Големина на текста:
1.
Био-психосоциален модел в медицината. Сравняване с медицинския, психосоциалния модел. Болничен подход в
медицината.
В медицината съществуват различни видове на обслужване. Един от най-често използваните методи т.нар. био-психосоциален
модел (нар. се още холистичен, цялостен подход, тъй като разглежда човека като цяло). Основното в него е това, че приема
болестта като тясно свързана с отделната личност и преживяванията му.
Всяка болест е различна и по различен начин се приема и преживява от отделната личност. Холистичният подход приема, че
човек не може да бъде приеман и разбиран извън обкръжението си; соц.среда,в която живее; семейството и приятелите. Когато
болният има проблем този модел разглежда проблема от три важни компонента: от гл.т. на телесните
преживявания(болка,умора..); от психологична гл.т.(преживяванията,състоянията,в които изпада болният-страх,гняв); от гл.т.
на социалното съществуване на личността(как живее,какво е семейното му положение,има ли деца,доходи на личността,смърт в
семейството). Всичко това се отразява върху заболяванията, но когато пациента се разгл. по този модел винаги се има в
предвид всеки един от тези компоненти. Болестта се приема много трудно, от гл.т. на социалното съществуване, психологичен
и соц. компонент.
Причините за проблема и начина, по който ще се работи с пациента се определя от:
-разбирането на пациента за проблема
-емоционалната реакция спрямо това, което се случва с него
-човешките взаимоотн., в които той встъпва и влиянието на проблема в/у тяхсем., колеги, мед.специалисти
-развитие на проблема във времето
Вторият модел се нар. медицински. Той е най-старият, използва се преди био-психосоциалния модел. Той е изместен от същия,
но има своето значение, а то е, че разглежда:
-структурата и функциите на тялото
-заболяването и диагнозата
-причините за заболяването
-промяната, която настъпва при заболяването
-точната диагноза, която предлага правилно лечение
Третият модел се нар. антропологичен. Той разгл. болните и лечителите в определени социални роли, които са определени от
обществото. Обществото облича мед.спец. в опр. власт, която те трябва да използват много умело при лечението и грижите за
болния. Смята се, че това е т.нар. първоморална власт.
Четвъртият модел се нар. социално-психологичен. Той разгл. поведението на пациента и мед. персонал по време на преглед,
лечение и грижа(по време на прегледа каква е нагласата на пациента, как се отнася лекарят с него, дали е удовлетворен от
прегледа или не, дали има вяра в лечението, този ли лекар ще го лекува или не).
Транзакционен моделописва поведението на хората по време на преглед, с помощта на трите състояния на Азародител,
възрастен и дете.
-Родителят, който отговаря автоматично, заповядва,забранява, контролира, обгрижва
-Възрастният, който подрежда информацията, работи логично
-Детето, което е извор на интуиция, творчество, спонтанност и удоволствие.
Според този модел всеки човек проявява едно от горните състояния при разговор, преглед и грижа, но може да преминава от едно
състояние в друго с различна лекота.
Моделът на Балинтфилософията на този модел е, че:
-телесните заболявания имат психологични последици, които се нуждаят от особено внимание
-необходимо е обучение за мед.спец., за да може мед.спец. да контролира чувствата си, което от една страна да повишава
чувствителността към пациентите и от друга страна да осигурява контрол в/у собственото си емоционално състояние
2./4. От ношението медицински персоналпациент/Създаване на ефективна връзка пациент-сестра.Модели на
връзките.
Отношението м/у мед.персонал и пациента е специфична комуникационна система, при която едната странапациентът е в
био-психосоциален стрес. Следователно има специфично отношение м/у мед.сестри, лекарите и пациентите.Тези отношения се
определят от:
-психологическата подготовка и уменията за комуникация на мед.специалист с пациентите
-видът и степента на заболяването на пациента
-психологическите преживявания по време на заболяването
Затова и мед.специалисти трябва да получат специална подготовка по психология.
В процеса на общуване с пациента се създават определени модели на връзката:
- активно-пасивен модел
- учител-ученик (родител-дете, мед.специалистпациент)
- съучастие (партньорство)
- приятелство(социално-интимно отношение)
Първият модел активно-пасивния: пациентът остава напълно безучастен и персонала поема изцяло лечението и
грижите.Моделът се среща при болни в безсъзнание.Прилага се от мед.персонал. Прилага се и при болни, които са в съзнание,
но не могат да се движат; при болни след тежки оперативни намеси или травми.
Вторият моделподчертана е доминиращата роля на мед.сестра, която изисква пълна подчиненост на болния, на указанията на
лекаря и старшата сестра.Моделът е подходящ в следоперативния период, тъй като това е важно за възстановяването на
пациента.Този модел не е подходящ, когато след оперативния период са минали 4-5 дни и нещата са добре.
Третият моделпри него пациентът е активен участник в своето лечение. Съзнателно той сътрудничи при лечението и при
грижата. Персонала го обучава в самостоятелно извършване на някои дейности (при болни от диабет-как сам да поставя
инсулина си,как да си измери кръвната захар,как да използва гликомер). При този модел може да се разчита на пациента, че е
толкова заинтересован за собственото си здраве, че той умело партнира при лечението и грижата. Затова мед.спец. му дават
информация за необходимостта от спазване на хрнителен, двигателен режим и редовен прием на лекарства.
Последният моделсмята се, че е неправилен и нефункционален. Той прехвърля границите на професионализма. Създава
условия да се смята, че едните болни са по-специални от другите, т.е. пренебрегват се някои.Често пъти се смята, че този
модел има користни цели.
Взаимоотн. Мед.персонал-пациент се налага да бъдат гъвкави в зависимост от промяната на състоянието, грижата и лечението.
3.Поведение. Професионално поведение.
Поведението е съвкупност от действия, които живите организми извършват с цел постигане оптимална приспособимост към
средата. Действието от своя страна е движение към определена цел.
Поведението се мени, регулира, променя се и се насочва от непрекъснатото постъпващата информация от външната и вътрешна
среда. Възниква поведенчески акт по следната схема:
-възникване на потребности в променящата се външна и вътрешна среда
-потребностите предизвикват възбуда в съответните мозъчни структури в определен център (мозъчната кора)
Възникващата възбуда се нар. мотивационна. Среща се още в литературата като подтик, влечение. Тя е енергийният източник за
предстоящото действие за задоволяване на потребносттацелепоставяне. След като целта е поставена тази мотивационна възбуда
насочва движението към целта. Следва консумативно-изпълнителско поведение, след което ние си задоволяваме потребността. Има
т.нар. обратна връзкаима нервен импулс(сигнал) към нашия мозък.
Видове поведение:
-инстинктивно специфично е за човека и животните. Такова поведение при животните се набл. инстинктите за хранене,
самосъхранение.
-заучено - индивидуално е, не е видово, то е на отделното животно и отделния човек. Това поведение е променящо се, не
неизменно, не се предава по наследство и се запазва при опр. условия. Когато условията се променят угасва
поведенческата схема.
-осъзнатонабл. се само при човека. Човекът е този, който може сам да подреди приоритети си. Човек може сам да реши
от какво би се лишил за момента за сметка на друга потребност.
-поведението за доставяне и консумиране на храна протича по социално детерминирани начини и правила, фиксирани
от хората като навици за хранене
-автоматизираносреща се при хората. След като едно действие или система от действия станат усвоени или здраво
зафиксирани, те се вкл. в динамичния стереотип на личността. Привично повтаряната дейност става автоматизирана
среща се и в мед.практика и при сестринските манипулации.
Мед.сестри по отношение за чувството за стерилност и последователни действия при манипулациите имат изграден динамичен
стереотип.
Професионалното поведениеправилата в професията, които се спазват в процеса на общуването с клиента/пациента.
Проф.поведение е част от проф.отношение м/у представител на една професия(мед.сестра) и неговия клиент/пациент.Това
поведение обикновено се формира в учебния процес, но в работата се определя от т.нар. професионален кодекс. Тези кодекси
ги има във всяка организация и структурно звено. Те вкл. нормативите за практическата дейност, задълженията към пациента и
отношението м/у специалистите от професията.
Правила за проф.поведениете се определят в професионалния кодекс за всяка професия. За мед.сестра се определя не
само от професионалния кодекс на дадената организация, но и от националния и международен кодекс. Тези кодекси вкл.:
отговорност, безопасност, професионална лоялност, професионална компетентност, доверителност, информирано съгласие,
съобщаване на истината.
5. Типове медицински сестри.
Харди наблюдава поведението на мед.сестри, създава определена характеристика и определя следните видове мед.сестри:
-практически тип характеризира се с точност в изпълнението на задачите; всичко, което е в професионалните
задължения се изпълнява стриктно по отношение на пациентите. Такъв вид мед.сестри са строги, изискват спазване на
дисциплината, понякога са педантични. Именно педантизма им се смята за отрицателна черта, тъй като той поставя
изпълнението на задачите над човешките потребности.
-артистичен тип - при нея в поведението преобладава засилената ефективност, наблюдава се желание да правят
впечатление, да доминират над другите, да бъдат в центъра на внимание. Това се изявява освен в поведението и в
облеклото.
-нервен тип - пренасят невротичността си на работното място;дават своето неспокойство на болните;имат чувствотото,
че са натоварени и преуморени,а усилията им не получават съответната оценка; често протестират с/у изискванията към
тях като крият страха си, че не са в състояние да се справят. Видимо при напрежение ту побледняват, ту почервеняват.
-мъжки типотличават се при изпълнение на задачите си; те са енергични, самоуверени, последователни в действията си,
имат добри организаторски дейности. Тези сестри са много подходящи за работа в операционни зали, интензивни
отделения, спешен център, защото те бързо овладяват тяхната енергичност, увереност и последователност, дава им
възможност да се справят в спешна ситуация.
-майчински типмного предпочитан от болните. Мед.сестри от този тип излъчват грижовност, топлина. Това поведение
не винаги е подходящо, защото една прекалена съчувственост разполага към отпускане на болния. Болния става като дете.
Този тип води до регресивно поведение(детско). Пациентите желаят да са непрекъснато обект на проявяваната майчина
топлота и грижовност.
-сестри-специалисткитези, които се занимават с изследвания, работят със специална апаратура, което им дава известно
чувство на превъзходство над другите. Те затрудняват отношението си с екипите, тъй като са леко надменни. Поведението
им спрямо болните е също надменно и често пъти това се намира в определен контраст с поведението на останалите
мед.сестри.
Всеки от тези типове поведение има известни предимства и е подходящ при известни ситуации и в същото време всеки един от
тях има известни недостатъци. Затова и един добър ръководител прави оценка на личните качества на мед.сестра и разпределя
задълженията според типа мед.сестра, за да се получи взаимно допълване и хармоничност в отношенията и ефективността на
грижите към пациентите.
6./7. Комуникация и интеракция. Същност и съставни елементи на комуникацията/ Видове комуникация. Вербална,
невербална и тотална комуникации.
Комуникацията(общуването) процес, чрез който хората, както и останалите живи организми информационни, обменят
помежду си информация. Той включва подготовката, съставянето и предаването на съобщения. Има много начини за
комуникиране и много различни езикови методи. Речта и езикът са само част от комуникационния процес.
Характерни черти:
- комуникацията е постоянна
- комуникацията е субективна
- комуникацията се заучава
- комуникацията изисква реципрочност
- комуникацията е договаряне
- комуникацията има няколко равнища
- комуникацията е невъзможна без технически средства
- комуникацията е самоотразяване
Елементите на комуникационния акт са:
-изпращач на информацията
-послание (това,за което се информира)
-получател на информацията
Елементите на комуникацията представляват нейните съставни части:
- кодиране на информация
- предаване на информация
- декодиране на информация
- използване на информация
Съставните елементи на комуникацията са:
-канали на комуникацияпътища, по които се извършва приемането на информациявсички сетива(очи,уши)
-контекстсредата, в която протича комуникацията
-шум в комуникационната систематой може да е звуков сигнал(умора,психолофическа нагласа, дискомфорт)
-обратна връзкаотговорът, който изпращащият получава посланието
Интеракциявзаимодействие.
Видове комуникация:
-линейнанай-често срещаната, предава се информация от едно лице(източник), но няма обратна връзка
-кръгова има възможност за обратна връзка м/у изпращача на информация и получателя й.
Изпращач на
информацията
-> Послание ->Получател
? ?
Получател<-Послание<- Кодирана
информация
Начини на общуване:
-вербална комуникация(словесна) – извършва се чрез речта, която кодира информацията при общуването под формата
на думи и изречения. Думите са звукосъчетания, чрез които се обозначават определени предмети, действия, състояния и
отношения. Чрез тях се предават различни послания.
Бариери на вербалната комуникация:
-различно интелектуално ниво и образователно равнище на изпращача и приемателя
-различна професия
-различен опит
-различна култура
-различна емоционална стойност на посланието
-шум в системата на посланието
-непознаване тънкостите на езика
-неправилна пунктуация
-диалектна реч
Не всичко, което се предава като информация може да бъде прието. Това се дължи на бариерите.
-невербална комуникацияезикът на тялотомимики, жестове, интонация на гласа, позата на тялото в
пространството, начина на слушане
8. Слушане.Видове.Поведение при слушане.Значение на умението да се изслушва.Разговор.
Слушането е важно умение в процеса на общуване. При него информацията претърпява деформация, поради следните
фактори:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Медицинска психология

Пищови на целия конспект по Медицинска психология. Био-психосоциален модел в медицината. Сравняване с медицинския, психосоциалния модел. Болничен подход в медицината...
Изпратен от:
yidka_
на 2016-01-14
Добавен в:
Пищови
по Медицинска психология
Статистика:
39 сваляния
виж още
 
 

Медицинска психология

Материал № 1217503, от 14 яну 2016
Свален: 39 пъти
Прегледан: 47 пъти
Предмет: Медицинска психология, Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 10
Брой думи: 4,969
Брой символи: 32,482

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медицинска психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала