Големина на текста:
Хранително-Вкусовата промишленост в България
Същност и значение
Хранително-вкусовата промишленост е преработващ отрасъл с важно място в структурата на
НС. Значението му се определя от предназначението на продукцията му.
1
Хранително-вкусовата
промишленост е отрасъл, който е тясно свързан със селското стопанство и риболова. Тя има
огромно значение за изхранване на населението в страната. Произвежда жизнено необходими за
човека хранителни продукти: хляб и хлебни изделия, масла, мляко и млечни произведения,
месни произведения, захар и захарни изделия, консерви, напитки и тютюневи изделия.
2
Хранително-вкусовата промишленост е традиционно развит и важен отрасъл на националната
икономика. Произвежданата продукция се отличава с богат, разнообразен и все по-увеличаващ
се асортимент от стоки. Значението на тези производства се проявява в две основни
направления:
-Стоки, предназначени за потребление на населението( месо, мляко, яйца, напитки, консерви и
др.);
-Стоки с експортна насоченост (консерви, тютюн и тютюневи изделия, вина и т.н.).
3
С произвежданите разнообразни хранителни продукти тя задоволява ежедневно потребностите
на населението, от което зависят неговата трудоспособност и производителност на труда,
възпроизводството му и възможността му за нормално физическо и интелектуално развитие. На
нея се падат 2,7 % от износа на страната и 40,3 % от стокооборота вътре в държавата. Използва
много и разнообразни суровини и същевременно предоставя голяма част от отпадъците на
домашните животни като концентриран фураж. Без хранително-вкусовата промишленост е
немислим животът в страната.
Хранително- вкусовата промишленост е отрасъл, който дълго време бе водещ отрасъл на
промишлеността. През времето наплановата икономикатой зае второ място след
машиностроенето и електрониката. Понастоящем хранително-вкусовата промишленост е на
второ място в отрасловата структура на промишлеността след химическата и нефтохимическата
промишленост. През 1939 г. тя е осигурявала 51,2 % от ОПП, а през 1993г. – 21,6 %. През
периода 1990-1993 г. продукцията й намаля на 55 %. В отрасъла работят 110 хил.д. (12,2 % от
заетите в промишлеността), т.е. на второ място след машиностроенето.[2; с. 332].
В периода до 1989-1990г. този отрасъл бе сред най-бързо развиващите се. След това
хранително-вкусовата промишленост беше подложена на въздействието на редица
неблагоприятни вътрешни и външни фактори. Най-силно влияние в това отношение оказа
спадът в производството на селскостопански суровини като резултат от бавния и колеблив ход
на провеждащата се аграрна реформа. Голямо въздействие оказа и загубването на редица
традиционни международни пазари. Както от българска, така и от страна на редица държави
(Русия и други) беше променен външнотърговският режим на износа и се стигна до
11
Славейков,П. и Д. Златунова „География на България” изд.Парадигма София 2004, (с. 297).
2
Дончев, Д. „Физическа и социалноикономическа география на България” изд.”Слово” Велико
Търново 2008г. (с. 331,332).
3
Географски институт при Българска Академия на науките „География на България”, изд. Фор
Ком, 2002 (с. 590).
1
неравностойна конкуренция на българските стоки на по-голямата част от външните пазари.
Повечето от тези стоки останаха без преференции и постепенно бяха изтласкани от други
вносители. Все пак до 1990 г. отрасълът запази водещото си място в структурата на
промишленото производство на страната. След това, въпреки породилите се сложни проблеми,
той запази важната си роля в националната икономика.
През 2000 г. производството на храни,напитки и тютюневи изделия формира 19,6 % от общия
обем на промишлената продукция в стойностно изражение срещу 16,9 % през 1997г., беше
отбелязан известен ръст. Независимо от това, налице е известно отстъпление, което се вижда от
това, че при база 100 за 1995г., създадената продукция спада на 80,7 през 2000г., докато общо за
цялата продукция на промишлеността този индекс е 83,5 за същата година. Успоредно с това се
отбелязва и намаляване на заетите лица. През 2000 г. те са едва 3,4 % от заетите във всички
сектори на производството, при 11,7% през 1995 г.
4
Хранително-вкусовата промишленост има преки и косвени връзки с почти всички отрасли на
националното стопанство, но най-тесни са със селското стопанство. Тя обработва суровините,
получава от него зърнени храни, месо, мляко, захарно цвекло, тютюн, грозде, плодове и
зеленчуци, които преработва и задържа хранителните им качества за по-дълго време. Останалите
отрасли на промишлеността снабдяват хранително-вкусовата промишленост с машини, амбалаж,
химикали, капачки за буркани, бутилки и др. Посредством транспорта суровините се доставят
до промишлените предприятия, а готовата продукциядо консуматорите.
5
Развитието на хранително-вкусовата промишленост се обуславя от факта, че нашата страна
разполага със зърнени храни, слънчоглед, плодове, зеленчуци, грозде, домашни животни и др., в
резултат на което има възможност една част от суровините да се преработват от този
промишлен отрасъл и по този начин да се съхраняват за по-дълго време. Освен това в България
бе изградена модерна материално-техническа база на хранително-вкусовата промишленост
машини и съоръжения, има квалишицирана работна силахора с богат производствен опит,
осигурен вътрешен и външен пазар, добре развит транспорт за превоз на суровините и
материалите. Особено важна е специализацията на България в международноторазделение на
труда в производството на вина, тютюневи изделия, консерви, трайни колбаси, млечни
произведения, плодови и зеленчукови консерви. Развитието и териториалното разположение на
хранително-вкусовата промишленост се обуславя от съвкупното въздействие на всички тези
фактори. Особено значение имат две основни положения: 1) Място, което заема хранително-
вкусовата промишленост в структурата на интегралния социално-икономически район и 2)
Въздействието на технико-икономическите особености на подотраслите върху отрасъла
хранително-вкусова промишленост.
За разлика от останалите отрасли на промишлеността, хранително-вкусовата промишленост
се отличава с повсевместност на териториалното си разположение. Това се обяснява с
широкотогеографско разположение на суровините от растителен и животински произход, които
използват и относително равномерно териториално разположение на населението като
потребител на нейната продукция. С други думи, осъществява се т.н. вертикална интеграция на
4
Географски институт при Българска Академия на науките, „География на България”,2002, с.
591
5
Дончев, Д.„Физическа и социално-икономическа география на България”, с.332.
2
селското стопанство с хранително-вкусовата промишленост, т.е. затваря се цикълът
производство на селскостопански произведения.
6
По отношение на географското разположение на преработващите мощности и производствено-
технологичните връзки със земеделието, подотраслите и производствата на хранително-
вкусовата промишленост, се обособяват в три групи.
? Преработка на масови, нетранспортабилни на големи разстояния бързоразвалящи се суровини
(плодове, зеленчуци, мляко, яйца и др.).
? Производство на големи обеми стоки под силното влияние на потребителския фактор
(хлебопроизводство, захарни изделия, производство на пиво, безалкохолни напитки и др.).
Поради това съответните предприятия се разполагат непосредствено в по-големите
потребителски центрове и пазари.
? Производство на продукция с по-дълъг срок на реализация (брашно, спиртни напитки, тютюневи
изделия и др.).
Общо и върху трите групи влияние оказва транспортно-географското разположение на
суровините, тъй като в повечето случаи се преработват големи количества от тях. Суровинната
база при отделните производства е различна. Част от суровините като мляко, месо, пшеница и
някои други имат повсеместно разпространение, но немалко от тях се произвеждат поради
агробиологичните си особености само в определени райони на странататютюн, грозде, някои
плодове и др. Съществува и тясно обвързване на суровинния и потребителския фактор с
наличието на достатъчна по количество и квалификация работна ръка.
Независимо от въвеждането на все по-усъвършенствани производствени технологии, при някои
производства (като тези в тютюневата промишленост), се използва много ръчен труд. За
бъдещото разполагане на производствата на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия
влияят и процесите, свързани с преструктурирането на икономиката като цяло. Тук трябва да се
отбележи влиянието на реституцията на редица обекти като мелници, винарски изби и други,
като и на приватизационните процеси. Промените в географията на износа на тези стоки също са
сред силно действащите фактори и условия. Повишените хигиенни и екологични изисквания
особено за стоки, предназначени за износ в страните от Европейския съюз, поставят
допълнително немалко проблеми пред производителите. Засега например се броят на пръсти
млеко- и месопреработвателните предприятия и фирми, които отговарят на тези изисквания.
Присъединяването на страната към съюза наложи бързо решаване на тези проблеми.
За периода след 1990 г. са характерни значителни изменения в отрасъла. Повечето от големите
месо и млекопреработващи мощности бяха преструктурирани, част от тях приватизирани, а
някои преустановиха производствената си дейност. В редица производства навлязоха значителни
чуждестранни инвестиции (пивоварна промишленост, производство на млечни и захарни изделия
и др.).
Производството на храни, напитки и тютюневи изделия обхваща над 15 подотрасъла, като с
най-голямо значение и обем на продукцията в стойностно изражение е тютюневата и месната
промишленост. В тях са заети и най-голям брой от работещите в хранителната промишленост.
6
Пак там с.333
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 ное 2019 в 14:07 студентка на 31 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, випуск 2013
11 юни 2019 в 18:17 потребител
 
Подобни материали
 

Обща характеристика на селското стопанство в България

05 юни 2006
·
1,079
·
14
·
3,336
·
435
·
1

Селското стопанство е един от основните стопански отрасли на страната. Неговата продукция има много целево предназначение. Жизненоважното му значение се определя от производството на продуакция, необходима за изхранване на населението
 

Продоволствения проблем в света

16 яну 2008
·
673
·
5
·
921
·
788

Един от най-значимите проблеми в съвременното развитие на човечеството е този за динамиката в ръста на населението на планетата. Демографските показатели като численост на хората, възрастова структура, етнически състав, динамика на развитие, географско...
 

Население и демографски процеси в област Силистра през 2004г

23 ное 2007
·
91
·
4
·
191
·
75

Структурата на населението по пол се променя под влияние на външни потоци- живородените, умрелите , миграциите.
 

Северозападен район

10 май 2008
·
200
·
10
·
2,906
·
134
·
1

Северозападният социално-икономически район обхваща земите на област Монтана, Видинска и Врачанска област. Той обхваща територията между р.Дунав на север , билото на Стара планина на юг, долината на р.Искър на изток и границата ни със Сърбия на запад.
 

География на Света

15 май 2008
·
1,114
·
27
·
6,780
·
979

Природата, населението и стопанството са взаимосвързани в сложна и изключително динамична система. Тези три компонента също формират сложни системи.
1 2 3 4 5 » 9
 
Онлайн тестове по Хранително-вкусова промишленост
Тест по Анализ и контрол на храните - птиче месо
тематичен тест по Хранително-вкусова промишленост за Студенти
Тест по Анализ и контрол на храните - птиче месо
(Труден)
48
31
1
3 мин
14.10.2011
» виж всички онлайн тестове по хранително-вкусова промишленост

Хранително-вкусовата промишленост в България

Материал № 1231951, от 29 мар 2016
Свален: 9 пъти
Прегледан: 18 пъти
Предмет: Хранително-вкусова промишленост
Тип: Лекция
Брой страници: 15
Брой думи: 5,712
Брой символи: 37,989

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Хранително-вкусовата промишленост в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения