Големина на текста:
II Раздел. „Аграрна икономика”
Тема 6: Особености на земеделското производство.Отраслови особености.Икономически
особености. Двойнствена икономическа същност на ресурсите.
а) Отраслови особености.- Земеделското производство притежава редица особености,които го отличават от
останалите отрасли на националния производствен комплекс. Те произтичат от спецификата на факторите на
производството, които се използват в него.
Главната особеност на земеделското производство произтича от обстоятелството, че основни фактори на
производството са земеделската земя, културните растения и домашните животни. Тяхното качество на ресурси се
дължи на физическото им съществуване, на човешките познания за качеството им, на наличието на технологии за
използването им.
Основният производствен ресурс, използван в земеделското производство, с нейните особености-природно дадена,
неподвижна, разположена в пространството, невъзпроизводима. Тя съществува и не се възпроизвежда като готово
средство за производство. За да стане средство за производство земята трябва да се култивира и да се осигури
достъп на земеделската техника до нея. Върху земеделската земя непосредствено въздействат и природно-
климатичните фактори. Те са също задължителни условия за протичането на земеделския производствен процес –
фиксират началото и края на работния период, времето за извършване на различните земеделски работи, т.е.
определят сезонния характер на земеделското производство. Неподвижната пространствена разположеност на
земеделската земя поражда потребността от мобилност на други фактори на земеделското производство, каквито са
земеделският труд и земеделските машини.
Културните растения и домашните животни са трета основна група ресурси на земеделското производство. Те са
биологични фактори на земеделското производство, намират се във взаимна зависимост и в постоянно
взаимодействие с екологичната среда.
Икономическият производствен процес в земеделието се преплита с естествения процес на производство и може да
протече само при наличието на биологичен производствен процес, върху неговата основа,едновременно с него и в
неговите рамки.
Едновременното протичане на двата процеса, тяхното преплитане един в друг, поражда потребността от подходяща
комбинация на факторите на производство и хармония в съчетаването им, осъществяващи най-високата им
продуктивност.
б) Икономически особености.- Производствените ресурси, използвани в земеделието пораждат и други
особености, имащи икономически характер. От икономическа гледна точка земеделската земя е едновременно и
оръдие на труда, и предмет на труда. Оръдие на земеделски труд е когато посредством нея се отглеждат културните
растения. Като предмет на труда тя се проявява в случаите, когато земеделския труд с помощта на други оръдия на
труда въздейства върху нея, обработва я, тори я и извършва различни земеустроителни работи, целящи подобряване
на качествата й на производствен ресурс.
Земеделската земя е ограничена абсулютно и относително. Абсулютно – защото има физически граници.
Относително е ограничена, доколкото при нарастване на технологичното равнище на производството, в стопанският
оборот могат да се включват нови поземлени участъци и да се използват за земеделски цели.
Като природно дадена земята няма стойност. Тя има само потребителна стойност. За разлика от останалите оръдия
на земеделския труд, при правилно използване, земята не се изхабява, а дори повишава своята потребителна
стойност. Това се постига посредством сеитбооборота.
Той представлява определена научнообособена последователност на редуване на културните растения върху един и
същ поземлен участък, целящо натрупването на определени органични и минерални вещества, подобряващи физико-
химическите качества на земята.
в) Двойствена икономическа същност . - Имат и културните растения и домашните животни.Младите трайни
насъждения до определена възраст, младите животни и животните за угояване са предмети на труда. След
определен период от време те се трансформират в плододаващи трайни насъждения, продуктивни и работни и вече
са оръдия на труда.
Продуктивността на земята, растенията и животните зависи от техните качества и биологичен потенциал.
Земеделското производство е силно зависимо от природно-климатичните условия или фактора природа.
Факторът природа и биологичният характер на растенията и животните пораждат несъвпадение между работния
период и производстевения период.
Сезонността на земеделското производство е основана на несъвпадението между работния период и
производствения период.
Несъвпадението на работния с производствения процес определя голяма продължителност на периода между
момента на влагане на капитала и момента на получаване на приходите от реализираната продукция. Това рязко
съкращава обръщаемостта на аграрния капитал и поражда потребността от краткосрочно и дългосрочно финансиране
на земеделските работи с външни средства.
Разположението на земеделската земя поражда пространствена разпръснатост на земеделското производство.
Земеделският труд е универсален и с много ниска степен на специализация и мобилност.
Тема 7 : Поземлени ресурси. Особености на земята като производствен ресурс. Структориране
на поземлените ресурси според функционалното им ползване.
а) Особености на земята като производствен ресурс .- Земеделската земя е основният ресурс, без който е
невъзможно да се осъществи земеделският производствен процес. Т я е природно дадена, ограничена по размер,
невъзпроизведима по изкуствен начин, продукт е на многогодишни почвообразуващи процеси и притежава качеството
плодородие. Под плодородие се разбира уникалната способност на този слой да снабдява растенията с потребните
им минерални вещества,вода и въздух.
Съществена особеност на земеделската земя като средство за производство е, че при използването й тя не се
износва, което е присъщо на другите средства на производство. Естественото и изкуственото плодородие взети
заедно образуват икономическото плодородие на земеделската земя.
Земеделската земя като производствен процес неможе да се използва самостоятелно, откъснато от другите природни
и икономически условия и това е нейна съществена особеност.Използването й винаги е свързано с определени
природо-климатически, екологически икономически условия.
Пространственото разположение и неподвижност на земята изискват мобилност на останалите средства за
производство и на земеделския труд.
б) Структориране на поземлените ресурси според функционалното им ползване. – Поземлените
ресурси на всяка страна зависят от големината на нейната територия. Република България с близо 11 000 хил. ха
поземлени ресурси, колкото е територията й. Според функционалното им ползване през 2004г. те се структорират по
следния начин:
- Първо. - Площи със селскостопанско предназначение (ПССП).Те включват обработваемата земя, трайните
насаждения, постоянно затревените площи със селскостопанско използване (вкл. Високопланинските пасища и
затревени повърхности със слаб продуктивен потенциал) и необработваните земеделски земи. Размерът на площите
със селскостопанско предназначение е 5786 хил. ха и заемат 52,1% от територията на страната.
-Второ. - Гори. Те заемат 3703 хил. ха или 33,4% от общата площ на поземлените ресурси.
-Трето. - Естествени зони.Тук се включват водните площи (езера,басейни,реки), площите на дюните, скалите и др.
Възлизат на 792 хил. ха или 7,1% от общата площ на ресурсите.
-Четвърто. - Терени с променен релеф. Това са застроени, промишлени и други зони. Заемат 819 хил. ха или 7,4% от
територията на страната.
Структурата на поземлените ресурси според функционалното им използване се установява всяка година от
Българската анкета за наблюдения на селскостопанската и икономическата конюнктура (БАНСИК).
Разпределението на поземлените ресурси на страната според използването им показва, че в България е налице
сравнително добро разпределение на ресурсите. В същото време трябва да се отбележи, че земеделските земи
непрекъснато намаляват поради разширяването на населените места, промишлените и курортните зони,
инфраструктурното строителство и под влияние на различни процеси на ерозия. Единственият начин да се
противодейства на тази негативна тенденция е да се усвояват нови земи и се включват в стопанския оборот.
Тема 8. Трудови ресурси на земеделското производство. Особености на земеделския труд.
Състав на работната сила в земеделието. Обем на вложения в земеделието труд.
а) Особености на земеделския труд.-
Земеделския труд е свързан със земята, с природно-климатичните условия, с културните растения и с домашните
животни.Следователно са му присъщи всички особености всички особености на земеделското производство.
Основните от тях са следните:
-Първо.Сезонност на земеделския труд.- Тя произтича от несъвпадението на трудов и производствен процес.
Трудовия процес включва земеделските работи, осигуряващи нормалното протичане на производствения процес.
Поради сезонния характер на труда в земеделието осигуряването на целогодишна заетост на трудовите ресурси е
постоянна задача. Това означава да се осигури странична и допълнителна заетост в периодите на ниска земеделска
активност и да се наема допълнителна работна ръка в периодите на едновременно осъществяване на различните
земеделски работи.
-Второ. По-ниска специализация на земеделския труд.-Това се обуславя обективно от необходимостта за уплътняване
на работното време. Следователно тук не е възможна, нито е необходима специализация в дадена производствена
операция или в група сродни операции. По-ниската специализация на земеделския труд означава и по ниска
производителност на труда.
-Трето.По-висока степен на енерговъоръженост и машиновъоръженост.-Тази особеност също произтича от
несъвпадението на трудов и производствен процес, от факта, че отделни земеделски работи се извършват един път в
годината и в изключително кратки срокове.Това налага скъпа специализирана земеделска техника да се използва
само по няколко дни в годината.
-Четвърто. По-трудна механизация на земеделския труд.-Това се дължи на редица земеделски операции в движение
и на разположението на земеделското производство в пространство. Редица земеделски работи не се поддават на
механизация, а търговският вид на земеделските продукти често изключва всякаква механизация.
-Пето. Подвижност на земеделския труд в пространството.-Тази особеност произтича от разположението на
земеделската земя. Работното място в земеделието е цялата територия на дадено земеделско стопанство или
територията на отделен земеделски парцел. Пространствеността в приложението на земеделския труд нараства с
броя на обработките на поземления участък или участъци.
-Шесто. По-силно въздействие на природните условия.- Земеделския труд се прилага на открито, под непосредствено
въздействие на природно-климатичните фактори, а често и в агресивна среда, поради което той е физически по-
тежък, по-непривлекателен и застрашаващ здравето.
-Седмо. Земеделският труд е с по-ниска степен на мобилност.- Този негов белег е неповторим от по-ниска степен на
мобилност. Този негов белег е неотделим от по-ниската мобилност на ресурсите и факторите на земеделското
производство в сравнение с другите отрасли и дейности на народното стопанство. Земеделският труд, или работната
сила, заета в земеделието, трудно намира приложение в други отрасли и дейности без предварителна
професионална подготовка.
Отраслово-икономическите особености на земеделския труд водят в крайна сметка до това, че неговата
продуктивност в решаваща степен се определя от качествата и продуктивността на другите ресурси на
земеделското производство, каквито са земята, растенията, животните и природно-климатичните фактори.
б) Състав на работната сила в земеделието.-Работната сила в земеделието включва постоянните и
сезонните работници, наетите по трудов договор и неплатените работници, семейната и несемейната работна ръка,
пенсионерите и безработните.
В състава на работната сила в селското стопанство се включват всички лица, навършили 15 години, а за заетите по
трудов договор – навършилите 16 години, които през последните 12 месеца са работели в земеделско стопанство.
-Първа група. Семейна работна ръка.-Тук се включват управителите на земеделските стопанства и членове на
техните семейства, които извършват някаква селскостопанска дейност в рамките на земеделското стопанство.
Наличието или отсъствието на подписан договор за извършваната дейност,както получаването или не на заплата за
вложения труд. В тях работят средно да двама души: управителя на стопанството и неговата съпруга или съпруг в
45% от случаите; в 32% от случаите – управител и неговите деца.
-Втора група. Несемейнаработна ръка.- Това са всички останали заети в земеделието, които работят на трудов
договор и получават работна заплата за извършената дейност. Несемейната работна ръка може да бъде постоянно
(целогодишно) или временно наета.
б) Обем на вложения в земеделието труд.- Правилата и критериите за отчитане на заетостта и труда в
селското стопанство се установяват от Евростат от 1995 г. Методологията е в съответствие с Европейската система
за националните сметки (ESA’95), въз основа на която са разработени Икономическите сметки за селското и горското
стопанство (EAA/EAF’97, rev. 1.1.). Според методологията, вложеният в селското стопанство труд може да бъде
платен, неплатен и общо (платен и неплатен).
Извършваните в отрасъла дейности се класифицират като „селскостопански дейности” и като „неотделими
селскостопански дейности”.
Отчитането на вложения в селскостопанските дейности труд е тясно свързано с понятието „земеделска работа”. Под
земеделска работа се разбират всички видове дейности,извършени в стопанството, чрез които се произвеждат
земеделски продукти, включени в продуктовата класификация на световната страна.
Съгласно европейските изисквания общият размер на вложения в селското стопанство труд представлява сумата от
действително отработените часове от лицата, извършващи земеделска работа, в рамките на календарната година, а
произведената в резултат на това продукция се включва в продукцията на отрасъл „Селско стопанство” за същата
година.
Вложения труд се измерва чрез годишна работна единица (ГРЕ) - Annual work unit (AWU).
Една годишна работна единица (ГРЕ) е равна на броя на действително отработени часове от един платен работник в
рамките на календарната година, т.е. минималният брой часове годишно, които се изискват от националното
законодателство като еквивалент на пълното работно време.
Вложеният труд се изчислява въз основа на еквавилента за пълно работно време за една година, поради което един
зает може да бъде само една ГРЕ, дори да е работел повече часове от пълното работно време за страната.
Обемът на вложения в селското стопанство труд, измерен ГРЕ, не е равен на броя на заетите в земеделието.
Пенсионерите и безработните,използващи земеделието като източник за допълнителни доходи, не се включват в броя
на заетите в селското стопанство.
Тема 9. Пазар и цена на земеделските земи. Размер на пазара. Цена на земеделските земи.
Методи за определяне цената на земеделските земи.
Пазарът на земеделските земи се характеризира с два основни показателя.Пазарът на земеделските земи се
характеризира с два основни показателя: размер на пазара и цена на земеделските земи.
а) Размер на пазара .- Размерът на пазара на земеделските земи се определя от количеството земи, предложени за
продажба и търсени за закупуване в определен период от време. Следователно, върху размера на пазара влияят
много фактори. Основните от тях са :
-Първо. Земите, които се придобиват по силата на наследственото право.- Размерът на наследената поземлена
собственост оказва пряко влияние върху размера на пазара на земеделски земи, като го свива или разширява. При
сега съществуващата аграрна структура на българското земеделие, в която преобладават дребните поземлени
собственици, 70-75% от придобитите земеделски земи са по наследство.
-Второто. Затвореният семеен пазар.- Това са земите, които се „продават” между членовете на семействата, между
близки роднини и приятели. Тези „продажби” обикновено носят социални и емоционални окраски и само с определени
уговорки могат да се нарекат продажби.Техният размер също оказва съществено влияние върху пазара на
земеделски земи, като достига до 5-6% от сделките със земеделски земи.
-Трето. Стопанската конюнктура в отрасъл земеделие.- Този фактор има голямо значение за размера на пазара на
земеделските земи. Когато земеделското производство е в подем, Възвращаемостта на капитала се ускорява и
инвестираният капитал в земеделието се увеличава по-бързо отколкото в другите отрасли и дейности. Подобна е

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми за Държавен изпит по Аграрна икономика

Особености на земеделското производство. Отраслови особености. Икономически особености. Двойнствена икономическа същност на ресурсите...
Изпратен от:
eleonoraiosifova
на 2016-01-03
Добавен в:
Пищови
по Агробизнес
Статистика:
128 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
селските райони в европейския съюз политика и развитие
добавена от daniel.nikolov_1486 06.02.2016
2
13
 
Онлайн тестове по Агробизнес
Тест по аграрен мениджмънт
изпитен тест по Агробизнес за Студенти от 2 курс
Тест за изпит по аграрен мениджмънт. Има въпроси, на които може да посочите повече от един верен отговор.
(Труден)
17
90
1
1 мин
25.04.2013
Биологично земеделие
изпитен тест по Агробизнес за Студенти от 2 курс
Тестът е за специалност "Управление на агробизнеса", за студенти от втори курс. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
21
3
1
5 мин
31.07.2019
» виж всички онлайн тестове по агробизнес

Теми за Държавен изпит по Аграрна икономика

Материал № 1214393, от 03 яну 2016
Свален: 128 пъти
Прегледан: 162 пъти
Предмет: Агробизнес, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 34
Брой думи: 22,287
Брой символи: 146,129

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми за Държавен изпит по Аграрна икономика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала