Големина на текста:
Курсова работа
по Политология
Политическата система на България след 1989 г.
Изготвил: Гергана Божидарова
20 гр ф.номер 4836 гр. Варна
1
Политическа система на България
след 1989
Проблемът за политеческта система е възлов в политологията. Разберем ли същността и
закономерсностите на функцуонирането на политеческата система, ще имаме възможност да
направим обективен анализ на концепции, идеологии, да намерим причините защо едни
общества са близо до просперитета, други безуспешно или мъчително се стремят към него.
Първата и най – важната констатация за нашата политическа система е , че тя е европеидна и
сравнително ефикасна. Заложена в Конституцията от 1991г.., тя удържа на проблемите и
предизвикателствата на прехода. С развитието на обществото ни ще продължи да се променя.
Държавата ни функционира, макар и далеч от стандартите на високо развитите страни и е
изправена пред ред предизвикателства. Първото предисвикателство беше в края на 1989
година , когато само за броени месеци едно от двете световни системи се разпадна –
комунизма. Паметна дата за цяла Европа и особено източната й половина. Разяждана отвътре,
Съветската империя рухва под собствената си тежест. До края на 30-те години, България е била
предимно "селска или аграрна държава" с много малко развита индустрия. През десетилетията
на комунизма, може би едно от малкото положителни неща е била масираната
индустриализация и изграждане на инфраструктурни проекти. От 1945 г. нататък значително се
развива индустрията у нас, което, в условията на демокрация, би имало подемен ефект върху
икономиката ни, но не и в условията на онзи вид комунизъм. А перестройките, които Горбачов
въвежда в СССР залягат в основата на падането на империята. С края на комунизма, макар
комунистите да си остават по етажите на властта непокътнати, индустриалните и промишлени
сектори започват да се разграбват и да западат, което в известен смисъл ни връща назад
икономически.
След 1989 г. и края на комунизма в България, обществото е изпълнено с надежда за промяна и
гледа с вяра към бъдещето. За нещастие, макар и социално-политическата система да беше
нова, хората си останаха същите и съществена промяна, за каквато народа мечтаеше, не
настъпи. Напротив, всичко се започна отначало, съграждането на институциите, пазарната,
социалната и финансови структури. Много сфери на производството, сред които и селското
стопанство, са пренебрегнати и занемарени от тогава. Ала практически изглежда така сякаш
всички институции са занемарени и оставени на доизживяване – образователната, здравната,
социалната. Да не говорим за старите порядки и нагласи, които преминаха от комунизма в
демокрацията. Всичко си остава на занижени нива за масовия човек, заплатите, образованието,
културата. А пък сред управляващия "елит", само доходите са високи.
През 1990г, законодателят прие концепцията за парламентарна република, за да прекъсне
столетната традиция на авторитаритарните режими. И тъй като това е най- нестабилната
демокрация той предвиди и пряк избор на Президента и негови особени правомощия при
криза.Това обаче довежда до и до негативи. През готините най- легитимният политик в
републиката – избраният мажоритарно Президент, влиза непрестанно в конфликти със
овластеният Министър - прецедател. Конкуренцията е в областите на вънщната политика и
сигорността, но и вдруги ресорси. Проблемът може да се рещи по два начина. Единият да се
запазят старите правомощия на Президента и да бъде избиран от две трети от Парламента, или
2
ако се запази прекият избор, ще бъдат увеличени прерогативите му спрямо изпълнителнта и
закнодателната власт.
Изпълнителната власт в България, не приема сътрудничество с Президента , тя иска да
ръководи пряко работата на Народното събрание, да избягва съдебния контрол и да неглижира,
а понякога дори и да злепоставя Президента. Така е при всеки парламентализъм, стига
правителството да рационализира дейността на парламента, разбира се при респект към
опозицията и със спазване на утвъдените процедури.
Друг съществен проблем е неефикасността на съдебната система . За съжаление този проблем
си остава и до днес, но разликата между сега и преди е, че през 90 – те години на XX век
проблемите не се крият в структурните промени, а преди всичко в много пари и интелектуални
усилия. Това е твърде голям, безкраен и неизяснен и до днес проблем и би трябвало досега да е
решен поради това, че на практика съдът е много по – често изразител на суверинитет,
отколкото Народното събрание или Държавния глава.
Демокрацията функционира в българското управление като политически механизъм и се
създава и същестува преди всичко благодарение на институцията на народното
представителство. В Бълария представителството и ролята и интересите на самия представител
са проблеми, които още не са заели полагаемото им се място в политическта теория и култура.
Малко се говори за един от най - болезнените за демокрацията проблеми – отношението между
представлявани и представители и техните воли. Разкриването между тези отношения
позволява намирането на връзката между гражданина и политиката, между обществото и
държавните институции. Българските държавни институции са едно сериозно
предизвикателство. Обществото продължава да ги възприема само като репресиращи
обикновения човек, спазващи правата на „ престъпниците „ и занимаващи се със самите себе
си. Хората всекидневно се сблъскват с безотговорни чиновници. Рядко срещат разбиране.
Чувставт се притеснени и мачкани от държавния апарат. Представителите на българската
държава ще трябва да разберат, че съществуват, за да гарантират правата, свободите и
сигорността на гражданите, че доходите и социалния им статус зависят от хората, че са
длъжници и обслужващ персонал на обикновения, нормален и честен човек.
Парламентарното преставителство не е просто делегиране на права чрез изборност и
формиране на мандатна власт. Тази власт е само върхът на сложен механизъм за предствяне на
вече формирани икономически и политишески интереси на различни обществени групи.
Посредникът в тези отношения е политически проблем е също социален, икономически и
културен.
Проблемите на представителството в парламента система следователно са проблеми на
отношението между общество и държава. В българският случай след 1989г. те произтичат
преди всичко от доминацията на политиката и държавата при формиране на либерална
полическа система, преди да бъда изградени либерални икономичеси отношения.
Преходът към либерални отношения се извършва от политическата власт и носи всички белези
на реформите отгоре, характерни за българската история. Обществото се оказа отново в
догонваща роля и трябваше да се равива в условия, рамкирани от държаната политика. С други
думи, държавата не се явяваше регистратор и регулатор на вече узрели обществени отношения,
както е при класическите форми на конституиране на модерните политически системи.
Държавата у нас се прояви като водач във формирането и насочването на развитието на новите
социални отношения. Но именно като водач тя трудно успяваще да изпълни ролята си на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политическа система на България след 1989г.

Политеческата система на България след 1989г. Исторически анализ на развитие на политиката през годините след 1989 и поставянето на проблемите, които възникват от провежданта политика в Бълагрия....
Изпратен от:
Gergana Bojidarova
на 2016-03-10
Добавен в:
Теми
по Политология
Статистика:
56 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Политология за Студенти несваляни с 7 - 10 страници Други
 
Подобни материали
 

Видове демократични системи

18 апр 2007
·
938
·
10
·
1,684
·
158
·
5

Реферат по политология за видовете демократични системи.
 

Властта- курсова работа по политология

13 дек 2006
·
2,041
·
14
·
2,057
·
288
·
1
·
3

Властта е отношение, макар че в естествените езици говорим за притежаване и натрупване на властта, за равенството...
 

Власт и политика

13 дек 2012
·
71
·
11
·
1,651

Курсова работа по Политология, съдържаща информация за власта и политиката...
 

Политическа култура

19 юни 2007
·
631
·
6
·
1,102
·
271

Пнятието „политическа култура” се появява за първи път в трудовете на американски автори в края на 50-те години на 20 век.
 

Власт и Политика

09 фев 2008
·
533
·
3
·
417
·
262

Властта и политиката са основни категории на политическата теория. Властта е политически феномен и политиката е властване, защото политиката представлява субективно разпределение на ценностите вътре в социалните групи и между тях в обществото...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политическа система на България след 1989г.

Материал № 1228432, от 10 мар 2016
Свален: 56 пъти
Прегледан: 61 пъти
Предмет: Политология
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 3,059
Брой символи: 20,291

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политическа система на България след 1989г."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала