Големина на текста:
Общи основи на теорията на възпитанието
Тема 1.НАУЧЕН СТАТУТ НА ТЕОРИЯТА
НА ВЪЗПИТАНИЕТО
1.1Обект и предмет на теорията на
възпитанието
Теорияот означава знания за съществени
особености на обектите. Означава също с-ма от
основни възгледи , от ръководни идеи в
човешкото познание.
Възпитаниев случая отразява конкретни
отрасъл на човешкото познание.
От тук и наименование теория на възпитанието!
Използването натеорияв единствено число
следва да се разбира като единно систематично
разработване на съответната проблематика.
Обект и предмет.
Обектът на теорията на възпитанието се
различава от обекта на теорията на
педагогиката в два плана.
Първи план на разглеждане е в границите на
педагогическото познание. В този план на
разглеждане обектът на педагогиката-
педагогическото явление, цялостното му
процесуално протичане ( образувание и
обучение) не може да се идентифицира с
теорията на възпитанието. Ето защо като се има
предвид това логично е да се приеме, че
обектът на теорията на възпитанието в
педагогически план на неговото разглеждане е
възпитанието като педагогическо
явление(факт).
Втори план на разглеждане на обекта е в
границите на цялостното социално познание.
Този план произтича от че възпитанието не е
само педагогическо, а по-широко по характер и
обхват социално явление. Голямата роля и
значение на възпитанието в широкия социален
смисъл на думата се нарича социализация на
човека. А това означава че възпитанието като
соц. явление ще придобива нарастващо
значение като обект на теорията на
възпитанието.
Теорията на възпитанието с обект възпитанието
като педагогическо явление има за предмет
закономерностите на процесуалното протичане
на това явление и неговото достойно
организационно и функционално осигуряване и
осъществяване с педагогическата
целесъобразност. Или теорията на
възпитанието може да бъде най-общо
определена като относително самостоятелно
научно направление, резултат от развитието и
диференциацията на научното(педагогическото
познание) с обект явлението възпитание и
предмет.
1.2 Основни понятия и категории
Всяко понятие е израз на някаква степен на
обобщеност. В този смисъл може да се говори
за по-общи и по-малко общи за основни и по-
малко основни понятие.
Що се отнася до категорията тя се определя
като най-общо и съществено понятие,
изразяващо една от основните форми или едно
от основните отношения на битието.
Категориално-понятийната йерархическа
структура на теорията на възпитанието би
могла да бъде очертана и представена по
следният начин:
1.Изходни категории на теорията на
възпитанието
Развитие - то включва като най-всеобхватен
процес както неговите биологически така и
психически и социалните му аспекти.
Фактически развитието на човека е
изменението и резултата от взаимодействието
на биологичния човешки индивид и
обкръжаващата го социална и природна среда.
Социализацията- централна категория за
социалното формиране на човека. Първи
който използва термина е Франклин
Гидингс („Теория на социализацията”).
Трябва да се отбележи ,че терминът
социален човеке използван от К.Маркс
доста по-рано от посоченият автор. В
КапиталътМаркс разглежда
социализираният човеккато резултат
на човека от своето взаимодействие със
заобикалящата го среда.
Социализацията и сложният между
дисциплинен характер:
Усвояването
Придобиването на опит
Включването в минимум обществени
отношения
Адаптацията към система от ценности
Възпитанието на човека
Процес на очовечаване
Формирането на социалното у човека
Поведението на личността в обществото
Интраиндивидуален процес
Интериндивидуален процес
Социализацията може да бъде
определена като двуединен
диалектически процес.
Енкултурация- бук. включване в дадена
среда в културен контекст. Този термин
често се употребява като синоним на
социализацията. Процесът е насочен
предимно към личността, а не към
групата като цяло. Използва се като
акцент при отделната личност-още и при
по-горните възрасти,при които в по-
голяма степен се характерни
самообразованието и самоовъзпитанието.
Енкултурацията отдава дължимото на
културологичния аспект на
възпитанието,без обаче да подменя
главното при него- съзнателното
развитие и осъществяване на човешките
потенциални сили и възможности.
Именно това развитие и осъществяване
при възпитанието е главното и основното
с оглед успешното овладяване на една
или друга култура.Акцентът на
индивидуалното личностно формиране
при енкултурационния процес,
нарастващите възможности при по-
горните възрастови групи за
самообразование, самовъзпитане и
цялостно самостоятелно повишаване на
културата на личността,следва да се
утвърждава паралелно със
социализацията като категория с
принципно значение по отношение на
теорията на възпитанието.
Възпитание-различни степени на
възпитанието според Т.А. Илина:
Възпитанието в широк социален
смисъл,когато става дума за
възпитателно въздействие върху човека
Възпитание в широк педагогически
смисъл, когато се има в предвид
целенасоченото
възпитание,осъществявано в училищата
Възпитание в тесен педагогически
смисъл,разбирано като специално
осъществена възпитателна работа
насочена към формиране на система от
определени качества, възгледи и
убеждения
Възпитание с още по-тясно значение
когато се има предвид решаването на
определена възпитателна задача свързан
например с формирането на нравствени
качества
Така тези качества дефинират теорията на
възпитанието в два смисъла:
Възпитание в конкретно-педагогически смисъл
на думата(целенасочен,специално замислен и
т.н.)
Възпитание в широк социален смисъл на думата
(включващи идиректи произтичащи процеси и
явления-социализацията и енкултурацията)
Образование-отразява процеса,резултата и
степента на овладяване на определена система
от знания,умения и навици.
Обучение- дейност която органически включва
преподаването и учението
Производните от основната категория
възпитание понятия на теорията на
възпитанието:
Възпитателен идеал- ценностно-
ориентиращият свършен образ или качество на
човека при неговата съзнателна социализация
Възпитателна цел- конкретизираното по посока
на възпитателния идеал намерение и
стремление към съответния тип човек и
човешка личност
Възпитателно явление- възпитателната
същност, станала факт на действителността;
възпитателната същност се явява, а
възпитателното явление е винаги съществено,
тоест отразява същността на възпитанието
Възпитателен процес - темпорално-
пространствено движение, развой и проявление
на възпитанието
Възпитателна дейност - целенасочена изява на
човешката активност
Възпитателно отношение - съприкосновение на
субекти и обекти, при което протича
възпитателен процес
Възпитателно взаимодействие - проява на
динамично отношение между личности
Възпитателна система - съвкупност от
действащи в определена йерархическа
структура организационно- функционални
компоненти
Възпитателен принцип - основно положение,
което служи като ръководство за действие при
замисъла, организацията и осъществяването на
възпитателния процес
Възпитателен метод - начин, средство, път за
осъществяване на възпитателния процес
Възпитателна форма - качествена определеност
на трансформирането и интегрирането на
компонентите на възпитателния процес (цел,
задачи, съдържание и др.) в определена
йерархическа структура
Възпитателен фактор - двигателят при
възпитателния процес, водеща роля при който
обикновено има субектът на възпитателната
дейност
Възпитаност - достигната степен на
целенасочена, на съзнателна социализираност и
развитост на човека
1.3. Функции и задачи на теорията на
възпитанието
Мирогледна функция, при която усвояването
на общо педагогическите знания е необходима
предпоставка за формиране на такива възгледи
и убеждения, които определят главните насоки
на педагогическата дейност
Методологическа функция, която намира израз
в теоретичното ориентиране при анализ на
оригинални педагогически теории и новаторски
педагогически технологии
Системообразуваща функция, която се състои в
обосноваване на вътрешния строеж на научно-
педагогическите знания (взаимните връзки
между всички науки в системата на
педагогиката)
Интегративна функция, свързана с
възстановяване единството на предмета на
педагогиката и целостта на изучаването му
Контструктивно-технологична функция, която
се състои в обединяване и обособяване на
частно- конструктивни решения, както и
разработване на отделни компоненти на
педагогическите системи
Образователно-политическа функция, свързана
с обосноваването и научното осигуряване
осъществяването на образователната политика
Всички тези функции повече или по-малко
имат своите проекции и значимост по
отношение на теорията на възпитанието в
аспект на отношениетопо- общо към по-
частно”. С оглед необходимостта функциите на
теориите на възпитаниетода отразяват
практиката ида я ръководятЛ. Попов ги
очертава по следния начин: описателна, която
се изразява в това, че науката, респективно
теорията на възпитанието, описва в система от
понятия установените факти от практиката;
обяснителна, която е насочена към търсене на
причинно- следствените и закономерните
връзки в и между възпитателните явления;
прогностична, която се проявява в научно-
обоснованите прогнози за евентуалните бъдещи
състояния на класа явления, които се
изследват; ръководна, която изразява
основното предназначение на теорията
1.4 Теорията на възпитанието в системата на
педагогическите науки и връзките и с други
науки
Периоди:
Първи период-от древността до средата на
17в.-етап на обединено педагогическо и
теоритиковъзпитателно познание с
философското познание (Платон)
Втори период-от средата на 17в до средата на
19в.-етап на синтезирано
теоритиковъзпитателно познание в мащабите на
вече обособилото се педагогическо
познание(Ян Амос Коменски)
Трети период-от средата на 19в до средата на
20в.-период на засилена тенденция за
обособяването на теорията на възпитанието
като относително самостоятелна наука в
системата на педагогическите науки
Четвърти период-от средата на 20в. до края на
80-те-период на пълно обособена теория с ярко
изразена принадлежност къмидеологически
комплексдисциплини в условията на
съществуването на две полярни социални
общности в световен мащаб.
Пети период-от края на 80-те който ще
продължава за напред-период на ярка осъзната
необходимост и полагани практически усилия
за развитието на теорията на възпитанието в
духа на непредходните хуманистични и
демократични общочовешки ценности
1. 5. Източници на теорията на възпитанието
Основните източници за възникване и развитие
на теорията на възпитанието могат да бъдат
представени в обобщен вид. На първо място
това са народните традиции и обичаи и
народният опит в областта на възпитанието,
които са предмет на по- специално изследване
от етно-педагогиката на човечеството. Тук
става дума за трайни идеи и дейности, които са
доказали своята житейска логика и
практическа целесъобразност. Препоръките за
възпитание от най- стари времена намират
отражение в народните неписани традиции и
превъплъщение във фолклорното творчество.
На второ място източник с фундаментално
значение за развитие на теорията на
възпитанието е непреходното класическо
наследство в областта на възпитанието.
Тук следва да се имат предвид
възпитателните идеи и мъдрост,
съдържащи се първо във философските
учения и реформаторски виждания- на
Конфуций, на Демокрит, Сократ, Платон
и Аристотел, и др. Второ, тук следва да
се имат предвид основополагащите
системо-педагогически и теоретико-
възпитателни цялостни концепции, и
отделни значими идеи на класиците на
педагогическата мисъл, философи и
писатели- на Я. А. Коменски, на Дж. Лок,
на Ж. Ж. Русо, Кант, Хербърт, Ошински,
Толстой, Макаренко, и др. Интересен
пример за приемственост между
различните етапи и школи на самото
класическо познание е английският
педагог Александър Нийл, който е
повлиян от древната природосъобразна
китайска философия, от теориите за
свободното възпитание, както и от
психоаналитичната теория на Зигмунд
Фройд.
На трето място богат източник за
развитието на теорията на възпитанието
са резултатите от изследванията на
различните науки отнасящи се до детето
и възрастните и тяхното развитие.
На четвърто място са новите идеи и
положения, особено при членството ни в
Европейския съюз и по-широкото ни
отваряне към света, със съвременните
теории и концепции в тази област не само
у нас, а и в различните страни.
Полово възпитание
Половото възпитание на младото
поколение е необходимо условие за
пълноценен самостоятелен живот в
обществото.За неговото успешно
осъществяване е необходимо познаване
особеностите на биологичното,
психическото и социалното развитие на
човека и то в един цялостен възрастов
диапазон от раждането до настъпването
на зрелостта, а и след това то не загубва
значението си през целия му съзнателен
живот.
Половото възпитание може да се
дефинира като специфично социално-
педагогическо взаимодействие, насочено
към повишаване качеството на половите
взаимоотношения и емоционалната
удовлетвореност на личността от
сексуалното общуване с
партньора.Сексуалното възпитание е
иманентна част на половото и негова
конкретизация във възрастов план.
Свързано е с целенасоченото предаване и
активно усвояване на сексуални знания и
опит.Половото и в частност, сексуално
възпитание на личността, не би трябвало
да се свързват само с чистото натрупване
на информация.За да са ефективни в
процеса на развитието на личността, би
следвало да водят до промяна в
нагласите, действията и постъпките на
личността.
Задачите на половото възпитание следва
да разкриват единството и
взаимовръзката с умственото, моралното,
естетическото и други развитие на
личността.Тези задачи обхващат:
- формиране на полова самооценка и
адекватно полово поведение;
конструиране на адекватна полова
самооценка и развиване на увереност.
Спорен е въпросът дали сексуалното
възпитание на учениците е неделима част
от образованието им.Много автори спорят
относно това дали сексуалното възпитание има
място в цялостната образователна система, и в
кой етап от образователния процес да намери
приложение.Според някои автори училището
като институция за организиране на учебно-
възпитателната дейност на учениците има
твърде големи възможности за утвърждаване на
половата идентичност,защото именно
осъзнаването на половата принадлежност и
свързаната с нея полова роля заема основно
мястов конструирането и реализацията на
личността.Както отбелязва Р.Бернс,половото
отъждествяване е първичният компонент на
човека.За съжаление в нашата страна тези
възможности не се използват,защото липсва
ясна и точна методологическа постановка,няма
изработена и официално утвърдена концепция и
програма за половото възпитание на учениците
във всички възрастови групи.Половото
възпитание на младото поколение е необходимо
условие за пълноценен самостоятелен живот в
обществото.Поради причина е необходимо да
се познават особеностите на
биологичното,психическото и социално
развитие на човека и то в един цялостен
възрастов диапазон-от раждането до
настъпването на зрелостта
Всъщност във възпитателната практика у нас се
разчита преди всичко на сексуалната
просвета,която за съжаление започва твърде
късно,при изградени вече ценностни ориентири
и нагласи.Половото възпитание в училище
трябва да започва още от първи клас с
постепенно усложняване и обогатяване на
дейностите,чрез които се интернализират
социокултурните очаквания и норми на
половоролево поведение.
В това отношение педагогическата наука все
още не може да осмисли ,анализира и очертае
възможните перспективи в разрешаването на
сложните проблеми във възпитателната
практика.Липсват достатъчно научни
разработки за спецификата на половото
възпитание в различните възрастови
периоди,ефективна методика за диагностика на
половоролевите представи,нагласи,ориентации
и половоролево поведение.Ето защо,при
липсата на специално разработени програми за
полово възпитание на учениците във всички
степени на българското училище основен
остава въпросът за психолого-педагогическата
подготовка на учителя.
Понятията полово възпитание и сексуално
възпитание се използват като синоними въпреки
противоречията на много автори.Тези две
понятия имат сходно етимологично значение,а
именно секс и пол.От друга страна пък
разграничението между полово и сексуално
възпитание води освен до по-голяма
конкретност и задълбоченост на теоретично
равнище,но и до по-голяма функционалност на
емпирично ниво.
Проблемите, свързани със сексуалното
възпитание на младите хора е необходимо да се
разглеждат от широки социални позиции, в
неразривна връзка с развитието на обществото.
При това те трябва да се обсъждат трезво,
коректно научно и реалистично
СЕКСУАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ е процес на
целенасочено и управлявано взаимодействие на
възпитаника със социализиращите фактори, в
хода на който се формират знания, умения и
установки на личността, свързани със социално
ценните отношения и начини на поведение в
сексуалната сфера.Тъй като сексуалната
активност е една от съществените и важни
насоки на активност на човека, резултатът от
сексуалното възпитание е сред значимите
страни на цялостното и хармонично развитие и
реализация на човека.
РЕЗУЛТАТ ОТ СЕКСУАЛНОТО
ВЪЗПИТАНИЕ е определено ниво на
възпитаност, изразяваща се в информационна,
мотивационна и операционална готовност на
личността за участие в регламентирани от
обществото дейности и основани на вътрешна
мотивация самодейности за задоволяване на
сексуалните потребности.Сексуалното
възпитание има редица аспекти - психически,
социален, здравен, етичен, културен,
естетически, правен. То може ла се
интерпретира по различен начин и от различна
позиция. Най-често срещаната грешка е
принизяването на секса до предимно
физиологична дейност и оттам
монополизирането на съответната
проблематика от медиците, Именно затова е
по-правилно да се употребява терминът
"сексуално възпитание" вместо по-тясното
"полово възпитание". С това се извежда на
преден план и се подчертава социокултурната
страна на сексуалните отношения, сексуално-
еротичния пласт на човешките отношения, в
които най-ярко проличава социализираността
на човека в тази сфера.В съвременния свят
съществуват три обособени модела на
сексуално възпитание, според доминиращата
концепция. Тези модели са следните:
Към целите и задачите на сексуалното
възпитание, актуални за нашето съвремие
спадат:
1. Усвояване на научно верни знания за
биологичните, хигиенните и социални проблеми
на пола, развитието и поведението на мъжа и
жената; мъжествеността, женствеността и
андрогинността; половият и сексуалния живот.
2. Овладяване на елементите на морала,
регулиращи сексуалните отношения.
3. Формиране на знания и установки за
социалната и индивидуална значимост на
сексуалните отношения и на тази основа
умение за правилно от нравствена гледна точка
решение на конкретни личностни проблеми.
4. Подготовка за здрав и пълноценен сексуален
живот. Овладяване на техниките на секса и
начините за контрацепция
5. Полова и сексуална идентификация,
индивидуализация и персонализация,
разглеждани като стадии на психосексуална
социализация на личността.
6. Изграждане на култура на проявление на
интимните чувства, така, че задоволяването на
емоционалните и сексуални потребности да
става на основата на социалните норми и в
дейностни форми, взаимоприемливи за
партньорите и без засягане на благополучието
им.
7. Овладяване на умения за общуване със
сексуалния партньор, за съобщаване на
собствените сексуални желания, за откриване
на неговите, за свободно обсъждане на
сексуални въпроси.
8. Профилактика на неправилната
психосексуална социализация. Ресоциализация
при необходимост.
9. Подготовка за семеен живот, изразяваща се
във формиране на отговорно поведение и
достигане на щастие в семейните отношения;
даване на знания за правата и отговорностите
на семейния човек; умение за общуване и
вземане на рационални решения относно
семейния живот, отношенията в семейството и
социалните му връзки.
Известни са няколко подхода към
ПРИНЦИПИТЕ НА СЕКСУАЛНО
ВЪЗПИТАНИЕ Доста от тях вече са
остарели и са свързани с неактуални
модели на възпитание, а други включват
положения, идеи, изисквания, които са
важни, но едва ли могат да се нарекат
принципи. Те по-скоро трябва да бъдат
отнесени към съдържателната страна на
сексуалното възпитание или към
условията за протичането му. В една
съвременна система от такива принципи
според нас би трябвало да се включат:
Идейност. Връзка с морала, правото,
религията, идеологията, науката,
изкуството и другите форми на духовен
живот на обществото. Наличие на ясен
възпитателен идеал.
Социална и биологична адекватност на
възпитанието. Съобразяване с пола,
възрастта, личността на възпитаника и
средовите детерминанти на
възпитанието. Комплексност,
цялостност, непрекъснатост на
възпитанието. Координиране на
възпитателните фактори.Систематичност
на възпитателното въздействие. Научност
и достоверност на информацията. Пълно
използване възможностите на учебното
съдържание. Единство на възпитание и
обучение.Достъпност, понятност, яснота.
Концентричност на
информацията.Eдинство на теория и
практика.
Възпитанието е подготовка за
живота.Единство на емоционално и
рационално начало във
възпитанието.Трайност на резултатите от
възпитанието.Уважение и взискателност,
доверие и искреност към
възпитаника.Контрол и поддръжка на
възпитаника.Своевременност на
възпитанието. Превантивен
характер.Активност и съзнателност на
възпитаниците. Самостоятелен избор на
начина на живот.Неделимост на
сексуалното възпитание от останалата
възпитателна работа. В сексологията
съществува единство в разбиранията за
типичния съвременен начин на сексуално
поведение. Към това разбиране може да
се прибавят и свойствените за медиалния
модел етически представи. Този модел
ще приемем като базисен за ценностната
характеристика на сексуалното
възпитание, макар и в много отношения
да е иновационен за нашата
действителност.Счита се, че един човек
при всички случаи трябва да води здрав
сексуален живот. По определението на
СЗО това е: "комплекс от соматични,
емоционални, интелектуални и социални
аспекти на сексуалното съществуване на
човека, позитивно обогатяващи
личността, повишаващи
комуникабелността на човека и
способността му за любов. Той включва:
(1). способност за наслаждение и контрол
на сексуалното и детеродно поведение в
съответствие с нормите на социална и
лична етика; (2). свобода от страх,
чувство за срам и вина, лъжливи
представи и други психологични
фактори, потискащи сексуалната
реакция и нарушаващи сексуалните
отношения; (3). отсъствие на органични
разстройства, заболявания и
недостатъчности, пречещи на
осъществяването на сексуалните и
детеродни функции на личността.
Сексуалният живот освен здрав, трябва да е
пълноценен. Това е възможно само ако в него
съществува хармония, особено в диспозиционен
аспект между разбирането му като средство за
-релаксация,
-прокреация (раждане на деца),
-рекреация (чувствена наслада),
-познание,
-комуникация,
-сексуално самоутвърждаване,
-поддържане на форми на ритуално поведение,
-компенсация на други страни на емоционалния
живот. Медиалният модел на сексуално
възпитание има етическа основа, която може да
се систематизира в следните няколко тезиса:
-Сексът е важна страна на човешкия живот.
-Обществото има право и задължение да
ограничава сексуалните потребности и желания
на хората, тъй като те не могат да се
разглеждат като напълно частно и
индивидуално дело.
-Трябва да се унищожат лъжливите и
лицемерни препятствия, анахронизми и
предразсъдъци.
-Хората са свободни и равни, но колкото
повече свобода се дава на хората, толкова те
трябва да са по-зрели и отговорни.
-Сексуалното възпитание трябва да създава
добре очертани модели на желаемите
установки и типа поведение.
-Ясно трябва да се формулират сексуалните
етически норми, за да се постигне хармония с
обществото.
-Моралната ценност на секса не зависи от
отношението му към закона и религията
-Допустимите форми на сексуална активност се
определят от физическата, психическа и
социална зрелост на двамата и доброволното и
отговорното им участие.
-Верността към партньора не се отнася само до
сексуалните отношения.Тя е морално
задължителна за брака. Така очертаните насоки
на сексуално поведение и рамките, в които
подлежи на нравствена регулация дават
възможност за определянето на съдържателната
структура на съвременното сексуално
възпитание като една система от общочовешки
ценности, включваща:
-Сексуална ролева идентичност на индивида.
-Духовно и физическо здраве.
-Положително отношение към проявленията на
сексуалността.
-Информираност за механизмите, изявите и
динамизмите на сексуалността на двата пола.
Хигиена на пола.
-Очертаване на границите на желания модел,
идейно въвличане в него. Критично, но не
императивно отношение към отклоненията.
-Отхвърляне на стереотипите, лъжливостта,
нечестността, архаичните забрани и
предразсъдъци.
-Хуманизъм, уважение към хората от своя и
другия пол, грижа и защита. Зависимост от
другите в сексуалния живот.
-Равенство на личностите и половете.
Справедливост.
-Индивидуална свобода. Доброволност на
участието.
-Ненатрапчивост, ненасилие, ненарушаване на
основни социални норми и благополучието на
другите хора.
-Съхраняване на детеродната способност на
жената и оплодителната способност на мъжа.
-Лична отговорност.
-Пълноценно и здраво семейство.
-Вярност към партньора.
-Хармония на интересите на личността и
обществото.
-Духовност и естетизация на секса.
-Морален и правен контрол върху секса.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 фев 2020 в 00:40 учител на 43 години от Русе
05 яну 2020 в 13:33 потребител
 
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Общи основи на теорията на възпитанието

Материал № 1212003, от 15 дек 2015
Свален: 72 пъти
Прегледан: 104 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 3,762
Брой символи: 25,708

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Общи основи на теорията на възпитанието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения