Големина на текста:
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ „ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ИЗКУСТВА”
КУРСОВА РАБОТА
Народно – поетично творчество
Тема: МИТИЧЕСКИ ПЕСНИ
Студент: Алекасандър Асенов Научен ръководител:_____________
Фак. № 22232001 Проф. Д-р К. Кукушев
Специалност: „ХСТТ“
4 курс
Варна, 2016 г.
Митически песни
Митическите песни възникват на основата на древни, предхристиянски вярвания,
свързани с обожествяването на живата природа. Съвместното съществуване на славянски,
прабългарски и тракийски вярвания, обреди и обичаи създава така нареченото
„старобългарско езичество”, което осигурява мирогледната основа на Първото българско
царство в рамките на два века (VІІ-ХІХ) до времето на покръстването (Калоянов, 2000:5).
Сведения за спецификата на това езичество се съдържат в ограничен брой писмени
паметници: Отговорите на папа Николай, Беседа против богомилите на Презвитер Козма,
Синодика на цар Борил и повестта „Чудото с българина”. В сведения на чужди историци
(Прокопий Кесарийски, V-VІ в.) се съдържат и сведения за специфични страни на отделни
вярвания, персонажи и обичаи, свързани с почитането им. Той описва божествения пантеон
на славяните с гръмовержеца Перун, божествата Хърс, Сварог, Дажбог, Мокош, като
обвързват характеристиките им със съществуващите по това време подобни култове у други
народи. Описаните от Прокопий суеверия, гадания и магии в досег с шаманистичната
култура на прабългарите образува мъчно изкоренима традиция, разгърната в представи,
вярвания, обреди и обичаи, жива до наши дни. Християнството като единна религия на
младата българска държава прави множество опити да неутрализира тази жива традиция, но
според думите на етнографа Цани Гинчев само успява да „зазида основите, защото ги намери
яки и непоколебими” (Арнаудов, 1969:574). Дълги години в религиозните слова на различни
автори намираме отзвук от неумиращата традиция, пазена ревниво от своите носители „Кои
ходат на самовили и на магесници и на баснарки, они нарицают се идолопоклонници. Кои
веруят на басни, на залагане, чародеяние, които завезуют звери и мечки, и вълци и гледат на
звезди…кои жени нарицаюют са лекарици и дават билявища…тия нарицают ся антихристови
ученици, бесовски слуги, прелащают незловбиви души человеческия” (Арнаудов, 1969:575).
В трудовете си за Родопите Стою Шишков описва множество вярвания, свързани с култа към
слънцето, водата, демонични персонажи и обичаите за тяхното неутрализиране (Шишков:
1965:364, 367, 374) http://www.rodopskistarini.com/2012/12/blog-post.html
В очертанията на тази предхристиянска конфесионална картина сериозно място заемат
и множество демонични персонажи, срещу които фолклорната култура изгражда система от
апотропейни практики и обичаи, целящи предпазването на социума и индивида от негативни
влияния. В този контекст българските фолклорни текстове масово описват
взаимоотношенията на човека със змейове, таласъми, вампири, чумата, болестите (наричани
умалително „болехчици”, „сладки и медени” и.т.н), орисници, самодиви и самовили.
Вярата в тези персонажи се характеризира като ранен религиозен стадий на повечето
общества, където необразования човек (за разлика от образования) не разделя „естествено” и
„неестествено” в непрекъснатото си съжителство с природата и нейните стихии(Арнаудов,
1969:576). В народното съзнание всичко, което се случва е предопределено и щом е „писано”,
то се случва. Това от своя страна не възпира древния човек да търси възможности за
неутрализиране и влияние върху природата и зловредните влияния в техните
персонифицирани разновидности.
В сложния свят на вярвания и представи българските митически песни ни въвеждат
със специфичен митопоетичен подход – в различни сюжети и фабули, с изразните средства на
поетиката е „разказано” пазеното от древността знание за вечния двубой между природата и
човека. Митическите песни са не само живата памет за едно първично време на архетипи и
първични митове, но и система за контролиране на взаимоотношенията както между човека и
природата, така и в самото общество. В обичайното спазване на забрани и норми членовете
на социума активно усвояват система от практики, улесняващи различни социални процеси и
осигуряващи на индивида нормално съществуване.
Поради функцията си на „съхранено” знание и възпитателна норма митическите песни
са получили свое собствено място в множеството класификации на българските фолклорно-
поетични текстове. Като цяло митични образи и теми можем да срещнем във всеки от
останалите дялове на песенното творчество – не само в специфичните обредни песни, но и в
юнашкия епос, в баладичните семейно-битови и трапезни песни и в най-голямо разнообразие
и специфика – в трудовите жътварски песни.
Вътрешната класификация на митическите песни е дело на нашите възрожденски
събирачи на фолклорни образци и в общи линии спазва едни и същи граници и категории,
въпреки някои колебания относно образи и сюжети.
1
В най-общ план може да бъде направена класификация по спецификата на описваните
в сюжетите персонажи :
1.Песни за видимите астрални тела - слънце, месец, звезди.
Култът към слънцето е основополагащ култ в повечето митологични системи, поради
обяснимия факт, че е най-голямото небесно тяло със своеобразно поведение – повявя се,
скрива се, може да е „сърдито” – тоест забулен в облаци, може да „застава” на небесния свод,
а във видимата му траектория през годината се приближава (ражда) или отдалечава (умира,
погълнато или откраднато). Със слънцето са свързани най-голям брой сюжети, не само
поради множеството архетипни митове за слънчевото божество, но и поради зависимостта на
човешкия социум от него. То притежава множество човешки качества – ражда се, умира,
сърди се,яде,разказва, какво е видяло, язди кон, къпе се в земни извори по Еньовден, има
сестри (месечината и звездите), живее в позлатен дворец, жени се за земни девойки, а
устойчивата му „власт” на небето го свързва с небесните райски селения, поради което в
някои песни се явява и с името „Райко”(Стойнев, 1994:335). Тези характеристики го
превръщат в основен персонаж на голям брой текстове, сюжети, практики, произтичащи от
древни слънчеви култове – сутрин стопаните се прекръстват срещу слънцето, за да е спорен
денят им, а в коледните обредни песни Свети Георги иска курбан , даден „срещу слънце, с
право сърце”. Пътят на слънцето и четирите му фази, разделени от пробиви в годишния му
календарен път и отбелязани като две „слънцестояния” и две равноденствия дава основа за
множество мотиви, обговарящи всяка от фазите. Най-често слънцето е небесен „съдник” –
особено в дните на лятното слънцестоене – то се осмисля като върховен съдия, свидетел в
„Делба на двама братя”, като в същото време е и превъплъщение на висшата нормативна
санкция – наказва престъпилите обществената норма като „гори” нивите.
Култовете към слънцето са най-силно продуциращи митопоетични сюжети, тематично
развити като „делба”, „облог”, „състезание”. В множество песни слънцето се „обзалага” с
юнак в надбягване по Коледа, то язди сур елен и бива победено от юнака – символично
описание на неговата зимна „смърт” в най-отдалечената от земята точка на „видимия” му път
по небето.
В качеството си на божество, с характеристиките на небесен господар то се „жени”
като „вдига” на небето най-хубавата мома от Гергьовденските люлки – реликти от памет за
посвещаване на слънчевите жрици, посредством образа на небесната „сватба”. Във
въпросния сюжет слънцето се явява и като божество на вегетацията, на зачеването, защото то
самото благославя жена бездетка да роди с обещанието, че ако е момиче, ще му бъде
подарено (БНТ, 1961:96).
В част от „астралните” сюжети са персонифицирани и месецът (месечина) и звездите
– в повечето случаи те са второстепенни персонажи от „свитата” на слънцето и изпълняват
институционална роля в мотива „Слънчева женитба” – месецът е девер, а звездите сестри и
зълви. Устойчиво се появява образа на звездата Деница, която е взета за втора жена на
слънцето, т.к. първата му земна жена „говее” на свекър и на свекърва и я мислят за няма.
Отказването на слънцето от повторен брак и превръщането на мома Денница във звезда
подсказва по-стари пластове от митовете за конструирането на света.
1 Виж Българско народно творчество. 1961, под редакцията на М. Арнаудов, С, Кузман
Шапкарев, СБНУ, т.1, 1968, С.; Д.и К. Миладинови, Български народни песни, 1981, С.; П.
Динеков. Български фолклор, С. 1990.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
31 авг 2020 в 04:43 потребител
25 юни 2020 в 21:11 потребител
24 юни 2020 в 14:25 в момента не учи
23 юни 2020 в 23:35 ученик на 25 години от Тетевен - СОУ "Георги Бенковски", випуск 2012
08 юни 2020 в 10:21 студент на 20 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Филиал Враца, специалност - Български и История, випуск 2019
07 юни 2020 в 21:46 потребител на 33 години
13 фев 2019 в 17:36 учител на 35 години от Раковски - ОУ "Христо Смирненски", випуск 2014
11 яну 2019 в 13:24 ученик на 21 години от Русе - СУ"Христо Ботев", випуск 2019
02 ное 2018 в 16:24 студент на 29 години от Силистра - Филиал на РУ "Ангел Кънчев", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Български език и английски език, випуск 2018
 
 

Митични песни

Материал № 1224044, от 14 фев 2016
Свален: 24 пъти
Прегледан: 40 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 2,599
Брой символи: 16,453

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Митични песни"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала