Големина на текста:
БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА XV-XVII ВЕК
Налагането на османското владичество в българските земи в края на XIV век забавя
естествените пътища за обществено-политическо и икономическо развитие на
българския народ. Той е лишен от самостоятелна държава, от подкрепата на
независимата българска църква. Политическият и интелектуален елит на страната е
унищожен или принуден да мигрира зад граница. Загасват най-известните книжовни
огнища, които създават славата на българската средновековна култура. Тежък удар
претърпяват и най-значителните културни центрове през XIV век - Търново и Видин.
Книжовниците намират убежище в атонските манастири, Сърбия, Влашко, Молдова и
Украйна. Там пренасят част от ръкописите от църковните и манастирски библиотеки в
традициите на Търновската книжовна школа. В Сърбия работи Константин Костевечки,
а Григорий Цамблак - в Молдова, Сърбия и Киев. Търновските преводни и оригинални
творби на Евтимий са отнесени в манастири в Молдова, където стават основа за нови
преписи. Малцината оцелели,образовани хора в Търново и по манастирите не само
нямат условия, но се страхуват да работят, поради верския и политически натиск.
Образованието през XV век бързо запада.
При тежките условия на чуждото владичество книжовният живот през XV-XVI век
постепенно се съсредоточава в манастирите. Те се издигат като важни центрове на
просветата. Тук се пазят много книги от миналото, поддържана е калиграфската
традиция, църковната служба се извършва на родния език, пази се будното българско
съзнание. Ограничаването на обучението главно в рамките на манастирските и
книжовни нужди е причина за по-бавното, мъчително и неорганизирано развитие на
книжнината. Църковните служители и манастирски послушници ревностно пазят
останалите богослужебни и църковни книги - символ на миналото величие и слава.
Мнозина от тях се превръщат в първите летописци, отразявайки събитията от
последните десетилетия на свободната българска държава. Просветните хора са
известни с имената \"дяци\" или \"граматици\". Те преписват и превеждат книги,
съставят сборници. С преписки към богослужебните книги те съобщават за съдбата на
народа под османско владичество.
През XV-ХVI век литературният живот се пренася в западните български земи.
Причините за това са обществено-икономически. Западна България е по-малко
опустошена, тя е в близост до Сърбия, която до средата на XV век е свободна. Борбата,
която се води между сърби и османци, подхранват надеждата на българите за
освобождение. В Сърбия, в края на XVI век се слага началото на печатното дело, а през
ХVII век много печатни книги са пренесени в българските земи. Западните краища
запазват връзките си със светогорските манастири, където голям брой монаси опазват
богатите библиотеки. Не малка е ролята и на Охридската архиепископия, която все още
е самостоятелна.
Най-важни просветни огнища са Рилския, Софийския и Лесновския манастири. В
тежките, размирни времена в опора на българите се превръща Рилския манастир.
Първите значителни книжовни прояви се отбелязват след пренасяне на мощите на Иван
Рилски. Тук Владислав Граматик написва оригинален разказ за пренасянето мощите на
светеца, а Димитър Кантакузин пише житие с похвала и служба за манастирския
патрон. В последните години на XIV и началото на XV век монах Гавраил съставя
голям сборник със Златоустови слова, а монах Мардарий прибавя към преведения от
Владислав Граматик Шестоднев, обширна приписка. В края на XV и в началото на XVI
век рилският монах Спиридон преписва един апостол и евангелие. През първите
десетилетия на XVIII век, Рилският манастир става средище на дамаската книжнина с
представител Йосиф Брадати.
Книжовният живот в София и многобройните манастири в епархията й, се възстановява
през втората половина на XV и през XVI век. Тук се проявяват поп Никола, поп Пейо,
Матей Граматик, Яков Крайков и др.
В най-оживените книжовни центрове, към манастирите и градските черкви, през XV и
XVI век са уредени и български килийни училища. В тях светски науки не се изучават,
а само черковно славянско четмо и писмо, усвояват се калиграфското изкуство и
църковно пеене.
През този период килийни училища има в Софийския, в Кратово - Лесновския
манастир, Рилския и Бачковския манастири. Учители са по-образованите монаси, на
които е познато преписването на книги. Тук се учат послушници, готвещи се за монаси,
както и деца от съседни селища, подготвяни за селски свещеници и учители.
През XVII и първата половина на XVIII век възниква широка мрежа от килийни
училища. Освен към манастирските и градските черкви, отварят се и градски училища.
В преписките от този период учителите се срещат под имената \"даскал\"
и \"граматик\". Броят на учениците обикновено е малък - между 10 и 20 . Учителят
най-често, издържан от селото или има друго занятие - свещеник. Обучението е
елементарно и цели преди всичко ограмотяването. Първо се учи четене (обикновено
наизуст) - наизустица, псалтир, апостол и черковно пеене. По-висша степен е писането.
То става на четвъртита гладка дъска /панакида/. Смятането е ограничено в действията
събиране и изваждане, а умножение и деление се преподават от по по-вещи учители.
В килийните училища се поддържа славянската традиция, вдъхва се убеждение и вяра
към българския език, подготвят се духовници и книжовници.
През втората половина на XVII в. в някои градове съществуват и гръцки училища, в
които се изучават гръцки и български. В тях се изтъкват предимствата на гръцкия език
и образованост, внушава се пренебрежение към родния език. Независимо, че са
носители на асимилационни процеси, тези училища изиграват и положителна роля,
издигайки общото просветно ниво на народа ни, разпространяват светски знания в нови
идеи. Изучаването на гръцки език улеснява българите в занаятчийската и търговската
им практика.
Нови моменти в образованието внасят католическите училища в Чипровец, Копиловци
и Трънчовица. В тях първо се основава начално училище, където в се изучават четмо,
латински език в смятане. Някои от възпитаниците /60-80 деца/ стават свещеници,
занаятчии и търговци. Към католическия манастир в Чипровец е открито по-висше
училище, наречено \'\'семинариум\". В него продължават обучението си момчета,
завършили началното училище и изучават философия, логика, география. Някои деца
са изпращани да продължат образованието си в италиански училища, където получават
по-висока богословска и обща култура, усвояват латински и италиански език. Мнозина
от българите-католици, които завършват в Италия се връщат в страната като висши
духовници и полагат грижи за българската просвета. Католическата литература в
училища в българските земи стават проводници на по-висока европейска образованост.
Те повдигат образователното ниво на част от българското население.
Когато в западните страни се развива ренесансовата култура, българската литература
остава на нивото на Средновековната книжовна традиция. Новите елементи в нея се
проявяват в литературните жанрове житие, похвала, молитва -стихотворение, разказ за
пренасяне на мощи, летописи.
След като България губи своята независимост, образованите хора търсят убежище в
близките страни, като пренасят там български книги в продължават книжовната си
дейност.
В Сърбия Константин Костенечки, в своето обширно философско съчинение \"За
буквите\" изразява недоволството си от състоянието на сръбската книжнина и се
опитва да състави правила в духа на правописно-езиковата реформа на Евтимий. В
Русия, работи Киприян, също последовател и възпитаник на Търновската школа.
Киприян взима участие в съставянето на Московския летописен свод, известни са и два
негови преписа - служебник и требник, които са свързани с преводната дейност на
Евтимий. Оригинална е творбата му житие на митрополит Петър. В Русия Киприян
води дейност, свързана с ревизирането на книги. Препоръките към книжовниците,
подобни на Костенечки, са в духа на Евтимиевата реформа. Григорий Цамблак
продължава започнатото в Русия от Каприян. Той пише \"Надгробно слово за
Киприян\", където разкрива близостта между българи и руси. Като митрополит в Киев,
взима дейно участие в църковния живот, пише нови празнични слова, похвални слова
за учителя си Евтимий Търновски, като по този начин издига авторитета му в Русия.
В сравнение с книжнината, създавана от творците на Търновската школа, работещи в
чужбина, литературата писана в България е на по-ниско ниво в художествено
отношение. Оригинално анонимно произведение от първата половини на XV в.
е \"Българска хроника\". Тя е кратка по обем, но обхваща дълъг период от време,
превърнал се в съдбоносен за целия Балкански полуостров-периодът на османското
нашествие. Българската история е предена на фона на живота на балканските народи.
Писателят успява да предаде трагизма и напрежението на епохата, изразява
отношението си към поробителя. На някои места авторът е повлиян от народните
предания. \"Българската хроника\" е светска творба, която отразява важни моменти от
живота на Балканите.
През втората половина на XV в. значителни книжовници са Владислав Граматик и
Димитър Кантакузин. Двамата творят в Македония и са свързани с Рилския манастир.
Те създават произведения, които продължават традициите на Търновската книжовна
школа.
Владислав Граматик съставя няколко сборника. Големият Рилски панегирик обхваща
съчинения от византийски и български автори, предимно жития, поучения, беседи.
Повечето ръкописи на Владислав Граматик са обемисти и оформени художествено - с
винетки и разноцветни заглавия. В сборниците е отредено място на Йоан Златоуст,
Григорий Богослов, Йоан Дамаскин, на Евтимий Търновски, Григорий Цамблак,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българската култура през XV-XVII век

Българската култура през XV-XVII век - кандидат-студентска тема.
Изпратен от:

на 2006-03-19
Добавен в:
Уроци
по История
Статистика:
948 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Османската империя през 16-17 век. Моля ви помогнете ми ще ме изпитат! Важно за утре е!!!
добавена от shukityy 12.11.2015
0
12
българските земи под властта на Византия
добавена от anianianiani5425 12.01.2015
0
10
Моля помогнете ми с тази тема! СПЕШНО Е!!!
добавена от pepskata 28.02.2013
0
9
Домашна по история!!!!!!!!!
добавена от janset.guler 03.11.2018
1
7
Българите навлизат в новото време.Възраждането-епоха на промени
добавена от aleksandravelikova 06.10.2016
2
14
Подобни материали
 

Кратка биография на Васил Левски

10 фев 2008
·
342
·
1
·
149
·
228
·
2

Обобщена биграфия на Васил Левски, включваща всички етапи от живота му.
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
272
·
15
·
3,439
·
395

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
169
·
9
·
2,814
·
360

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
860
·
8
·
1,403
·
1,916

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век

25 мар 2006
·
685
·
2
·
458
·
445
·
5

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век - териториални владения, политическа и военна мощ, интереси и цели преди началото на Тридесетгодишната война.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
Изходно ниво по история за 8-ми клас
изходен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изходно ниво, изработен е по новата учебна програма за 8-ми клас по "История и цивилизации". Всеки въпрос в него има само един верен отговор.
(Лесен)
17
31
1
3 мин
13.08.2019
История и цивилизация - древният свят
изпитен тест по История за
Теста е изпитен. Обхваща световната древна история. Може да се използва както от учители, студенти, ученици и всички, които имат предпочитания към историята. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
38
4
1
14 мин
04.10.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Българската култура през XV-XVII век

Материал № 1236, от 19 мар 2006
Свален: 948 пъти
Прегледан: 451 пъти
Предмет: История
Тип: Урок
Брой страници: 7
Брой думи: 2,032
Брой символи: 17,270

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската култура през XV-XVII век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
99

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
135 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения