Големина на текста:
Въпрос №01
Научен статут на МОМ
МОМ е педагогическа наука с приложен характер. Наименованието й идва
от Песталоци и Дистервег. Предмет на МОМ са законите и
закономерностите на учебно възпитателния процес по математика в
началните класове. Задачите се разглеждат при разглеждане на
методиката като методологическа система. Методиката се
характеризира с 5 компонента: 1)Цел на обучение; 2)Форми на обучение;
3)Средства; 4)Методи; 5)Съдържание на обучението. Целта на обучението
е водещ компонент, чрез който методическата система влиза във връзка с
останалите компоненти. Целта оказва влияние върху всички останали
компоненти и всяка нейна промяна води до промяната на всеки един от тях.
През 50те години основно внимание е било насочено към реализиране на
образователната функция на обучението, през 70те години водеща е
развиващата функция, а след това се цели хармонично развитие на детето,
т.е. трите функции се обединяват. Всички компоненти си взаимодействат
и са свързани помежду си.
Задачи на науката. Науката методика определя целта на обучението,
учебното съдържание, формите на обучение. Освен това определя
методите, средствата на обучение и разработва методическа литература
за повишаване класификациите на учителите.
Методи на науката. Науката методика за развиване и доказване на
различни твърдения използва следните методи: експеримент, наблюдение,
анкети, проучване, тест, индивидуална беседа и т.н.
Източници: 1.Проучване на педагогическото наследство по отношение на
обучението по математика. 2.Правителствени решения. 3.Добрият
педагогически опит. 4.Учебно-възпитателна практика, която ежедневно
поставя проблеми за решаване.
Науката Методика е частно дидактика, тъй като разглежда само в някои
области дидактичната методика. Конкретизира общите твърдения в
дадени области. Съществува връзка между науката методика и други
педагогически науки като най-силна е връзката й с педагогическата
психология, от където ползва всички въпроси изясняващи спецификата на
учебните процеси, на възрастта и т.н. Науката методика има връзка и със
логиката, физиологията, анатомията и т.н.
Въпрос №03
Исторически поглед върху обучението по аритметика и геометрия и
методическите възгледи
Началото на методическите идеи и възгледи за преподаване на
аритметика могат да се търсят още във времето когато са въвеждани
аритметични знания за преподаване на децата. Абстрактният характер на
математическите знания е бил труден за възприемане от децата. За това
още от тогава съществуват препоръки за нагледно обучение по
аритметика.
Някои математици за да направят математиката по-достъпна за
възприемане пишели математическите си съчинения под формата на
стихове, което е т.нар. аритметическа поезия. При тези идеи се разчита
преди всичко на механическото възприемане и запомняне на
математическите науки. Въпреки отделните рационални мисли за
преподаване на аритметиката и геометрията на малките деца до края на
18век не може да се каже, че има цялостни идеи и методически възгледи.
Можем да споменем опита на Ризе. В своето училище той застъпва устно и
писмено смятане и прави опити за онагледяване на обучението. Друго име,
което можем да споменем това е немският педагог Волвганг Ратке. Той
също развива мисли за онагледяване на обучението по математика, за
повторение на изученото по-рано, за съобразяване с принципа за
природосъобразност. Той смята, че аритметиката е трудна наука и тя не е
задължителна за всички ученици от неговото училище. 16-17век
математическото образование е на крайно ниско равнище. През този период
още не е преодолян антипедагогическият възглед, че аритметиката и
геометрията не могат да бъдат усвоявани от всяко нормално дете. Водещо
е мнението, че децата могат да бъдат успешно обучавани по математика
едва след 10 годишна възраст.
Родоначалник на методиката на обучението по методика на обучението
по аритметика и геометрия в НУ е швейцарският педагог Йохан Хенрих
Песталоци. Пръв той развива по-цялостни възгледи за преподаването на
тези дисциплини в НУ. Той за първи път поставя нови задачи пред
обучението по аритметика и геометрия. Той иска обучението да допринася
за развиването на познавателните сили на децата и по-специално за
мисленето им. Песталоци дава нова подредба на учебния материал. Започва
обучението с номерация на 15 цифрени числа, а отделя първата стотица в
концентричен кръг. За основа на обучението той взима единицата. Особено
внимание обръща на отношенията между числата. Той е голям привърженик
на идеята за нагледност. Препоръчва учебното съдържание по геометрия да
се подрежда по синтетичен начин. Негова голяма заслуга е, че въвежда
преподаването на аритметиката е геометрията за всички деца от 6-
7годишна възраст. Неговите възгледи са усъвършенствани през 20-30
години на 19век от немския педагог Дистервег и руския методик Гурев.
Дистервег дели обучението по аритметика на следните концентрични
кръгове: първа десетица, втора десетица, първа стотица, многоцифрени
числа. Дистервег запознава децата и със събиране, изваждане, умножение и
деление. Той препоръчва да се изучава не толкова състава на числата,
колкото последователно да се изучават операциите с тях. Дистервег става
родоначалник на метода на действията.
Гурев усъвършенства метода на действията като насочва вниманието не
само на обучението на учениците в смятане, но и към това децата да
разберат идеите на математиката. Той иска да бъдат запознавани с
разместителното свойство на събирането в кръга на първата десетица.
Отделя специално внимание за запознаване на децата с нула. Предвижда
изучаването както на таблично така и на извънтаблично умножение и
деление. Той пръв провъзгласява идеята за отделяне на числата до десет в
отделен концентричен кръг.
През 40те години на 19век в Германия е създадено нова система за
обучение по аритметика наречена монографичен метод или както е
позната метод на Грубе. В основата на този метод лежи идеята за
всестранното изучаване на числото.
Развитието на методическите възгледи за преподаване на
аритметиката от 40те години на 19век до първите две десетилетия на
20век се характеризира с борбата между двете системи на обучение –
метода на действията и метода на числата.
Въпрос №04
Исторически поглед върху идеите на обучението по аритметика и
геометрия в българските училища до Освобождението
Един от материалните паметници свидетелстващ за това, че
славянобългарите са притежавали аритметични и геометрични знания още
в началото на 8век е граничният окоп “Еркесията”. Изисквали са се
значителни знания в областта на аритметиката и геометрията за да може
да бъде построен той.
След покръстването българската култура и просвета са в значителен
разцвет. “Изборник Святослава” е един писмен паметник от онова време. В
него величините се делят на прекъснати е непрекъснати, прави се разлика
между единицата мярка и измерваната величина. Икономическия и
търговския кипеж в българската държава е немислим без аритметични и
геометрични знания.
След падането на България под турско робство духовният живот на
българския народ замира до известна степен. В килийните училища не се
преподава аритметика до 19век, когато в някои от килийните училища
започват да се дават на учениците знания по аритметика и геометрия.
Учебното дело в българските земи е в бурен цъфтеж между 30те и 50те
години на 19век. Засилва се нуждата от учебници по аритметика. В своя
“Рибен буквар” Петър Берон от 141стр. посвещава 10 на аритметиката.
Първият български учебник по аритметика предназначен за български деца
е съставен от Христаки Павлович. Учебника се състои от три части. В
първата се дават пояснения на някои основни понятия, във втората
правилата за действията с дроби и в третата част са дадени просто и
сложно тройно правило и разнообразни примери от практическата дейност
на човека. До Освобождението за българските деца се издават около 45
учебника по математика от български автори. Още преди Освобождението
е издадено и методическо ръководство по аритметика. В него има
разработени материали за първата и втората учебна година.
През 70години на 19век можем да споменем името и на Христо Ботев,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 апр 2021 в 13:58 студент на 37 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Технически колеж към Югозападен университет "Неофит Рилски", специалност - Електроника, випуск 2020
27 мар 2021 в 16:15 потребител
06 яну 2021 в 20:47 студент на 24 години от Смолян - Филиал на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Математика и информатика, випуск 2016
17 дек 2020 в 20:39 студент на 33 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - педегогически, специалност - ПНУП, випуск 2021
29 ное 2020 в 17:43 ученичка на 29 години от София - 144 СОУ "Народни будители"
10 юни 2020 в 22:30 учител на 40 години
27 яну 2020 в 08:26 в момента не учи на 40 години от София
09 яну 2020 в 17:23 учител на 26 години от Кнежа - ОУ "Христо Ботев", Бреница, випуск 2020
11 ное 2019 в 18:31 студентка на 28 години от Плевен - Педагогически колеж към ВУ "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогика, специалност - ПНУП, випуск 2020
06 юни 2019 в 18:03 в момента не учи на 27 години
 
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
127
1
2 мин
04.07.2013
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
384
1
09.07.2012
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Научен статут на МОМ

Материал № 1229397, от 15 мар 2016
Свален: 43 пъти
Прегледан: 75 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 14
Брой думи: 4,699
Брой символи: 29,982

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Научен статут на МОМ"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала