Големина на текста:
ТЕМА № 3. ТЕАТРАЛНО-ПОЕТИЧЕСКИТЕ ФОРМИ КАТО ПЕДАГОГИЧЕСКО
СРЕДСТВО В НАЧАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Анотация: Може ли да се използва театърът като педагогическо средство за
обучение и възпитание, в какви форми, по какъв начин? В търсенето на отговор на
тези въпроси се сблъсках с редица трудности: липсата на систематизирани научни
изследвания по темата, недостатъчното осъзнаване на педагогическите
възможности на театралното изкуство в процеса на формиране на личността,
консервативният подход и шаблонизирането на театралните форми в
образователния процес, липсата на елементарна театрална култура у голяма част
от учителите и студентите от предучилищна и начална училищна педагогика и
породеното от това скептично отношение към театралното изкуство. Това са
въпросите, на които се опитвам да дам отговор тук, и с които се опитвам да
провокирам бъдещия учител в търсенето на нови подходи за педагогическо
въздействие. Водена от забележителната фраза на Шекспир, че целият свят е сцена
и всички ние сме актьори, правя опит за съпоставка на театралното действие с
урочните и извънурочните форми в начална степен на образованието. Изхождам от
тезата, че ако в театралното действие актьорът преследва конкретна
“свръхзадача”, в учебния процес учителят също преследва определена задача и има
определена дидактическа цел. Но докато в театралното изкуство режисьорът пряко
ръководи действието и заедно с актьорите избира формите и приспособленията за
постигане на главната действена задача, в учебния процес само учителят, като
организатор на този процес, знае каква цел ще преследва. В урочната работа
обикновено целта е дидактична, а в извънурочната – възпитателна. И в двата случая
тя се осъществява с помощта на определена учебна дейност. Остава учителят да
избере средствата.
Ключови думи: театрална игра, театрализирана игра, изразително четене,
художествено слово, театър на поезията.
Примитивността на театралната игра я прави
най-първичното и затова – най-достъпното човешко
упражнение по Фантазия. И – сигурно пак затова – тя е
ембрионът на всяка цивилизация.
Леон Даниел
Играта е вид дейност. За да има игра, тази дейност задължително трябва да
доставя удоволствие и да не произвежда материални блага.
От дълбока древност се практикуват различни типове игра като средство за
социализация на личността:
? агон (от ст.гр. “борба” – състезателни игри). Тези игри имат социално-
психологически смисъл, те развиват самочувствието и личната отговорност
отговорността за победата се свързва с личностното самочувствие.
? алеа (от ст.гр. “случай” – игри чрез теглене на жребий). Тези игри са един вид
компенсация за неравенството в природата. Резултатът при тях не е свързан с личната
отговорност и усилие на участника, а е въпрос на късмет.
? илинкс (от ст.гр. “водовъртеж, въртоп” – опасни игри). Чрез тези игри се
проверяват границите на човешките възможности. Опасността, от една страна, доставя
удоволствие, а от друга – води до самоутвърждаване на личността.
? мимикрия игра със самоличността, театрална игра за прикриване на
самоличността. В нея се съдържат всички елементи на останалите игри.
В научната литература никъде не се среща точно разграничение на видовете
театрални занимания в предучилищна и начална училищна възраст. Нещо повече,
различните автори понякога влагат едно и също съдържание в различни термини.
Например много често се поставя знак за равенство между театрална игра,
театрализирана игра и игра-драматизация, между изразително четене, художествено
слово и рецитаторско изкуство.
В предучилищната педагогика широко се използва терминът театрализирана
игра. Като негов синоним се употребява и терминът ИГРА-ДРАМАТИЗАЦИЯ. П.
Пенчев и С. Алексиева приемат за по-точен термина “театрализирана игра” или
“театрално-игрова дейност”, защото: “Драматизация” е литературна дейност, при която
дадено произведение от епоса се превръща в драма. Ето защо този термин не може да
се отнесе към претворяването на драматическо произведение със средствата на
словесно-пластическата изява” [19:7].
Според Е. Петрова играта-драматизация трябва да се разглежда “като елемент на
сюжетно-ролевата игра”. При нея “претворяването е регламентирано от съдържанието
на определени литературни произведения, от възприемането на театрални пиеси,
куклен театър, концерти, телевизионни предавания”. Но в този вид игра, отбелязва Е.
Петрова, “децата нито възприемат, нито възпроизвеждат произведенията като изкуство.
Те се поставят в контакт с изкуството и го претворяват повече като подражание и пряко
вживяване в ролите” [20:23-24].
Н. Витанова и М. Якова също определят играта-драматизация като “особен вид
сюжетно-ролева игра. При нея организацията на средата, формите на общуване между
учителя и децата, както и на децата помежду им, ...придобиват нов смисъл, свързан с
художествено претворяване на образи и ситуации. Играта-драматизация – обобщават Н.
Витанова и М. Якова – е висша проява на творческа игра, художествен синтез на
реални и въображаеми отношения” [6:112].
Според М. Якова играта на децата “олицетворява творчеството и напълно се
покрива с него. Тя има своята стабилизираща сила за детето чрез РОЛЯТА,
ИГРОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ, ИГРОВАТА ИЛЮЗИЯ. Художествената игра и
пресъздаващото творчество на децата – обобщава М. Якова – са възможност за
стимулиране и мотивация във възпитателния процес” [32:10].
Според Т. Игнатова и А. Баксанова “драматизацията е вид игра, при която
посредством говор и движение се претворява дадено художествено произведение от
децата, реализират се дадени образи и се изразява отношение към тях” [8:75].
В този смисъл театрализираната игра [според П. Пенчев и С. Алексиева] или
играта-драматизация [според Е. Петрова, Н. Витанова, М. Якова, Т. Игнатова и А.
Баксанова] изисква да се претвори определено художествено произведение (по роли),
като се запази последователността на сюжетното действие и характерът на
претворяваните герои, отговарящи на авторовия замисъл. Този вид игра не възниква
стихийно, по детска инициатива, а се предлага, подготвя и ръководи от самия педагог.
Цялостната дейност на децата е строго предопределена от съдържанието на
претворяваната творба. Инициативата и творчеството на децата се направляват не в
посока създаване на ситуация или ново съдържание, а по линията на максимално точно
изпълнение на съответната роля.
Но доколко такава театрална форма е потребна на децата? Виготски пише: “Да
се започне с литературния текст: заучаване на чужди думи, както правят
професионалните актьори, на думи, невинаги съответстващи на разбирането и
чувството на детето, сковава детското творчество и превръща детето в обвързан от
текста предавател на чужди думи” [5:104]. Той счита още, че „основният закон на
детското творчество се заключава в това, че ценността трябва да се търси не в
резултата, не в продукта на творчеството, а в самия процес” [5:105].

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 яну 2022 в 13:05 учител на 36 години от Айтос - ОУ "Любен Каравелов", випуск 2021
 
 

Театрално-поетическите форми като педагогическо средство в началното образование

Материал № 1228618, от 12 мар 2016
Свален: 71 пъти
Прегледан: 107 пъти
Предмет: Театрознание и театрално изкуство, Култура и изкуство
Тип: Лекция
Брой страници: 16
Брой думи: 4,940
Брой символи: 31,272

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Театрално-поетическите форми като педагогическо ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала