Големина на текста:
Глобализацията - нож с две остриета
Понятието глобализация предизвиква различни асоциации. За едни това е пътят към икономически и обществен
прогрес. Други приписват именно на глобализацията разширяването на пропастта между бедните и богатите страни.
Изгодите от намаляването на значението на националните граници са безспорни. Проблемът произтича от това, че
тези изгоди в очите на мнозина започват да изглеждат едностранни и това сериозно нарушава баланса в световното
икономическо развитие. В резултат противниците на глобализацията стават все повече, като най-скорошните примери
са протестите по време на срещата на Световната търговска организация в Сиатъл през ноември, както и на
международния икономически форум в Давос в края на януари.
Подобни събития се наблюдаваха през изминалата седмица и в Банкок, където се проведе среща на ЮНКТАД
(Конференцията на ООН за търговия и развитие). Организацията защитава в много по-висока степен интересите на
развиващите се страни. Това е първата среща на икономическите министри след провала на опита за нов кръг от
търговски преговори в Сиатъл. Тя стана повод за по-нататъшни дискусии относно проблема за световното
неравенство като резултат от глобализацията.
Казино "Икономика"
МВФ, Световната търговска организация (СТО), Световната банка непрекъснато пропагандират необходимостта
бедните страни да отворят пазарите си, като тезата им е, че либерализацията на търговията води автоматично до
икономически прогрес. Тази концепция отразява виждането на Запада и по-конкретно на САЩ, които са главният
защитник на либерализацията. До миналата година тезата, че свободната търговия е задължително условие за
икономически прогрес, не се поставяше под съмнение. В края на 1999 г. обаче протестите по време на срещата на
СТО в Сиатъл показаха, че страните от двата полюса имат различни представи за свободно развитие на търговията.
Особени спорове предизвиква настояването от страна на СТО условията на търговия да се обвързват с постигнатото
равнище на трудови стандарти и на опазване на околната среда. Така се издигат нови бариери пред износа на слабо
развитите страни, насочен към развития индустриален свят.
Друг спорен момент се явява прилагането на митнически и немитнически регулатори спрямо вноса на
селскостопанските, текстилните и някои промишлени изделия от развиващите се страни, които именно са от най-
съществено значение за тях. Едностранното прилагане на подобни правила не само елиминира възможността за равни
изгоди, но и допълнително влошава положението на тези, спрямо които се налагат ограниченията. Според някои
защитници на интересите на развиващите се страни "тези, които имат, "трябва да се откажат от някои от
изгодите си в полза на "тези, които нямат".
Глобализацията на международните финансови пазари допълнително утежнява положението и нарушава баланса.
Хуан Сомавиа, генералният директор на Международната организация по труда, определя ситуацията на тази в
казино, т.е. финансовите потоци свободно пресичат националните граници, като се насочват натам, където
възможностите за печалба са най-големи. Типичен пример е ситуацията в Азия през 1997 г. Като основен виновник за
утежняване на ситуацията се сочи МВФ, който продължи да настоява за по-нататъшна либерализация.
Другият основен участник в глобализацията освен финансовите пазари, транснационалните компании, също се сочат
от слабо развитите страни като фактор за увеличаване на световното неравенство.
Тяхната мощ смазва по-малките местни фирми. Особено силен негативен ефект има ярко изразената тенденция към
сливания и поглъщания в световен мащаб. Резултатът е, че голяма част от тези корпорации финансово са по-мощни и
стабилни от една страна със средни размери. Навлизането им в бедните страни е полезно, доколкото носи работни
места, ноу-хау, нови технологии, оказва конкурентен натиск върху местни монополисти.
Отрицателният ефект настъпва, ако, възползвайки се от мощта си, ТНК смазват с нелоялни методи националните
стопански структури.
Разрастване на пропастта
През 1971 г. броят на слабо развитите държави е бил 25. През 1999 г. те наброяват вече 48, като само една страна -
Ботсвана, е успяла да излезе от тази категория. За 1997 г. техният дял в световния внос възлиза едва на 0.6%, а в
износа - 0.4%, което представлява спад от 40% на дела им в световната търговия спрямо 1980 г. Неблагоприятна е и
структурата на износа им, включваща главно основни потребителски стоки, при чиито цени се наблюдава
понижителна тенденция. За периода 1990-1996 г. слабо развитите страни са привлекли едва 1% от общия обем на
преките чуждестранни инвестиции в световен мащаб. В богатите страни БВП на глава от населението е 25 000 долара,
в най-бедните той е едва 100 долара. От тези данни е видно, че изолацията на страните от периферията се увеличава.
По въпроса дали диференциацията се задълбочава заради глобализацията или въпреки нея може доста да се спори.
Факт е обаче, че все повече привърженици набира тезата за опасността от разрушителни последствия от
либерализация, която се прави в името на самата либерализация.
Майк Мур, генерален директор на СТО, твърди, че проблемът се свежда не толкова до самия процес на глобализация,
колкото до факта, че не всички се ползват в еднаква степен от нея. Осигуряването на достъп на развиващите се страни
до западните пазари е "както морален, така и икономически императив". Всичко това е така, важното е да
не остане само на думи, както стана с обещаните 300 млрд. долара под различна форма на развиващите се държави по
време на уругвайския кръг преговори през 1986 г.
Интеграцията на бедните страни е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправен сега светът. Дали
световните лидери са готови за него?
Ефекти от глобализацията
1
1) Изгоди за развиващите се страни
• възможност за ползване постиженията на развитите страни
• достъп до чужди пазари
• осигуряване на стоки, които не се произвеждат в тях
• организиране на производства и осигуряване на работни места от навлизането на ТНК
2) Загуби и рискове за развиващите се страни
• силна конкуренция за местните фирми от мощните ТНК и риск от фалити
• поставяне на неизгодни условия от международните институции във връзка с отпусканите от тях заеми
• едностранно налагане на протекционистични мерки от страна на развитите страни спрямо вноса на важни за бедните
държави стоки
• риск от бързо изтегляне на капитали при признаци за криза
• пренасяне на кризи от други страни
3) Изгоди за развитите страни
• възможност за свободен трансфер на капитали към най-доходоносните обекти
• възможност за ползване на най-изгодни условия за производство, като например евтин труд
• достъп до нови пазари
• износ зад граница на производства, имащи проблеми с екологичните норми
4) Загуби и рискове за развитите страни
• затваряне на производства при пренасочването им към страни с по-изгодни условия, което означава загуба на
работни места в тези страни
• пренасяне на кризи от други страни
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 дек 2020 в 15:18 студент на 37 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Основни интеграционни общности в света - цели и резултати

22 мар 2006
·
807
·
6
·
898
·
1

Основни интеграционни общности в света - цели и резултати - европейска икономическа общност, европейска асоциация за свободна търговия, северноамериканска зона за свободна търговия и др.
 

Икономическа интеграция

23 ное 2006
·
1,922
·
5
·
681
·
379
·
2

Терминът "икономическа интеграция" се използва за характеризиране на различни сфери на международни икономически взаимоотношения и процеса на приобщаване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия.
 

Разширяване на Европейския съюз


“Разширяване на Европейският съюз” е издание на Делегацията на Европейската комисия в България и се разпространява безплатно. Тук е представена текуща информация относно процесите на разширяването, актуални към май 2002 г.
 

От европейска общност към Европейски съюз - институционално развитие


Идеята за обединена Европа не е нова - корените й лежат в историята, дори в митологията. Сама по себе си тази идея не пречи на борбата за надмощие на силните в един или друг момент европейски държави над останалите.
 

Европейска интеграция и еволюция на конкуренцията. Нови форми и средства за конкуренция


Европа е една от люлките на човешката цивилизация, в която са сътворени едни от най-забележителните ценности в нейната съкровищница. След западането на древния Египед и културите на Изтока, Европа се утвърждава като онази част от света...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Европейска интеграция
Тест по европейска интеграция за 2-ри курс
междинен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти, 2-ри курс по дисциплината.
(Лесен)
20
95
2
1 мин
23.07.2013
Тест по европейска интеграция за 2-ри курс
тематичен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тест по европвйска интеграция за студенти от ВТУ"Св.св. Кирил и Методий", 2-ри курс. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
30
71
1
2 мин
15.11.2013
» виж всички онлайн тестове по европейска интеграция

Глобализацията - нож с две остриета

Материал № 1216, от 18 мар 2006
Свален: 2,153 пъти
Прегледан: 84 пъти
Предмет: Европейска интеграция
Тип: Реферат
Брой страници: 2
Брой думи: 656
Брой символи: 5,652

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Глобализацията - нож с две остриета"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения