Големина на текста:
Комуникацията и културата са две неразривно свързани
страни, както на всеобщия исторически процес, така и на всяко
едно социално културно действие. Двете явления са свързани
многостранно помежду си и можем да ги разглеждаме като две
неотлъчни една от друга страни на обществения живот.
Цялостният и обстоен преглед на определенията, които
културологията дава на културата подсказва, че няма и не може
да има култура и културна проява без присъствието на
комуникацията в тях. Тя е част от самия механизъм на културата
и от нейната динамика.
Културата е процес на интеграция, който се осъществява въз
основа на редица принципи.Културата присъства като вътрешно
сцепление във всички взаимодействия, без обаче да изчерпва
тяхното съдържание и същност, защото в тях намира израз и
различното положение на хората в обществото, техния нееднакъв
социален статус, авторитет, социални роли, професионална
дейност и т. н. Културата е резултат от съвместните действия на
индивидите, а тя от своя страна изменя самите хора, като придава
качествена специфика на техните действия.Така културата
според Бронислав Малиновски в книгата “ Една научна теория за
културата “ все по ясно се очертава като особено поле за изява на
актуалните връзки между хората, като форма на сътрудничество
за осъществяване на техните цели.
Много факти и в ежедневието на хората показват, че извън
процеса на общуването им не е възможна никоя човешка
дейност.Само посредством своето обединение хората могат да
удовлетворяват своите потребности и затова различните човешки
дейности предполагат непосредствено общуването като средство
за създаване на отделни и различни човешки общности.
Така културата и комуникацията се оказват в тясна връзка, те
взаимно зависят едно от друго, взаимно се развиват и обогатяват.
Началото на масовата култура следва да се търси в точката на
пресичане на няколко линии на развитие, сред които именно
развитието на новите средства за комуникация третият най
важен фактор, определят облика на съвременната масова
култура.Не само културата, но и всички други области на
обществения живот са се нуждаели от тях като едно от главните
средства за разгръщане на по динамична система на
обществените отношения, в сравнение с традиционната. Появата
им се е отразила и на самото им съществуване, както и на
критериите за ценност.Масовата култура и в механизмите си, и в
своето съдържание , и в своите социални цели изпъква като
сумарен процес на социална комуникация.
Обикновено в средствата за масова комуникация авторите
включват книгоиздаването, пресата, киното, радиото и
телевизията. Не само в литературата, но и в ежедневието вече
има определено разбиране за какво става дума, когато се говори
за масовите комуникации.Какво означава например качеството
им “ масови “ ? Елит Николов разглежда масовите комуникации
като процес на симултанно общуване на един източник с много,
случва се понякога и милиарди реципиенти. Не броят на
реципиентите, а едновременното контактуване на източника с
множества от реципиенти характеризира най – вече средствата за
масова комуникация.
Намесата на масовата комуникация в културния живот на
обществото е радикална и с радикални последици.Съгласно едно
от становищата средствата за масова комуникация са преди
всичко или главно “ средства “ , които са пригодни за предаване
на всякакво съдържание. Те само предават определена тип
информация на определено разстояние с определена скорост.От
тази гледна точка хартията и книгопечатането например изпъкват
само като технически средства. По същия начин кинолентата,
телеекранът, радиовълните не са нищо повече от пасивни
оръдия.Твърди се, че комерсиализацията на масовата култура
( чиято продукция встъпва в качеството на стоки ) е нейно
същностно свойство. Именно по тази причина на масовата
култура се вменява като вина отсъствието на възвишеното
безкористие. Съмнителността на това твърдение обаче се доказва
от самата история на изкуството и културата. Изкуството
например също е служило като предмет на търговия и в
огромната си част се е създавало по поръчка.Художниците
създавали цели серии и в различни формати и за неизвестен
купувач, който след това избирал в ателието картината, както в
магазин избирал модела на шапката. Поетите,започвайки от
античните, съчинявали стихове не само по вдъхновение и не само
в прослава на своите покровители. Любовният сонет или
стихотворението можело да бъдат поръчани точно както днес се
поръчват в юридическата кантора молба или иск.
Преди време погрешно се е свързвала масовата култура само
със Запада. Разбира се, за известен период това било така ,но днес
по целия свят и ежедневно се създава масова култура –във вид на
телевизионни програми, кинофилми, плакати, вестници,
музикални радиопрограми ,грамофонни плочи ,видеокасети и
прочие.
Масовостта и ценностния свят на културата.Твърди се,че
масовите комуникации стандартизират вкусовете на масовия
реципиент. Тофлър счита тези упреци за несериозни и
неуместни .Авторите им според него пренебрегват съдбоносно
важни контратенденции ,които внасят разнообразие не
стандартизация във вкусовете и културното равнище на масовия
аниматор.Такива тенденции се забелязват не само в киното и
издателската дейност ,но и в радиото и в телевизията ,която
някои интелектуалци продължават да обрисуват като огромен
валяк ,изравняващ регионалните различия и културното
разнообразие. Нещо повече –именно напредъкът на
комуникационната техника е този,който според Тофлър води до
богата дестандартизация на културната продукция.
Изобретяването на видеозаписващата апаратура
,разпространението на кабелната телевизия ,възможността да се
предават програми пряко от комуникационни спътници –всичко
това ни говори за огромно увеличение на програмното
разнообразие. В средата на шестдесетте години Джозеф Нютон
,математик и компютърен специалист ,предложил система ,която
ще вкара в паметта на централен компютър характеристиките на
отделните потребители ,съдържащи данни за професията и
интересите им. Това днес е факт. Машини сканират вестници
,списания ,видеозаписи ,филми ,и други материали ,съпоставят ги
с характеристиката на интересите и известяват моментално за
появата на неща ,които интересуват индивида.Системата е
свързана с телефакси и телевизионни предаватели ,които
изобразяват на екран или разпечатват материала в собствения му
дом.
При наличието на всичко това правилно се счита,че
комуникационната техника не само не ограничава

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
MIRANDDA написа на 14 дек 2006 ОТГОВОРИ
студент на 26 години от Стара Загора , Тракийски университет
tova e kursova rabota
 
Подобни материали
 

Културни епохи в Рим

18 дек 2007
·
160
·
68
·
13,117
·
133

Културни епохи в Рим. Встъпителни слова Царски период. Републиканска епоха. Религия – общо. Римски божества. Републиканска епоха. Римска практ.
 

Културната политика на българската държава (1885 - 1907)

28 дек 2006
·
272
·
18
·
3,169
·
142

Първите десетилетия след освобождението са време на усилен градеж в областта на националното образование и културните институти.
 

Културното наследство на България

28 дек 2006
·
2,026
·
14
·
3,040
·
992
·
2
·
5

Организацията и управлението на културното наследство на България. Законодателна и институционална рамка.
 

Традиционна арабска касида

19 мар 2008
·
39
·
7
·
1,417
·
1

Ключовете за дълбинно разкодиране и всъщност емоционално осъзнаване на глобалните доктрини, концепции и догми на средновековната арабска култура и литература могат да бъдат открити най-вече...
 

Здравият разум като културна система

06 яну 2009
·
61
·
3
·
500
·
70
·
1

Клифърд Гиърц е американски антрополог и културолог, роден 1926г. Завършва Antioch College през 1950г. Провежда теренни изследвания в Индонезия и Мароко. Основател е на направлението херменевтична антропология...
 

Комуникацията и културата

Материал № 12309, от 14 дек 2006
Свален: 926 пъти
Прегледан: 233 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Анализ
Брой страници: 8
Брой думи: 1,434
Брой символи: 12,461

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Комуникацията и културата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения