Животът е прекрасен, защото е дефектен
Животът е като капка, стичаща се по мръсно стъкло. В началото капката е
бистра, като дестилирана вода. После се търкаля по наклона на мръсотията и се овалва
в нея. Някои капки остават кристално чисти до края на своя път, а други се смесват с
мръсотията и се превръщат в кал.
Всеки човек знае, че животът не е съвършен, че притежава своите недостатъци и
именно те го правят прекрасен. Като минаваме през негативното, виждаме , че от
лошото винаги има по-лошо. Добре е да си представяме големите нещастия, които
могат да ни се случат, за може по-лесно и безболезнено да възприемем малките беди,
които ще ни сполетят. Това поражда стремеж да изживеем пълноценно и смислено своя
живот.
Прекрасно е да се събуждам всяка сутрин, да вдишвам въздуха, да виждам
близките си, да се радвам на всеки малък жест и топла дума, да откривам щастието на
обикновените забързани делници и красотата на земната човешка любов.
В живота най-важното не са богатствата, властта и славата, много по-ценни от
тях са свободата, любовта към хората, към истината, към справедливостта.
Има часове, дни, години през които човек се чувства щастлив, но винаги злото и
доброто вървят ръка за ръка и се редуват. Животът не би бил реален ако на омразата не
отвръщахме с любов, на лъжата – с вяра, на отчаянието – с надежда.. Всеки е преживял
предателство от добър приятел, сблъскал се е със завистта и презрението. Поговроката :
„Отвръщай на злото с добро” е най-красноречивото доказателство, че животът е
прекрасен, защото е дефектен.
В шарения като калейдоскоп живот човек може да види всичко.
На улицата срещам мърляви деца, които протягат ръцете си и просят пари.
Подавам монета на едно от тях, а то се усмихва и за него светът е прекрасен, но само за
момент, защото то отново е заставено от криещите се наблизо родители да протяга ръка
към минувачите. Възмутена тръгвам и си казвам:”Добре, че съм имала късмет и не съм
се родила в такова семейство”.
Злото винаги ни дебне и чака удобния момент, да ни привлече на своя страна.
Да живееш насън е изборът на някои млади хора, протегнали ръка към
наркотиците. Потънали в блатото на своето ежедневие, те си мислят че живеят
нормално и дори много интересно.
Това е живот в криво огледало, лишен от смислено съществуване.
Винаги живота е по-силен от смъртта. Иначе светът да е свършил до сега след
токлова много войни, земетресения, пожари, чумни епидемии и наводнения. Факт е, че
след такива катаклизми се засилва раждаемостта в бедстващите райони. Едва тогава
хората се замислят какво са постигнали и какво са оставили след себе си.
Когато изгубиш нещо, чак тогава оценяваш каква е била истинската му стойност
и с какви усилия си го спечелил. Понякога само с една грешна стъпка оставяме
лястовицата на щастието да отлети от нас, но може би е по-добре да сгрешим, за да
осъзнаем какво се загубили.
Както гласи една поговорка „За да ти хареса в рая, първо трябва да минеш през
ада”.
Трябва да живеем пълноценно и достойно, да обичаме и уважаваме близките си,
да бъдем опора на някого, да се радваме, че сме живи.
Минал през несгоди и нещастия, човек оценява дефектите на живота и вижда
рая пред себе си.
13
5,516
814
