Големина на текста:
1)Същност на понятието фолклор. Виждания за фолклора и
основни характеристики. Фолклористиката като наука –
възникване, предмет и задачи; близост и различия с
етнографията, етнологията, социологията, културната
антропология и други науки.
Съществуват повече от 30 дефиниции за що е фолклора. В научните среди е приета
една, която е дадена от проф. Иван Шишманов още в края на XIX в. Тя гласи:
„Фолклора е всичко онова, което народът знае и вярва за себе си, близките си,
природата и околната среща, която го обслужва”. Всички изследователи са единодушни,
че то има многохилядна история и в спътник на човека от най-древни епохи. Но самото
понятие „фолклор”, с което това древно изкуство се насовава, има по-късна поява. За
първи път се среща през 1846г. в английското списание „Атенеум”, в статия,
чиито автор е Уилям Джон Томс. В статията си разяснява, че е създал термина по
изкуствен път, като е съчетал два корена от англосоксански произход – folk – народ,
lore – знание, мъдрост. Уточнява се, че под „фолклор”, той разбира съвкупността от
цялото знание и опит, с който се преподават по устен път – нравите, обичаите, песните
и пр.
Макар древно изкуство, фолклорът не се е ползвал с един и същ статут през
хилядолетията. В Античността интересът е бил слаб, а Средновековието е бил отричан
от църквата. В замяна на това, през Романтизма XVII в., той става обект на активен
интерес и започва да се записва и анализира. Това дава началото на фолклористиката
като наука, изследваща народнототворчество. Заражда се най-рано в Англия и
Германия, а по-късно в целия свят. Нейните основни задачи са:
да записва фолклорните творби
да ги класифицира според общите им признаци
да анализира тези текстове
да сравнява фолклора на еидн народ, с други етноси;
да издава спорници с фолклорни и фолклористични материали
Фолклорът е хибридна наука и за да се развива пълноценно, тя ползва достиженията
на ред други дисциплини, като филологията, историята, етнографията и т.н.
Фолклорното изкуство е синтетично и синкретично – включва елементи от различни
видове изкуства, които съществуват едновременно в неразривна свързаност.
Основните характеристики на фолклора:
-Фолклорните творби са анонимни – създател на фолклорните творби е
колективния народен гений;
-Фолклорът има масово разпространение;
-Фолклорната творба се разпространява по вербален път;
-Всяка творба е вариабилна;
-Творбата е диалектна – носи следи от местния говор на съответния изпълнител.
2) Исторически път на българската фолклористика:
социокултурни предпоставки за възникване на интереса към
фолклора, първи събирачи, изследователи и популяризатори
(Вук Караджич, Юрий Венелин, Петър Безсонов, Огюст Дозон).
Първи програми и фолклорни сборници – В. Априлов, М.
Дринов, Братя Миладинови и др. Фолклористиката след
Освобождението – делото на Иван Шишманов, значението на
СБНУ; М. Арнаудов. Изследването на фолклора като държавна
задача.
За Разлика от Европа, у нас фолклористиката започва да се развива по-късно – едва
след 30-те години на XIX в. Тя има една особеност – първите прояви на интерес към
нея са от чужденци.
През 1822г., сръбският книжовник Вук Караджич за първи път запосва текст на
българска народна песен и го популяризира сред чужденци. Малко по-късно Юрий
Венелин започва да изследва историята на фолкора на българите като част от
славянската общност.Интересът на тези чужденци става стимул от 40-те години на
XIXв. и наши български книжовници да започнатсъбиране на фолклора. Сред по-
известните от тях са братята Константин и Димитър Миладинови, П. Славейков, И.
Богоров, Л. Каравелов, М. Дринов и др.
След Освобождението, българската фолклористика вече започва да се развива на
академичнон ниво и доказателства за това е фактът, че през 90-те години на XIXв.,
БАН започва да издава Сбовник на народните умотворения (СБНУ),
с редактор Ив. Шишманов.
Фолклорът, и в частност устното-поетическо творчество на всеки етнос винаги е
тясно свързан с поминъкът на народа, тъй като за нацията, основния поминък са
земеделие и животновъдство, то фоклорът има аграгрно-скотовъден характер. Това
означава, че определящи в него са дейностите, които имат да се извършват в даден
сезон, в зависимост от продължителността и интензивността на слънчевото греене.
Съобразяват се и празниците на българина, които са функция на годишен сезон. От
друга страна, друга група празници са зависими от праговите моменти, през които
преминава индивидуалното развитие на човека в рамките на семейната група.
3)Видове словесен фолклор. Календарнообреден и семейнообреден
цикъл.
Празничните обреди на българина се оформят в две големи направления:
- календарните празници, които са зимни, пролетни, летни и есенни;
- семейните празници, които са раждане, брак и смърт;
Песните, които съпровождат някакъв обред се наричат обредни песни. Те се делят на
две подгрупи:
Календарно-обредни песни (КОП)
Семейно-обредни песни (СОП)
В дълбоката древност, общата религия на всички славяни, в това число и на българите е
била езичество. По силата на тази религия и на анимистичното мислене, те са
божествени. Вярвали са в съществуването на духове, които покровителстват домът,
нивата, гората, реката и др. Тези духове са олицетворявани от мистични образи, като
змейовете, русалките, самодивите и др.
Календарно-обредни песни
1)Зимни календарно-обредни песни
Поради ограничеността от стопанската дейност, през този период, човекът заседява
по-дълго у дома и това обяснява защо през зимата има голямо струпване на
празници. Съвсем условно те се разполагат във времето от Димитровден (26.10), до
Тодоровден. Сред най-значимите от тях са: Архангеловден, Никулден, Игнажден,
Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Васильовден и др. Несъмнено сред тях най-
точен е Коледа, предшестван от Бъдни вечер, които се почитат на 25.12 и 24.12.
В основата на този празник е залегнала идеята за преход от един времеви цикъл
към друг, затова Коледа е прагов. Не случайно той съвпада със зимното
слънцестоене, от което нататък 6 месеца тече период на нарастване на светлата част
от денонощието, за сметка на нощта. В този смисъл, обредните действия на Коледа
имат за цел да подпомогнат на човека благополучно да премине прехода и за
следващия цикъл да си осигури здраве благополучие и плодовитост. В
дълбоката си същност, празникът Коледа е езически.
2) Пролетни календарно-обредни песни
Стопанската дейност диктува на земеделеца внимателно да наблюдава промените в
климата, за да подхване земеделския труд. Пролетния цикъл песни е доминиран от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Разработени лекции по Български фолклор

Разработени лекции по Български фолклор, ПУ"Паисий Хилендарски" при д-р А. Странджева....
Изпратен от:
Тупци Тупци
на 2016-01-26
Добавен в:
Лекции
по Фолклористика
Статистика:
203 сваляния
виж още
 
 

Разработени лекции по Български фолклор

Материал № 1220636, от 26 яну 2016
Свален: 203 пъти
Прегледан: 239 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 20
Брой думи: 5,617
Брой символи: 33,747

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разработени лекции по Български фолклор"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала