Големина на текста:
Въпрос № 1
Несъстоятелността като понятие се състои от четири гледни точки:
-Като обективно право
-Като производство
-Като наука
-Като учебна дисциплина
Предмет на несъстоятелността като наука и като учебна дисциплина е обективното
право на Н и в частност производството по несъстоятелност (Н).
Несъстоятелността като обективно право – като такова несъстоятелността е система от
правни норми, които регулират отношенията във връзка с изпадането на един търговец
в стопански затруднения. Тези отношения възникват най-често при наличието на
неплатежоспособност на търговеца. Те винаги са имуществени – никога лични и се
уреждат или регулират в рамките на особените съдебни производства. В широк смисъл
правото на Н урежда всички последици от изпадането на търговеца в
неплатежоспособност – както частноправни, така и публичноправните последици. В
тесен смисъл се уреждат частноправните последици на неплатежоспособността.
Обективното право на Н в тесен смисъл включва две групи норми:
гражданскоматериални и гражданскопроцесуални норми. С оглед на тези две групи
норми обективното право по Н условно се разделя на материално и процесуално.
Подобно деление има и в чужди законодателства. Материалноправните граждански
норми уреждат възникването, упражняването, изменението и погасяването на частните
права и задължения и последиците от тяхното неизпълнение. Процесуалноправните
норми уреждат процесуалните средства и производствата за защита на частните права и
налагането на санкции при тяхното нарушение. Материалноправните норми на Н
включват основно норми, които уреждат основанията за откриване на ПН, както и
материалноправните последици от откриването на това производство. Процесуалното
право на Н включва норми, които уреждат самото ПН. По-специално материалното
право по Н урежда основанията за и материалните последици от откриването на ПН. Те
уреждат органите в производството и тяхната компетентност. Уреждат и основанията за
и последиците от обявяването на един търговец в Н – материалните последици. Те
уреждат сключването на извънсъдебни споразумения между длъжника и неговите
кредитори, както и последиците от сключването на тези споразумения.
Материалноправните норми по Н уреждат и основанията за и материалните последици
от прекратяването на ПН. Те уреждат и тези основания за и материалните последици от
прекратяването на ПН и основанията за възстановяване длъжникът в права.
Процесуалното право по Н урежда производството по разглеждане на молбата за
откриване на ПН. ПН с неговите фази и етапи през които преминава както и
процесуалните действия които се извършват в неговите рамки. То урежда
производството по възобновяване на прекратеното производство по несъстоятелност. То
урежда и още едно производство – производството по възобновяване длъжникът в
права. Въпреки възможността да обособим условно материалните и процесуалните
права на Н подобно обособяване е условно, защото двете групи норми на Н не могат да
бъдат разделени една от друга – те са изключително тясно свързани помежду си, както
генетично, така и функционално и именно тази връзка не позволява да бъдат отделени.
Връзката е двупосочна. Двете групи норми взаимно си влияят една на друга.
Нарушаването на материалното право на един длъжник поради неплатежоспособността
му е основание кредиторите да получат защита в рамките ПН. Самото ПН е
процесуално право по оказване обратно въздействие върху материалните отношения
между длъжникът и кредиторите и често неговото откриване води до изменение или
прекратяване на материалните правоотношения. Не е възможно да говорим отделно за
материално и процесуално право на Н.
В уредбата на Н преобладават гражданскопроцесуалните норми. Относителната тежест
на тези норми в правната уредба е по-голяма – поради това Н е уредена като
производство. В доктрината господства схващането, че Н е вид граждански процес.
Като такъв тя е институт на гражданското процесуално право. Този граждански процес
е особен. У нас може да се открие само срещу търговец заради това, самото
производство е уредено в ТЗ и то се изучава извън гражданския процес заради връзката
си с търговеца. Значението на всички правни норми (гражданскоправни норми) – на
тяхното деление (материални и процесуални), е свързано с действието на тези норми
със заварените правоотношения. Новите норми действат само занапред, не уреждат
отношения от стари случаи. Това се отнася за материалните норми. По отношение на
процесуалните норми, те имат обратно действие. По общо правно деление на нормите,
те имат и друго значение. Материалните норми са диспозитивни, докато процесуалните
норми са императивни. Това значение на делението на нормите няма значение за
делението на нормите на Н, независимо дали последните са материални или
процесуални, те са винаги императивни. Никога не са диспозитивни, защото са
създадени в защита на публичния интерес. Практическото значение на този факт е в
това, че съдът е длъжен служебно да следи за тяхното спазване, а възраженията за
неспазване може да се направи във всяко положение на делото.
Източниците са три групи – международни, наднационални и национални.
Международните източници са всички международни договори, страни по които е
България, които уреждат отношенията във връзка с Н с международен елемент.
Основно към международните източници на правото на Н са двустранните договори,
подписани от България за взаимопомощ и съдействие по граждански, семейни и
търговски дела. Такива договори са с различни наименования. Тези договори ако са
ратифицирани и обнародвани влизат в сила и стават част от вътрешното право. Те имат
предимство пред националните източници на правото – в частност правото по Н. Във
връзка с Н с международен елемент, по отношение на които страната ни няма подписан
международен договор се урежда по правото на българското международно частно
право. основно това са правилата на Глава 52 / ТЗ и КМЧП.
Наднационалните източници са основно в правото на ЕС – Регламент № 1346 / 2000г на
Съвета за ПН; Регламентите на ЕС са задължителни в цялост и се прилагат във
вътрешното право. Директивите на ЕС се въвеждат във вътрешното право. тези
директиви имат за цел националното ПН на държавите членки на ЕС да се
хармонизират във връзка с дейността на някои специфични търговци, които
предоставят обществено значими услуги.
Международните и наднационалните източници на правото на Н са специални спрямо
националните източници и затова ще отменят действието на националните източници,
които им противоречат. Наднационалните източници са специални спрямо
международните източници – ще отменят тяхното действие.
Националните източници на правото на Н са законите, подзаконовите нормативни
актове. Те са винаги писани – правният обичай не е източник на правото на Н. Правната
уредба на Н е инкорпорирана в писаното право.
Националните източници на правото в Н са в нормативните актове. Нормите на Н не са
обособени в отделен закон. Включени са в ТЗ – част 4 – чл. 607 – 760, наименована Н.
ТЗ урежда общите правила (общата правна уредба на правото на Н) и в частност на ПН.
Той не урежда в завършен вид завършеното изцяло право на това производство – за
неуредените в него въпроси за ПН се препраща към съотвеното приложение на ГПК. В
редица закони са уредени специални правила на Н на някои търговци включително
специални материални правни норми относно Н. Основните от тях са: Законът за
банковата Н, който урежда Н на банките. Други специални закони са: Кодекс на
застраховането – Глава 11 – урежда специални правила по отношение на
застрахователите. Такива специални правила по отношение на дружеството за
допълнително социално осигуряване е уредено в Глава 5 на Кодекса за социално
осигуряване. Тези специални закони ще отменят действиетоо на общия закон – ТЗ, но
препращат за неуредените в тях въпроси към ТЗ. Законът за гарантиране вземанията на
работниците и служителите при Н. Този закон защитава интересите на работниците и
служителите в ПН срещу техния работодател. Отделни правила от значение в ПН са
уредени в други закони – Закон за особените залози, ДОПК, Закон за кредитните
институции, Закон за здравното осигуряване и други. В Глава 6, Раздел 1 А от НК са
уредени състави на престъпления против кредитори, които престъпления се извършват
във връзка с неплатежоспособността на един търговец и с открито срещу него ПН.
Легалният ремин, който използва ТЗ е Н – терминът има славянски произход и с него се
обозначава лице без имущество. Законодателят влага в термина друго съдържание –
едно лице е несъстоятелно, не ако няма имущество, а когато имуществото му не е
достатъчно и не позволява на това лице да плати своите парични задължения към
кредиторите си. В този случай лицето се смята за неплатежоспособно или
свръхзадължено, а самата неплатежоспособност или свръхзадълженост представляват
сами по себе си основания за откриване на ПН.
В последните години под влиянието на правото на ЕС и в тези директиви се прилагат
прекратителни, ликвидационни или оздравителни процедури. Тези процедури са
разнородни производства и мерки, които се предприемат срещу търговец, който
предлага обществено нужни работи на пазара. Често пъти с тях се означава и ПН,
съответстващо във фаза на оздравяване.
В говоримия език синоним на Н е думата банкрут. Терминът се използва на първо място
в ТЗ – Глава 8 за ЕТ. Този термин е легален, но в нашия НК се означава с този термин
състав на неплатежоспособност на търговец поради виновно негово поведение. В
терминът в ТЗ се влага само обективно съдържание, тоест с термина банкрут се
означава същото състояние на търговеца – виновно поведение, но се влагати субективни
елементи.
Въпрос № 2
Несъстоятелността се разглежда като гражданско право, като производство, а
гражданското право е способ за защита за налагане на санкция. При Н в частност това
незаконосъобразно развитие е продължение от неплатежоспособността на длъжника.
След като несъстоятелността е вид гражданско право, въпросът е на разновидностите на
кой вид гражданско право е Н? – исков, изпълнителен и обезпечителен процес
(критерий за това деление). Исковият процес е едно спорно материално право;
изпълнителният процес е защита спрямо едно неудовлетворено изискуемо право;
обезпечителното производство – едно нематериално право. ПН не е исков процес,
защото не трябва в него да се защитава едно спорно материално право. В закона са
уредени основанията за откриване ПН, както и целите на самото производство. Н не е и
обезпечителен граждански процес, защото няма за цел да даде защита на едно
застрашено изискуемо право срещу действия, насочени срещу осуетяването на това
право. Н е изпълнителен граждански процес, защото в основата на процеса ( на
откриването му) стои неизпълнение на изискуемо притезание от длъжника, и самото
производство цели справедливо удовлетворение на кредиторите от длъжника от масата
на несъстоятелността. Познати са няколко производства за удовлетворяване на
граждански притезания – основното сред тях е изпълнителното производство по ГПК.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 ное 2019 в 11:55 потребител
23 окт 2019 в 16:19 студентка на 30 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2020
16 окт 2019 в 09:37 родител на 25 години
06 окт 2019 в 10:55 студент на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Гражданският процес като защита и санкция

02 мар 2007
·
283
·
6
·
2,803
·
28

Гражданският процес (ГП) е призван да възстанови законосъобразното развитие на материалните правоотношения...
 

Основи на правото

20 ное 2006
·
2,099
·
2
·
405
·
755
·
1

Настоящият казус съдържа многобройни юридически факти и сложни фактически състави, след чието осъществяване настъпват правните последици посочени в правната норма, уреждаща този юридически факт...
 

Право и време - курсова работа

30 мар 2006
·
233
·
14
·
2,218
·
180

Право и време - правото във времето, еволюция, действие на правните норми във времето, обратно действие на закона, време в правото.
 

Казус по наказетелноправни науки

09 ное 2006
·
979
·
2
·
343
·
123

Това е казусът, даден през 2006 година на държавния изпит по НПН в Пловдивския университет.
 

Наказателно право

06 ное 2006
·
2,424
·
1
·
136
·
288
·
1

Наказателното право е система от законови норми,който определят деянията признати за престъпления и наказанията за тях. Значение на наказателното право: то защитава от престъпни посегателства. Основните социални ценности- правата на личността, на гражд
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Право
Основи на правото
изходен тест по Право за Студенти от 2 курс
Тест по дисциплината "Основи на правото" за втори курс - 30 въпроса, само с един верен отговор.
(Много лесен)
30
2
1
6 мин
24.07.2019
Тест по гражданско право
изпитен тест по Право за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа въпроси по гражданско право. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
10
1
2 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Несъстоятелност - теми

Материал № 1217102, от 12 яну 2016
Свален: 41 пъти
Прегледан: 28 пъти
Предмет: Право
Тип: Анализ
Брой страници: 93
Брой думи: 45,828
Брой символи: 280,615

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Несъстоятелност - теми"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения