Големина на текста:
„Армагедонската битка на прехода”- така определи наскоро Андрей Райчев
предстоящите президентски избори, оценявайки ги като най- важното сражение за
оцеляването на партии и политически лидери на финала на прехода от посттоталитарен
хаос до демокрация в рамките на ЕС. Очакванията са тези избори да отразят голямата
битка за наследството от досегашната политическа система, както и войната срещу
партийния модел, който дава привилегии на т. нар. елитна класа да разполага и
консумира в своя полза вота на избирателя.
Българското общество разполага с неясна и недостатъчна информация относно
подготовката за президентски избори 2006г. Тя логично води след себе си разнообразие
от мнения, анализи и социологически заключения, които объркват българския
избирател.
Този ефект на разпръсване и неяснота се наблюдава най- вече у привържениците на
дясното политическо пространство. Закъснението на десните във връзка с издигането
на кандидат за президент им коства загуба на позиции и доверие. То се обяснява
предимно с надигащата се поредна война между бившия и новия лидер, заели
изчаквателни позиции. Според бившият лидер на сините Надежда Михайлова,
Националният съвет на СДС със своите действия по същество разцепва партията. Тя
защитава позицията, че десницата трудно ще излъчи обща кандидатура за
президентските избори, поради липсата на подобна воля у лидерите и. Смята се, че
гласовете за тази хипотетична дясна кандидатура ще се влеят на едно място. Помощ в
това отношение на Петър Стоянов може евентуално да окаже Евгени Бакърджиев, но в
по- далечното бъдеще. На този етап неговите радикали, макар да са източник на свежа
кръв за сините среди, няма как да се върнат официално в ОДС, защото са
извънпарламентарна партия. Друга алтернатива на СДС е прилив на симпатизанти от
редиците на Стефан Софиянски, но това не може да бъде установено преди преди да
преброят подкрепата си на изборите. Така или иначе, издигането на общ кандидат за
президент на десницата се превръща все повече в невъзможна задача- поне в срока, в
който това би имало значение не само за сините лидери.
Останалите фрагменти от избирателите на Анастасия Мозер и Александър
Праматарски изчакват пренареждането в национален план. Те вероятно няма да
покажат своите намерения в периода до президентските избори, а в последния момент
ще подкрепят кандидатурата на десницата.
По отношение на нови формации, като тази на Яне Янев и Георги Марков, тя все още
не е изградила структури в страната и не е ясно дали има реални избиратели. Това не
пречи на нейния главен секретар Яне Янев да предложи лидерът на ДСБ Иван Костов
или на СДС Петър Стоянов да се кандидатират за президент на десните в качеството си
на единствените десни политици, способни да се изправят срещу Георги Първанов.
Стоянов обаче взе решение, че за реванша срещу Първанов ще седне на треньорската
скамейка, вместо да излезе на терена. Така постепенно стигаме до заключението за
двата основни проблема, които стоят пред десницата. Първият е липсата на качествени
кандидатури, а вторият е необходимостта от солидна външна подкрепа като гаранция за
успех.
Възможностите за подкрепа са единствено НДСВ и Бойко Борисов, което звучи
почти абсурдно. Единственият начин НДСВ да подкрепи друг кандидат, освен общ с
БСП, е да напусне управляващата коалиция. Това изглежда нелогично, защото БСП със
сигурност ще подкрепи Първанов за втори мандат, при което най- лесно е НДСВ да
предпочете да запази коалицията си за четири години.
Все пак има една малка, но добре мотивирана част от десните избиратели, свързана с
НДСВ. Според резултатите от социологическите проучвания обаче, трудностите между
НДСВ и десните изглеждат непреодолими.
Сигурно е, че разпиляното дясно пространство няма да стане по- подредено, докато
не дойде президентският вот. При това- само при наличието на силен общ кандидат на
десницата ще могат да се обединят разнообразни по своя характер малки десни
политически групи и избиратели. Водейки заедно битка на изборите, те могат да
изградят и други мостове помежду си и да търсят формула за бъдещо партньорство. В
момента е ясно, че тази обща дясна кандидатура ще се появи. Проблемът е, че това ще
се случи по- скоро късно, отколкото рано.
До вота безспорно има много време, но десницата най- вероятно ще трябва да се
появи с ново лице. То сигурно ще е познато като друг вид експерт, което изисква време,
за да могат критичната маса избиратели от страната да научат дори, че има такъв общ
кандидат. Те трябва да се срещнат с него, да чуят възгледите му, да му повярват и да се
мотивират да гласуват за него. Това е дълъг процес и всяко забавяне може да коства
трудности на десницата в опита и да покаже, че е все още жива и способна.
Основният проблем на тези президентски избори не е дали дясна кандидатура ще
победи Георги Първанов. Много по- важно е да се покаже, че страната има алтернатива
и да се види нейното лице. Необходимо е да се предизвика политически дебат, в който
гражданите много ясно да видят с какво ги засяга тази алтернатива. Ето защо
пропускането на време да се излъчи общ десен кандидат може да има дълготрайни
неблагоприятни последици.
В конкретния момент всеки момент е загубено време.
Налице е фактът, че настоящият президент Георги Първанов е влязъл в много
енергична кампания още от края на миналата година. Важно е да се отбележи, че само
през януари той направи три силни рекламни хода- свикването на Съвета по
национална сигурност за демографската криза, речта пред парламента и икономическия
доклад за еврофондовете и конвергенцията.
Тук е моментът да направим кратка ретроспекция към управлението на предишните
президенти на Република България, която ще ни помогне да направим прогнози за
резултата от предстоящите президентски избори. Най- новата история на България е
белязана от три преки президентски вота, които показаха една и съща тенденция. В
стремежа си да се разграничат от силата, издигнала ги на поста, двамата бивши
президенти- Желю Желев и Петър Стоянов, не успяха да удвоят мандата си. Те
изгубиха опора, защото бяха избрани като кланови кандидати във времена на остро
противопоставяне. Хората изискваха от тях да останат верни на синята партия докрай.
Това обяснява защо синитее не простиха на Желев, че разкритикува остро кабинета на
Филип Димитров и го посочиха с пръст като един от виновниците за падането на
тогавашното правителство.
На следващите избори сините се обединиха около Петър Стоянов. С опита на Желю
Желев зад себе си, новият държавен глава не пропускаше открито да декларира
неделимата си връзка със СДС цели три години. Когато дойде време за втория мандат,
който засилваше чувството на Стоянов за надпартийност и широкомащабност, той
произнесе съдбоносното „Иване, кажи си!”, в което се съдържаше и укор, и намек за
корупция. Това лиши и него от втори мандат в управлението.
Съдейки по предизборното му поведение, анализаторите предвиждат същото да се
случи и с президента Георги Първанов. Десет месеца преди края на мандата социалният
президент направи заключението, че нищо в държавата не е както трябва, особено
социалната политика. Призна го опосредствено, чрез един „независим” доклад за
икономическото състояние на народа. Документът разкрива бездната между приходи и
разходи, между столицата и провинцията, а оттам и бездната между хората и
политиците.
Няколко седмици преди това Първанов поръча и доклад за демографската криза,
който не констатира нищо непознато.
Малко преди да му изтече мандата, Георги Първанов повдигна и въпроса за
президентските правомощия. Тук възниква противоречие, тъй като той винаги е
защитавал тезата, че правата са достатъчни, стига да се изпълняват докрай, а сега
намира конституцията за тясна. Моментът не беше подходящ за подобни предложения,
тъй като те дискредитират предизборната му платформа.
Опитът показва, че естествен стремеж на всеки президент в края на мандата му е да
се разграничи от несполуките на управленито. Те съответно се олицетворяват от
премиера. Обикновено двамата са от една партия, което, ако се доверим на опита,
задължително води до загуба на президента. Задълбочените анализи водят до
заключението, че повторението на фабричния дефект започва да прилича на
обреченост.
Така или иначе, с действията си президентът, в кампания или не, принуди
политиците да се активизират. Засега това е видимо предимно в десните редици.
Надежда Михайлова направи стъпка и призова лидера си Петър Стоянов да определи
спешно синия представител в консултациите за десен кандидат- президент. Това
съвпадна с обществените настроения, защото хората неведнъж показаха, че не искат да
слушат колко някой няма да се справи, а да чуят името на този, който ще успее.
Ако съдим по рейтинга на Георги Първанов, голям успех за десните ще бъде да
стигнат до балотаж. Със своите действия той плътно насища публичното пространство,
подема разнородни теми, запушва всякакви дупки, опитва се да се легитимира не като
социален лидер, а като лидер на нацията. Така настоящият български президент
ограничава възможностите на другите играчи да му се противопоставят активно. За тях
той се явява едновременно мишена и най- опасен противник. Като демиург на
осъществената формула за широка тройна коалиция Първанов олицетворява днешното
статукво на властта. Президентът неотклонно защитава тезата, че БСП може да
управлява успешно само с помощта на истински коалиционни партньори, каквито
намира в лицето на НДСВ и ДПС.
Георги Първанов, макар да се откроява като най- ярката личност в подготовката за
президентски избори 2006 г., се показа и като поредният президент, който надява
костюма на надпартийността и независимостта преди избори. Правителството обаче-
това е и неговата партия БСП, и някогашните негови избиратели. Бездната между
политици и хора също не се появи сега, тя съществуваше и преди четири години. А
повторението на фабричния дефект заприлича на обреченост, защото всички
правителства по време на прехода се провалиха и всички президенти неистово желаеха
да оцелеят при поредната катастрофа. Въпреки това подготовката за предстоящите
президентски избори 2006 г. не е лишена от планове, мечти и кроежи, възможности и
изненади, които ще ни направят свидетели на победата на партиите и политическите
лидери след последното сражение на финала на прехода.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 май 2019 в 15:11 студент на 24 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Политология, випуск 2019
14 ное 2016 в 14:06 студентка на 29 години от Велико Търново - ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, специалност - Политология, випуск 2014
07 окт 2016 в 16:29 в момента не учи на 56 години
08 сеп 2016 в 15:46 студент на 33 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Политология, випуск 2018
29 юни 2016 в 22:35 студентка на 26 години от София - УНСС, факулетет - Икономика, специалност - Икономика, випуск 2015
02 яну 2014 в 13:00 студент на 30 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Психология, випуск 2014
13 ное 2013 в 17:33 студент на 28 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Политология, випуск 2013
06 юни 2013 в 00:06 ученик на 32 години от Враца - ПГХТ "Мария Кюри"
24 апр 2013 в 07:58 ученик на 19 години от София - 001 СОУ "Пенчо П. Славейков", випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
анализ на политическо поведение
добавена от ReMss 13.11.2013
1
29
Подобни материали
 

Политическа комуникация. Същност, форми и средства на предизборната комуникация

20 юни 2010
·
512
·
13
·
2,336
·
491

Терминът “комуникация” се появява в научната литература от началото на 20-те години на ХХ в. Постепенно той придобива толкова широка гражданственост, защото от средата на миналия век (и досега) е станал един от най-популярните в отделните социални...
 

Водене на преговори при критични произшествия

19 дек 2007
·
150
·
2
·
185
·
67

В ежедневието често възникват ситуации, които застрашават по някакъв начин живота и здравето на гражданите. Обикновено ситуации, при които има взети заложници или опитите за самоубийства или терористичните актове се определят като критични...
 

Сравнителен анализ на идеите на Тукидид, Макиавели и Хобс

09 апр 2008
·
269
·
4
·
598
·
179

Тримата представители на школата на реализма - Тукидид, Макиавели и Хобс максимално точно и критично анализират и представят основните събития и фактори за изграждането на съвременната им действителност. Преосмисляйки реалността през призмата на своето...
 

Българския преход

02 юни 2008
·
259
·
4
·
705
·
146

Анализирани са основните моменти от политическо значение и развитието на българския преход от социализъм към демокрация и пазарна икономика. Анализирани са и моментите в живота на населението допринесли отрицателно или положително. Напълно авторски.
 

Политически комуникации

17 авг 2008
·
757
·
32
·
13,865
·
417

Лекции по политически комуникациии -2007 г. НБУ, специалност "Масови комуникации"...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Анализ на Президентски избори 2006

Материал № 122203, от 03 апр 2008
Свален: 113 пъти
Прегледан: 52 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,004
Брой символи: 8,415

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Анализ на Президентски избори 2006"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения