Големина на текста:
Шуменски Университет
„Епископ Константин Преславски“
Дисциплина: Медии и власт
Курсова Работа
Тема: Медии и власт или опит за психологичен анализ на
присъствието на медиите на политическата сцена и в
обществения живот
Изготвил: Ивайло Георгиев ИвановПроверил: .................
Английска филология, IV курс, ф.№ 691/доц. д-р Милчаков/
Медии и власт или опит за психологичен анализ на
присъствието на медиите на политическата сцена и в
обществения живот
Изхождайки от факта,че медиите са тeзи, които обяснявят на обществото
случващото се, факта, че с тях ще се съобразяват както силните за деня, така и всички
институции, можем да кажем, че медиите са тия, които моделират обществения живот.
Според социалните теоретици е трудно да се открие систематична и разширена
рефлексия върху медиите независимо, че те се занимават пряко с разпространяването
на символни форми в социалния свят.
От 19в насам се налага убеждението, че в средствата за масова комуникация е
съсредоточена значителна власт. Не напразно понятието "4-та власт” възниква като
метафора за ролята на институционализираните субекти, които черпят власт от
институциите и властта главно чрез революцията на средствата за масова
информация и тяхното влияние върху общественото мнение. Като източник на нов тип
власт ги превръща факта, че тяхната задача се състои във възможността да определят
параметрите на познаваемост на ежедневието на индивида. Този нов тип власт се
разграничава от останалите поради своите функции т.е. не е нито задължаваща, нито
санкционираща, а убеждаваща.
Въздействието на информацията се превръща в основен инструмент в
управлението.
Знае се, че медиите могат да свалят политици, да разклащат банки, да
привличат чужди инвестиции. Президенти, премиери, министри разчитат в голяма
степен на условната власт в политическия живот. Като съпоставка нека посочим
отразяването на показния разстрел на държавният ръководител на Румъния Николае
Чаушеску и неговата съпруга през декември 1989г. , случая Бил Клинтън - Моника
Люински през 1998г. , атентатите в Световния търговски център от 11 септември 2001г.
и отражението в световен мащаб на убийството на Беназир Бхуто преди броени дни.
Всяко отделно събитие оглавяваше новинарските емисии на световните медии. Не
бяха пропуснати и най – малките подробности, разбира се ако изключим това, което
цензурата в лицето на съответната държава е забранила да бъде излъчено.
В икономически план - затварянето на АЕЦ Козлодуй, построяването на
петролният канал Одеса – Бургас - Солун и неговото влияние в международен мащаб
също не останаха без сериозен отглас както в нашите така и в световните медии.
А какво да кажем за глобалното отражение на случая с осъдените български
медици в Либия? Медиите и този път изиграха своята роля отразявайки актуално
развитието на проблема и изразявайки открито апела на света за освобождаването на
медиците ни.
Българските медии, обаче, в мнозинството си не са узрели за истинската
журналистика, тази журналистика, за която САЩ формулира основния професионален
стандарт, според който журналистиката трябва да е носител на ясна, точна, правдива и
пълна информация.
САЩ е първата страна, която концептуализира въпросите за свободата на
словото и за социалната отговорност на журналистиката във вид на медийна доктрина,
която включват съвременната журналистическа философия и етика.
Докато САЩ още в далечната 1791г приемат поправка на конституцията си
забраняваща намесата на държавата в свободното изповядване на религия или
ограничаване свободата на словото и по този начин поставяйки основите на бъдещата
си медийна доктрина, в България все още има медии, които служат на определени
политически формации или такива, върху които държавата продължава да налага
цензура.
Това, което на Запад е съмнение за дисфункционалност, у нас се изявява в
показност и демонстративност. Медиите не са се отказали от определен род услуги. За
политиците медиите и медийния елит у нас са онази добавена власт, осигуряваща
тяхното обществено легитимиране. И те правят всичко възможно, за да имат тази
власт на своя страна.
В България все още липсва концепция за трансформация на медиите, липсва
консенсус относно правомощията на медиите в обсъждания медиен закон
Довеждането на общественото съзнание до възприемане на целите на дадено
министерство се осъществява чрез информационен поток, осигуряван чрез срещи и
изявления, дискусии и полемики.
Реализирането на информацията като основен социален комуникационен
процес е общата основа на всяко властно отношение. Информационният посредник
има властта да променя материалните, семантичните, времевите и пространствените
характеристики на всяко властово послание.
Разбирането за четвъртата власт откриваме ведна от концепциите на Джон
Гълбрайт, според която медиите са реална власт, но не само за себе си, а като власт
от един от основните източници на властта - организацията. Според Гълбрайт властта
в съвременното общество е все повече власт над мисленето на хората, власт,
осъществяваща се като условна, подготвяна от социалните организации, които
владеят внушенията над общественото съзнание. Пак според Гълбрайт властта на
печата, радиото и телевизията черпи сили от организацията, а нейният основен
инструмент за принуда е убеждението, социалното внушение. В създадената от
медиите организация и в упражняваното от тях идейно въздействие се съчетава
големият източник и големият съвременен инструмент за власт.
Медийната власт се създава в процеса на комуникация. Поначало тя
съществува в обществото извън регулираните механизми на държавната власт и се
утвърждава чрез институциите на масовите комуникации. Медийната власт има
способността да оспори или утвърди административно-бюрократичните власти.
Друг акцент в разбирането за понятието четвърта власт е нарастващата
обвързаност на представляващите я институции с икономическото състояние и
развитието на обществото. В много страни по света средствата за масова комуникация
са непосредствено свързани с информационната структура на обществото и
представляват значителен дял от световната икономика. Ако прибавим към това, че
информационната техника е сред най-авангардните области на съвременните
технологии, лесно е да разберем защо и в масовите комуникации нараства
самочувствието за власт над останалите области на обществения живот. Засилената
роля на журналистиката в гражданското и в демократичното общество е най-
непосредствен израз на това самочувствие, защото именно в съпоставянето й с
другите три власти на демократичната държава бе консолидирано обичайното
схващане за четвъртата власт. Самото сравнение с останалите власти говори за
нарастналото самочувствие на журналистическия бранш в живота на съвременния
социум.
Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на
властта, които в много случаи предопределят развитието на политическия живот.
Медиите могат да предопределят мнението на аудиторията още преди даденото

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 авг 2019 в 14:55 студентка на 31 години от Добрич - Добруджански технологичен колеж към ТУ- Варна, факулетет - Електроника, випуск 2011
08 май 2019 в 12:31 студент на 26 години от София - УНСС, факулетет - Икономика на инфраструктурата, специалност - Журналистика, випуск 2016
10 апр 2019 в 00:37 потребител
09 окт 2016 в 17:06 студент на 27 години от София - Софийски Университет "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факлутет, специалност - Библиотечно-информационни науки, випуск 2014
19 юни 2016 в 14:08 студентка на 28 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Библиотечно-информационни науки, випуск 2016
 
Подобни материали
 

Вестник „ДНЕВНИК” /1902 – 1904 г./ и модернизацията

03 сеп 2008
·
161
·
11
·
1,597
·
162

В това изследване ще разгледам до каква степен в. „ Дневник “ се влияе от модернизацията, как я използва и дали успява да я провокира със съдържанието си.
 

Анкета и анализ на получените данни

04 яну 2012
·
135
·
6
·
1,720
·
277

Тази анкета е изготвена с учебна цел, тя се стреми да разбере дали чалгата се е превърнала в опасен обществен вирус. Анкетата е проведена сред 30 души, след това съм изчислила отговорите в проценти и направих анализ на получените резултати...
 

Българската журналистика като "четвърта власт"

18 авг 2008
·
538
·
4
·
622
·
481
·
1

Понятието „четвърта власт” е точка за изследване на отношенията медийна власт – политическа власт. Понятието възник ва като метафора за ролята на институционализираните
 

Общественото мнение:същност и значение

12 окт 2010
·
119
·
8
·
2,291
·
134

Общественото мнение е социален и политически термин, обозначаващ съвкупното вярване или мнение на обществото по даден въпрос. Обществото представлява взаимозависима мрежа от човешки отношения, в която отделните индивиди си...
 

Обществено мнение

05 май 2008
·
225
·
14
·
1,142
·
117

Възможността на медиите да отразяват различни събития и да предоставят непрекъснат информационен поток за рецепиентите създаде възможност те в много отношения сериозно да манипулират общественото мнение.
1 2 3 4 5 » 11
 

Медии и власт или опит за психологичен анализ на присъствието на медиите на политическата сцена и в обществения живот

Материал № 122463, от 03 апр 2008
Свален: 409 пъти
Прегледан: 106 пъти
Качен от:
Предмет: Журналистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 780
Брой символи: 6,949

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медии и власт или опит за психологичен анализ н ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
184 27

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,131 137

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения