Големина на текста:
1. Алалия
С термина алалия се обозначава широк кръг от логопатични явления, изразени в
пълно или значително нарушение на речевата функция при нормален физически слух и
първично съхранен интелект. Посочените аномалии варират значително в
съдържателен план, но често е изразено страданието на сензорните или моторните
аспекти на речта. Смесените форми, които са най-чести, се характеризират с пълно или
частично неразбиране на речта, със затруднен речеви контакт на фона на рязко
ограничена лексика, аграматизъм, нарушения на звукопроизношението, вторично
водещи до алексия, аграфия и др. В този смисъл алалията е системно нарушение на
речта, което се изразява в недоразвитие на речевата функция и вторични задръжки в
интелектуалното развитие.
Основната причина за възникването на алалиен синдром е в органичното
увреждане или недоразвитие на речевите области в кората на главния мозък през
пренаталния или ранния постнатален период. Среща се при около 1% от децата в
предучилищна и начална училищна възраст.
Алалията е описана като отделно речево нарушение през 1830 г. от Р. Шултес,
но той и И. Франк я отнасят към немотата вследствие на трудности в артикулацията. С
появата на термина афазия се диференцира късното възникване на базалните
нарушения на кората (след 3–4 годишна възраст) и пълната или частична загуба на реч.
През 30-те години на ХХ в. завършва диференциацията на алалията и афазията.
Причините за възникване на алалията са многообразни, но симптоматиката
свидетелства за централно поражение в областите на речеслуховия и речедвигателния
анализатор (съответно центровете на Вернике и Брока). Съществуват данни за
етиологични фактори като алиментарно-трофична (обменна) патология, вътреутробни
енцефалити, интоксикации на плода, травми, асфиксии , мозъчни кръвоизливи и др.
Възможна е връзка с тежки соматични заболявания в ранното детство и
конституционални особености на индивида.
Патогенетичните механизми на алалията могат да се откроят в три направления
– сензомоторни, психични и езикови. Сензомоторните механизми сочат наличието на
проблеми в разбирането (декодирането) на речта и в нейната моторна реализация
(кодиране – артикулация). Наред с тях са налице и психични отклонения, изразени
главно в недоразвитието на висшите психични функции. Сериозно е засегнато речевото
мислене при съхранен познавателен интерес.
Моторната алалия се характеризира:
? със системно недоразвитие на експресивтата реч и трудности в пораждането и
реализацията на вербалните структури;
? с недостатъци в сферата на фината артикулационна моторика,
последователността и превключването на речевите актове – речеви персеверации,
съкращаване на думите, скандирана реч, нарушена мелодика и др.;
? с фонематични проблеми слабости в речезвуковите диференциации и замени
на звуковете;
? със семантични и граматични проблеми, водещи до неразбиране на речта,
използване на елементарни речеви конструкции и некоординираност на речевото
изказване в съответствие с езиковите норми и логика.
В корекционната работа по преодоляване на алалията се открояват три основни
етапа:
? активизиране на речевата функция и нейните комуникативни аспекти;
? развитие на фразовата реч;
? работа над свързаната реч.
Сензорната алалия е речева аномалия, чиято същност се разкрива в
неразбирането на чуждата (отправената към алалика) реч поради органични
увреждания на речеслуховите зони на главния мозък. Дефектът засяга системата за
първичен анализ и синтез на речевите звукове. Среща се 6 – 8 пъти по-рядко от
моторната алалия.
В тежките случаи децата алалици не разбират отправената към тях реч, като
сложните речеви изказвания са частично или напълно неразбираеми. Вторично тези
недостатъци водят до специфично недоразвитие на експресивната реч, но се наблюдава
компенсаторно висока речева активност. Корекцията, подобно на моторната алалия, е
поетапен, сложен и продължителен процес, който може да се осъществи само от
квалифициран логопед.
2. Афазия
Афазията е пълна или частична загуба на реч вследствие на локални поражения
на главния мозък (предимно в речевите области). В етиологията на афазията важна
роля играят черепно-мозъчните травми, инсултите, мозъчните кисти, тумори и др.
Известни са няколко форми на детска афазия:
? акустико-гностична, като следствие от неразпознаване на речевите звукове;
? акустико-мнестична, проявяваща се като незапомняне на акустичните белези
на фонемите;
? семантична, при която смисълът на изказването е стабилен, но липсват
подходящи средства (думи) за това;
? аферентна, вследствие на която (при нарушена инервация на артикулационните
органи) се наблюдават значителни фонетични замени и неразбираема реч;
? еферентна – при затруднен контрол върху речевата програма;
? динамична форма, характеризираща се със снижена речева активност,
недостатъчна речева мотивация и поведение.
В преобладаващата част от случаите афазиите водят до отклонения в развитието
или актуализацията на писмената реч. Ранната диференциация на алалиите и афазиите е
един от основните залози за успеха на корекционната работа със страдащите деца.
Причините за възникване на афазия са нарушения на мозъчното кръвообращение
(исхемия, хеморагия), травми, тумори, инфекциозни заболявания на главния мозък.
Афазиите от съдов произход се появяват по-често при възрастни хора, в резултат на
аневризма на съдовете в главния мозък, тромбоемболии, предизвикани от ревматична
болест на сърцето и черепно-мозъчни травми. Афазията не се наблюдава често при
подрастващи и юноши.
Афазия се среща в около една трета от случаите на инсулт, като по-чести са
моторните форми на афазия.
При децата афазията се среща рядко, най-вече в резултат на черепно-мозъчни
травми, туморни образувания или усложнения след инфекциозни заболявания.
Афазията е едно от най-сериозните последици от мозъчните поражения, при
които системно се нарушават всички видове речева дейност. Сложността на речевото
разстройство при афазия зависи от локализацията на поражението, степента на
увреждане, особеностите на остатъчните и функционално съхранени елементи на
речевата дейност. Реакцията на личността на болния към речевия дефект и
особеностите на преморбидния строеж на функциите (напр. степента на автоматизация
на четенето и др.) определят фона на възстановителното обучение.
В основата на всяка афазия лежи една или друга първично нарушена
неврофизиологична и невропсихологична предпоставка (напр. нарушение на
динамичния или конструктивен праксис, фонематичен слух, апраксия на
артикулационния апарат и др.), което води до специфични системни нарушения на
разбиране на речта, писането, четенето и смятането. При афазията специфично и
системно се нарушава реализацията на различни нива и страни, на видовете речева
дейност (устна реч, речева памет, фонематичен слух, разбиране на речта, писмена реч,
четене, броене и др.). Голям принос за разбирането на нарушения на речта при афазия
внасят неврофизиологията, невропсихологията и невролингвистиката.
Съществуват различни класификации на афазия: класическа, неврологична
класификация на Вернике-Лихтхаймн, лингвистична класификация на X. Хед и др.,
всяка от които отразява нивото на развитие на неврологичните, психологичните,
физиологичните и езиковите науки, характерни за определен период от историческото
развитие на учението за речта. В настоящия момент общоприета в логопедията е
невропсихологичната класификация на А. Р. Лурия.
През 1947 г. А. Р. Лурия формулира принципа за системния строеж и
динамичната поетапна локализация на висшите корови функции. Той разработва
методи за изучаване на нарушенията на психичната дейност, както и на различните
човешки познавателни процеси. Невропсихологичната методологията, предложена от
А. Р. Лурия, ни дава възможност да изследваме различни симптоми и синдроми,
закономерностите на съчетание на симптомите, възникващи при поражения на едни
или други структури на мозъка. Прилагането на тези методики позволява не толкова да
се направят изводи относно наличието на една или друга форма на афазия, но и да се
диагностицира мястото на мозъчно увреждане. Той показва, че при повечето форми на
афазия се нарушава реализацията на речевата дейност.
В основата на съвременната невропсихология и невролингвистика е залегнало
учението за ролята на вътрешната реч и мисленето. В основата на психолингвистиката
са имената на Ф. де Сюсюр и И. А. Бодуен де Кортене, които полагат началото и
диференцират понятията „език” и „реч”, „парадигматични” и „синтагматични”
отношения, „статика” на езика и „динамика” на речта.
Под парадигматични единици на речта се подразбират всички признаци на
езика: фонеми, сричкова система, лексика, представки, наставки, определени
словосъчетания, т.е. това, което характеризира един или друг определен език. Всяка
парадигма, напр. фонемата, има определен брой признаци, при замяната на който и да е
от тях се променя смисловото й качество, поради това парадигматичните признаци се
характеризират с принципа на взаимозаменяемост „или” „или”: или гласен, или
назален, или устнен, или звучен, или беззвучен. Тези противопоставящи се признаци
различават фонемите и лексемите. В речта всички парадигматични единици са
взаимносвързани по синтагматичния принцип „и” „и”, недопускащ
взаимозаменяемост; така в думите фонемите имат свой твърд, линеен порядък, т.е.
парадигматичните отношения се основават на пространствен, симултанен принцип, а
синтагматичните на времеви, линеен, сукцесивен принцип. При различни форми на
афазия по различен начин се нарушава "парадигматичната" организация на
импресивната и експресивната реч (А. Р. Лурия, 1975).
Лурия разграничава шест форми на афазия: акустико-гностична и акустико-
мнестична афазия, възникващи при поражения в слепоочните отдели на кората на
главния мозък, семантична и аферентна-моторна, възникващи при поражения на
долните теменни отдели на кората на главния мозък, Еферентна- моторна афазия и
динамическа афазия, възникващи при поражения на премоторните отдели на кората на
главния мозък (в ляво при десноръките).
При поражения на речевите зони се нарушават т. нар. първични предпоставки,
осъществяващи определена специфична дейност, съответстваща на анализаторните

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теория на логопедията

С термина "алалия" се обозначава широк кръг от логопатични явления, изразени в пълно или значително нарушение на речевата функция при нормален физически слух и първично съхранен интелект...
Изпратен от:
Tita Stoqnova
на 2016-01-10
Добавен в:
Лекции
по Специална педагогика
Статистика:
271 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Алалия - грубо недоразвитие на речта

15 яну 2007
·
1,028
·
17
·
4,528
·
472

Алалия - това е пълно отсъствие или грубо недоразвитие на речта ( лалио - гр. - реч), обусловено от органични увреждания...
 

Вербална диспраксия

29 май 2007
·
416
·
8
·
1,490
·
195

Вербална диспраксия на развитието – съвременни модели за диагностика и терапия.
 

Пълното или частично отсъствие на речта

18 фев 2008
·
270
·
10
·
2,476
·
155

С термина алалия се обозначава пълното или частично отсъствие на речта при деца, при наличие на добър слух...
 

Сравнителен анализ на алалия и дизартрия

17 мар 2010
·
338
·
10
·
1,443
·
387
·
2

Алалия и дизартрия - определение, етиология, класификация...
 

Методи на логопедично обследване

11 май 2008
·
533
·
13
·
1,320
·
485

Анамнезата е началото на диагностичния процес. Снемането на анамнезата е сложен, труден и деликатен процес. Той изисква голямо търпение и опит от страна на специалиста, тъй като се работи с деца.
1 2 3 4 5 » 6
 
Онлайн тестове по Специална педагогика
Приобщаващо образование
изпитен тест по Специална педагогика за Студенти от 1 курс
Основна разлика между интегрирано обучение и приобщаващото образование. Характеристики на масовото училище с приобщаващо образование. Модели на приобщаващо образование. Функции на ресурсния учител.
(Труден)
13
8
1
2 мин
07.08.2020
Училищно законодателство
изходен тест по Специална педагогика за Студенти от 2 курс
Теста съдържа въпроси по учебника на Пенка Костова - ''Училищно законодателство''. Той е за студенти 2-ри курс, специалност ''Социална педагогика''...
(Труден)
20
109
1
2 мин
15.11.2011
» виж всички онлайн тестове по специална педагогика

Теория на логопедията

Материал № 1216496, от 10 яну 2016
Свален: 271 пъти
Прегледан: 303 пъти
Предмет: Специална педагогика, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 45
Брой думи: 19,180
Брой символи: 125,218

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теория на логопедията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала