Големина на текста:
Работа с дете със заекване в училищна възраст
Изготвил: Е. В.
Специална педагогика
Иван П. беше на 12 години, в шести клас на ОУ. Заекваше от две-тригодишен,
което се изразяваше в повторение на звукове и срички и произнасяне на звукове и
думи с прекомерно напрежение и борба в процеса на говорене, придружено от чести
примигвания. За сметка на това пък имаше „голям” глас и пееше прекрасно
български народни песни. В час по история не вземаше участие освен ако не го
посоча. Отговаряше лаконично. Усещаше се, че се притеснява. В междучасията също
не беше твърде разговорлив. Реагираше агресивно спрямо съучениците си само ако
го провокират. Успехът му беше добър, като на писмените изпитвания показваше по-
добри резултати. Родителите му бяха на мнение, че заекването ще мине от само себе
си и не смятаха, че е необходима помощ от специалист.
За да намаля притеснението на Иван в часа по история, му задавах въпроси,
които изискваха по-кратък отговор или когато трябваше да проверя дали знае датата
на историческо събитие, му предлагах да я напише на дъската. Историческите
селища и области ми посочваше на историческата карта. Назоваваше ги, ако сам
пожелае. Стремях се да изслушвам внимателно отговорите му, без да бързам и да
довършвам думите му, като по време на разговор поддържах зрителен контакт с него.
Не позволявах на съучениците му да го прекъсват. Обяснявах, че всички трябва да се
изслушваме и след това да коментираме верността на изказаните твърдения. Също
така проведох няколко разговора с неговите съученици, в които заедно стигнахме до
извода, че трябва да бъдем по- толерантни и да се стремим към взаимопомощ, а не
обратното. Напомних им да включват Иван в игрите си и да се държат естествено с
него. В часовете за упражнение поставях задачи, свързани с рисуване. Напр. да
нарисуват облеклото на възрожденския българин, на един турски спахия/ вместо да
го опишат устно/ или да нарисуват как изглежда възрожденската къща и т.н.
Забелязах, че Иван е спокоен и обича да рисува. Отлична беше работата му и с
контурните карти. Поощрявах това, като оценявах изпълнените задачи и похвалвах
работата му /разбира се не само неговата/ пред класа. Увеличих писмените
изпитвания, намалих устните. Всичко това намали напрежението в час, усещах, че
ученикът ми има доверие и знае, че няма да го поставя в неудобна ситуация пред
класа. Стараеше се повече. Подобри резултатите си.
При заекването способността за плавен изказ е силно нарушена от неволеви
спазми на артикулаторния апарат, накъсано неравномерно дишане и в някои случаи е
съчетано с допълнителни мимики или движения на лицето или тялото – тикове,
примигване, потропване с крак, движения с ръцете и др. В повечето случаи се
повлиява трудно, като допълнително се усложнява от притеснението, което детето
изживява, поради неспособността за плавен изказ, чувството за срам и страх от
социални изяви. По този начин повишената тревожност засилва заекването, а то на
свой ред повишава тревожността.
Заекването се появява най-често в ранното предучилищно детство на 2,5 - 5
годишна възраст. Независимо от крехката възраст този проблем се изживява тежко от
децата, които полагайки усилия да се изкажат не успяват да го сторят ефективно и
това довежда до чувства на срам, гняв, тъга и непълноценност.
Училищната възраст е етап на сeбеутвърждаване и формиране на увереност в
собствените качества и умения. Нерядко децата със заекване доброволно стават
аутсайдери, защото за тях е трудно и дори невъзможно да бъдат активни участници в
дискусии, спорове и дори в случаите, когато убедени в правотата си, не успяват да се
защитят. Заекването оказва голямо въздействие върху тяхното самочувствие и
възможностите им за представяне при изпитване в клас и във всички публични изяви
в училище. Често децата в училищна възраст заявяват, че не знаят отговора и не са
учили урока си, за да избегнат ситуациите, свързани с говорене и необходимостта от
преодоляване на страха от заекване. Можем да си представим фрустрацията, на която
са изложени при почти всяка житейска ситуация – пазаруване, разговор със съученик
или учител, говорене по телефон, среща с момче/момиче. Приятелските отношения и
свободното общуване с връстниците също биват затруднени от заекването. Детето се
притеснява да говори, а това му пречи да изрази себе си, да бъде забавно и да се
включва спонтанно в разговорите наоколо. То става добър слушател, но
притеснението, че другите трябва да бъдат търпеливи, за да го изслушат, както и
страхът от подигравка и отхвърляне сериозно затормозяват комуникациите му.
Провалите при говорене в училище, сред приятели и в други ситуации водят до страх
от говоренето, което пък от своя страна довежда до развитие на чувство за
малоценност, страх, срам и ниска самооценка. Ниската самооценка сама по себе си
пречи за разгъването на целия потенциал от способности и възможности за изява. От
една страна позитивните чувства, като радост, вълнение, удоволствие или дори
нетърпение да споделят щастието си довеждат до засилване на заекването. Това
неминуемо довежда до негативизъм и дори до отказ от комуникация с околните и
съвсем естествено като последица идва социалната изолация и слаби училищни
умения. Нерядко като компенсаторен механизъм се развива агресивно поведение,
което да компенсират ниската самооценка, налагайки “уважение”. С времето
убедеността в собствената непълноценност и “дефектност” остава трайни белези
върху самочувствието на децата и те израстват без да се осмелят да опознаят и
изпробват в социума своя интелектуален ресурс.
Това, което се взима предвид при работата с по-големите деца е, че при тях
заекването вече е хронично и с времето е нанесло своите поражения на психиката.
Оттам следват и повишената тревожност, негативна самооценка, отрицателни емоции
и пр. Затова е нужно терапиите да са съобразени с индивидуалността на детето и с
неговите субективни изживявания, свързани със заекването, т.е. необходимо е
терапията да има комплексен характер. С детето трябва да работят логопед и
психолог.Основни принципи при работа:
Детето да е активно включено в груповия процес и да партнира
Да му се задават по възможност затворени въпроси, на които да
може да отговоря кратко
Изпитването да става писмено, но без това да прави впечатление
на другите деца в класа– ако може като допълнително домашно
или, когато това е възможно, в извънкласно време.
Разговор с родителите на другите деца по време на родителска
среща, с молба да поговорят със собствените си деца за проблема.
Нека им обяснят, че всеки човек има индивидуални особености, от
които понякога се срамува.
Предвид това, че ние прекарваме повече време с децата, понякога
дори и от родителите, че сме важна и авторитетна фигура трябва да
поговорим с децата в отсъствие на заекващото дете, като
изслушаме спокойно мнението им и им дадем съвети да бъдат по-
чувствителни към чувствата на другите.
Съобразяваме се с чувствата на детето срам, агресия,
потиснатост, нежелание за работа, понякога то има нужда от
разбиране и приемане
Окуражаваме детето да говори за проблемите си.
Дискутираме с детето стратегии за справяне с напрежението му по
време на изпит и в общуване с класа/групата – то ще сподели от
какво се нуждае, а емоционалната връзка, която ще създадем с него
в такъв разговор, ще го направи по-спокойно, изпълнително и
уважаващо авторитета ни.
Винаги, когато имаме нужда, се съветваме с логопед или психолог.
Когато говорим с детето, налагаме бавно темпо на говорене и
поддържаме очен контакт с него. Така то усеща подкрепата ни и не
се противопоставя на нашите изисквания, приемайки ги за
застрашаващи го.
Запознаваме родителите с работния процес, /ако това е възможно/:
o Когато това е възможно, да се работи в екип с родителите,
споделяйки им своите наблюдения за детето им.
o Похвалваме техните усилия и тези на детето, за да облекчим
чувството им на вина за състоянието на детето и за да
спечелим доверието им.
o Обсъждаме промяна на изискващото им поведение към
детето с подкрепящо. Това ще направи детето по-спокойно,
не така агресивно.
Прилагане на арт-терапия
Почти няма област в образованието или в психотерапиите, в които да не се използва.
Огромната полза произтича най-вече от оздравителното за психиката освобождаване на
напрежението, посредством невербалния език на палитрата и движението на формите.
Творбите се явяват като обективни свидетели на настроенията и мислите на детето.
Като цяло арт терапията поражда положителни емоции в човек, но също така дава
възможност да се изразят и негативни емоции. Невъзможността да се изразяват чувства
и мисли, потиснати в детето поради страх с години изведнъж избликват в рисунката,
освобождаващи лавина от емоции, последвани от облекчение и вътрешно помирение.
Именно в невербалния й характер се корени силата на въздействието – няма правила,
няма изисквания, нито верни и грешни стъпки, няма вина от стореното и огорчение от
пропуснатото.
Едно от преимуществата на арт-терапията е, че на практика всеки човек може да я
ползва, без да има каквито и да било художествени умения. Няма и възрастови
ограничения – достъпна е както за малкото дете, така и за възрастния човек.
Грамотността и езиковата компетентност също са без значение, защото символичната, а
не вербална реч са от значение при нея. С езика на багрите комуникацията е по-лесна и
диалогът между детето и терапевта е облекчен. Това е от особено значение в случаите,
когато междуличностните контакти на детето са затруднени.
Арт-терапията е подходяща при работа с деца и тинейджъри в така наречената „трудна
възраст”. Те имат нужда от това да изразят себе си, без да им се карат, да помечтаят или
да се освободят от бремето на неразрешими за тях проблеми. Тийнейджърите, за да се
справят с различните нива и форми на агресия, трябва да са физически по-активни, да
имат къде да се чувстват добре, да правят нещо, в което са добри, да се занимават с
някакъв вид творчество. Често могат да бъдат привлечени за рисуване на графити,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Работа с деца с комуникативно-говорни нарушения

Иван П. беше на 12 години, в шести клас на ОУ. Заекваше от две-тригодишен, което се изразяваше в повторение на звукове и срички и произнасяне на звукове и думи с прекомерно напрежение и борба в процеса на говорене, придружено от чести примигвания...
Изпратен от:
elan24
на 2016-01-24
Добавен в:
Казуси
по Специална педагогика
Статистика:
28 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Теми за държавен изпит по специална педагогика
добавена от bobka8x2 05.06.2017
4
23
 
Онлайн тестове по Специална педагогика
Училищно законодателство
изходен тест по Специална педагогика за Студенти от 2 курс
Теста съдържа въпроси по учебника на Пенка Костова - ''Училищно законодателство''. Той е за студенти 2-ри курс, специалност ''Социална педагогика''...
(Труден)
20
106
1
3 мин
15.11.2011
» виж всички онлайн тестове по специална педагогика

Работа с деца с комуникативно-говорни нарушения

Материал № 1220215, от 24 яну 2016
Свален: 28 пъти
Прегледан: 46 пъти
Предмет: Специална педагогика, Педагогика
Тип: Казус
Брой страници: 4
Брой думи: 1,490
Брой символи: 8,829

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Работа с деца с комуникативно-говорни нарушения"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Надежда Димитрова
преподава по Специална педагогика
в град Дупница
с опит от  9 години
9

Станислава Кодева
преподава по Специална педагогика
в град Бургас
с опит от  1 години
146

виж още преподаватели...
Последно видяха материала