Реферат на тема:
“За свободата в древността, сравнена със свободата в
модерните времена’’ от Бенжамен Констан
Изготвил:
Специалност: Политология
Факултетен номер:
Авторът Бенжамен Констан говори за различията между свободата за
античните(лакедемонци,атиняни и тн.) и свободата в модерното време.Тези негови
размишления са породени от това че той защитава системата на представителната
демокрация пред тази практикувана в античноста(пряка демокрация).Той започва
разсъжденията си като обяснява какво разбират под свобода жителите на съвременните
държави и какво са разбирали под свобода древните.Първите разбират под свобода-
правото да се подчиняват единствено на законите,да не може да бъде
арестуван,задържан или малтретиран по какъвто и да е начин по прищявка на един или
неколцина индивиди.Правата да изказва мнение,да употребява своята собственост и
дори да злоупотребява с нея. – Лична свобода,но и да има правото да влияе върху
упражняването на властта. –Политичека свобода.Вторите (древните) са разбирали под
свобода само политическата такава във възможността всички да обсъждат на площада
въпросите на войната и мира,да гласуват закони и тн.Колективното но пряко
упражнение на части от целия суверенитет.Но с тази си свобода те загърбвали напълно
личната.Не ще откриете при тях почти никое от правата съставляващи,свободата в
модерните общества.Всички частни действия са подложени на строг надзор.Той
продължава сравнението,като изтъква че всички древни републики са затворени в тесни
граници и дори най-голямата не може да се сравни с най-малката от модерните,което
намаля политическата роля на всеки отделен индивид.Тесните им граници определят и
войнственият им характер.Възправяни от нуждата един срещу друг,те непрестанно
воюват и си отправят заплахи,като неотменим резултат от този начин на съществуване
всички държави притежавали роби.Премахването на робството отнема на свободните
граждани незаетото време,което им оставало,поради това че робите вършели почти
всичко.Без роби в Атина 20 000 души не биха могли всеки ден да се препират на
площада.Модерният свят, ни предлага съвсем различна картина: Достатъчно просветен
е да вижда във войната бреме.Неизменният и сремеж е мирът.Това различие води след
себе си още едно.Войната предшества търговията: защото войната и търговита
представляват два различни пътя към една и съща цел- придобиването на нещо
желано.Търговията е опит доброволно да се получи благо,за което не съществуват
надежди да бъде взето насила.На човек,който е сигурен че силата винаги ще бъде на
негова страна,и през ум няма да му мине да търгува.По онова време търговията е
щастливо изключение(до извесна степен изключение прави Атина) – днес тя е
обикновенно състояние,единствена цел,всеобща тенденция,истински живот на
народите.От ден на ден войната става все по-неефикасно средство да се изпълнят
желанията им.Най-сетне търговията вдъхва на хората истинна любов към личната
независимост.Търговията задоволява желанията им без намеса на властта.Авторът
продължава с разсъждениета че ние не можем да се ползваме от свободата на
древните,изразяваща се в активното и постоянно споделяне на колективната власт.В
древността всеобщото упражняване на националния суверенитет съвсем не е
абстрактно предложение,както в наши дни.Волята на всеки един има реално влияние.В
следствие на това древните са склонни на много жертви,за да запазят своите
политически права и участие в управлението на държавата.Всеки с гордост съзнавал
какво означава неговият глас и намира в това съзнание на собствената си значимост
щедро възмездяване.Такова възмездяване не съществува за нас.Изгубен в множеството
индивида не забелязва някакво свое влияние.Така че политическите права ни
осигуряват само частица от задоволството,което древните са черпили,но напредъкът на
цивилизацията,съвременната вдаденост в търговията,взаимният обмен между народите
са обменили и разнообразили до безкрай възможностите за лично щастие.По
необходимост ние в много по-голяма степен от древните държим на личната си
независимост,защото жертвайки тази независимост заради полотическите права,те са
жертвали по-малкото,за да получат по-голямото,докато същата жертва за нас означава
да дадем повече за да получим по-малко.Целта на древните е подялба на обществената
власт между всички граждани на една страна.Това наричат те свобода.Целта на
модерния човек е сигурността в удовлетворяването на личните стремежи и той нарича
свобода гаранции,дадени от институциите за това удовлетворение.В заключение той
говори за някой от древните институции(цензурите,остракизма) и колко несъвместими
и неприемливи са те за модерните времена.Как търговията предава на собственоста
ново качество-оборот,който заедно с кредита,поставят власта в зависимост.Авторът
завършва разсъжденията си като говори за системата на представитеството и че народи
прибягнали до тази система,за да ползват предпочетената от тях свобода,трябва да
упражняват действен и постоянен надзор вурху своите избранници и ако са излъгали
очакванията им или злоупотребили с власт,тя трябва да им бъде отнета.Казва че
опасноста за модерната свобода е заложена в това че съсредоточени в ползването на
личната независимост и преследването на частните интереси,ние сме склонни твърде
лесно да се отказваме от участие в упражняването на политическата власт.Въпросът не
е да избираме единия от двата типа свобода,а да се научим да ги съчетаваме.
