Големина на текста:
РАЗВИТИЕ НА ДУХОВНАТА КУЛТУРА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО "ФОЛКЛОР". ИСТОРИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ НА ФОЛКЛОРА И СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ФОЛКЛОРИСТИКА - ЕТНОГРАФИЯ -ЕТНОЛОГИЯ.
ШКОЛИ И ТЕЧЕНИЯ ВЪВ фОЛКЛОРИСТИКАТА. ПРОБЛЕМИ НА
ЕТНОЛОГИЯТА И АНТРОПОЛОГИЯТА. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА
ФОЛКЛОРИСТИКА.
І.Развитие на духовната култура на човечеството
Човечеството в своето многовековно развитие е минало през различни етапи на
обществено-икономически отношения, които до голяма степен са зависили от
степента на развитие на неговата материална култура. През всичкото това време
то е притежавало и своята духовна култура, която е съответствувала на
различните етапи в обществено-икономическата му история. Духовната култура
на човечеството обединява митологията, религията, литературата,
изобразителното изкуство, музиката, пластичните изкуства и пр, които са
взаимно свързани и образуват цялостен комплекс. Поради това се говори за
култура на родовообщинния строй, която е палеолитна (старокаменна) и
неолитна (новокаменна). За този етап е характерен преди всичко тотемизмът
(обожествяване на животните, като всеки род се възприема като
произлязъл от прародител в животински образ и почита съответното
животно като закрилник, принася му жертви, изпълнява обреди в негова
чест). При това в този период се разграничават периодите на матриархат и
патриархат, в които духовната култура има също своите особености. По-късно
се заражда дуализмът (вяра в две начала на света - добро и зло, произлизаща
от близначния мит). Политеистичната митология, която също преминава през
различни етапи на развитие (вярата в множество богове, като са обожествявани
вселената, природните стихии и обекти, които в началото са представяни като
полухора-полуптици или полуживотни (зооморфни божества) - напр. в
египетската митология - боговете с лица на птици, свинксът (лъв с човешка
глава) и пр.; в античната гръцка митология - кентаврите, сатирите, минотавъра, а
по-късно като хора (антропоморфни божества) - напр. късно елинския и
1
латинския пантеон). Политеизмът и религията на медно-бронзовата ера, или
иначе казано - на робовладелския обществен строй. При това необходимо е да се
подчертае, че той е зафиксиран в късни записи сред изостанали в обществено-
икономическото си развитие народи в един сравнително късен етап - напр. през
ХІХ век е записвана митологията на маорите, населяващи Нова Зеландия.
Забележителното е, че той удивително прилича на древногръцкия пантеон, като,
естествено, имената на боговете са различни. Монотеистичните религии
(будизъм, юдеизъм, христианство, ислям), бележат върха на митологичното
мислене на човечеството, и се появяват паралелно с феодалните обществени
отношения през Средновековието, като продължават да са актуални и в
съвременността. Известно изключение сред тях прави юдеизмът, който до голяма
степен изпреварва с появата си обществено-икономическото развитие. Всички
тези етапи на развитие на митологиите имат своите сакрални текстове (устни и
писмени), които в периодите на смяна на културните модели са подлагани на
съответната десакрализация (загуба на свещеното значение). Така например
тотемните предания са характерни за най-слабо развитите общества, пазещи
родово-общинния строй. Те не познават космогоничната тема (за сътворението
на света), а обикновено разказват за неговото устрояване от тотема или от
културни герои. Остатък от тотемизма са приказките за животни, в които едни
от животните са представени като глупаци, а над тях доминира един герой
(животно или човек). Те са десакрализирани митове за тотеми. От този период
водят началото си и повечето вълшебни приказки, които наследяват митовете за
културни герои или за инициация (посвещаване, свързано с преминаването на
девойката или юношата в света на възрастните). Те също са десакрализирани
митове. И в двата случая е налице допълнителна белетлизация на изначалните
сюжети (архитипове), свързана с промяната на културния модел. Към този
период възхождат иповечето от митичните песни и балади, които също са
претърпели десакрализация. Следващ етап е близначния мит, който за първи път
интерпретира опозицията добро-лошо, горе-долу, а по-късно - мъжко-женско и
т.н. Така се появява дуализмът, който има особено дълъг период на
съществуване дори до съвременността. Политеизмът включва космогонично-
есхатологичния мит (за сътворението и края на света) и е свързан с представата
2
за кръговрат на годишните времена. При него се наблюдава митологична
система, като често пъти са налице поколения богове (напр. ведийската
митология, гръцката и латинската митологии и др.). Към този период се отнасят
и най-ранните записи - в химни и епос, които първоначално са разпространявани
устно, а след това са записани (напр. шумеро-акадкските химни, епосите Илиада,
Одисея, Енеида и др.), а малко по-късно - и литературни обработки на
съответните митове - в древногръцката драма. Политеистичната религия е имала
своя обредна система, с която е била свързана и съответната култова песенна
система, част от която са т.нар. мистерии. Техен наследник в близкото минало и
дори в съвремието са обредните песни. По-голямата част от тях са съхранили,
макар и частично своя сакрален характер и до днес. Същевременно обаче със
смяната на политеизма с монотеизъм (приемането на христианството от гръко-
римския свят, а след това и от европейските народи) върху обредния фолклор
въздейства христианската обредна система и в някои случаи се наблюдава
христианска номинация (название) на езически божества и символи (това най-
точно може да се проследи при коледните песни). За христианския период е
характерно и вторичното сакрализиране на стари митове, преминали във
вълшебните приказки - напр. мотивът за светеца войн (най-често - св. Георги),
който убива змей, ламя, и спасява царска дъщеря, обречена му в жертва = на
мотива за най-малкия брат от "Тримата братя и златната ябълка", който попада
на долната земя. Последното явление, свързано с устното словесно творчество от
християнския период е профанацията на писменни саклрални текстове.
Литературната интерпретация на определени сакрални теми и мотиви е
представена чрез различни подходи към първоизточника (архитипа). В
зависимост от гледната точка на автора на съответния текст и на неговото
предназначение, тя може да представи един сакрален (свещен) текст,
предназначен да обслужва определен култ (независимо дали съответният текст
се включва в култовото богослужение или не), да представи художествена
интерпретация на съответния мотив, запазвайки сакралния му характер, или да
го десакрализира. Новата литература (от Ренесанса до днес) разработва също
варианти на същите архитипове, които обаче са загубили почти всички сакрални
елементи. Устната словесност на отделните народи, в зависимост от етапа на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Български фолклор и митология

Има доста информация, спадаща до митологията и фолклора на българите. Същност и значение на понятието "фолклор". Историческо развитие на фолклора и съвременно състояние. Взаимоотношения фолклористика - етнография - етнология...
Изпратен от:
Тулуш Оксана
на 2016-03-11
Добавен в:
Общи материали
по Фолклористика
Статистика:
173 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Общи материали по Фолклористика за Студенти несваляни с 20 - 1 страници Други
 
Подобни материали
 

Що е фолклор?

19 май 2011
·
83
·
3
·
753
·
202

Понятието „фолклор”. За българското думане като умение. Образност на фолклора. Приказност на фолклора. Фолклорното устно слово и книжовното писмено слово. За фолклорния човек. Подредба на фолклорното слово. Фолклорна риторика...
 

Курсова работа по български фолклор

03 сеп 2011
·
176
·
8
·
1,985
·
371

Народните песни представят най-развития и най-богатия дял на българското поетическо творчество. Песните са били част то живота на хората,те са отразявали техните чувства, тяхното социално положение. Най-често виждаме това при отразяването на различни...
 

Зимни празници

19 фев 2012
·
562
·
13
·
539
·
787

Никулден, 6 декември. Празникът е наричан още Св. Никола и рибен Св. Никола - един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на Св. Никола - покровител на моретата, моряците и рибарите...
 

Българският фолклор, традиции и обичаи

07 юни 2013
·
390
·
8
·
1,984
·
560
·
8

Курсов проект по "Език и култура" на тема "Българският фолклор, традиции и обичаи"...
 

Мястото на българския музикален фолклор във възпитанието на децата от предучилищна възраст

04 сеп 2013
·
280
·
12
·
1,950
·
341
·
1

Фолклорът въздейства като струна в душата на всяко дете; събужда у него цялата гама от чувства-нравствени и естетически, че е българин; води до естетическа наслада. Българският фолклор е ценен източник за първи музикални впечатления...
1 2 3 »
 

Български фолклор и митология

Материал № 1228485, от 11 мар 2016
Свален: 173 пъти
Прегледан: 260 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Общ материал
Брой страници: 55
Брой думи: 18,010
Брой символи: 106,088

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Български фолклор и митология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала