Тема № 22: Контрол върху облагането с данък добавена стойност.
Данъчен контрол върху регистрация и дерегистрация по ЗДДС.
Контрол върху облагането на различните видове доставки.
Организация на данъчни проверки и ревизии
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) спада към групата на
косвените данъци и е многофазен. С този данък се облага всяка възмездна облагаема
доставка на стоки или услуги, чието място на изпълнение е на територията на Р.
България. Обект на данъчно облагане са и вътрешнообщностните придобивания при
определени условия, както и вносът на стоки.
Контролът по отношение спазване разпоредбите на данъчното
законодателство, регламентиращо приложението на ДДС, се осъществява от НАП
съгласно реда, предвиден в ДОПК.
Всяко лице, което извършва независима икономическа дейност без
значение от целите резултатите от нея, е ДЗЛ и подлежи на специална регистрация при
определени условия. Независима икономическа дейност е всяка дейност, извършена
редовно или по знание срещу възнаграждение, включително редовната експоатация на
материални и нематериални активи.
Регистрацията по ЗДДС е специфична процедура и се осъществява по
задължение или по избор.
На задължителна регистрция по ЗДДС подлежат както установени на
територията на страната ДЗЛ, така и такива, които не са установени на територията на
България, но извършват облагаеми доставки на стоки и услуги на територията на
страната. По ЗДДС не могат да се регистрират лица, които нямат т.н обща
регистрация.
Задължението за регистрация възниква, когато ДЗЛ натрупа облагаем
оборот 50 000лв. или повече за период не по – дълъг от 12 последователни месеца. В
този случай то е длъжно в 14- дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е натрупан оборотът, да подаде заявление за регистрация.
При изчисляването на облагаемия оборот се включват данъчните основи
на облагаемите доставки, включително облагаемите със ставка нула, както и доставките
на финансови и застрахователни услуги, когато същтите са свързани с основната
дейност на лицето.
На задължителна регистрация по ДДС подлежат лицата, които извършеат
вътреобщностно придобиване (ВОП). На този вид регистрация подлежат всяко ДЗЛ,
което не е регистрирано на друго основание и което извършва ВОП на стоки, когато
общата стойност на облагаемите ВОП за текущата календарна година надхвърля
20 000лв. В този случай задължението за регистрация възниква не по – късно от 7 дни
преди осъществяването на доставката, с която се надвишава прагът от 20 000лв.
Освен задължителната регистрация по ЗДДС законодателят е предвидил и
доброволна. Така всяко ДЗЛ, което не е натрупало облагаем оборот 50 000лв. или
повече за последните 12 последователни месеца, има право да подаде заявление и да се
регистрира по ЗДДС доброволно. Аналогично право е дадено и на лицата, за които не е
изпълнено условието за задължителна регистация на основание ВОП. В тези случаи
лицето само избира кога да подаде заявление за регистрация.
В случай, че органите по приходната администрация установят, че ДЗЛ
не е изпълнило задължението си да се регистрира за целите на ЗДДС, то те издават акт
за регистрация, от връчването на който лицето се счита за регистрирано.
Процедурата по регистрация започва с подаване на заявление за
регистрация по определен образец в съответната ТД на НАП. В срок от 7 дни от
подаване на заявлението НАП извършва проверка на основанието за регистрация, а в
срок от 7 дни от приключване на проверката, органът издава акт, с който извършва или
мотивирано отказва да извърши регистрацията. ДЗЛ се счита за регистрирано от
датата на връчване на акта за регистрация и от тази дата е в правата си да
начислява данък и да приспада данъчен кредит. На лицето се издава и
идентификационен №, който съдържа абревиатурата BG и идентификационния № на
лицето.
Обекти на контрол при извършване на проверката са: основанието за
подаване на заявление за регистрация; подадено ли е заявлението в съответния срок;
правилно ли е определен облагаения оборот; укрило ли е лицето приходи с цел отлагане
регистрацията и др.
При проверката НАП трябва да изиска счетоводни документи, които биха могли да
съдържат информация, която да е от значение за извършената проверка – регистри,
извлечения от банкови сметки, касова книга, договори, фактури, търговска
кореспонденция и др. След като събере и анализира цялата информация, НАП
установява наличието или липсата на основание за регистрация и съответно издава акт
за регистрация или постановява отказ от регистрация.
Задължителна регистрация по ДДС може да възникне и в случаите на
преобразуване на търговско дружество по реда на ТЗ, прехвърляне на предприятие по
смисъла на ТЗ и извършване на непарична внока (апорт) в търговско дружество. За дата
на регистация се счита датата, на която е вписано съответното обстоятелство в ТР и за
целта лицето следва да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от
вписването.
На задължителна и доброволна регистрация подлежат и чуждестранните
лица чрез акредитиран представител, който може да бъде дееспособно ФЛ или ЮЛ,
което представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни правоотношения,
възникнали на основание ЗДДС. Той може да отговаря солидарно за всички задължения
на регистрираното чуждестранно лице.
Докато регистрацията по ЗДДС дава права на ДЗЛ, то дерегистрацията
или прекратяването на регистрацията отнема тези права. Дерегистрацията е процедура,
въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък
и да приспада данъчен кредит. Дерегистрацията може да се извърши по инициатива на
регистрираното лице или по инициатива на НАП. Задължителна дерегистрация
настъпва в следните случай: смърт на ФЛ (в т.ч и ЕТ); прекратяване на ЮЛ. Основание
за деригистрация по избор възниква, когато отпадне съответното условие за
задължителна регистрация, например когато облагаемият доход спадне под
регистрирания праг за последните 12 месеца преди текущия. За да бъде дерегистрирано
лицето то трябва да подаде заявление за прекратяване на региистрацията в 14-дневен
срок от настъпването на съответното обстоятелство. При дерегистрацията по избор
лицето само избира кога да подаде заявлението за дерегистрация. В 7-дневен срок от
постъпване на заявлението НАП извършва проверка и в 7-дневен срок от
приключването на проверката издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да
извърши дерегистрацията. Когато НАП установи, че е налице задължение за
дерегистрация, но то не е изпълнено от лицето, то органът издава акт за дерегистрация.
Към датата на деригистрация се приема, че лицето извършва доставка на
всички налични стоки, за които използва частично или изцяло данъчен кредит и следва
да начисли ДДС за тях.
Контролните дейности при дерегистрация са: проверка дали са спазени
законовите срокове за подаване на заявлението за дерегистрация, проверка на наличието
на основание за дерегистрация и др. За целта НАП следва да изиска справка за
облагаемия оборот за поне 12 месеца преди текущия период, документи за
прекратяването на ЮЛ и др.
След регистрацията по ЗДДС за регистрираното лице възникват редица
задължения, свързани с документиране. За всяка извършена доставка от лицето или при
получаване на авансово плащане, то е длъжно да издаде факрура, която трябва да бъде
най-малко в 2 екземпляра – по един за доставчика и получателя. Фактурата трябва да
бъде издадена не по – късно от 5 дни от възникването на данъчното събитие или
получаване на авансово плащане. Фактурата задължително трябва да съдържа - № и
дата на издаване, данни за достаката и получателя, количество и вид на доставката/
услугата, дата на възникване на данъчното събитие или дата на полученото плащане,
размер на данъка и на сумата за плащане, размер на данъчната основа, печат и подпис.
Данъчни документи са: факрурата, дебитното и кредитното известие и протокилът.
При изменение на данъчната основа на доставката и при разваляне на
доставката се издава дебитно или кредитно известие към фактурата. Известието се
издава в 2 ексемпляра в 5-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
Дебитното изветстие се издава при увеличение на данъчната основа, а кредитното – при
намаление на данъчната основа и при разваляне на доставката.
Протокол се издава, когато лицето е длъжно да начисли данък, но няма
задължение да издава факрура.
Регистрираното лице е длъжно да води и месечни отчетни регистри –
дневник за покупки и дневник за продажби. В дневника за продажби лицето е длъжно
да посочва издадените от него данъчни документи иза пределен данъчен период, а в
дневника за покупки лицето е длъжно да посочва получените от него данъчни
документи най – късно до 12-ия месец, следващ данъчния период, през който
документите са издадени.
Въз основа на тези 2 отчетни регистъра се издава спавка-декалеация,
която лицето е задължено да подава всеки месец в ТД по регистрация на НАП . В
справката се посочва общият размер на всички извършени от лицето облагаеми и
освободени доставки, общият размер на получените от него доставки, както и
резултатът за периода – данък за внасяне или данък за възстановяване. Справка -
декларация следва да бъде подадена дори когато през данъчния период лицето не е
получило или извършило доставки. Срокът за подаване на отчетните регистри и справка
– декларация е до 14-то число на всеки месец. При установяване на нарушения се
налагат глоби и имуществени санкции, а за деклариране на неверни данни се носи и
наказателна отговорност.
Най – често срешаните нарушения са: неиздаване на данъчен документ
и начисляване на съответния данък; неподаване в срок на справка – декларация или на
отчетните регистри; подаване на неверни данни и др.
Доставките по смисъла за ЗДДС биват 2 вида: облагаеми и освободени
от облагане с този вид данък.
Освободени доставки са изрично изброени в ЗДДС. При този вид
доставки не се начислява ДДС. Такива доставки са: доставки, свързани със
здравеопазването ( доставка на човешки органи, тъкани и клетки, на протези);
доставки, свързани със социални грижи и осигуряване (доставка на социални помощи;
задължително и доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване и др);
доставки, свързани с образование, спорт или физическо възпитание- учебници, спортни
мероприятния; доставки, свързани с култура- концерти, изложби, театри,
