Курсова работа
Тема:
Склонността „Самоувереност“
Изготвила: Михаела Ивова Лазарова
Фак.№ 1422167
Съдържание
Същност на свръхувереността
Една от най-мощните психологически склонности на хората - склонността към
свръхувереност (overconfidence bias) - се проявява не само в процеса на
инвестиции и управление на лично или чуждо богатство. Тази склонност се
проявява и в други професионални области и сфери от нашия живот - при
мениджърите (вж. Russo, Schoemaker, 1992), при адвокатите (вж. Wagenaar,
Keren, 1986), при инвестиционните банкери (вж. Stael v. Holstein, 1972) и в редица
други области
В основната си форма склонността към свръхувереност може да бъде обобщена
като неоправдана увереност в човешкото интуитивно мислене, разсъдък и
когнитивни способности. Концепцията за свръхувереността произхожда от
множество когнитивни психологически експерименти и изследвания, в които
участниците едновременно надценяват собствените си прогнозни способности и
точността на информацията, която им е предоставена (вж. Lichenstein, Fischoff,
Philips, 1982).
Хората оценяват неточно вероятностите – те считат, че дадени събития ще се
случат със сигурност, а реално тази сигурност е много по-малка от 100%.
Накратко, хората считат, че са по-умни и имат по-добра информация отколкото е в
действителност. Например, могат да получат съвет от финансов консултант или
да прочетат нещо в интернет, и те вече са готови да вземат решение за
инвестиция, на база на тяхното предполагаемо предимство от получената или
прочетена информация.
Характерно за повечето индивиди е, че те възприемат себе си като по-добри, за
разлика от оценката на другите (вж. Taylor, Schelley, Brown, 1988) и възприемат
себе си за по-добри от равните им по възможности други индивиди като пряко
проявление на склонността им към свръхувереност.
Аспекти на свръхувереността
Двата основни аспектa на самоувереността са неточната преценка и по-добър от
останалите ефект/better than the average effect/. Неточната преценка може да се
прояви в оценките на количества, които биха могли да бъдат разбрани (като
дължината на река Нил) и в оценките на все още неизвестни величини (като
бъдещата цена на акция или стойността на борсов индекс).
Проучванията, които анализират оценки на несигурните количества, използващи
метода на интервалите, обикновено откриват, че разпределението на
предположенията на хората се намира в прекалено тесен интервал.
(Лихтенщайн,Fischhoff и Phillips, 1982; Керен, 1991). Такива интервали на
увереност също се използват за да определят прогнози за бъдещи времеви
интервали като цените на акции. Един пример за това е изследването на Греъм и
Harvey (2001). Те изследват очаквания на премията за риск на фондовия пазар,
както и свързаната с тях променливост в проучване. На тримесечна база,
главните финансови директори на американски корпорации трябва да представят
