Големина на текста:
Разбирането ни за аутизма..
Есе от Пламена Широканска и Диана Миланова
Вървим по улиците. Минаваме през паркове и детски площадки. Понякога ги
виждаме, защото често имат неадекватно, в нашите очи, поведение. Друг път
свеждаме глави или извръщаме поглед, молейки се на нас да не се случи това.
Често молитвите ни траят само за момент, докато ги подминем … а след това
просто забравяме за тях и не се сещаме до следващия път, когато пак ще се
молим. Тях – това са децата с аутизъм. Децата на наш приятел, детето на съседа
или пък тези, които рядко виждаме на улицата.
Народопсихологията ни е такава, че третираме различните от нас като
прокажени. Сякаш се опитваме да ги накажем за това, че съществуват.
Изпълнени с негодувание от живота си, не смеем да пристъпим към един по-
различен свят и друга реалност – паралелна реалност. Това е така, защото се
страхуваме. Страхуваме се за емоционалната ни сигурност. Страхуваме се от
страшни и неразбираеми гледки. Страхуваме се, че може да се заразим и дори се
страхуваме от промяната, която би могла да настъпи при среща с такова дете.
Обществото ни е сковано от страховете си, което не ни позволява дори да
мръднем в посока за опознаване на аутизма. Разчитаме на родители, които да
създадат организации, разчитаме на специални педагози, логопеди, но не и
просто от чисто любопитство или дори за обща култура да се поинтересуваме и
запознаем с това състояние. Сякаш ще ни обремени, ще ни дотежи, няма да ни
позволи да заспим нощем. Затова и махаме с лека ръка и си казваме: „Това мен не
ме засяга!“
Не съществува гаранция, че няма да се случи и на нас. Никой не може да даде
точна причина защо се появява аутизъм.
Темата за аутизма става все по-актуална, най-вероятно заради ръста на
диагностицираните деца. Това от една страна е лошо, защото показва, че
аутизмът става все по-често явление в обществото ни, но и в по-широк мащаб.
От друга страна предоставя възможност за информиране на социума, както и
промяна във възприемането на децата страдащи от аутизъм.
Факт е, че повечето хора не са наясно какво представлява аутизмът. Част от
народопсихологията ни е да се поинтересуваме от нещо, чак когато ни застигне,
но не и преди това. Дори без да искаме, се налага да се превърнем в
„специалисти“, само и само да бъдем адекватни относно помощта, която можем
да окажем на близък човек със заболяване.
Възприемането на хората с аутизъм е съпроводено с невежество, чиито корени
са незнанието и незаинтересоваността. Това, разбира се е поправимо, когато се
работи в посока осведомяване на обществото чрез медии и преса. За жалост
отнема много време, а съответно резултатите, които искаме да получим се
забавят.
Важна е обществената опора, за да се случват нещата по-динамично, да има
активност и възможност за полезни действия.
Лично ни виждане относно аутизма е, че той представлява един нов, напълно
различен свят, със свой ред, собствен характер, далечен от дребните и нищожни
битовизми, с които сме препълнени и които определят ежедневието ни.
От лични наблюдения бихме казали, че аутизмът е мистика, до която не всеки
има шанс да се докосне. Казваме „не всеки“, защото място в аутизма имат само
хората с големи и изпълнени с любов сърца. А в днешно време, при цялото това
напрежение, някои хора биха сметнали думата „любов“ като проява на цинизъм.
Аутизмът дава възможност за преосмисляне на ценностната система и
пренареждане на приоритетите. Ако родители, които имат дете без аутизъм не
възприемат като нещо особено връзването на връзките на обувките, то
родителите на детенце с аутизъм ще го смятат за нещо прекрасно, защото това е
голяма стъпка напред в развитието.
При аутизмът често се появява напредък, а след това спад, което от своя страна
изисква търпение и постоянство и от страна на родителите и от страна на
учителите. Т.е. никой не бива да бъде обезсърчен при евентуалните спадове. Това
не трябва да води до отчаяние, а по-скоро до приемане на това състояние –
работа с детето до колкото е възможно и поощрение на всяко ново научено нещо,
на всеки напредък.
Истината за нас е, че аутизмът учи нас, хората на морални ценности, които сме
забравили и потъпкали с времето. Дава ни възможност да преоткрием кои сме
ние, за да можем да сме полезни на аутистите и не само. Предоставя ни поле,
върху което да пишем своята история с помощта на тези малки слънца, които уж
ние трябва да обучаваме, пък в един момент се оказва, че по-скоро те са нашите
учители. Защото ни учат да живеем и да забелязваме детайлите в ежедневието –
детайли, които подминаваме, заради бързане за автобус, бързане за вкъщи,
бързане за готвене. Те ни учат на това, че пропускаме цял един забележителен
свят, който е пред нашите очи, а ние нямаме зрение и усет за него.
Често се страхуваме да навлезем в техния свят. И с право имаме съмнения,
защото самите те трябва да ни допуснат, без насилие от наша страна.
И все пак имаме неща, които сме длъжни да променим. Част от тях са
сътрудничеството с различните организации и институции. Само ако сме заедно
и ако се подкрепяме ще бъдем силни и ще можем да направим промяна. Всеки
един човек има какво да допринесе. Тази териотрия не е забранена за никого.
Промяната е необходима, особено за едно такова общество като нашето, което е
болно общество, което е изгубено из самотата, бедността и нищожното си
съществуване.
Понякога си мислим, че неслучайно се раждат толкова много болни дечица и че
има хора с толкова тежки съдби. С усещането сме, че ни се дават тези знаци, за
да се пробудим към доброто, милостта и най-вече да сме будни за ближния!

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 фев 2020 в 11:09 студент на 31 години от Враца - Медицински колеж, факулетет - здравни грижи, специалност - Акушерство, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Интеграция

19 апр 2010
·
95
·
6
·
1,239
·
133
·
1

Дете с умствени или физически недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условията, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото...
 
Онлайн тестове по Специална педагогика
Училищно законодателство
изходен тест по Специална педагогика за Студенти от 2 курс
Теста съдържа въпроси по учебника на Пенка Костова - ''Училищно законодателство''. Той е за студенти 2-ри курс, специалност ''Социална педагогика''...
(Труден)
20
106
1
3 мин
15.11.2011
» виж всички онлайн тестове по специална педагогика

Разбиране за аутизъм

Материал № 1220829, от 27 яну 2016
Свален: 50 пъти
Прегледан: 68 пъти
Предмет: Специална педагогика, Педагогика
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 833
Брой символи: 4,423

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разбиране за аутизъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Надежда Димитрова
преподава по Специална педагогика
в град Дупница
с опит от  9 години
9

Станислава Кодева
преподава по Специална педагогика
в град Бургас
с опит от  1 години
148

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения