Големина на текста:
В началото на 14 в. звездата на Флоренция е в своя зенит. Според
описанието,което ни е оставил историкът Джовани Вилани, по това време
тя е град със 100 000 жители, 110 църкви и 30 болници;в своите 200
работилници произвежда ежегодно от 70 000 до 80 000 топа сукно; чети-
ридесетте и банки боравят с огромни суми и разширяват своя обсег на
действие, обхващайки целият християнски свят и целия Изток. Всяка
година Флоренция консумира от 55 000 до 60 000 дамаджани вино, 4000
телета, 30 000 прасета; с една дума свят, в който, гладът е постоянно
явление,Флоренция е добре изхранван град. Но най-вече тя е образован
град: пак Вилани ни усведомява, че всичките 8000-10 000 флорентински
деца знаят да четат и пишат ,че 1000-1500 деца учат аритметика, а 350-600
посещават училища от по-горна степен. В резултат на това се постига
равнище на ограмотеност и на обща култура, което е абсолютно изклю-
чение в тогавашния християнски Запад. Не трябва да забравяме този факт,
ако искаме да разберезм защо именно Флоренция от 14 в. създава една
толкова богата и самобитна италианска и „буржоазна“ литература. Сред
тези деца, които на чиновете на флоренските училища са изучавали
граматика, риторика и алгебра, са историците Дино Компани и Джовани
Вилани, новелистът Франко Сакети и великият Джовани Бокачо. Той е
незаконен син на един търговец и банков агент на фамилията Барди в
Париж и след катоходи на училище във Флоренция, е изпратен да натрупа
практически опит в търговските дела в Неапол.
Колкото до вътрешното устройство на републиката, то се регулира от
правилата, установени с реформата през 1282 г. и със Статусите на правосъдието
през 1293 г., и се базира на принципа на колективно участие на големите и
средните цехове в управлението на властта и на ротацията на отделните
длъжности с краткосрочни мандати. Но флорентинският просперитет и свобода
също имат своята Ахилесова пета и тя е военната слабост на град, чиито жители
са прекалено богати и прекалено увлечени във вутрешни борби на общината и на
нейните „партии“, за да бъдат добри войници. Времената на битките в
Монтаперти и Кампалдино, когато флорентинските граждани излизат лично на
бойното поле със своите „кавалерии“, вече са отминали: военните дела не
подхождат на едно население от занаятчии и търговци и Флоренция е един от
първите италиански градове, който прибягва към услугите на наемните войски.
От друга страна, околията е прекалено малка, за да осигури достатъчно мъже,
годни да боравят с оръжие. Последиците от тази военна непълноценност се
установяват през 1315 г., когато пизанецът Угучоне дела Фаджуола сразява
1
флорентийските войски в Монтекатини, и през 1325 г., когато Кастручо
Кастракани успява дастане владетел на град Лука- ги побеждава отново в
Алтопашо. И в двата случая Флоренция прибягва към стратегически ход и търси
покровителство на своя най-мощен съюник- Анжуйското Неаполско кралство;
след поражението в Алтопашоградът стига дотам,да обяви за владетел на града
Карл Калабрийски, син на крал Роберт Мъдри. Когато обаче опасността
отминава поради внезапна смърт на Кастручо Кастракани (1327 г.), градът се
връща бързо към обичайното си управление. Прекъснатата през 1323 г. работа по
зизграждането на катедралата се подновява и след няколко години от изящната
камбанария на Джото ще може да се съзерцава гледката на един цветущ и
свободен повече от всякога град.
Но вторите четиридесет години от флорентинската история през 14в. ще
бъдат драматични по съвсем други причини. Предзнаменованията за кризата,
която ще се стовари върху града,не липсват: през 1327 г. фамилията Скали-
банкова компания, която като много други подкрепя амбициозната и
непоследователна политика на Анжуйците в Неапол- е принудена да обяви
фалит. В атмосферата на еуфория, която е характерна за момента, това не прави
особено впечатление и флорентинските банкери продължават да заемат огромни
суми както на неаполските крале, така и на английските. Когато обаче
английският крал обявява, че презустановява плащанията (1339 г.), положението
става катастрофално и една по една големите флорентински банки изпадат в
безизходица. Сериозността на финансовата иикономическа криза, която се
стоварва върху града, и съвпадението и с едноново голямо поражение на фронта
на външната политика-загубата на град Лука, закупен през 1341 г. за
150 000 златни флорина и сега попаднал под пизанско владичество, пораждат
същинска верижна реакция в градската общност. За по-малко от една година
владетел на града е един авантюрист – Гуалтиери ди Бриен, наречен Атинския
херцог. Този експеримент на владетлско управление предизвиква всеобщо
недоволство и след като се проваля, класовите и фракционните борби, които
отдавна тлеят в града и които новата криза е изострила, излиза на преден план.
През 1343 г. малките цехове, които до тогава са зизключени отучастие в градско
управление, успяват да си извоюват правото да бъдат редом с по-големитеси
„братя“ в решаването на държавните дела, но тази тяхна победа прдизвиква през
следващите години силно противодействие и опити за реванш от страна на
богатите граждани и на тяхната политическа организация – гвелгската.
Страшната чумна епидемия от 1348 г., в резултат на която гражданското
население намалява драстично,изостря до краен предел съществуващото
2
недоволство и безпокойство и поражда ново напрежение. След занаятчиите и
дребните собственици на работилници от малко цехове, сега започват да надигат
глава и безимотните маси, съставени в значителна степен от преселници от
околията и от работници във вълнената промишленист- чомпите, които от време
на време правят опити да създадат коалиции. Освен това войната не престава да
чука на градските врати и на няколко пъти през тези години на криза и на
вътрешно напрежение Флоренция е принудена да се вдигне на бойна нога:
първо – през 1351 г., за даотблъсне атаката на миланските владетели Висконти,
втори път - през 1362-1364 г., срещу Пиза и трети път- през 1375 – 1378 г., срещу
папата , който е решил да се завърне в Рим и се стреми да разреши колкото е
възможно повече властта си над районите в Средна Италия. През тази последна
война, която получава названието Война на осемте свети мъже и която източва
докрай и без това намалените градски финанси, папата налага интердикция на
Флоренция.
Именно в тази ситуация на дълбока социална криза, на икономическа
депресия и на психологически и религиозни противоречия, недоволствата и
напреженията, които са съзрявали в продължение на три тежки десетилетия, се
изливат в едно от малкото събития в италианската история, които могат да
издържат евентуално сравнение с големите градски бунтове във Фландрия или в
Англия: въстанието на чомпите. На 19 юли 1378 г. разбунтувалите се дребни
занаятчии и работници излизат по улиците и площадите, опожаряват домовете на
най-видните граждани, обесват началника на стражите, принуждават градските
управници, които са се барикадирали в Палацо Векио, да излязат навън и
поставят на тяхно място хора, които са представители на малките цехове и на
пролетарията от вълнената индустрия. Но триумфът е краткотраен: избраният от
въстаниците гонфалониер- кардировачът на вълна Микеле ди Ландо, се включва
в контраофанзивата на едната буржоазия,новеднага след нея е отстранен.Новото
правителство, съставено предимно от представители на малките цехове, също не
се радва на дълголетие. Благодарение на тенденцията към възстановяване на
предишното статукво, която се проявява обикновенно след всеки революционен
бунт, през 1382 г. гфелската партия и обвързаната с нея търговка олигархия
успяват сами да се върнат на власт. Така дългата политическа и социална криза,
която е започнала с големите банкови фалити и е тормозила града в продължение
на близо четири десетилетия,завършва по най-благоприятен за аристокрацията и
запривилегированите прослойки начин и започва нов етап в богатата на събития
история на Флоренция- етапът на утвърждаването на олигархичния режим и на
прехода към синьорията.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Флоренция през Ренесанса

Какво е развитието на Флоренция през Ренесанса. Изкуство - художници и творци...
Изпратен от:
МИРЕНА Димитрова
на 2015-12-13
Добавен в:
Анализи
по Теория и история на културата
Статистика:
2 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
849
·
8
·
1,403
·
1,881

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Тест по история - 2 част

30 май 2007
·
1,181
·
3
·
230
·
4

Тестът по история е предназначен за всички форми на обучение. Достатъчни са дори 20-30 минути за да го направите. Състои се от 9 въпроса и разяснения след тях. Има и скала за оценка.
 

Въведение в Стопанската история

03 яну 2008
·
319
·
2
·
197
·
109
·
1

Стопанската история като самостоятелен предмет и като учебна дисциплина възниква в западна Европа през втората половина на 19 век.
 

Италия след Втората световна война

13 яну 2008
·
342
·
2
·
462
·
3

С навлизането на съюзническите войски на Апенинския полуостров през лятото на 1943г. Започва трудния процес на ликвидиране на фашисткия тоталитарен режим и възтановяване на парламентаризма в Италия...
 

Тест по История — Първо българско царство

05 авг 2008
·
585
·
4
·
380
·
5

Тестът съдържа въпроси от темата: История на България (Първо българско царство). Подходящ е за ученици и кандидат-студенти за подготовка, тестване на знанията или просто преговор. След отговорите е даден примерен критерий за оценка.
1 2 3 4 5 » 11
 

Флоренция през Ренесанса

Материал № 1211376, от 13 дек 2015
Свален: 2 пъти
Прегледан: 7 пъти
Предмет: Теория и история на културата, Култура и изкуство
Тип: Анализ
Брой страници: 8
Брой думи: 2,563
Брой символи: 15,835

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Флоренция през Ренесанса"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения