Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
ДЗИ БЕЛ
Христо Ботев – Геният, виден поет и революционер, борец за свобода и войвода на чета.
Неговото художествено дело е най-високият връх на българската възрожденска литература.
Той е автор на около 20 лирически текста, фейлетони, разкази и много статии.
Стихосбирката му се казва „Песни и стихотворения“. Водещият метод на лирическия
говорител е на революционен романтизъм. Творчеството му преживява дълго развитие – от
самотния младеж в „Майце си“, през решителността на хайдутина, бунтовника от „На
прощаване“ , през участта на юнака в „Хаджи Димитър“, до единения във вечността на
човека с родината герой – „Обесването на Васил Левски“. Христо Ботев е продължен в
творчеството на Гео Милев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Христо Смирненски, Никола
Вапцаров, Любомир Левчев и други.
Иван Вазов – „Народен поет“, „Патриарх на българската литература“, работещ еднакво
добре и в трите литературни рода – епос, лирика и драма. Вазовото творчество е богато и
обемно – обхваща 20 тома безсмъртни произведения, създадени за около половин век. Той
твори преди, по време на и след освобождението като така се превръща в духовен водач на
нацията. Негови герои са както видни исторически фигури („Епопея на забравените“), така
и хора от народа – „Една българка“, „Дядо Йоцо гледа“. Традициите му са продължени от
Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Талев, Емилиян Станев, Генчо Стоев и други.
Алеко Константинов – „Щастливеца“. Той е руски възпитаник, чиито идеал е
нравствената извисеност, духовния идеализъм, свободата и високото съзнание за
неподкупност. В своето творчество в края на ХIX век той си поставя за цел да изобличи
всички обществени пороци. Литературен шедьовър е книгата му „Бай Ганьо“, превърнала
се в отрицателен символ на българщината. Той е и пътешественик, автор на фейлетони и
пътеписи, докосващи читателя със своята богата пейзажност – „До Чикаго и назад“. Алеко
Константинов е любимец и на млади, и на стари – на представители от всички социални
групи.
Пенчо Славейков – „жрецът-воин“. Той е духовен водач на „младите“ в битката срещу
„старите“. Поддържа философията на индивидуализма и така поставя началото на
българския модернизъм. В своите творби, той умело съчетава самобитното, фолклорното с
чертите на съвременната литература. Създава както битови, така и философски поеми и
миниатюри. Предложен е за Нобелова награда за поемата „Кървава песен“. Идеите му са
продължени от Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Атанас Далчев и други.
Пейо Яворов – „поет на нощта“. Той е световен поет и драматург. Неговият герой
представя чертите на модерния човек от началото на ХХ век в България и света. Той има
три поетически лица – „селянина-дрипав“, „посестрима хайдушка“ и „търсач на
метафизични истини за битието“. В интимната му лирика отношенията между Тя и Той са
белязани с борбата между „ангела и дявола“. Неговото творчество оставя отпечатък върху
това на редица автори след него – Димчо Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров и други.
Димчо Дебелянов – „poeta minore“. Той е представител на течението на социалния
реализъм, романтизма и символизма. Елегиите му са изградени върху знаците на спомена,
дома, майката, любимата. Героят му притежава „разнолика, нестройна душа“. Любовта в
интимната му лирика се изразява в съмнение. Във фронтовата му лирика откриваме
суровата истина за хората с кърпени шинели – жертви на суровото време. По Дебеляновите
пътеки поемат Атанас Далчев, Гео Милев, Елисавета Багряна и Йордан Йовков.
Елин Пелин – майстор на късия разказ. Той пише през периода между ХIX и ХХ век. Със
своите разкази за българското село, Елин Пелин се превръща в класик на националната ни
проза. Глобалната тема на творчеството му са процесите в душата на селянина,
отчуждаващ се непрекъснато от земята и труда. Любимите му герои са малоимотните
косачи, ратаи, хитреци, търсещи спасение в живот на безправие. Елин Пелин е продължен
от Йордан Йовков, Емилиян Станев, Димитър Талев и Димитър Димов.
Христо Смирненски поет на тълпите, юноша, слънчевото дете на революцията.
Периодът, в който Смирненски твори, предопределя основните теми, мотиви и герои в
творчеството му. Той е поет на пролетарската революция в планетарен план. Основни теми
в творчеството му са жертвите на големия град и възпяването на световната революция. В
произведенията му откриваме богата символика и образност при представяне на
враждебния към „малките“ хора град. Смирненски е продължен от Атанас Далчев, Младен
Исаев и други.
Гео Милев – поетът-гений. Той поставя начало на ново течение в българската литература –
експресионизма в края на ХIX век. Авангардните му творби не са сред лесните за
разбиране – предвидени са за тесен кръг от читатели, истински познавачи на
нестандартния метафоричен стил, в който твори. „Септември“ – различната поема е първа
по рода си в родната литература заради нетипичната си композиция.
Атанас Далчев – философът. Далчев има нещастието да се роди и да преживее трите
големи катастрофи на България. Това предопределя мрачното настроение в ранните му
творби постоянно присъстващия образ на смъртта и злото („Дяволско“, „Камък“,
„Болница“). По-късно той изгражда по-ведър поглед над заобикалящия го свят („Любов“,
„Ангелът на Шартър“, „Задните дворове“). С течение на времето образите му стават по-
ясни и близки до читателите. Далчев е последван от Младен Исаев, Валери Петров и
други.
Елисавета Багряна – потомката, амазонката. Тя е една от най-ексцентричните поетеси в
родната литература. Пише в началото на ХХвек, когато всички се концентрират върху
войната, родината и дълга, а тя нравствено им се противопоставя. Нейната героиня е
млада, със самочувствие на „потомка“. Тя показва, че има право на свободен избор в
любовта, противопоставяйки се на консервативните патриархални норми. Това я нарежда
до руските поетеси Мария Цветанова и Анна Акматова и превръща новаторското й
творчество в световен художествен връх.
Йордан Йовков – „Певецът на Добруджа”. Той е сред най-големите майстори на късия
разказ, който твори в началото на ХХ век – тежък период на войни в България. Йовков е
сред класиците на българската литература. Героите му са хора от народа, обикновено
нестандартни и луди по своему, някои са отхвърлени от обществото, други са обичани, но
отново не се вписват в рамките на обикновения градски човек от ХХ век. Йордан Йовков
оставя богато литературно наследство – той е автор на сборниците „Старопланински
легенди” и „Вечери в Антимовския хан”, на романите „Чифликът край границата” и
„Приключенията на Гороломов” и на няколко драми. Новаторството му е в умението да
придава необикновени добродетели на отритнатите от обществото хора, като по този начин
поднася важни житейски уроци на читателя. Негови последователи са Димитър Талев,
Димитър Димов, Антон Дончев и други.
Никола Вапцаров – „Огняноинтелигентът”. Никола Вапцаров твори в епоха на жестокост,
препускаща бурно напред – през 40-те години на ХХ век, в навечерието на Втората
световна война. Той посвещава голяма част от произведенията си на революцията на
пролетариата. Негови водещи герои са хората от „фабрики и канцеларии”, „хората, които
миришат на лук и вкиснало”, моряците, младежа от село Могила, работниците от завода.
Тяхната вечна драма е основна в стихотворенията на младия поет, чиито живот е разделен
на мрачна безизходица и новата вяра, която ще донесе мечтаното утре. Новаторско е
умението на автора да представя простата човешка драма, да пише „навъсени и къси
стихове” и да „търси намерения смисъл”.
Димитър Димов – „Анатомът”. Димитър Димов твори през ХХ век, когато България
изживява тежки времена на войни и масов недоимък. Той оставя дълбока следа в родната
литература със своите класически романи „Тютюн”, „Осъдени души”, „Поручик Бенц” и
други. Основни подходи, които той прилага в произведенията си са психологическо
проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и умело боравене с
тропите и богатството на българския език. Като един истински ерудиран човек, в
произведенията си той влага уроците на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше и други
философи, на които нашият писател се възхищава.
Димитър Талев – родолюбецът и летописецът. Димитър Талев е романист, творящ във
времето на 40-те – 60-те години на ХХ век. Той се нарежда в голямата литературна
четворка на България на ХХ век – заедно с Димитър Димов, Емилиян Станев и Георги
Караславов. Предпочитани теми в творчеството му са за семейството, рода, пробуждането
на българщината и на човешката индивидуалност. Неговата тетралогия „Железният
светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам” е една от
големите класики на ХХ век. Новаторството на автора е в грандиозните замисли, в
женските образи, които продължават традициите на Йордан Йовков. Писателят е
последван от Генчо Стоев, Антон Дончев, Милен Русков и Владимир Зарев.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

ДЗИ по БЕЛ - Автори

Материалът съдържа обобщена информация за авторите (от Ботев до Талев)...
Изпратен от:
Анжелина Железова
на 2015-11-25
Добавен в:
Общи материали
по Литература
Статистика:
38 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Общи материали по Литература за Ученици несваляни с 3 страници Други
 
Подобни материали
 

Димитър Димов

05 яну 2008
·
346
·
3
·
817
·
310

Димитър Тодоров Димов (25.06.1909, Ловеч -1.04.1966. Букурещ). Роден в интелигентско семейство. Баща му Т. Димов е офицер, загинал на фронта през Междусъюзническата война. Вторият му баща Р. Генев също е офицер...
 

Йовковият модел за героично според "Старопланински легенди"

18 мар 2006
·
3,665
·
6
·
688
·
161

Йовковият модел за героично според "Старопланински легенди" - кандидат-студентска тема.
 

По жицата


Съчинение- разсъждение на тема: "По жицата".
 

Войната и ценностите на човешкия свят в разказа “Последна радост”

19 дек 2007
·
2,339
·
2
·
489
·
522
·
2
·
4

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков...
 

Човекът и войната в разказите на Йовков

05 май 2006
·
3,266
·
1
·
607
·
524
·
3

Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село, писателят е същевременно от онези автори, които насочват вниманието си към глъбините на човешката душевност...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Иван Вазов - творчество
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е по старата учебна програма за 11. клас. Съдържа въпроси, свързани с творчеството на Вазов и епохата, в която твори.
(Труден)
20
11
1
4 мин
24.01.2020
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
16.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

ДЗИ по БЕЛ - Автори

Материал № 1207302, от 25 ное 2015
Свален: 38 пъти
Прегледан: 56 пъти
Предмет: Литература
Тип: Общ материал
Брой страници: 3
Брой думи: 1,159
Брой символи: 7,059

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "ДЗИ по БЕЛ - Автори"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
26 2

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
26 2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения