;
- консерваторски институти и изложбените галерии към библиотеки и архивни центрове.
2. АРХАИКА В хода на своето историческо развитие, различните древни и антични цивилизации
създават почти едновременно три културни института чието основно предназначение е да запазват
и съхраняват културните постижения на човека. В областта на литературата и науката това става
чрез създаването на библиотеките, в архивите се натрупват всички нормативни актове и
документи, а материалните паметници свързани с бита, изкуството и културата на хората през
различните исторически периоди на човешката цивилизация се запазват в музеите. Така успоредно
се развиват през вековете, като взаимно се допълват и подпомагат трите културни института –
музей, архив и библиотека. Без да имат изцяло съвременните си функции, те от най-дълбока
древност и до сега успяват да съхранят за поколенията историческата памет в областта на почти
всички дейности на човека. Независимо, че повечето науки водят своето начало от античността,
науката занимаваща се с историята, теорията и практиката на музейното дело – музеологията,
възниква през ХIХ век. Изкуството на древните народи е тясно свързано с техните религиозни
култове. То процъфтява така ярко след създаването на държавните образования в Месопотамия и
особено в Древен Египет. В дворците на владетелите и фараоните се създават уникални сбирки от
произведения на изкуството - става дума за скъпи подаръци от чуждестранни делегации при
сключване на мир или други договорености, както и от поданици по повод местни тържества. В
храмовете строени в дорийски стил в Древна Гърция, още през архаиката, зад централната част –
цела, където се издига статуята на бога, патрон на храма, се създава специално помещение за
съхраняване на даровете донесени от богомолците. Подаръците нарастват твърде бързо и тъй като
много от тях са с висока художествена стойност, а често и от благородни метали, се налага те да
бъдат описани и инвентаризирани. Следи от номера на първите “музейни описи” са открити в
хранилищата на храмовете в Древна Гърция. И днес са запазени каменни надписи, които
представляват “приемо-предавателни” протоколи с точно описание на паметниците предадени на
Партенона в Атина от Епидавар, от Делос и т.н. Терминът “музейон” води начало от Древна
Гърция. Той определя мястото в което се съхраняват подаръци, отправени към боговете в Храма на
деветте музи. Първият античен музей се създава в прочутата Александрийска библиотека. Това е
комплексен, научен и културен институт, в който са съсредоточени всички развити по това време
научни школи в областта на точните и хуманитарните науки. Тя е съкровищница на ръкописи и
архивохранилище на хиляди документи свързани с историята и историографията на древните
цивилизации в Месопотамия, Египет и Егейския регион.
Александрийската библиотека е известна в античността под наименованието “музейон”. Тя
наистина е първият целенасочено изграден античен музей. До това време има отделни наченки на
музейна дейност.
КЛАСИКА Нов период в колекционирането на произведения на изкуството започва след
покоряването на Древна Гърция от Рим. в Рим се създават тържища за произведения на изкуството
– предимно антични гръцки статуи и вази и редица други произведения на декоративното изкуство.
Тези тържища са типични за римското прагматично мислене и отразяват повишения интерес към
произведенията на изкуството в качеството на средства за натрупване на богатство. Всеки римски
император, наред с великите си военни победи е искал да остане в историята и като ценител на
изкуството. По времето на император Тиберий е украсен с уникални статуи и живопис храма
Конкордия, разположен в северната част на Римския форум. Този храм е известен и с това, че
неговите подземия се използват за хранилища на многобройни художествени паметници. Така за
първи път се създават условия, най-ценните произведения на изкуството да се експонират в залите
на храма, а останалата част от колекцията да се съхранява при добри условия в същата сграда.
Численото нарастване на колекциите на владетелите налага те да се опишат и систематизират.
Единствените писмени документи от това време достигнали до нас са два папируса съдържащи
“инвентарни описи” на скулптурите съхранявани в Термите на Каракала. Те са съставени при
управлението на император Септимий Север (193-211). В този първи по рода си “каталог” на
скулптурна колекция са отбелязани както произведенията на изкуството така и имената на техните
създатели.
СРЕДНОВЕКОВИЕ Характерно за тази епоха е доминирането на Християнската църква над
изкуството в западноевропейските страни и във Византийската империя. Големите храмови
центрове на метрополиите в Източноправославната църква, катедралните храмове в абатствата на
католическия свят и съкровищниците на манастирите са местата в които се съхраняват
произведенията на християнското изкуство и богатствата на църквите. Постепенно те придобиват
характер на колекции с музейна стайност. Всички дарове-произведения на изкуството се описват в
специални за целта книги. За развитието на колекционерството допринасят и кръстоносните
походи. Една голяма част от византийските паметници попадат в личните колекции на владетели и
висши духовници, а други в съкровищниците на катедрали и абатства. Особено характерни за
Средновековието са мощехранителниците, в които се съхраняват светите мощи на светец,
покровител на дадения храм или манастир.
а/ Ядрото на всеки музей са неговите колекции. От степента на тяхната пълнота, от уникалните
качества на музейните предмети определя и богатството на дадения музей. Една от основните
задачи на всеки музей е да колекционира музейни предмети от дадена научна област или вид
изкуство. След попадането им в музея, те остават там почти завинаги.
Колекциите на музеите съставят техните фондове. От своя страна музейният фонд се дели на
основен и обменен. В основният фонд се включват всички оригинални музейни предмети,
свързани с профила на музея, които разкриват историята, икономиката, културата и природата на
страната или района. Обменният фонд се състои от музейни предмети, които не съответстват на
профила на музея. Те са предназначени за обмен с други музеи за доокомлектуването на дадена
колекция. Обикновено всеки музей притежава повече екземпляри от даден експонат, но му липсват
сродни музейни предмети и тогава се създава обменен фонд на базата на повтарящите се музейни
предмети. В обменния фонд, подобно на основният могат да влизат както уникални така и типови
музейни предмети.
3. Със стремежа за възстановяване на историческото минало през Възраждането се заражда и
движение за издирване и съхраняване на всички писмени и веществени паметници от българското

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Музеология

Разглегда науката музеология през различните периоди...
Изпратен от:
Desislava stoycheva
на 2016-04-25
Добавен в:
Анализи
по Музейно дело
Статистика:
16 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Музейно дело от Шумен за Студенти несваляни с 5 страници Други
 
Подобни материали
 

Регионален исторически музей - гр. Плевен

25 фев 2012
·
156
·
10
·
1,186
·
188

По профил музеят е общоисторически, с природонаучен отдел. През 1903г. в Плевен е учредено археологическо дружество, което си поставя за цел създаването на музей и започва издирването и проучването на паметници за ...
 

Национален етнографски музей

14 яну 2012
·
35
·
2
·
471

Националният етнографски музей е продължител на Народния етнографски музей създаден през 1906 г. Народен музей има три отдела: нумизматичен, старовековен и етнографски....
 

Национален археологически институт с музей

04 дек 2011
·
58
·
13
·
2,487
·
90

Идеята за създаването на общобългарски музей се оформя през 40-те години на хіх в., а нейното реализиране е поставено като непосредствена задача в устава на българското книжовно дружество от 1869 г. там за пръв път се определя...
 

История на Регионалния исторически музей в Търговище

24 окт 2011
·
42
·
13
·
1,854
·
84

Въпросът за паметта, историята и забравата е често дискутиран в наше време. Той е показателен за проблемите на модерното ни общество. В този контекст създаването на исторически музей...
 

Регионален исторически музей - Кърджали

14 апр 2011
·
64
·
11
·
2,973
·
114

,,Само този, който е имал щастието да надникне и поработи един ден в Родопската област, знае какви богатства и незнайни тайни крие този необятен лабиринт.”...
1 2 »
 

Музеология

Материал № 1236785, от 25 апр 2016
Свален: 16 пъти
Прегледан: 22 пъти
Предмет: Музейно дело, Култура и изкуство
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,934
Брой символи: 12,704

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Музеология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения