Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий”
Център за следдипломна квалификация
КУРСОВА РАБОТА
Тема: История на библиотеките.
Библиотеки: видове, организация, фондове, библиотекари.
Библиотеките в робовладелското общество: Древния Изток, Древен
Египет. Библиотеката на Ашурбанипал-организация, фондове, каталози
Библиотеки през античността: Древна Гърция, Древен Рим.
Библиотеките през елинизма.Александрийската библиотека.
Дисциплина: Библиотекознание. История на библиотеките
Научен ръководител: доц. д-р Елена Георгиева
Велико Търново
2012
1
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ 3
БИБЛИОТЕКИТЕ НА АНТИЧНОСТТА 4
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА БИБЛИОТЕКА 6
АЛЕКСАНДРИЙСКИТЕ БИБЛИОТЕКАРИ И ТЯХНОТО ДЕЛО 8
БИБЛИОТЕКИТЕ НА ДРЕВЕН РИМ 10
ПЕРГАМСКАТА БИБЛИОТЕКА 11
БИБЛИОТЕКАТА НА ЦЕЛСИЙ 12
НАЧАЛОТО: НАЙ-ДРЕВНАТА БИБЛИОТЕКА В СВЕТА 13
ПЪРВИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ БИБЛИОТЕКИ В БЪЛГАРИЯ 15
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 17
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 18
2
ВЪВЕДЕНИЕ
Повече от 5000 години библиотеките съхраняват паметта на човечеството.
Създавани и боготворени, унищожавани, възкръсвали от пепелта – те са в основата на
цивилизацията, на образованието и на културата. Защото ролята на библиотеката в
историята е да бъде хранилище, архив на ръкописи, на произведения на изкуството и на
важни документи. Тя е била център на информацията, средище на науката и културата.
Всяка библиотека е представлявала солидно здание, пазещо информация за всички и
хората в миналото са я посещавали, за да се образоват и да намерят отговори на редица
въпроси, които са ги вълнували.
Да се говори за библиотеката – за нейното минало, настояще и бъдеще, за нейната
мисия и значение за човечеството, е просто неизбежно. В тази връзка Алексей Глухов –
един от известните библиотечни изследователи, пише: „Понякога сравняват нашата
цивилизация със здание, чиито основи потъват дълбоко в хилядолетията. От ръка на
ръка, от поколение на поколение хората са предавали придобитите съкровища от знания
и прибавяйки стъпало по стъпало, се изкачвали все по-нагоре и по-нагоре. Всичко,
създавано от тях, е тук: и безсънните нощи на изследователите, и трудът на
каменоделците и земеделците, и откритията, и прозренията на най-великите умове на
планетата.”
Самото название „библиотека” има гръцки произход и буквално означава
книгохранилище. Определението не е случайно – идва от Античността и се свързва с
основните задачи на библиотеката в древността – съхраняване на ръкописи. Затова
историята на библиотеките в различните страни и епохи отразява историята на
човечеството.
И до ден днешен библиотеките пазят, съхраняват и предават знанието. В
продължение на хилядолетия тези свещени институции събират паметта и мъдростта на
човечеството, мечтите и надеждите за по-добър свят, оповаващ се на ерудицията и
интелекта. Защото винаги и през всички времена е имало хора, които са били наясно, че
силни са тези народи, които свързват бъдещето си със знанието. Те копнеят за един по-
добър свят, който да направи хората мислещи, умеещи да виждат през текстовете, а
обществата да станат по-хуманни.
Още с възникването на писмеността на земята имало голямо количество книги.
Върху глинени плочки и палмови листа, върху папирусни свитъци, пергаментови
кодекси и хартиени страници учени, писатели и философи се стремили да запечатат
добитите с огромен труд знания, своя опит и мисли, за да ги предадат на потомството.
Именно затова, през всички епохи, навсякъде по света, хората славили книгата. В
древния Египет и Асирия, в Гърция и Рим, в градовете на Арабския халифат и в Киевска
Русия... Книгата — това е и лекарство за душата, и храм на науката, и източник на
мъдростта. През дългите столетия на своя възход към прогреса човечеството не само се
е учило да запечатва познанията си върху подходящ материал, не само е създавало
книги, но се стремило и да ги съхрани.
В исторически порядък условно могат да бъдат откроени няколко етапа в
развитието на библиотеките. Първият се свързва с тяхното възникване в Шумер, Египет,
Асирия, Вавилон и постепенното им утвърждаване и превръщане в образователен и
изследователски център в Древна Гърция, Александрия, Пергам и Рим.
Постепенно функциите на библиотеките се разширяват. Те служат както за хранилища
за свитъците от ръкописи, така и за съхраняване на творби на изкуството, ползват се и за
3
