Курсов проект на тема:
„Стандартизиран модел за
начисляване на амортизация на
дълготрайните материални активи в
предприятията от публичния сектор “
СОФИЯ
2014 г.
1
В подкрепа на критичния анализ относно неначисляването на амортизация в
предприятията от публичния сектор се представя логиката на стандартизирания подход в
Международните счетоводни стандарти за публичния сектор. В МССПС 17 Имоти, машини,
съоръжения и оборудване се казва, че: „Предприятието трябва да определи амортизационни
отчисления за всяка значителна част от позицията имоти, машини, съоръжения и
оборудване“. В публикациите, посветени на счетоводството в предприятията от публичния
сектор, се защитава тезата, че голяма част от съществуващите проблеми могат да бъдат
решени чрез стандартизирането на счетоводната система.
Международният счетоводен стандарт за публичния сектор, който третира една
значителна част от дълготрайните материални активи, които разглеждаме, е МССПС 17
Имоти, машини, съоръжения и оборудване. Той предписва счетоводното третиране на
имоти, машини и съоръжения, включвайки специалните военни съоръжения, както и
инфраструктурни активи. За разлика от прилаганите в нашата страна разпоредби за
неначисляване на амортизация на дълготрайните материални активи МССПС 17 изисква
създаването на балансова счетоводна информация за това. Всяка част от дадена позиция от
имоти, машини, съоръжения и оборудване с цена, която е значителна по отношение на
общата стойност на актива се амортизира поотделно. Значителна част от актив от имоти,
машини, съоръжения и оборудване може да има полезен живот и метод на амортизация ,
еднакви с полезния живот и метода на амортизация на друга значителна част ос същия
актив. Такива части могат да се групират при определяне на разходите за амортизация. До
степента, до която предприятието амортизира поотделно някои части на актив от имоти,
машини, съоръжения и оборудване, то амортизира също така отделно останалата част от
актива. Останалата част се състои от частите на актива, които индивидуално не са
значителни. Ако предприятието има променливи очаквания относно тези незначителни
части , то може да предложи методи за адаптиране на използвания метод за амортизация,
така че да отрази най – точно и вярно начина на потребление и полезния живот на тази част
от актива.
Стандартът дава свобода на предприятието при вземането на решения за
амортизирането на части от активи, които нямат значителна стойност спрямо общата цена
на придобиване на актива.
Амортизационният разход за периода обикновено се признава като прираст или
намаление на нетните активи за периода. Понякога обаче бъдещите икономически изгоди,
свързани с даден актив, се усвояват в производството на други активи. В този случай
амортизационният разход представлява част от себестойността на другия актив и се
включва в неговата балансова стойност. Например амортизацията на производствени
машини и съоръжения се включва в разходите за преобразуване на материалните запаси,
какъвто е и подходът, използван в МССПС 12 Стоково – материални запаси. По аналогичен
начин амортизацията на имоти, машини и съоръжения, използвани за развойна дейност,
може да се включи в себестойността на нематериалния актив, признат в съответствие с
МССПС 31 Нематериални активи.
Амортизируемата сума на актива трябва да се разпределя систематично през целия
му полезен живот. Остатъчната стойност и полезният живот на актива трябва да се
преоцняват поне веднъж годишно – към края на отчетния период, и ако са налице
съществени различия от предишните приблизителни оценки, промените следва да се
отчитат като промяна в счетоводните приблизителни оценки в съответствие с МССПС 3
Счетоводни политики, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.
Амортизация се признава дори ако справедливата стойност на актива надвишава
неговата балансова стойност, стиха остатъчната стойност на актива да не надвишава
балансовата му стойност. Ремонтът и поддръжката на актива не трябва да се третират като
обстоятелства, елиминиращи необходимостта той да бъде амортизиран.
Амортизируемата сума на всеки актив се определя след приспадане на остатъчната
стойност на актива. На практика остатъчната стойност на актива често е незначителна и
затова не е съществена за изчисляването на амортизируемата сума.
Остатъчната стойност на актив може да се увеличи до сума, равна или по – голяма от
балансовата стойност на актива. В такъв случай амортизационното отчисление на актива е
нула, освен и докато неговата остатъчна стойност в последствие не намалее до сума, по –
ниска от балансовата стойност на актива.
Амортизацията на актива трябва да започне, когато той е налице за употреба, т. е.
когато е на мястото и в състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина,
предвиден от ръководството на бюджетното предприятие. Амортизирането на актива се
преустановява, когато активът е отписан от баланса. Следователно амортизацията не се
преустановява, когато активът не се използва или бъде изведен от активна употреба, освен
ако активът не е напълно амортизиран.
15
4
