Големина на текста:
ЯВОРОВ И БЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛИЗЪМ
След излизането на второто издание наСтихотворенияи след изживяната
идейна криза, породена от погрома на Илинденското въстание, Яворов е изправен пред
нови избори. След едногодишно мълчание се появява Песен на песента ми”, която
отключва стихосбиркатаБезсъници”. Тази стихосбирка мнозина изследователи
обвързват с поетиката на символизма, а нейната първа творба определят като програмна
за българския символизъм. Цв. Ракьовски е още по-категоричен. Според негоПесен на
песента ми”, респ. “Безсънициизчерпват символистичната поетика и естетика.
ВсъщностПесен на песента мина Яворов се появява по същото време, когато Т.
Траянов публикува стихотворениетоНов ден” – 1906 г. Българската литературна
критика дълго спори коя от двете творби е програмна за българския символизъм. Това е
един въпрос, който не е особено същностен за развойните линии в историята на
българската литература, тъй като не първенството на една творба, а промяната в
светогледа, поетиката и естетиката на целия поетически контекст, е знак за ново начало.
Може да се каже, че Траяновото стихотворение най-общо представлява природен
пейзаж, издържан в стилистиката на символизма, докато Яворовата творба внася
екстазите на самотата и тоталното самотническо презрение към обективния свят в
българската литература.
Така, макар че изповядват една и съща естетическа програмамодернистичната
идеология на кръгаМисъл”, П. Славейков и П. Яворов реализират различни почерци на
модернизма у нас. А символизмът в частност е етап от българския модернизъм, в
някаква степен последвал П.-Славейковия индивидуализъм. Условно определената
първа част на творбата, която е и по-обемна спрямо втората, проследява перипетиите на
творчеството, превъплъщенията на поетическото. Най-общо тя е разказ за завръщането
на песента при своя автор, но и за отречението на автора от досегашните му
социокултурни роли: “На труженик ли дрипав, гладно бледен,/ в прихлупената изба ти
не бе -/ и него ли, кажи, не лъга, беден,/ за празник, въздух и небе?/ В полето ли при
селянина груби/ не беше ти,/ край него дни ли не изгуби,/ сама осмяла своите мечти?” С
други думи първата част играе ролята на своеобразна биография и равносметка на
изминатия път. Това е пътят на страданието, разтеглентам негде по средата/ между
истината и лъжата...”
Втората част наПесен на песента ми”, ако условно разделим творбата, започва
със стиха: “И ей ме днес: погледай, връх есамота.” Оттук насетне до края се сменя
образността, стилистиката, интонацията на поетическото говорене. Ако езикът в
първата част е сравнително по-описателен и обективно-реалистичен, във втората част
езикът е издържан в поетиката на символизма. Нещо повече, тя съдържа програмни
формулировки за нови творчески реализации: “Че няма зло, страдание, живот/ вън от
сърцето микивот,/ където пепелта лежи/ на всички истини-лъжи./Че няма дух и няма
вещ/ вън от гърдите моипещ/ на живия вселенен плам,/ на цялата вселена
храм”.Повече от очевидно е, че самотата е смислов и емоционален акцент на тази част
(думата самота е графично отграничена с голямо тире), тя е висше състояние на
човешкия дух. Лирическият аз няма никакво желание да преодолява, да надмогва
самотата. Напротив, той почтимазохистичносе рови в дълбините на собственото си
аз, дълбае в най-потайните и загадъчни пластове на душата. Човешката личност се
превръща в единствен критерий и самоценност. Субектът побира смислите на цялата
вселена. “Сърцетостава кивот, т.е. вместилище и хранилище на скрижалите, на
метафизичните истини. Не само според Яворов, но и според модерната идеология на
кръгаМисълединствената истина за човека е скрита вътре в самия него. Героят на
Яворов обаче проблематизира тази убеденост. Според него еднствена истина тук на
земята няма, тъй като и вътре в самия човек се борят много лица, маски, настроения.
Яворовата поезия е поезия на непостижимото самопознание, на мисълта не като
философска рационализация, а като преживяване и страдание. Още в тази първа творба
отБезсънициЯворовият човек стига до прозрението, че за да се постигне отвъдното,
метафизично познание, трябва да се приеме смъртта като екзистенция. Както Мойсей
изкачва Синайската планина, за да влезе в контакт с трансцендентните сили, така и
Яворовият човек заема позициятадалеко от светът, високо над прахът” (“Демонот
Безсъници”), поема пътешествието подир сенките на облаците, т.е. подир смъртта.
Последните две строфи наПесен на песента мичертаят апокалиптични
видения, свързани с усещането на героя за непобедимостта на страданието и
непреодолимостта на самотата: “Сред пламъци и адски дим/ ний двама с тебе ще
горим./Красиви в мрачна грозота,/ и грозни в сяйна красота - / сред задух нетърпим,/ в
копнение за мир небесен,/ ний двама тук ще изгорим,/ ний двама с тебе, моя песен!” Тези
стихове наистина нямат нищо общо с обективистичния тип изразяване в първата част. Те
не изобразяват, а внушават обречеността на човека тук на земята, неговото изгаряне, за
да се възнесе в пространствата на метафизичното. Най-общо според теорията на
символа съществуват два основни типа символи. Едните са т. нар. индивидуални, т.е.
онези, които авторът сам конструира в текстовете си. Другите са универсалните имат
почти константно значение за всички времена. В Яворовата поезия се наблюдават и
едните, и другите. ВПесен на песента мипреобладават индивидуалните. Неслучайно
лирическото действие в тази поема се реализира не в измеренията на обективното и
емпиричното, а изцяло в субективното пространство на личността.
Според някои изследователи Яворов е предтеча на символизма, според други той
е родоначалник и завършен символист. Така или иначе Яворовата символистична
поетика е твърде различна от поетиките на автори, които литературознанието
категорично определя като символистиТ. Траянов, Н. Лилиев. С глобалните си визии
за човешкото съществуване изобщо, с трагическите си прозрения за битието той
надхвърля принципите на каквато и да било школа, на каквото и да било направление.
Именно такова внушение имат и безспорно символистични творби катоКъм върха”,
Нирвана”, “Маска”, “Песента на човека”. Последните три са част от цикъла
Прозренияи са посветени съответно на Б. Пенев, Вл. Василев и д-р Кръстев.
Може да се каже, че перманентно състояние на Яворовия лирически герой е
търсенето на нирвана; той живее с тревожния, неспокоен копнеж по хармонично
съществуване, но и прозира, че то е невъзможно. Символистичните текстове са силно
обвързани с заглавията си и други паратекстуални елементи като мото, посвещение и
пр., те са органическа част от цялостното внушение на творбата. Заглавието на
стихотворениетоНирванае универсален символ и има функцията на семантичен
ключ. Нирваната е основно положение в будистката религия, при което посредством
съзерцание, медитация и максимална дистанция от земните страсти, чрез духовна и
физическа аскеза се постига висшата близост с Бога. Тематанирванае била твърде
популярна в началото на 20 в. благодарение на няколко студии на проф. М. Арнаудов,
публикувани в сп. “Мисълот 1903 г. В тях нирваната е определена по следния начин:
Има място, където няма нито земя, нито вода, нито огън, нито въздух, нито място в
пространството, и няма нито възприятие, нито невъзприемане, нито този свят, нито друг
свят, нито двата заедно, нито слънце, нито луна...То наистина е край на страданието”.
Символистите имат афинитет към подобни безметежни, безтегловни състояния,
изчистени от плътското и материалното. Нирваната е израз на човешката жажда за
спокойствие в обятията на предвечен порядък: “Спят вечните води, безбрежните води
бездънни”. Тази копнежна представа е последвана от противопоставителния съюзно”:
но в тях се не оглеждат небесата звездни”. Лирическият аз поставя под въпрос
постигането на нирвана. Нещо повече, Яворовият герой знае, че блаженството на
нирвана е невъзможно тук на земята. Земното е царство на отчаянията, всепоглъщащия
трагизъм, на отрицанията и безнадеждността. И в трите строфи на творбата се
наблюдава противопоставяне между идеята за вечността и преходността на човешкото.
Последните два стиха са наистина трагическа поанта за безсилието на човека да докосне
безбрежните пространства на трансценденталното: “Но страх ни е да пием, нас
страдални,/ безсънни, безнадеждни, знойно жадни”. Неслучайно стихотворението е
посветено на Б. Пеневинтелектуалецът, посветил духовните си сили на трагическото
самопознание чрез самоотричане. “Нирванапоставя един от фундаменталните
философски проблемине само за смисъла на познанието, а за познанието на себе си.
Една утопия, оказала се за модерния субект абсолютна невъзможност. Самопознанието е
невъзможно, защото модерната личност е изтъкана от непрестанни двуборства вътре в
самата нея. ВДве душилирическият човек трагически ще изповяда: “Аз не живея: аз
горя. Непримирими/ в гърдите ми се борят две души:/ душата на ангел и демон”.
ВМаскае проблематизиран зрелищният карнавал на маските, на фалша и
неавтентичността на съществуването. Лирическият герой знае, че философските
въпроси нямат решение тук на земята и въпреки това не престава да ги задава, да дълбае
всвръхземните въпроси, които никой век не разреши”. ИзплаканотоМладна
младост зноя не усетих” (твърде много напомнящо БотевотоМлад съм аз, но младост
не помня”) е визия за твърде рано дошлите трагически прозрения, които раздират,
изгарят душата и мисълта. Архетипният ритуал на карнавала не дава отговори, не
успява да възрадва героя, защото при него радостта е скръб. Отвъд карнавалните маски
на деня остава единствено смъртта: “Смърттане виждам друго в белия кивот/ на
твоите скрижали тайни, о живот!” Преживяващ бездната между живота и смъртта,
Яворовият човек обитава едновременно отсамното и отвъдното.
Едва ли е случайно, че именноПесента на човека”, посветенаНа д-ра К.
Кръстев, мой благосклонен учител, неизменен другар и всегдашна опора през дни на
изпитаниязавършва цикълаПрозрения”. Остава стремежът натревожния умда
дочуе зова на трансценденталното: “И може би в безкрая гоня аз граница,/ с напразно
вярван сън за бъдаща зорница”. (моята статия заМолитваотЛитературнокритически
прочити”, В. Т., 2002)
Смъртта в Яворовата поезия е единственият път към вечността на истинската
мъдрост . Яворовият човек приема смъртта като фундаментален риск на екзистенцията.
Смъртта нерядко провокира човешките страхове, но в същото време тя е опияняваща,
увличаща, копнежна смърт. Яворовската смърт едуша на вековете, свръхсмисъл
вековечна”, “тя беше светлина на пролетното утро”, “тя беше само поглед, чиято
дълбина,/ загадъчно бездънна, сияе отразена”, “тя бе едно велико мълчание сред всичко
(„Смъртта”).
Смъртта в Яворовата поезия е смърт-мъдрост, смърт-безкрайност, смърт-живот. Яворов
не мисли за смъртта с рационални понятия, тъй като за него тя е ирационална сила,
мистерия. Тя не е означаване толкова на крайното и тленното, колкото полет към
безкрайното и трансцендентното. На въпроса защо съществува смъртта лекарят
питагореец Алкмеон дава през 6 в. пр. Хр. Следния отговор: “Хората загиват поради
това, че нямат силата да свържат началото и края”. Всъщност, който би могъл да

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Яворов и българският символизъм

Пейо Яворов - поезия, герой, смъртта като път към вечността и любовта като страдание...
Изпратен от:
Вероника Никифорова
на 2016-03-21
Добавен в:
Лекции
по Литература
Статистика:
19 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Литература за Неучащи несваляни с 7 - 10 страници Други
 
Подобни материали
 

Проблемът за страданието в поемата "Градушка"

17 май 2007
·
4,910
·
2
·
588
·
1,186
·
1
·
2

• Произведението "Градушка" е една от най-значимите творби не само в нашата, но и в световната литература.
 

Философско осмисляне на битието в стихотворението "Маска" на П.К.Яворов

06 май 2006
·
2,192
·
2
·
391
·
461
·
1
·
2

Стихотворението "Маска" Яворов пише през 1907 година в Нанси и го посвещава на Вл.Василеву, което е сигнал за принадлежността му към група творби - "Нирвана", посветено на Боян Пенев, и "Песента на човека", посветено на доктор Кръс
 

Страдание и съпричастие в "Зимни вечери" от Христо Смирненски

25 дек 2006
·
6,482
·
2
·
465
·
848
·
2
·
54
·

Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те определят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние.
 

П. К. Яворов "Песен на песента ми" - отвъд конвенциите на езика

28 дек 2007
·
271
·
14
·
3,619
·
194
·
2
·
1

Всеки досег на интерпретатора до този манифестен текст на Яворов е сякаш обречен на провал — да произведе неприсъщи на творбата значения, пространно, но безрезултатно да обговори нейното мълчание.
 

Две души - Яворов

15 апр 2008
·
2,026
·
3
·
442
·
972
·
13
·
1

Сред Яворовите творби с особена художествена внушителност се откроява поемата “Две души”. В нея е представено раздвоението на човешката душа и терзанията на лирическия Аз...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
16.10.2019
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(За отличници)
42
1
1
9 мин
20.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Яворов и българският символизъм

Материал № 1230445, от 21 мар 2016
Свален: 19 пъти
Прегледан: 50 пъти
Предмет: Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 3,447
Брой символи: 21,025

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Яворов и българският символизъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
24 2

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
25 2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения