Големина на текста:
„Бунт“ и оцеляване в повестта „Чичовци“
Интерпретативно съчинение върху главата „Господин Фратю”
Богатото и многостранно творчество на Иван Вазов е ярко
свидетелство на народния живот и носи изключително жанрово, тематично
и идейно разнообразие, неоспорима художественост и реалистичен дух.
Патриархът на българската литература умее да подчертава исторически
значимото и типичното в живота на българите.
През 80-те години на 19-ти век в творбите си Вазов представя два
типа образи от миналото. За разлика от повестта „Немили-недраги“, която
гради мъченическия образ на българите, в повестта „Чичовци“ авторът
рисува типична битова картина от преосвобожденската действителност.
Това е повествование за малките хора, за миналото като бит. Повестта
разказва за комичното разминаване на предосвобожденския българин с
високите цели и задачи на епохата, в която живее. В „Чичовци“ действат
част от героите, които познаваме от „Под игото“. Тук обаче събитията са
представени не през призмата на патоса, а на смеха и иронията. Героите в
повестта са преди всичко хора на бита, комични фигури на отминаващото
време. „Чичовци“ ни показва, че има героични фигури, които само играят
ролята на „народни мученици“, и когато дойде опасността, се превръщат в
послушна рая.
Главата „Господин Фратю“ се влючва именно в този контекст. Тя ни
представя светкавичната метаморфоза на един от героите. В предната глава
той е произнасял високопарни речи, в които обяснява, че „Въздухът
трепери!“, а при появата на опасността побягва страхливо и сам започва да
трепери. Проблемът, заложен в заглавието, е свързан с това, че свободата е
ценност, която разпалва всяко въображение, но тя е и отговорност, която не
всеки може да понесе.
Робството не е конкретно изразено в повестта. Няма сцени на
кърваво насилие. Страхът от поробителите присъства като наслагване в
психиката на българите и затова появата на турчин ги ужасява. В
петнадесета глава на „Чичовци“ ставаме свидетели на най-лесния начин за
оцеляване в този свят на робство- бягството. Господин Фратю е
олицетворение на страха. Подтикнат от инстинкта си за самосъхранение,
той загърбва дълга си към родината. В това се състои неговият „бунт“: „
...господин Фратю, като един африкански ураган, като един буен вихър/
оставяше по себе си някакво шумене из разклатения въздух.“
Страхът е по-силният фактор в поведението на „чичовците“. В
повестта героичното е сведено до минимум. Иван Вазов изобразява
комичните измерения на бита. Светът на героите е свят на разпаленото
въображение, но и на охлаждане от страха и смеха страсти.
Двата образа на господин Фратю- патетично-
„революционният“(възрожденски идеал) и страхливият(деформиран
образ)- са показани в комичен блясък. Комичното в образа му се дължи на
разминаването между смели слова, патриотични пориви и страх,
угодничество и бягство. Господин Фратю няма свое минало - той не е
участвал в никакви битки. За него всичко е мечта, илюзия и вяра в някаква
абстрактна свобода. Речта му действително имитира речта на бунтовник,
следва неговите мисли и посоки в разсъжденията, но вместо неговата
откровеност и истинност, демонстрира само ученост и умения в
ораторското изкуство. Освен че бяга, „бунтовникът“ унищожава книгите-
знаци, което е повод за смях и средство за разкриване на фалшивостта на
„бунта“. Прави го, защото е тласкан от страха те да не се превърнат в
доказателство за противодържавната му дейност.
Чрез обрисуването на този ярък образ( а и на останалите)
повествователят цели да осмисли трудното преминаване от пасивно към
активно гражданско поведение. Героите са заети от всекидневието, те са
далеч от изключителното човешко проявление. Техният свят е изпълнен с
дребни грижи и радости, с безконечни изтощителни спорове. Животът им
се движи на бавни обороти и без очаквани промени. В кривото огледало на
повествованието се оглеждат героите, които се мислят за нещо повече от
другите, но с поведението и с изказванията си се представят комично.
Изобразяването на „чичовците“ е лишено от героизация, от „висока“
патетика и тържественост. Позицията на Иван Вазов е коментар чрез
осмиване, но и съпричастно разбиране. Писателят се стреми да представи
многостранността на човешкото, тъй като животът не е само лудият ритъм
на бунта. Той е и бавният ритъм на бита, място, където подплашените
поданици на султана могат да се укриват.
В „Чичовци“ светът на българите е представен от една иронично
пародийна позиция, но героите покоряват с жизнената сила и устойчивост.
Повестта е една от най-значимите творби на Вазов. Представя ни още един
от образите на бунта в българската литература. Интересът към нея се
дължи не само на смеха, породен от историята на едно недоразумение, а и
заради мъдростта.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 яну 2020 в 14:26 ученик на 17 години от Бургас - ГПАЕ "Гео Милев", випуск 2021
13 яну 2020 в 21:53 потребител
13 яну 2020 в 19:41 ученичка на 23 години от Монтана - ФСГ "Васил Левски", випуск 2015
 
Подобни материали
 

Иван Вазов - Човекът и природата

24 окт 2006
·
1,487
·
8
·
1,395
·
689
·
3

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...
 

Творческото наследство на Иван Вазов

19 фев 2006
·
2,810
·
1
·
435
·
485
·
8

ЛИС върху цялостното творчество на Вазов.
 

"Господин Фратю"

19 мар 2008
·
181
·
1
·
132
·
174
·
1

План за нализ на главата. Има увод, теза и заключение, като доказателствената част е представена под формата на 6 аргумента, които трябва да се развият с по няколко изречения.
 

Героите в древногръцката литература и героите днес

21 мар 2008
·
354
·
5
·
1,664
·
456
·
1

Две есета на тема древногръцка литература - "Човекът в миналото и днес – многоликата му и противоречива същност" и "Героите в древногръцката литература и героите днес".
 

Левски - анализ

19 май 2006
·
9,360
·
1
·
398
·
360
·
47

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
15
1
3 мин
08.10.2019
Входно равнище за 11. клас
входен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на придобитите знания върху учебния материал от предходната учебна година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
16
5
1
3 мин
16.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

"Бунт" и оцеляване в повестта "Чичовци"

Материал № 1220413, от 25 яну 2016
Свален: 18 пъти
Прегледан: 48 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 623
Брой символи: 3,818

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Бунт" и оцеляване в повестта "Чичовци""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
48

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
20

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения