Големина на текста:
1.Хирургията е част от
медицината,която за
лечението на хората използва
предимно хирургични
приоми. В Египет са
познавали лечението на
раните,изгарянията и
туморите на шията. В периода
на ренесанса най-колоритния
хирург на тази епоха е
Ambros Pare. Първият етап от
развитието на съвременната
епоха е „етап на наркозата“.
Втотият етап е ерата на на
антисептиката и
асептиката.Има три етапа в
развитието на хирургията в
Бъглария антисептичен,
септичен и съвременен. За
историята на сестринските
хирургични грижи няма точен
основател.Флоранс Найтингел
е основателка на моредното
сестринство. Правилните
грижи и смяна на певръзките
довели до значително
намаляване на леталитета.
Първото училище за
милосърдни сестри е в
Лондон. Там са се обучавали
сестри за военно и мирно
време. У нас през 1900 година
е открито пурвото училище за
милосърдни сестри.
2.Във всяка болница има
диагностично-консултативен
кабинет, където хирургичната
част се състои от
кабинет,превързочна и
операционна за малки
операции. Легловата база
трябва да има от 2-4 легла в
стая и санитарен възел. Да е
разделена на 2 сектора септ. и
асепт. Всеки от тези два
сектора трябва да има отделна
превързочна и
манипулационна.
Реанимационния блок е
място където се настаняват
болни след по сериозни
интервенции, тежки травми и
др. Те се нуждаят от
непрекъснати грижи. В него
има специални легла. До
всяко легло има изводи за
подаване на кислород и
ценцрална аспирация,
мониторен контрол и др.
Операционния блок е
напълно самостоятелна
единица извън хирургичното
отделение,но в пряка връзка с
него. В предоперационната
има съблекални,стаи за
персонала, офис, материална
стая, санитарен
възел.Санпропусника е
помещение където екипа се
подготвя за влизане в
операционната зала. В
операционния сектор влизат
само пряко ангажираните
хора в дадената операция
има предоперационна и
операционна зала. Шоковата
зала е за извеждане на
болните от шокови състояния.
В стерилизационната се
съхраняват инструментите.
Има и лаборатории за
спешни анализи,
материална, апаратна стая на
дежурната операционна
сестра и др. Почистването на
операционните зали е
различно. Бива текущо, след
операция, ежедневно и
предварително. В
операционния блок се
различават 3 основни потока
на персонал,на болни и
материали. Най-важното
изискване е трите потока да
са разделени.Има различни
системи,но най - добрата е
еднопосочната.Най-често е
смесената.Тук изполваните
материали и бельо се движат
еднопосочно.
3.Хирургичните
инструменти увеличават
възможностите на оператора
и в някои случаи до голяма
степен могат да улеснят
редица сложни манипулации.
Видовете инструменти са:
Режещи биват скалпели,
ножове,триони,ножици,распат
ори,за оформяне на
кости,троакари,дисектори и
др. Другия вид са:
Захващащи и защипващи -
биват пинцети, хемостатични
инструменти, тухклемета,
корнцанг, биопсични игли,
кюрети и щипки.
Инструментите
разширяващи оперативното
поле са – зъбчати екартьори,
плоски, специални,
автоматични. Инструментите
разширяващи естествени
или патологични отвърстия
биват – усторазширители,
трахеални канюли, вагинални
и анални спекулуми, катетри.
Друг вид инструменти са
защитаващи тъканите от
механично увреждане
сонди, ампутационни дискове
и др. Инструментите за шев
на тъкани са хирургични
игли, иглодържатели, аграфи,
клипси и автоматични
съшиватели. Хирургичните
инструменти необходими за
извършването на една
оперативна намеса се
наричат хирургичен набор.
Основно те се делят на
коремни, гръдни,
детски,съдови и др.
4.Показанията за операция
се делят на абсолютни и
относителни. Абсолзтните са
показанията, когато само
операцията може да
прдотврати смъртния изход от
заболяването. Такива са
показанията при перфорирала
язва, при карцинои и др.
Относителните показания
са тези при които
заболяването не представлява
непосредствена опасност за
живота на болния, но
резултатите от оперативното
лечение са по-добри от тези
при консервативното лечение.
Основния метод за лечение
в хирургията е операцията.
Това е механично действие
върху органо и тъкани с цел
лекуване на болести. Според
целта и ефекта от
оперативната намеса биват –
лечебни радикални и
палиативни; диагностични–
ендоскопски,лапароскопски,
пункционни,биопсични.
5.Хирургът и помощния
персонал в операционната
зала функционират като
отбор и се наричат
хирургичен екип.
Постоянните членове на
оперативния екип
са:Оператор, асистенти,
операционна
сестра,анестезиолози,
анестезиологична сестра.
Ръководител на
хирургичния екип е
хирургът – оператора.
Добрият асистент
предогажда намеренията на
оператора и подсигурява най-
добри условия за
осъществяването им. В
началото на своето обучение
хирурзите започват като втори
асистенти.
Инструментиращата сестра
подгатвя инструменталната
масичка и всички необходими
консумативи за самата
операция, следи хода,
проследява влизане и
излизане от оперативното
поле, инструменти и
материали. Втората
операционна сестра въвежда
пациента в операционната
зала,поставя го на
операционната маса в
необходимото положение,
коригира позицията на
операционните лампи, следи
за стерилността на залата и
оперативното поле, подгатвя и
изпраща метериали за
изследване. В състава на
хирургичния екип влизат и
анестезиолог,
анестезиологична сестра и
реаниматор. Техните
функции и задачи се
дискутират в съответните
ръководства,но трябва да се
знае че всички терапевтични
проблеми на пациента те
обсуждат с оператора.
6. Предоперативния период
при планови операции
започва от момента на
приемането на пациента в
лечебното заведение и
приключва до отвеждането му
в операционната зала.
Задълженията на
медицинската сестра в
предоперативния период са:
Организиране на
необходимия клиничен
минимум и назначените от
лекаря допълнителни
изследвания и получаване на
резултатите от тях;
Организиране на назначените
консултации с други
специалисти; Осъществяване
на активно наблюдение на
външния вид и общото
състояние на болния;
Стриктно изпълнение на
назначената от лекаря
медикаментозна терапия;
Извършване на санитарно-
хигиенна обработка на
болния; забранява се приема
на храна и течности през
устата поне 6 часа преди
анестезията; правят се
очистителни клизми вечерта и
сутринта преди
операцията;сутринта преди
операцията м.с. измива,
избръсва и дезинфекцира
кожата, където ще бъде
оперативния разрез;
Проверява дали са отстранени
или отстранява при нужда
грима от лицето устните
ноктите и зъбни протези;
подканва болния да изпразни
пикочния си мехур;
придружава болния до
операционната зала със
съответната документация и
го предава на операционната
сестра.
7. Следоперативния период
включва времето от
извършването на операцията
до изписването на болния от
лечебното заведение.
Задълженията на м.с. в
следоперативния период са:
Подготовка на леглото на
болния; Положение на болния
в леглото – до излизането от
анестезията болния е без
възглавница,в странично или
гръбно положение с глава
обърната встрани; Наблздение
на външния вид и общото
състояние на болния;
Стриктно изпълнява
назначената от лекаря
медикаментозна терапия;
Осигурява проходимстта на
венозните канюли и катетри;
Организира взимането на
назначените от лекаря лаб.
изследвания; Храненето се
възстановява след
преминаването на опйката
позиви за повръщане и
пускането на газове; Активно
участие в мероприятията за
– борба с газовата
криза,болката,ранно
раздвижване на болния;
Осигуряване редовна аерация
на стаята изрядна хигиена на
болни и леглото му;
Наблюдение на превръзката
и полагане на грижи за
оперативната рана;
Измерените и изследвани
стойности на проследяваните
показатели се регистрират
точно в съответната
документация и се предават
по рапорт.
8.Инфектирането на
оперативните рани е била
основна причина за високата
смъртност след всички
хирургично болни.
Земелвайс въвежда
задължително измиване на
ръцете с вода сапун и калциев
хлорид. Антисептиката е
комплекс от различни методи
за унищожаване на
попадналите в рана
микроорганизми. Това става с
помоща на различни химични
в-ва наречени антисептици. В
зависимост от начина на
действие методите на
антисептика се разделят на –
механични, физични,
химични и биологични.
Асептиката е комплекс от
специални мерки целящи
преварително унищожаване
на микроорганизмите по
всички предмети които влизат
в контакт с оперативната
рана. Асептиката използва
следните видове
стерилизация – топлинна
стерилизация, газова стер.,
стерилизиране плазма от
водороден прекис, стер. С
йонизиращи лъчения и
студена хим. стер. Най-
сигурна е стерилизацията с
влажна топлина – водна пара
под налягане. Материалите
за стер. трябва да са
абсолютно сухи и
предварително поставени в
фолиеви пликове. Срокът на
годност е различен, но е
доста по дълъг от този при
стер. с автоклав. Днес тази
стерилизация е с ограничено
приложение,поради токсично
въздействие на летливите
пари- параформалдехид върху
мед. персонал.
9.Лапароскопската
хирургия е извършване
накомплексни, пълноценни,
хирургически маниплации и
операции, чрез минимален
достъп в затворена
физиологична среда
(коремна,гръдна,торакална,ст
авна, подкожна и др).
Предимствата на
лапароскопската хирургия
са : по лек следоперативен
период; по-малка
следоперативна болка, по-
добър козметичен ефект,по-
бързо възстановяване на
физическата активност; по-
бързо възстановяване на
стомашно-чревния пасаж.
Особеностите на
оперативната техника са:
оперативното поле се гледа на
екран (монитор) срещу
оператора и асистента, той е
увеличен; инструментите се
командват от 35-40см
разстояние; нужна е
синхронизирана етапност.
Етапите на операцията са:
съдаване на
пневмоперитонеум;
въвеждане на
видеолапароскопа през 10мм
канюла; оглед на коремната
кухина; въвеждане на работни
инструменти през отвори
преценени от вида на
панираната операция;
окончателна интраоперативна
диагноза с помоща на
инструментите позволяващи
допълнителни достъпи до
органите и инструментално
„палпиране“; техническо
изпълнение на операцията
според планирания вид и
обем; освобождаване на
коремната кухина от
въглеродния двуокис; шев на
троакарните отвърстия.
10.Трансплантацията е
хирургическа операция при
която тъкани, части от орган
или цял орган се взимат от
едно тяло(донор), за да се
присадят с лечебна цел на
друго тяло(реципиент) или на
друго място от същото тяло.
Трансплантационната
хирургия е съвременен клон
на хирургията. Видовете
трансплантати и методите
за лечение са: в зависимост
от билогичния вид и генотипа
на донора и реципиента биват
– автотрансплантат
(материала за присаждане е от
самия
пациент);алотрансплантат(от
различни индивиди,но
прилежащи към един и същи
вид);
изотрансплантат(дарителят и
приемателят принадлежат
към идентичен генетичен
вид). Съобразно мястото на
присаждане биват:
ортотопична и хетеротопична.
В зависимост от оперативната
техника: анастомозирани
присадки; педикулизиран
присадък; свободни
трансплантати; присаждане
чрез инфузия. Методите за
подтискане реакцията на
отхвърляне
(имуносупресия) целят
разрушаване и отстраняване
на имунокомпетентните
клетки или подтискане на
тяхната диференцияция и
пролиферация. Средствата за
подтискане
имуносъпресията са:
антилимфоцитен серум, някои
токсични АБ и цитостатици,
антиметаболитни лекарства.
Най-честото усложнение при
прилагане на
имуносупресивната терапия е
инфекцията. По важни
методи на свободната кожна
трансплантация са: кожно
ламбо кръвоснабдено краче;
мостова кожна пластика по
Филатов. Метода на
свободно присаждане се
прилага за: кожа, съдови
присадки; фасции и
сухожилия и др. Органите
които принадлежат на
трасплантация са: сърце,бял
дроб, черен дроб, бъбрек,
панкреан, черва. Трупни
бъбреци са подходящи за
трансплантация само ако
бъбречната функция на
донора е нормална. Двата
осн. метода за чернодр.
трансплантация са:
ортотопична и хетеротопична.
Напоследък броя на
дърдечните трансплантации
непрекъснато нараства.
Присаждането на панкреас
– в рактиката се прилага като
трансплантация на островни
клетки. Част от проблемите
на трансплантацията са:
осигуряване на жизнени
органи горни да
функционират; малък брой
потенциални донори срещу
дълъг спидък на чакащи;
някои проблеми с
имуносупресията; висока
честота на съдови тромбози.
11. Гнойната инфекция се
причинява от гноеродни
микроогранизми,проникнали
в тъканите по ендогенен или
екзогенен път. Фурункул
(Furunculus) е остро гнойно-
некротично възпаление на
космения фуликул и околната
тъкан. Лечението на
фурункула е медикаментозно
и оперативно. Метод на избор
е инцизията в границите на
инфилтрата, а екстирпацията
на централно разположената
некроза гарантира бързо
оздравяване. Карбункул
(Karbunculus) остро
гнойно-некротично
увреждане на няколко
съседни космени фоликули и
околните мастни жлези с
образуване на обща
инфилтративно-некротична
зона. Лечението включва
емпирична антибиотична
терапия и широка инцизия с
ексцизия на некротичните
тъкани,отваряне на джобовете
и евакуация на гнойта. Горещ
абсцес (Abscessus calidus)
това е натрупване на гной в
ограни, тъкани и затворени
пространства ограничено от
собствена пиогенна
мембрана. Лечението на
абсцесите изисква ранна
инцизия,евакуация на
гнойната колекция,
некротичните тъкани и
детритни материи чрез
аспирация и декливен дренаж.
Флегмон (Phlegmona)
късае се за осро неограничено
по разпространение гнойно
възпаление без ясно граници
засящи основно рехаввите
тъканни пространства.
Изборът на лечебно
поведение е в зависимост
тежестта и разпространението
на флегмона. Лимфангит и
Лимфаденит – Лимгангита е
възпаление на лимфните
пътища което се дължи на
навлизане на бактирий в тях.
Лимфаденита е възпаление на
лимфните възли възникващо
като усложнение на различни
гнойно-възпалителни
процеси. Лечението е в
зависимост от степените на
възпалителните промени.
12. Газовата гангрена
предразполагащи фактори –
наличие на тежки обширни
рани, при които има мускулна
увреда, редуциран кръвоток и
замърсяване с пръст, части от
дрехи и чужди тела; намалени
съпротивителни сили на
огранизма; голямо количество
некротични тъкани в раната;
дълбоки проникващи
наранявания. Клиничната
картина се развива в
размките на часове до 5-6 дни
от нараняването. Най-
характерната черта е бързо
влошаване на общото
състояние и миризмата на
раната. За лечението на
газовата гангрена основна
цел е ранно разкриване на
раневите джобове и създаване
условия за аериране и
дрениране. Тетанус
поразяващите фактори на
този клостридиум са 2
тетанолизин и тетаноспазмин.
Първия обуславя хемолиза на
еритроцитите, а втория е
невротоксичен. Клиничната
картина започва с общо
неразположение, главоболие,
лесна умора, изпотяване,
болка в раната. Лечението
изиква болнично лечение,
което започва с хирургична
обработка на раната с оглед
премахване на локалните
уловия за развитие на
анаеробни микроорганизми.
13. Травма (Trauma) в
тесния смисъл на думата
означава увреждане на част от
човешкото тяло. Този термин
обединява всички анатомични
увреди и функционални
смущения на тъканите и
органи в човешкото тяло,
настъпили при внезапно
върху него на необичайни по
сила външни фактори
наречени травматични агенти.
Те се разделят на механични,
химични, лъчеви и др. Според
характера на травматичния
агент травмите се делят на 2
групи – физични и химични.
Механична травма –
промените в тъканите и
органите освен от големината
на живата сила, зависи и от
други допулнителни фактори
– общата реактивност на
организма, съпротивителната
сила на различните тъкани и
органи, придръжаващи
физиологичното състояние
патологични процеси, вида,
формата, посоката, и
продължителността на
действие. Ухапванивта на
човека от всички живи
същества се обединяват в т.
нар. биологична травма. По
характер на увреждането
травмите биват открити и
закрити. При откритите има
разкъсване на покривната
кожа или лигавицата, докато
при закритие те са интактни.
По разпространение
травмите биват единични и
множествени, съчетани и
комбинирани. При
комбинираните травми има
едновременно настъпили
увреждания от повече, при
това различни агенти.
Кличната картина на
травмените увреди се
характеризира с няколко
основни симптома – болка в
мястото на травмата,
разрушаване на тъканите,
различно изявени
кръвотечения. Травматизъм
сумата от травмените
болести, които се получават
при групи от хора с еднакви
условия на живот или работа
изпълва съдържанието на
понятието травматизъм.
Съобразно обстановката,
условията и причините за
възникване на травмените
болести се различават
главно- промишлен, уличен,
транспортен и др. Лечението
на травмените заболявания
трябва да става бързо и затова
съществува 4 вида
медицинска помощ - първа
помощ, първа лекарска,
квалифицирана медицинска и
специализирана хирургическа
помощ. Квалифицирана
лекарска помощ
обикновенно пострадалия
получава в стационара от
хирург и реаниматор.
14. Увредите на тъканите и
органите настъпили под
влияние на външни
въздействия, при които е
нарушена целостта на кожата
или лигавицата и са
придружени от болка,
лимфорагия, хеморагия и
инфекция се наричат
отворени травматични
увреди или рани.
Контузната рана се получава
при въздействие върху меките
тъкани на твърди, тъпи
травмени агенти върху твърда
подложка(кост). Разкъсно-
контузната рана по
механизъм на получаване е
като контузната с тази
разлика, че при нея има по-
голмо разкъсване на
подкожните тъкани.
Порезната рана се
причинява от остри и режещи
предмети и се отличава с
линейна форма, гладки
кървящи ръбове и неувредени
съседни тъкани. Прободната
рана пък се причинява от
остри предмети или при
ужилване от насекоми.
Раните от ухапване могат да
бъдат от животни и рядко от
човек. Огнестрелна рана се
получава при неправилно
боравяне с оръжие или след
умишлен изстрел. Всяка
огнестрелна рана има 3 зони
– на раневия канал, на
контузните тъкани и на
молекулярното сътресение.
Лечението на всяка рана
започва с тоалет на раната.
Той обединява всички
действия които се извършват
върху раните непосредствено
преди хирургичната намеса.
Хирургичната обработка на
раните е за дължителна и се
извършва в операционната
зала при спазване на всички
правила на антисептиката. В
основни линии всички
методи за лечение на гнойни
рани се базират на 3
основни принципа
своевременно премахване на
некротичните тъкани, борба с
микрофлората и стимулиране
на регенерацията. АБ само
допълват, но не заменят
оперативната намеса. При
болни с гнойни рани е
уместно да се проведе
индивидуална
антибактериална терапия.
Познати са следните типове
зарастване на раните
първично зарастване (sanatio
per primam intentionem),
вторично зарастване (santio
per secundam intentionem), и
зарастване под коричка
(sanatio sub crutem).
15.Кръвотечението
(haemorragia) е един от
основните въпроси в
хирургията. Под
кръвотечение се разбира
изтичане на кръв от
кръвоносните съдове във
външната среда, тъкани,
органи или телесни кухини.
Степента на хеморагията е
взависимост от вида(артерия
вена капиляри) и калибъра на
съда, размера на дефекта и др.
Хемоперитонеум
кръвоизлив в коремната
кухина, Хемоторакс – кръво. в
гръдната кухина,
Хемоперикард кръво. в
перикардната торбичка,
Хематом – кръво с
образъване на колекция от
кръв в тъканите;
Хематемезиз – повръщане на
кръв; Мелена – кръвотечение
от горния отдел на стом-
чревния тракт,изпражненията
са катранено черни;
Ректорагия изтичане на
ясна кръв от правото черво.
Общите симптоми на
кръвотечението са бледа
кожа и лигавици,
отпадналост, студени
крайници, ускорена сърдечна
дейност с учестен слабо
палпиращ се пулс. Местните
симптоми са те са най-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по хирургия

Съкратени теми по хирургия от 1-25 тема вкллючително по ръководстжото на проф. Делииски...
Изпратен от:
Светлана Георгиева
на 2016-01-28
Добавен в:
Пищови
по Обща хирургия
Статистика:
118 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Пищови по Обща хирургия за Студенти несваляни с 7 - 10 страници Други
 
 
Онлайн тестове по Обща хирургия
Тест по хирургия
входен тест по Обща хирургия за Студенти от 5 курс
Входен тест 5-ти курс, Хирургия, Медицински университет София. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
10
67
1
27.02.2013
» виж всички онлайн тестове по обща хирургия

Пищови по хирургия

Материал № 1221130, от 28 яну 2016
Свален: 118 пъти
Прегледан: 125 пъти
Предмет: Обща хирургия, Медицина
Тип: Пищов
Брой страници: 7
Брой думи: 4,928
Брой символи: 33,048

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по хирургия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала