Големина на текста:
Уводна лекция
В определени области Европейският съюз може да бъде разглеждан като
юрисдикция, а в другине. По отношение на първия и втория стълб
Европейският съюз е юрисдикция, а по отношение на третия стълб (justice and
home affairs) – не.
Два подхода при определянето на Европейския съюз: като наднационален
(supranationalism)и като международна организация (intergovernmental body). По
време на изработване на проекта за Конституция преобладава виждането за
supranationalism. Това е и един от основните проблеми на държавите-членки, за
да приемат Конституцията. В други държави е открита процедура по
ратификация на проекта за Конституция с ясното съзнание, че се отива към по-
тясно сътрудничество, към квазидържавно обединение. Европейският съюз се
разглежда като наднационално (квазидържавно) образование поради приемането
на конституция, а тя е учредителен акт на държавно образование (Обединеното
Кралство въобще не разглежда проекта за Конституция; във Франция и
Кралство Нидерландия проектът не получава одобрение на всеобщо гласуване).
Наблюдава се раздвоение на държавите-членки на Европейския съюз относно
неговото бъдеще.
Една част са привърженици на supranationalism, друга част смятат, че
Европейския съюз ще засили позициите на държавите-членки, но в никакъв
случай не трябва да се отива към квазидържавно обединение (такива позиции
защитава Обединеното Кралство).
А може ли след като няма Конституция да се говори за конституционно-
правни основи на Европейския съюз? Конституцията не би променила
качествено и съществено уредбата на Съюза. Тя има по-скоро символичен
характер, който има за цел да утвърди Европейския съюз като едно
квазидържавно образование. Проектът за Конституция все още е мъртъв.
«Съживяването» му е една от целите на германското председателство.
Европейският съюз е създаден на базата на договори (договорите за ЕОВС,
ЕААЕ, ЕИО, ЕО), които се разглеждат като неписана Конституция на ЕС, чието
съдържание са всички договори за европейски съюз. Опитът за създаване на
конституция на Европейския съюз не беше опит за създаване на Конституция на
Европейския съюз, аза кодифициране. Устройството спореднеписаната
Конституция носи много от белезите на държавност: територия на Европейския
съюз, европейско гражданство, създава институции, компетентни да установяват
правила, обвързващи държавите-членки, техните институции и граждани. Има
институции, които създават правилата (вторичното право на Европейския
съюз) Съвет на Европейския съюз, Европейски парламент, такива които
прилагат наказания; изпълнителна власт (Европейска комисия, генерални
дирекции); съдебна власт (Съд на европейския съюз, Съд на първата инстанция).
Не става въпрос за самообвързване на държава, както е при международните
организации. Комисията следи за изпълнението на правилата, създадени от
Съвета и издава актове за изпълнение на правилата. Директивите обвързват
държавите-членки, но не и техните граждани или юридически лица пряко, но
трябва да бъдат имплементирани в определен срок. Държавата може да
транспонира както намери за добре, но да се постигне ефектът, посочен в
директивата. Регламентите обаче обвързват пряко гражданите и юридическите
лица на държавите-членки.
Съветът на Европейския съюз е институция, в която се подчертава
междуправителствения характер на Съюза. Тенденцията е към разширяване
участието на Парламента, който в началото има само съвещателен характер и
намаляване броя на процедури по вземане на решения от Съвета на ЕС с
единодушие.
Третият стълб (justice and home affairs) зависи от желанието на
държавите-членки за сътрудничество.
The government and politics of The European Union – Neil Nugen, 2006
Първият договор, който се счита, че поставя основите на бъдещия
Европейски съюз, това е договорът от Париж, който е подписан през 1951 г. И
съответно влиза в сила през юли 1952 г. Този договор е сключен между шест
държави: Белгия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Федерална Република
Германия и Франция. В основата на този договор стоят взаимоотношенията
между ФРГ и Франция, опитът за регулиране на пазара, свързан с изключително
важни стратегически, към онзи момент, суровини. Това са въглищата и
стоманата. Всъщност това е договорът, който създава Европейската общност за
въглища и стомана. Основната цел на този договор е да създаде свободно
търговско пространство що се касае до тези стратегически суровини и
свързаните с тях. Тъй като самата цел на договора е икономическа, едва лив
тази си част договорът представлява интерес, с оглед разглеждането на
конституционните основи на Европейския съюз. По-скоро, той съставлява
интерес, дотолкова доколкото той определя първите институции, които са
послужили като първообраз за изграждането на действащата в момента
институционална система на европейския съюз.
Основен орган, създаден с този договор е т.нар. Висш орган (High
Authority). Това е първообразът на Комисията. Този орган има за задача да
следи за изпълнението на целите на договора, а именно това свободно
икономическо пространство, създаващо условия за свободна търговия, търговия
без тарифи, без протекционистки мерки, без създаване на бариери или квоти за
свободно движение на продуктите, които са предмет на този договор. Този
орган се разглежда като такъв, който не е свързан с държавите, създали го чрез
този договор. Това е нещо специфично и нехарактерно за дотогавашното
международно право, тъй като безспорно Парижкият договор почива на
международното право и във всеки случай не се е разглеждал като някаква
инициатива, която е свързана със създаването на някакво квазидържавно
образование. Въпреки това обаче, поради самият факт на създаване на такъв
координиращ орган, Парижкият договор се отличава от актовете на
международното публично право до този момент, затова защото на първо място,
органът се определя като независим от държавите-членки, които го излъчват.
Има изрична клауза в договора, която казва, че при упражняване на своите
функции членовете на High Authority не следва да се считат делегирани
представители на държавата-членка, която ги е номинирала, а следва да се
считат независими при упражняване на своите функции. Самият орган се състои
от девет членове, които са посочени от държавите-членки учредителки на тази
общност, и които са утвърдени с общо съгласие на тези държави-членки. Като
принципът е, че нито една държава не може да излъчи повече от двама
представители в High Authority. Този принцип се въвежда с оглед
преобладаващо представителство на по-големите държави в сравнение с по-
малките държави.
Тук идва първият конфликт, който непрекъснато ще бъде проследяван
при развитието на High Authority, в последствие Комисията, до настоящия
момент. Конфликтът между концепцията относно този орган като независим от
държавите, които го формират, и същевременно опитите на всяка една от
държавите-членки да има по-силно влияние в този орган, и да третира
номинираните от нея представители в този орган катосвои пълномощници”,
които имат някакъв мандат от тази държава.
И сега, ако погледнем съвременната Комисия, където всяка държава има едно
лице, номинирано от нея, съществува принципът, който е бил заложен още през
1951 г. В Парижкия договор, че тези лица не представляват държавите, от името
на които са били номинирани за заемането на позицията член на Комисията
(комисар). Въпреки това обаче, тези лица се свързват с държавата-членка, която
ги е излъчила. В голяма степен те развиват и определена лобистка дейност в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 фев 2016 в 12:23 студент на 39 години от София - УНСС, факулетет - Финансово счетоводен факултет, специалност - финанси, счетоводство и контрол, випуск 2013
 
Подобни материали
 

Конституционна основа на българското вещно право

06 юли 2007
·
183
·
2
·
463
·
9

Търновската конституция на Българското царство от 1879 година съдържа разпоредба за държавните имоти...
 

Конституцията като основен нормативен акт

03 апр 2007
·
796
·
4
·
894
·
58

Конституцията като нормативен акт стои в основата на цялата правна система. Нейното първостепенно значение се предопределя от обстоятелството, че урежда първостепенни по значение за обществото въпроси...
 

Същност и форма на държавата

27 фев 2007
·
1,238
·
2
·
568

Същността на държавата се разкрива чрез присъщите й белези: власт, народ, територия и данъци...
 

Търновската конституция и мястото й в българската история

13 ное 2008
·
162
·
8
·
1,639
·
56
·
1

Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878г. под влияние на европейската мисъл и практика.
 

Договори - същност

31 май 2007
·
858
·
1
·
258
·
332
·
3

Съглашение (споразумение) между две или повече лица, за да се създаде, измени или прекрати една правна връзка (гражданско праоотношение) между тях.
1 2 3 4 5 » 11
 

Лекции по Конституционно право на Европейския съюз

Материал № 1209618, от 05 дек 2015
Свален: 0 пъти
Прегледан: 27 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Общ материал
Брой страници: 65
Брой думи: 24,226
Брой символи: 137,229
Цена: 30.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Последно видяха материала